Р Е Ш Е Н И Е
№ 73
гр. Габрово, 29.06.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет
и осми май две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря РАДОСЛАВА
КЪНЕВА и с участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от
съдия Д. Гишина адм. дело №
248 по описа за 2019 година и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Производството е образувано по жалба на Т.С.Г. ***, чрез адв. В.П. ***, против мълчалив отказ на Главен архитект на Община Севлиево по заявление с вх. № ДД-4-А-05.1323 от 25.07.2019 година за издаване на удостоверение за търпимост.
В жалбата се развиват доводи за незаконосъобразност на отказа, тъй като са налице материалноправните предпоставки за издаване на исканото удостоверение, като са спазени и процесуалните правила, установени в чл. 35-46 от АПК. Прави се искане за отмяна на оспорения мълчалив отказ и връщане на преписката за произнасяне по същество със задължителни указания. Претендира се присъждане на направените в производството разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят
не се явява, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител –
адвокат, поддържа се жалбата, както и искането по същество, по съображения,
развити в депозирана по делото писмена защита /л. 71/.
Ответната страна – Главен
архитект на Община Севлиево не се явява и не се представлява в открито съдебно
заседание, не се заявява становище по оспорването.
Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбоподателят Т.Г. ***-4-А-05.1323 от 25.07.2019 година /л. 5/ за издаване на удостоверение за търпимост относно стопански сгради – битовка и обор, находящи се в имот № 000371 по плана на с. Столът. Към заявлението са били приложени документите, находящи се на л. 6-14 от делото.
С писмо изх. № ДД-4-А-05.1323-/1/ от 29.07.2019 година, подписано от Главен архитект на Община Севлиево /л. 4/, жалбоподателят Г. е уведомен, че искането е непълно и следва да представи документи относно обстоятелствата по какъв начин и с кой документ е придобил собствеността върху процесните сгради, построени от ПОК „******“, както и за извършителя на строежа. Определен е 3-дневен срок за отстраняване на непълнотите, като е посочено, че непредставянето на необходимите документи в срок е основание за прекратяване на исканата услуга.
В отговор на гореописаното писмо Г. е представил заверен от ликвидатора препис от Амортизационна книга на ПОК „******“ на ДМА по сметка 200 – материални дълготрайни активи от 1995 година /л. 17/, като в придружаващото преписа писмо /л. 15/ твърди, че под т. 5 е вписан „краварник 50 глави Столът“, изписан с червено, или т.нар. сторно, в края на страницата, при продажбата му; според вписванията строителството е започнало или е било осъществено 1957 година, към който момент, както и през 1960-1966 година, строителните правила и норми са били уредени в ЗПИНМ. Г. е депозирал пред Главен архитект на Община Севлиево и писмо /л. 16/ с пояснения относно собствеността върху процесните сгради, за което обстоятелство има представена декларация, липсата на строителни книжа и издаването на фактура при продажбата на сградите, която впоследствие е била унищожена.
След представяне на Амортизационната книга и поясненията не е последвало издаване на удостоверение за търпимост, нито Г. е известен за прекратяване на производството по искането му, поради което е подадена жалба срещу мълчалив отказ, сложила началото на настоящото производство.
По делото е налично писмо, съгласно което в кметското наместничество на с. Столът не е била предавана за съхранение документация на ПОК „******“, за имуществото на която не е изготвян парцеларен план /л. 56/, а според изявление на процесуалния представител на жалбоподателя /л. 53/, документацията не е предавана нито в ДФ „земеделие“, нито на ликвидатора на кооперацията.
За изясняване на делото от фактическа страна е изслушана съдебна експертиза, заключението по която не е оспорено от страните и е прието от съда като доказателство по делото /л. 39-45/, като съдът го намира за обективно и компетентно изготвено, поради което го кредитира изцяло. Вещото лице сочи в заключението си, че поради липсата на строителни книжа от времето на строителството, вкл. ситуационна скица за разположението на сградите спрямо границите на имота към онзи момент, не може да се даде еднозначен отговор на въпроса, касаещ допустимостта на сградите. Съгласно приложената скица /л. 6/, ако се приеме, че източната граница на имота не си е променяла местоположението във времето от построяване на сградите до настоящия момент, то разстоянието не съответства на изискванията и към онзи момент, и сега. Ако разстоянието е било достатъчно спрямо границата в онзи момент, което не може да се установи, тогава строежът би бил допустим. Вещото лице сочи, че във връзка с изискванията на ЗУТ, сградите трябва да са съобразени с нормите на Наредбата за правила и норми за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, и за да бъдат в съответствие с тези изисквания е необходимо да се изработи ПУП и РУП за имота. Относно момента на построяване, вещото лице сочи, че може да се приеме, че сградите са строени през 60-те години на миналия век, каквото е и твърдението на жалбоподателя; било е необходимо издаването на строителни книжа, но няма данни такива да са били издавани.
По делото жалбоподателят е ангажирал и свидетелски показания на лице, работило в периода 1985-1995 като ветеринарен техник в стопанството, към което се числят процесните сгради /л. 68-69/, според които показания източната граница на имота е била на 30-35 метра от източния край на обора, като самият стопански двор бил заграден почти до мостче, за което споменава свидетелят – оградата представлявала метална мрежа около 1.30 метра, опъната на дървени колове; животните имали достъп до самата вода, за да правят водопой. Свидетелят твърди, че е имало строителна документация за цялото стопанство, виждал е документите, тъй като е взимал данни от тях, но след ликвидацията всичко е изчезнало и всички, закупили сгради, имали проблема на жалбоподателя.
Удостоверението за търпимост представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, тъй като представлява документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, като същото има доказателствена сила пред съответните нотариални служби при прехвърлителни сделки. С оглед на това жалбоподателят е имал право да иска издаването на такова удостоверение, независимо, че не е посочил къде то ще му послужи, и отказът да му се издаде такова представлява индивидуален административен акт и подлежи на оспорване по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ.
Преценката
за търпимостта на строежите следва да се извърши съобразно разпоредбите, които
са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби
съгласно ЗУТ.
Съгласно
чл. 52 от ЗПИНМ, действал към твърдяния момент на
извършване на строителството на процесните сгради, застрояването на населените
места се извършва с оглед на тяхното цялостно архитектурно-градоустройствено
изграждане и оформяване съобразно с градоустройствените, регулационните, нивелетните, квартално-застроителните,
улично-фасадните и другите застроителни планове и действуващите
строителни правила и норми. В процесния случай не се установи да е бил налице
одобрен какъвто и да е план, предвиждащ строителство на сградите, предмет на
оспорения отказ. Според заключението на вещото лице, налична е само карта на
възстановената собственост, на която процесните сгради не са нанесени. Следователно
строежите не са били допустими съгласно правилата и нормативите, действали по
време на извършването им, тъй като за тяхното изграждане не е бил одобрен
застроителен план. Не се установява допустимост и във връзка с § 103, § 104 и §
104а от СПНИНМ, вр. с § 181 от ППЗПИНМ, които също
изискват разрешение за строеж и кадастрален план или ситуационна скица. Нормите
на ЗУТ изискват одобрен ПУП - ПЗ за реализиране строителство от вида на процесните
сгради по аргумент от чл. 59 във връзка с чл. 12, ал. 3 от ЗУТ. При липса на
такъв, строежът се явява недопустим. От гореизложеното и от заключението на
вещото лице се установява, че процесните постройки не са били допустими нито съгласно
подробните градоустройствени планове и правилата и нормативите, действали по
време на изграждането им /ЗПИНМ/, нито съгласно изискванията на ЗУТ. Тези
констатации не се опровергават от свидетелските показания, които са
неубедителни и не се подкрепят от нито от едно от събраните по делото
доказателства.
Изискването
за съответствие на строежите с ПУП, както и за съответствието им с правилата и
строителните норми се отнася до всички строежи, включително и за тези, които са
част от имуществото на организациите по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
По
изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че процесният отказ е
законосъобразен и оспорването му следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.С.Г. *** против мълчалив отказ на Главен архитект на Община Севлиево по заявление с вх. № ДД-4-А-05.1323 от 25.07.2019 година за издаване на удостоверение за търпимост.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: