РЕШЕНИЕ
№
1539
гр.
Пловдив,11.08.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГРАД ПЛОВДИВ, ХІІІ
състав, в открито съдебно заседание на четвърти ноември през две хиляди и
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, като разгледа
докладваното от председателя административно дело № 1595/2021 год. по описа на
съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 118 от КСО.
Образувано е по жалба на Н.Р.Т., ЕГН ********** ***, действащ
чрез адвокат И.Н.Н., със съдебен
адрес ***, срещу Решение № 2153-15-187 от 02.06.2021 г. на Директора на ТП на
НОИ - гр. Пловдив, в частта в която е потвърдено Разпореждане
№РНП-1-4-15-00909694/15.04.2021 година на Ръководител "ПО" при ТП на
НОИ-Пловдив за събиране на сумата от 35 713,59 лева, от които 22 725,63
лева главница и лихви в размер на 12 987,96 лева, представляваща
недобросъвестно получено плащане за пенсия за периода от 01.01.2011г. до
31.03.2020г.
Жалбоподателят, в подадената до съда жалба
счита, че атакуваното от него Решение е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в противоречие с материалноправните норми, несъответсвие с целите
на закона и явната му неправилност и необоснованост. Излага подробни
съображения защо счита за неправомерни изводите на административният орган относно
неговата недобросъвестност. Подробни съображения по съществото на спора са
изложени в писмена защита от пълномощника адв. Н., депозирана при разглеждане
на делото от настоящия състав. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата – Директорът на ТП
на НОИ - гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че
жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се
становището, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа
фактическите и правни основания за неговото постановяване. Съображения в тази
насока се излагат допълнително в писмено становище, приложено по делото.
Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение. Прави се
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните, съобразно доказателствата по делото, прие за
установено следното от фактическа страна:
С Разпореждане № **********/20.07.1991 г., по
реда на чл. 2, ал. 1 от ЗП (отм.) на Н.Т. е отпусната лична пожизнена пенсия за ОСВ, считано от 04.05.1991
година. Размерът на пенсията е бил определен при осигурителен стаж III
категория труд от 26г, 03м и 17 дни, индивидуален коефициент 2.193, заявен най-
благоприятен доход за периода 01.04.1988 г. до 31.03.1991 г. в размер на 14 258. 30 лева. Със заявление вх.
№ 25390/17.05.2000г., г-н Т. е направил искане за преизчисляване на пенсията за
осигурителен стаж и възраст на основание чл. 99, ал. 1 КСО, за осигурителен
стаж, положен преди и след пенсионирането, и с осигурителен доход за друг
тригодишен базисен период. Към заявлението е приложил документи за осигурителен
стаж, положен преди пенсионирането за времето от 14.06.1961 г. до 31.07.1964 г.,
с продължителност 03 г. 01 м. на длъжност „шл. монтьор“ и за осигурителен стаж,
положен след пенсионирането за времето от 04.11.1991 г. до 30.11.1998 г. с
продължителност 07 г. 26 дни на длъжност „монтажник“. Към заявлението е
приложено удостоверение обр. УП – 2 № 29/07.02.2000 г., издадено от „Братя
Горови“ ООД, гр. Пещера с осигурителен доход 16 533,36 лв. за времето от
01.01.1980 г. до 31.12.1982 г.
С разпореждане № 59/31.07.2000 г. пенсията
за осигурителен стаж и възраст е преизчислена считано от 17.05.2000 г. На
основание чл. 104 КСО е изчислен общ
осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд, от 38 г. 02 м. 19 дни.
Определен е индивидуален коефициент 2.413 от брутно трудово възнаграждение
16 533,00 лв. при базисен период 01.01.1980 до 31.12.1982 г. В последствие
с различни разпореждания пенсията е била изменяна и осъвременявана.
Във връзка с постъпила в ТП на НОИ Пловдив
информация за образувано досъдебно производство № 260/2019 г. по прокурорска
преписка № 2818/2019 г. по описа на РП
Пловдив, към което са приобщени писмени доказателствени средства, а именно
оригинални пенсионни досиета, за които съществуват съмнения за правомерността
на отпуснатите пенсии, сред които и досието на Н.Р.Т., е инициирана проверка за
зачетения на лицето осигурителен стаж и доход и определен размер на пенсията за
осигурителен стаж и възраст. В рамките на провелото се производство от
административния орган, по проверка правомерността на получената от Н.Т. лична
пенсия за ОСВ, е установено, че лицето няма стаж и доход, с които пенсията е
преизчислена по заявление с вх. № 25390/17.05.2000 г. Поради тази причина е
издадено разпореждане № **********,
Протокол № N01305/05.08.2020 г. на Ръководителя на
пенсионното осигуряване, с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО Разпореждане № **********/31.07.2000 г. и всички последващи го са отменени,
и пенсията на лицето е изменена в действително полагащия му се размер. По
делото не са представени доказателства за обжалване на посочения ИАА по
административен и съдебен ред.
Издадено е и процесното разпореждане №
РНП-1-4-15-00909694/15.04.2021 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване
при ТП на НОИ – Пловдив. С него на основание чл. 98, ал. 2, т. 2, чл. 113 и чл. 114, ал. 1 от КСО е
разпоредено Н.Т. да възстанови
недобросъвестно получените суми за лична пенсия за ОСВ в размер на
35 713,59 лева, от които 22 725,63 лева главница за периода
01.01.2011 г. до 31.03.2020 г. и лихви в размер на 12 987,96 лева. С така
издаденият административен акт е било прието, че част от подлежащата на
възстановяване сума за периода от 17.05.2000 г. до 31.12.2010 г. на осн. чл. 115, ал. 1 КСО е погасена по давност. След обжалване от Н.Т. по административен ред,
горестоящият административен орган се е произнесъл с Решение № 2153-15-187/02.06.2021
г., с което е потвърдил разпореждането за подлежащи на възстановяване суми за
периода 01.01.2011 г. до 31.03.2020 година. Недоволен от това произнасяне,
жалбоподателят инициирал и настоящото съдебно производство.
Горната фактическа обстановка се
установява от приобщените по делото писмени доказателства, касаещи пълната
административна преписка по обжалвания административен акт, както и приобщените
в хода на съдебното производство писмени доказателства:заверени копия на
документи от пенсионното досие на името на жалбоподателя, съдържащи се в
досъдебно производство № 282/2020 г. по опис на отдел "Икономическа
полиция" при ОД на МВР-Пловдив, както и молба до ТП на НОИ от
жалбоподателя за дати 17.05.2000 г., касаеща искане, свързано с преизчисление
на личната пенсия за ОСВ.
На база така изяснената фактическа
обстановка и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът направи следните правни изводи:
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира, че жалбата е допустима, като е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО и от лице, което има право на оспорване по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество, тя е частично основателна
поради следните съображения:
Предмет на проверка за законосъобразност в
настоящото производство е Решение № 2153-15-187/02.06.2021 г. на Директора на
ТП на НОИ - Пловдив в частта, с която е потвърдено разпореждане
№РНП-1-4-15-00909694/15.04.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване
при ТП на НОИ-Пловдив за събиране на подлежащата на възстановяване сума в
размер от 35 713,59 лева, от който главница за периода от 01.01.2011 г. до
31.03.2020 г. в размер на 22 725,63 лв. и законна лихва за в размер на 12 987,96 лв.,
начислена към 15.04.2021 г. Обжалваното решение представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Същото е оспорено от страна с активна процесуална легитимация – участник
в административното производство, чийто права и интереси са пряко засегнати.
Директорът на ТП на НОИ- Пловдив е компетентният административен орган,
притежаващ законовото правомощие да издава актове от вида на процесния по
силата на разпоредбата на чл. 117, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 б. д от КСО. Оспореното решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и
съдържа реквизитите на чл. 59, ал. 1 от АПК. Актът формално е мотивиран, като за фактическо основание за издаването му
са посочени и обсъдени всички налични доказателства, поради което липсват
основания, които да се приемат за съществени нарушения, обуславящи неговата
нищожност.
По отношение на преценката на
съответствието на акта с административно производствените правила и с
материалноправните разпоредби, съдът възприе следното:
Касае се за преценка дали законосъобразно
е определено да бъдат възстановени неоснователно получени от жалбоподателя суми
за плащания по държавното обществено осигуряване, за което е било издадено
разпореждане по чл. 98, ал. 2, т. 2 КСО. Основанието, послужило за издаване на това разпореждане, е влязъл в сила административен
акт Разпореждане № ********** /Протокол № 01305/05.08.2020 г. / на Ръководителя
на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с който се е установило, че
по отношение на Н.Р.Т. на основание чл. 99, ал. 1, т. 2 б. „д“ от КСО, с което е изменена в по-нисък размер отпусната и лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст като е постановено да продължи да се изплаща при
установения осигурителен стаж при отпускане на пенсията. С него е прието, че
неоснователно първоначално е отпусната в по-висок размер личната и пенсия за
осигурителен стаж и възраст, поради което е било отменено и Разпореждане № **********/31.07.2000
година определящо параметрите, при които е изчислен размера и е получавана от Т.
през годините завишена лична пенсия за ОСВ. Това се потвърждава и от
осъществената от контролния орган проверка.
Същевременно, от страна на жалбоподателя
се излагат възражения, че се касае за добросъвестно получени от него суми. Това
негово възражение е необосновано и неоснователно. Налице е само негово
твърдение, което не се подкрепя от събраните по делото доказателства.
Твърдението за неговата добросъвестност касае само и единствено една защитна
негова позиция, която не е обоснована с оглед получаваните от него суми за
отпуснатата и лична пенсия за ОСВ в по-висок, неправилен размер. Това негово
твърдение се явява изолирано с оглед събраните по делото доказателства, касаещи
представените извлечения от пенсионното досие на лицето, приложени по досъдебно
производство № 282/2020 г. по описа на отдел "ИП" – Пловдив. Въпросът
относно правото и размера на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Н.Т.,
са установени с влязлото в сила разпореждане № ********** /Протокол № 01305/05.08.2020
г. / на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, поради
което неговата отговорност обосновано е ангажирана на основание чл. 114, ал. 1 от КСО. Посочената разпоредба определя, че недобросъвестно получените суми за
осигурителни плащания следва да се възстановяват от лицата, които са ги
получили, заедно с лихвата по чл. 113 от КСО. От своя страна, чл. 98, ал. 2 от КСО дава възможност на длъжностните лица по чл. 98, ал. 1 от КСО да издават разпореждания и за възстановяване на неправилно изплатените
суми за пенсии. Съгласно цитираните разпоредби на КСО, недобросъвестно
получените суми подлежат на връщане от субекта, който ги е получил. Съгласно чл. 113, ал. 1 от КСО вземанията за невнесени осигурителни вноски за държавното обществено
осигуряване, за допълнително задължително пенсионно осигуряване и за неправилно
извършени осигурителни разходи се събират с лихвата в размер на законната
лихва.
Независимо
от изложеното, във връзка с направеното в настоящото съдебно производство
възражение за изтекла погасителна давност, е необходимо да бъде съобразено
следното: погасителната давност е материално правен институт, като по отношение
на всеки отделен период, за който се претендира да е изтекла такава давност и
за всяко едно такова вземане (в случая отделни вземания за главници и лихви),
произхождащи от неправилно изплатени суми за пенсия за осигурителен стаж и
възраст, е приложима специалната уредба на чл. 115, ал. 1 от КСО.
Съгласно
разпоредбата на чл. 115, ал. 1 от КСО (в приложимата редакция, в сила от
01.01.2015г.), вземанията на Националния осигурителен институт за неправилно
извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и
надвзети пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се
отнасят. С изтичане на десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, за която се отнасят, се погасяват всички вземания,
независимо от прекъсването на давността. В разпоредбата на чл. 115, ал. 3 от КСО (редакцията, в сила от 01.01.2014г.) давността се прекъсва с влизането в
сила на разпореждането за установяване на вземането или предприемане на
действия по принудително изпълнение, като съгласно ал. 4 на същия текст, от
прекъсването на давността започва да тече нова давност. В разпоредбата на чл.
115, ал. 5 от КСО давността се спира при образуване на друго административно
или съдебно производство, от което зависи издаването на разпореждане или
отпускане на парично обезщетение или помощ по този кодекс.
В
настоящия случай, давността е спряна, във връзка с образуването административно
производство, което е приключило с влязлото в сила разпореждане № **********
/Протокол № 01305/05.08.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при
ТП на НОИ – Пловдив. При това
положение, за вземанията на НОИ, произхождащи от неправилно изплатени суми за
пенсия за осигурителен стаж и възраст и съответно за лихвите върху тях за
периода от 01.01.2011г. до 31.12.2011г. петгодишният погасителен давностен срок
започва да тече от 01.01.2012г. и съответно изтича към 31.12.2016г.
Същевременно, обаче, поради спирането на давностния срок, настоящият съдебен
състав намира, че същият е изтекъл за най-старите задължения – тези за периода
от 01.01.2011г. до 31.12.2011г. В тази връзка и на основание разпоредбата на
чл. 142, ал. 2 от АПК обжалваният административен акт следва да бъде отменен, в
частта на задълженията на жалбоподателя за посочения период в общ размер на
главница и лихви 4 632,63лв.
В
останалата част обсъжданите актове се явяват законосъобразни. Това има за
последица неоснователност на жалбата, с която съдът е сезиран. Тя ще следва да
бъда отхвърлена в тази част.
При посочения изход на спора, на
страните се дължат направените по делото разноски, съобразно уважената и
отхвърлена част на жалбата. Съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК
жалбоподателят е направил по делото разноски в общ размер на 1 920лв.
Предвид материалния интерес при
разглеждане на делото и направеното възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар, настоящият съдебен състав намира, че предвид фактическата и правна
сложност на делото адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено на
1 620лв. Съобразно уважената част на жалбата следва да бъде присъдена
сумата от 210,14лв. (двеста и десет лева и четиринадесет стотинки).
При своевременно направеното искане
от страна на процесуалния представител на ответника следва да бъде присъдено
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Съобразно фактическата и
правна сложност следва да бъде присъдена сумата в размер на 100лв. (сто лева).
По изложените мотиви Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Н.Р.Т., ЕГН **********
***, действащ чрез адвокат И.Н.Н., със
съдебен адрес ***, Решение № 2153-15-187 от 02.06.2021 г. на Директора на ТП на
НОИ - гр. Пловдив, В ЧАСТТА, в която е потвърдено Разпореждане
№РНП-1-4-15-00909694/15.04.2021 година на Ръководител "ПО" при ТП на
НОИ-Пловдив за възстановяване
недобросъвестно получена сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст за
периода от 01.01.2011г. до 31.12.2011г. в размер на 2 157,72лв. главница и в размер на 2 474,91лв. лихви.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Р.Т., ЕГН ********** *** В
ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА Националния
осигурителен институт – гр. София да заплати на Н.Р.Т., ЕГН
********** *** сумата от 210,14лв. (двеста и десет лева и четиринадесет
стотинки), представляваща сторените разноски по производството, съобразно
уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА Н.Р.Т., ЕГН ********** *** да заплати на Националния
осигурителен институт – гр. София,
сумата от 100лв. (сто лева), представляваща равностойност на
осъществената юрисконсултска защита, съобразно отхвърлената част от жалбата.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: