Р Е Ш Е Н И Е № 261184
гр. Пловдив, 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично
заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Каяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 7706 по
описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен
е осъдителен иск с правна квалификация чл.410, ал.1 КЗ, във вр. чл.49 ЗЗД, във
вр. чл.45, ал.1 ЗЗД от „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД – гр. София против Община
Пловдив за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 249,92 лв., представляваща изплатено от
застрахователя „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД в полза на застрахованото при него
лице „*****“ ЕООД по щета № *****, застрахователно обезщетение за претърпените
от застрахованото лице имуществени вреди, в резултат от реализирано на 08.07.2019
г. застрахователно събитие, изразяващо се в претърпяно в гр. ***** ПТП, намиращо
се в причинно следствена връзка с противоправното и виновно неизпълнение от
страна на ответника на задължението му да стопанисва и поддържа общинските
улици и да обозначава препятствията по тях, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 03.07.2020
г., до окончателното погасяване на вземането.
Ищецът
„ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД – гр. София, твърди, че на 08.07.2019 г. в гр.
Пловдив, Н.И.Г., водач на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с
рег. № *****, при движение по ул. *****, попаднал в необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което на автомобила били
нанесени материални вреди. Към датата на реализиране на ПТП лекия автомобил бил
застрахован при ищцовото застрахователно дружество по застраховка „Каско +“ № *****/
19.11.2018 г. със срок на валидност от 21.11.2018 г. до 20.11.2019 г. Сочи, че
щетите били описани в протокол за ПТП № *****/ 08.07.2019 г. на ОД на МВР – гр.
Пловдив, и опис-заключение по щета № *****, като увредени били предна дясна
гума, предна дясна лята джанта, задна дясна гума, задна дясна лята джанта. За
претърпените щети било определено обезщетение в размер на 234,92 лв., която
сума била изплатена на собственика на застрахования автомобил – „*****“ ЕООД,
на дата 23.08.2019 г. Ищецът поддържа, че с изплащането на застрахователното
обезщетение възникнало регресното му право срещу ответника. Сочи, че ПТП било
вследствие на необозначена и необезопасена дупка на пътното платно на път, за
който отговаря ответната община. На ответника били изпратени две регресни
покани – от 16.01.2020 г. и от 13.03.2020 г. за възстановяване на сумата от
249,92 лв., от която 234,92 лв. – стойността на щетата, и 15 лв. –
ликвидационни разходи. До момента сумата не е заплатена доброволно от страната,
поради което ищецът предявява настоящия осъдителен иск. Претендира присъждане и
на законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.07.2020
г., до окончателното изплащане на вземането, както и на сторените в
производството разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника Община Пловдив, със становище за неоснователност на
предявения иск. Счита, че не е налице причинна връзка между настъпилите вреди
на автомобила и ПТП-то. Твърди, че е налице виновно поведение от страна на
водача на МПС-то, както и техническа неизправност на автомобила. Ищецът не
сочел доказателства, които да обосновават отговорността на общината. Не било
налице противоправно увреждащо действие. Евентуално, прави възражение за
съпричиняване на противоправния резултат. Моли за отхвърляне на предявения иск
и за присъждане на сторените разноски. Прави възражение за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар от ищеца.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства
и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По
иска с правно основание чл.410, ал.1 КЗ, във вр. чл.49 ЗЗД, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД
За уважаване на предявения иск с правна
квалификация чл. 410, ал.1 КЗ /аналогичен на чл. 213 КЗ (отм.)/, вр. чл. 49,
вр. чл. 45, ал.1 ЗЗД следва кумулативно да са налице следните елементи от
фактическия състав: 1. наличие на валидно застрахователно отношение по
застраховка „Каско” между ищеца -застраховател и застраховано при него лице; 2.
настъпване на покрит застрахователен риск; 3. претърпени от застрахованото лице
имуществени вреди; 4. пряка и непосредствена причинна връзка между настъпилия
застрахователен риск и претърпените вреди; 5. изплащане от застрахователя-ищец
в полза на застрахованото лице на застрахователно обезщетение за причинените
вреди; 6. противоправно и виновно бездействие от страна на служителите на
ответника да изпълнят нормативно вменено му задължение; 7. пряка и
непосредствена причинна връзка между противоправното и виновно бездействие и
реализираното застрахователно събитие.
Не се спори между страните, а и се
установява от представената като доказателство по делото полица № ***** от 19.11.2018
г., че между ищеца и „*****“ ЕООД бил сключен валиден застрахователен договор
по застраховка „Каско +” с предмет лек
автомобил марка Фолксваген, модел PASSAT, с
рег. № *****със срок на срок на действие от 21.11.2018 г. до 20.11.2019 г.,
като видно от приложените към полицата Общи условия сред покритите
застрахователни рискове е и претърпяване на вреди по МПС-то в резултат от ПТП.
От изготвената съдебнотехническа експертиза, неоспорена от
страните, и от приложения по делото протокол за ПТП, също неоспорен, се
установява, че на 08.07.2019 г. около 16,00 часа в гр. ***** лек автомобил
марка „Фолксваген”, модел Пасат с рег. № ***** по време на движение преминал
през необозначено препятствие – дупка. Между механизма на ПТП, посочен в
протокола и повредите на автомобила от техническа гледна точка е възможно да
има пряка причинно-следствена връзка. Стойността на ремонта за пълното
възстановяване на автомобила е 424,13 лв. При преминаване на автомобила през
дупка с дълбочина около 8-15 см. е възможно да настъпят повреди по гумите и джантите.
По делото са приложени фотоснимки на автомобила и увредените гуми. Повредите,
видни на снимките, са характерни при преминаване през дупка на платното за
движение.
Действително съгласно трайната съдебна
практика протоколът за ПТП няма обвързваща съда доказателствена сила, но при
липса на доказателства по делото за друг възможен механизъм за реализиране на
ПТП и за настъпване на вредите, съдът изцяло кредитира заключението на СТЕ,
базирано върху процесния протокол за ПТП.
Не е спорно между страните, а и се
установява от приложения по делото ликвидационен акт от 22.08.2019 г., че по
образуваната щета по преписка № *****
застрахователят е определил, че в полза на застрахованото лице следва да бъде
заплатено застрахователно обезщетение в размер на 234,92 лв. Задължението за
заплащане на застрахователното обезщетение спрямо застрахованото лице е
изпълнено, видно от платежно нареждане за групово плащане от 23.08.2019 г. –
л.19 и л.20 от делото.
По делото не се спори, че мястото,
където се е реализирано процесното ПТП – ул. ***** в град ****** е в чертите на
града и пътят е под надзора и се стопанисва от Община Пловдив. В този смисъл,
улицата, на която се е реализирало ПТП-то, е публична общинска собственост, a
същото следва и от изричните разпоредби на пар.7, т.4, предл.2 ЗМСМА, вр. чл.
2, т.1 ЗОбС, вр. чл. 3, т.3 ЗОбС. Като собственик на улицата, общината, на
територията на която тя се намира, по силата на § 6, т. 1 Закон ЗДвП, вр. чл. 3 ЗДвП, вр. чл. 167 ЗДвП, вр. чл. 11 ЗОбС е длъжна да я управлява с грижата на
добрия стопанин и чрез специализираните си органи да я поддържа в изправно
състояние, да сигнализира незабавно препятствията по улицата и да ги отстранява
във възможно най-кратък срок. В този изричен смисъл е решение № 15 от 25.07.2014
г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о.
"Препятствие
на пътя" по смисъла на ЗДвП е всяко нарушаване
целостта на пътното покритие, както и всички предмети, вещества или други
подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението /§
6, т. 37 ДР на ЗДвП/. Следователно дупката съставлява препятствие на пътя,
създаващо опасност за движението, поради което е следвало да бъде незабавно
отстранена или най-малкото обозначена със съответния знак, а такъв не се
установи да е имало поставен в деня на ПТП. Липсата на надлежна сигнализация
сочи на противоправно бездействие на специализираните органи на общината, а
съгласно презумпцията на чл. 45, ал.2 ЗЗД и предвид липсата на ангажирани
доказателства за нейното оборване противоправното бездействие е и виновно.
При
разпределена с доклада по делото тежест на доказване върху ответника същият не
ангажира доказателства за сочените в отговора на исковата молба възражения за
движение на застрахованото лице с несъобразена скорост, за техническа
неизправност на застрахованото МПС, за извършване на ремонтни дейности по пътя
от страна на лица и служби, независими от общината, и за допуснато
съпричиняване от страна на застрахованото лице,
поради което и тези възражения са неоснователни.
Предвид
установеното наличие на всички кумулативно изискуеми елементи от фактическия
състав, съдът намира, че предявеният иск е доказан по основание. Доколкото
размерът на реално заплатеното от застрахователя обезщетение и размерът на
претендираните суми е по-малък от пазарната стойност на реално причинените
вреди съгласно САТЕ – 424,13 лв. с ДДС, то искът е установен и по размер и
следва да бъде изцяло уважен. В полза на ищеца следва да се присъди сумата в
общ размер от 249,92 лв. от която 234,92 лв. – заплатено обезщетение на пострадалото
лице и 15 лв. – ликвидационни разходи.
Като
законна последица от уважаване на иска следва да се присъди и законната лихва
върху главницата от депозиране на исковата молба в съда – 03.07.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането.
По
отношение на разноските:
При
този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал.1 ГПК има ищецът,
като съгласно списък на разноските по чл.80 ГПК (л.53 от делото) сумата е в
размер на 363 лв.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Община Пловдив, ЕИК: *********, адрес: гр. Пловдив, пл. „С. Стамболов” № 1 да
заплати на „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Витоша” № 89Б на основание чл. 410, ал.1 КЗ, във
вр. чл.49 ЗЗД, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД сумата от 249,92 лв. (двеста четиридесет и девет лева и деветдесет и две
стотинки), представляваща изплатено от застрахователя „ДЗИ – Общо застраховане”
ЕАД в полза на застрахованото при него лице „*****“ ЕООД по щета № *****
застрахователно обезщетение за претърпените от застрахованото лице имуществени
вреди, в резултат от реализирано на 08.07.2019 г. застрахователно събитие,
изразяващо се в претърпяно в гр. *****, ПТП, намиращо се в причинно следствена
връзка с противоправното и виновно неизпълнение от страна на ответника на
задължението му да стопанисва и поддържа общинските улици и да обозначава
препятствията по тях, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 03.07.2020 г., до окончателното
погасяване на вземането, както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 363 лв. (триста шестдесет и три лева) -
разноски пред първата инстанция.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно
с оригинала.
К.К.