Р Е Ш Е Н И Е
№63 05.03.2020г.
гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на първи ноември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Мария
Берберова-Георгиева
секретар: Мая Деянова
като разгледа докладваното от съдия
Берберова-Георгиева гражданско дело № 173 по описа за 2019г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод исковата молба на Е.А.А. с ЕГН ********** и Д.И.А. с ЕГН **********, подадена чрез
процесуалния им представител – адв. Г.Н. ***, със съдебен адрес:***, *********
против Етажната собственост на ЖК „Л.П.” с адрес: *********, представлявана от
управителя Д.Т.Е., с адрес за връчване на съобщения и съдебни книжа: гр.*********
или *********”. Сочи се, че ищците са
етажни собственици – притежаващи в режим на СИО самостоятелни обекти, находящи
се в сграда в режим на етажна собственост с адрес: *********”. Твърдят, че на
24.06.2017г. се е провело учредително събрание на етажните собственици в
посочената сграда, на което били взети решения за формата на управление на
етажната собственост /ЕС/ в сградата, бил е избран и управител на ЕС - Д.Т.Е.,
но не е било взето конкретно решение на основание чл.11, ал.1, т.5 от ЗУЕС,
относно определяне на размер на разноските, необходими за управлението и
поддръжката на общите части на сградата и дължими съответно от етажните
собственици, съобразно разпоредбите на Закона за управление на етажната
собственост /ЗУЕС/. Такива решения и в предвидената по ЗУЕС форма НЕ били
взимани от Общото събрание на етажните собственици и преди 24.06.2017 г.
Сочат, че на 30.03.2018г. и 11.05.2018г. били провели други две Общи
събрания на етажните собственици в посочената сграда, на които отново НЕ били
взети конкретни решения на основание чл.11, ал.1, т.5 от ЗУЕС, относно
определяне на размер на разноските, необходими за управлението и поддръжката на
общите части на сградата, а били взети съответно Решения, на основание чл.11,
ал.1, т.1 от ЗУЕС за приемане на Правилник на вътрешния ред, в който била
фиксирана такса за поддържане на общите части на сградата, а именно - по 5.00
лева на кв. метър от общите части, притежавани от съответния етажен собственик.
Твърди се, че на основание чл.40, ал.3 от ЗУЕС, Е.А.А. е заплатила за
сезон 2018г. фиксираната сума за разноски за управление и поддържане на общите
части на сградата, съобразно притежаваните от сем.Андонови ид.части/кв.м. площ
от общите части на сградата в размер 556.30 лева /111,23 кв.м. от общите части
х 5.00 лв./кв.м./, в полза на етажната собственост по банкова сметка ***- ***.
Сочат, че Управителят на ЕС - Д.Т.Е., от името на представляваните от него
етажни собственици, с Нотариална покана от дата 23.11.2017г., peг. №7998, том
4, №129, по описа на Нотариус - Таня Дойчинова, per. № 072, с район на действие
PC – Пловдив, претендирал неоснователно от ищците да заплатят в брой или по
банкова сметка ***,60 лева, представляваща такса за "издръжка" за
2017г. на притежаваните от тях общи части от посочената сграда, както и стари -
неплатени задължения в размер на 4 945 евро. С Писмо - уведомление и Покана за
доброволна изпълнение от 21.06.2018г., управителят на ЕС - Д.Т.Е., отново
поканил етажните собственици - Андонови, в указан им седем дневен срок да
заплатят или да предложат погасителен план за разсрочване на следните
"дължими" суми за поддръжка на общите части на описаната сграда в
режим на етажна собственост, както следва:
За сезон 2010 г. сума от 3 949.00 лева;
За сезон 2011 г. сума от 3 949.00 лева;
За сезон 2017 г. сума от 3 949.00 лева;
За сезон 2018 г. сума от 3 273.60 лева, след направено приспадане на
платените от Е.А.А. - 556.30 лева.
Ищците заявяват, че не дължат изброените и претендирани парични суми за
управление и поддръжка на общите части, поради липса на основание - източник на
задължение за заплащането им в претендирания размер - за 2017г. или с други
думи липсата на изрично Решение на Общото събрание на етажните собственици на
основание чл.11, ал.1 т.5 от ЗУЕС за определяне на размера на дължимите
разноски за управление и поддръжка общите части за 2017 г. Твърдят, че през
2018 г. били взети решения на Общото събрание на ЕС, с които бил определен
размер от 5.00 лева на кв.м. от общите части - предмет на поддръжката и
управлението, поради което дължимата сума за поддръжка и управление от тяхна
страна не бил в претендирания от управителя размер. Досежно претенциите за
изпълнение на задължения за 2010 г. и 2011 г. заявяват, че същите били
недължими поради липса на каквото и да било решение на общото събрание на етажната
собственост, гласувани на основание чл.11, ал.1 т.5 от ЗУЕС и евентуално поради
изтичане на законовата погасителна давност.
Гореизложеното е обосновало правния интерес у ищците да предявят отрицателен
установителен иск, с който молят съда да постанови решение, по силата на което
да установи по отношение на Етажната собственост, съответно по отношение на
етажните собственици в сграда с адрес ЖК "Л.П.", К.К. "Слънчев
бряг" - Запад, Община Несебър, кв. "К." №***, представлявана/и
от управителя на етажната собственост - Д.Т.Е., че етажните собственици Е.А.А.
и Д.И.А. не дължат сумата от общо 14 564,30 лева, представляващи
неоснователно претендирани разноски за управление и поддръжка на общите части в
сграда в режим на етажна собственост - ЖК "Л.П.", К.К. "Слънчев
бряг" - Запад, Община Несебър, кв. "К." №173, както следват: за
сезон 2010 г. сума от 3 949.00 лева; за сезон 2011 г. сума от 3 949.00 лева; за
сезон 2017 г. сума от 3 949.00 лева; за сезон 2018 г. сума от 3 273.60 лева.
Представят писмени доказателства.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1
от ГПК вр. чл.38, ал.1 от ЗУЕС.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба
от ответната страна от управителят на ЕС на ЖК "Л.П.", К.К.
"Слънчев бряг" – Запад, с който същият оспорва изцяло предявения иск,
като недопустим, а по същество – неоснователен и необоснован, поради което
счита, че следва да бъде отхвърлен изцяло.
По допустимостта на иска, ответната страна прави възражение за наличие на
ненадлежно легитимиран субект в качеството на ответник, поради което исковата
молба е недопустима и производството следва да бъде прекратено. Сочи, че
етажната собственост се разграничава по отношение на своята правосубектност от
отделните етажните собственици и в отношенията, в които встъпва, поради което и
съгласно ЗУЕС, етажната собственост, а не етажните собственици следвало да се
легитимира, като ответник в това производство. Сочи се, че ищецът дори не бил
ангажирал доказателства, че лицето Д.Е. представлявал етажната собственост и
бил компетентен да представлява собствениците на самостоятелни обекти в
сградата.
Независимо от горното, ответната страна оспорва иска, като неоснователен
и моли същият да бъде отхвърлен. Не оспорват обстоятелството, че двамата
молители са съсобственици - притежаващи в режим на СИО самостоятелни обекти,
находящи се в режим на етажна собственост, с посочен по-горе адрес. Твърди се,
че на 24.06.2017г. действително е било проведено Общо събрание на етажните
собственици в посочената сграда, на което били предложени разходи, необходими
за управлението и поддръжката на общите части на сградата, гласувани и плащани
още от 2007 година, включително и от ищците. Сочи се, че още на 16.03.2009г.
било създадено чрез Договор гражданско дружество между съдружниците в комплекс
„Л.П.", гр.Несебър, КК "Слънчев бряг", кв."К." № 173,
в който били регламентирани таксите за подръжка на комплекса, платими от тях.
Твърди се, че през 2010 г. /на 19.01.2019г./ било проведено ОС на съдружниците
на комплекса, на което била приета чрез гласуване вноската в размер на 3 евро
за кв. м., включващо общите части, взето с единодушно решение. Таксата останала
непроменена до настоящият момент. Не оспорват твърдението на ищцата Е.А.А., че
е заплатила сума в размер на 556,30 лева през 2018г., платени по посочената
банкова сметка ***. Твърди се, че тази сума била взета предвид при определяне
на останалата дължима сума и същата не била предмет на претенция от страна на
ЕС. По този въпрос били водени многократно разговори, както и разговори относно погасена по давност сума.
На
следващо място, ответната страна не оспорва факта, че на ищците били изпращани многократно покани за дължимата от тях
сума, включително и нотариална покана, с възможност за разсрочване на плащането
преди посочената сума в размер на 556,30 лева да била заплатена от страна на
ищеца. Сочи се, че всички
посочени като ответници 41 лица, с изключение на 2 лица /Пламен Журебанов и
Павлина Журебанова - техните задължения били значително по-малко/, заплащали
дължимите вноски приети за разходи на ЕС на комплекса, като само ищците в
настоящето производство създавали проблеми и неудобство във връзка с нормалното
функциониране на ЕС на ЖК "Л.П.", гр.Несебър, КК "Слънчев
бряг", кв."К." № 173. Сочи се, че ищецът Д.А. до този момент не
бил възразявал срещу размера и начина на формиране на таксата. Същият дори я
бил плащал без да изрази каквито и да е доводи против. Наред с това се сочи, че
ищците били извършвали плащания на определената база от 5 лв. за кв. м. от
2011г. до момента. Представят писмени доказателства. Правят искане за допускане
на трима свидетели при режим на довеждане, като сочат обстоятелствата, които ще
установяват с техните показания. Молят да бъде допусната съдебно-счетоводна
експертиза, вещото лице по която да отговори на поставените в отговора на
исковата молба въпроси. Правят искане за задължаване на ищците да се явят лично
в съдебно заседание и да отговорят на конкретно поставени към тях въпроси. Иска
се от съда да задължи ищците да конкретизират кои елементи на процедурата и решенията на общото събрание съгласно
чл.3 от ЗУЕС, не са били изпълнени или са били изпълнени неточно и в
несъответствие със закона, за да отговорят адекватно с необходимите аргументи и
доказателства.
С Определение №
827 от 26.06.2019г., съдът прие за неоснователно
възражението на ответната страна за недопустимост на предявения иск. В
тази връзка, съдът намери, че претенцията е насочена срещу ответната Етажната
собственост на ЖК „Л.П.” с адрес: *********”,
представлявана от управителя Д.Т.Е.. Т.е. искът е предявен срещу
надлежна страна. Съдът прие за неоснователни и възраженията на ответната
страна, че ищците не са ангажирали доказателства за представителната власт на
управителя Е. по смисъла на чл.41 от ЗУЕС. В тази връзка съдът кредитира
представеното с
исковата молба Уведомление по чл.46б от ЗУЕС – л.24 по делото.
Със същото определение от 26.06.2019г., съдът
задължи ищците да посочат в срок до съдебното заседание начина на формиране на
сумата от 14 564,30 лева, за която се иска да бъде прието за установено, че не
дължат на ответната етажна собственост.
В изпълнение указанията на съда, по делото
постъпи молба с вх.№ 6488 от 15.08.2019г., с която процесуалният представител
на ищците конкретизира начина на формиране на процесната сума, възлизаща обща в
размер на 14 564,30 лева, както следва:
За сезон 2010 г.
сума от 3 949.00 лева;
За сезон 2011 г.
сума от 3 949.00 лева;
За сезон 2017 г.
сума от 3 949.00 лева;
За сезон 2018 г.
сума от 3 273.60 лева, след направено приспадане на платените от Е.А.А. -
556.30 лева.
В съдебно
заседание за ищците се явява процесуалният им представител, който поддържа
исковата молба от името на доверителите си. Не сочи нови доказателства. Пледира
за уважаване на предявените искове. Претендира присъждане на заплатените по
делото разноски, съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК
/л.116/.
За ответната
Етажна собственост на ЖК „Л.П.” с
адрес: КК Слънчев бряг – запад, общ.Несебър, в съдебно заседание представител
не се явява. Не сочат нови доказателства.
Съдът намира,
че депозираната искова молба е процесуално допустима – подадена е от лице с
правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон реквизити.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, и като съобрази становищата
на страните и приложимия закон, съдът прие следното от фактическа и
правна страна:
От събраните по
делото писмени доказателства се установява, че на 24.06.2017г. се е провело
учредително събрание на процесната етажна собственост, на което са били взети
редица решения, сред които избор на управител и контролен съвет и други. По
точка три от дневния ред – вземане на решение за размера на такса „поддръжка“, в
протокола е отразено, че всички са гласували– за, гласували против - няма, но липсва
посочен размер на приетата такса „поддръжка“ /л.22-23 вкл./.
На 30.03.2018г. е проведено ново Общо събрание на
Етажната собственост на ЖК „Л.П.“, при което отново не е било взето решение за
размера на таксата „поддръжка“ в комплекса. В края на протокола е отразено
следното: „С приемането на Правилника и приемането на такса от 5 /пет/ лева на
кв./м, сем.Андонови съгласни ли са да си заплатят старите задължения за 2017г.“
/л.28/. Всички решения, взети на проведеното на 30.03.2018г. Общо събрание на
процесната ЕС са били отменени с влязло в сила Решение № 33 от 15.02.2019г.,
постановено по гр.д. № 362/2018г. по описа на РС-Несебър /вж.Решение № ІІ-71 от
29.07.2019г., постановено по гр.д. № 816/2019г. по описа на ОС-Бургас –
л.99-102 вкл./.
На 11.05.2018г., отново е било проведено ОС на ЕС на
ЖК „Л.П.“, на което е прието да се заплаща такса „поддръжка“ в размер на 5
/пет/ лева на кв.м /л.34/. В решението липсва отразяване таксата на квадратен
метър от какво се счита. В изпълнение на така приетото решение, ищците са
заплатили такса поддръжка на процесната ЕС за
2018г. общо в размер на 556,30 лева, формирана, както следва: 111,23 кв.м
от общите части по 5 лева/кв.м/ - л.40/.
Претенцията на ищците е да се признае за установено по
отношение на ответната страна недължимостта им на сумата от 14564,30 лева,
претендирана от процесната етажна собственост, като такса поддръжка за
периода 2010г., 2011г., 2017г. и 2018г.,
изключая платените от ищците 556 лева за 2018г. Правният им интерес да предявят
настоящите искове е обоснован от получената от тях покана за доброволно плащане
от 21.06.2018г., с която са били поканени в седмодневен срок от получаване на
поканата да погасят задълженията си за заплащане на такса поддръжка на общите
части за горепосочения период /л.39/.
За да се произнесе,
съдът съобрази:
Предявени
са искове с правно основание чл.124 ГПК във вр. с чл.38, ал.1 ЗУЕС.
В
случаят се касае за отрицателен установителен иск, при който в тежест на
ответника е да докажат наличието влезли в сила решения на процесната ЕС, с
които са определени такси за поддръжка и управление *** за процесните периоди -
2010г.,
2011г., 2017г. и 2018г. В тежест на ищците е да докажат, че са етажни
собственици в процесната ЕС, с оглед правния им интерес от предявяване на
исковете. Тежестта на доказване е указана на страните с
Определение № 827 от 26.06.2019г. по чл.140 от ГПК.
По
делото не се спори, че ищците са етажни собственици на самостоятелни обекти,
находящи се в сграда в режим на етажна собственост, с адрес: ЖК „Л.П.“, в КК
Слънчев бряг-запад, общ.Несебър, кв.К. № 173.
Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗУЕС, решенията на Общото събрание се изпълняват в определените в
тях срокове. Когато срокът не е определен, решенията се изпълняват в 14-дневен
срок от оповестяването им по реда на чл. 16,
ал. 7 от ЗУЕС. Изводът, който се налага е, че при учредена ЕС, такса
поддръжка може да се претендира единствено при наличието на влязло в сила
решение на ОС на ЕС, с което е определен размера и начина на плащането й.
От данните по делото безспорно се установява, че Етажната
собственост на ЖК „Л.П.“, в КК Слънчев бряг-запад,
общ.Несебър е учредена на проведено на 24.06.2017г. ОС на ЕС. За първи път
такса поддръжка на общите части на процесната ЕС е приета с решение по т.5 на
проведено на 11.05.2018г. ОС на ЕС, а именно – 5 лева/кв.м. По делото не се
ангажираха доказателства така приетото решение да е било обжалвано по реда на
чл.40 от ЗУЕС, поради което съдът приема, че същото е влязло в сила.
Липсата на влезли в сила решения на ЕС на ЖК „Л.П.“ за
периода 2010г., 2011г. и 2017г. налага извода за основателност на предявените
от ищците искове за установяване на недължимост на претендираните от тях такси
за поддръжка за общите части на процесната етажна собственост. Представените от
ответната страна писмени доказателства – договор за създаване на гражданско
дружество от 16.03.2009г., протокол от заседание на ОС на съдружниците от
19.01.2010г., съдът намира за неотносими и не следва да бъдат кредитирани. По
отношение дължимата такса за поддръжка за 2018г., съдът кредитира протокола от
проведеното на 11.05.2018г. ОС на ЕС, на което е взето решение да се заплаща
такса поддръжка в размер на – 5 лева/кв.м., платени от ищците изцяло, за което
свидетелства представеното по делото платежно нареждане от 16.08.2018г. /л.40/.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че ищцовите
претенции следва да бъдат уважени, като основателни. С оглед на този резултат,
в тежест на ответната страна следва да се възложат заплатените от ищците
разноски, възлизащи общо в размер на 1543 лева /хиляда петстотин четиридесет и
три лева/, от които 583 лева – заплатена държавна такса и 960 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение с ДДС, съгласно представения по делото списък по
чл.80 от ГПК /л.116/.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК вр. чл.38, ал.1 от ЗУЕС, че Е.А.А. с ЕГН ********** и Д.И.А. с ЕГН **********, двамата
със съдебен адрес: ***, ********* /чрез адв. Г.Н. ***/ не дължат на ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на ЖК „Л.П.” с адрес: *********,
представлявана от управителя Д.Т.Е., с адрес за връчване на съобщения и съдебни
книжа: гр.********* или *********, сумата
общо в размер на 14 564,30 лева /четиринадесет хиляди петстотин шестдесет и четири
лева и тридесет стотинки/, представляваща претендирани от Етажната собственост
такси за управление и поддръжка на общите части в сграда - ЖК "Л.П.",
КК "Слънчев бряг" - Запад, общ.Несебър, кв."К." №173, от
които: за сезон 2010г. - сумата от 3 949 лева; за сезон 2011г. - сумата от
3949 лева; за сезон 2017г. - сумата от 3 949 лева и за сезон 2018г. - сума
от 3273,60 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ЕТАЖНАТА
СОБСТВЕНОСТ на ЖК „Л.П.” с адрес: *********, представлявана от управителя Д.Т.Е.,
с адрес за връчване на съобщения и съдебни книжа: гр.********* или ********* да
заплати на Е.А.А. с ЕГН ********** и Д.И.А. с ЕГН **********, двамата
със съдебен адрес: ***, ********* /чрез адв. Г.Н. ***/, сумата общо в размер на
1543 лева /хиляда петстотин четиридесет и
три лева, представляващи заплатени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд – гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: