Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 198 15.06.2018 година гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Нa 16 май две
хиляди и осемнадесета година
В открито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС
АТАНАСОВ
СЕКРЕТАР: П. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
в.гр.д. № 1151 по описа за
Производството е образувано по
въззивната жалба на Х.Т.Г., подадена чрез адв. Л.Д., против решение № 624 от
22.12.2017 г., постановено по гр.дело № 1889/2016 г. по описа на Казанлъшкия
районен съд, с което е отхвърлен частичния иск на Х.Т.Г., против Г.Г.Г. и П.К.Г.
за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сума в общ размер от 5100 лева,
представляваща част от дължима по спогодба от 02.04.2015 г. парична сума в общ
размер на 17150лева. Присъдени са и разноските по делото.
Въззивникът счита, че решението на
първоинстанционния съд е незаконосъобразно – постановено в противоречие с
материалния закон и необосновано. Намира, че съдът е нарушил задължението си да
изясни делото от фактическа и правна
страна, с което значително е нарушил правото му на защита. Освен това, докладът
по делото дълбоко не съответствал на фактическата и правна страна по спора, тъй
като след приемането му единият от двамата ищци се е оттеглил и производството
по отношение на него е било прекратено, както и е било прекратено
производството по насрещния иск на двамата ответници против оттеглилия се ищец
също е било прекратено. Вместо да коригира доклада си или да приеме нов доклад,
предвид изменената процесуална обстановка, съдът е решил делото съгласно
първоначалния доклад. Неправилно съдът е приложил разпоредбата на чл.161 от ГПК
във връзка с неизпълнение на указания по чл.190 от ГПК, и документите не са
конкретизирани достатъчно. Неправилно съдът е разгледал и решил спора въз
основа на неотносими към предмета на делото фактически и правни доводи на
ответниците, както и неправилно е приел, че „Спогодбата притежава декларативно
и регулиращо действие, но няма преобразуващо действие досежно поемане на
несъществуващо към датата на спогодбата задължение към ищеца по делото”. Съдът
не бил обсъдил и декларацията, инкорпорирана в спогодбата като признание на
неизгоден за ответниците факт. Излага подробни съображения. Намира, че
решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка, както и опорочено
по същество, е опорочило и в частта за разноските. Моли съдът да отмени изцяло първоинстанционното решение и
вместо него постанови друго, с което да уважи изцяло иска му, както ида му
присъди разноските за двете съдебни инстанции.
Въззиваемите Г.Г.Г. и П.К.Г., чрез пълномощника си адв. С.Г.
изразяват съображения, че твърденията във въззивната жалба са неоснователни, а
решението на първоинстанционния съд е законосъобразно и правилно, постановено
при спазване на материалния и процесуалния закон. Излагат подробни съображения
по всички оплаквания в жалбата. Цитират съдебна практика. Молят съдът да
отхвърли въззивната жалба, като неоснователна и да потвърди решението на първоинстанционния съд, като
законосъобразно и правилно, постановено при спазване на материалния и
процесуалния закони.
Съдът, като обсъди направените в
жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно
разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата
по делото, намери за установено следното:
Предявен е иск по чл. 79 ЗЗД във вр. с чл.
365 ЗЗД.
В исковата молба ищците чрез пълномощника си
твърдят, че по силата на сключена на 02.04.2015 г. спогодба, ответниците се
задължили да им заплатят парична сума в размер на 17150 лева. И към настоящия
момент Г.Г.Г. и П.К.Г. не изпълнили дълга си към ищците, за което последните
предявявали частичен иск за заплащане сумата от 5100 лева. Молят съда да
постанови съдебно решение, с което да осъди ответниците да заплатят на ищците
сумата от 5100 лева главница, представляваща част от дължима по спогодба от
02.04.2015 г. парична сума в размер на 17 150 лева, както и сторените по делото
разноски.
Ответниците Г.Г.Г. и П.К.Г. чрез адв. С.Г. от
САК оспорват предявения иск изцяло, по основание и по размер и молят съда да го
отхвърли изцяло като им присъди сторените по делото разноски в това число и
адвокатски хонорар.
Твърдят, че изпълнение на задължения по спогодбата от 02.04.2015 г. не
се дължало, тъй като същата била нищожна на основание чл. 366 ЗЗД, във вр. с
чл. 26, ал. 2 ЗЗД, поради липса на правно основание. Ответниците не оспорват,
че с ищцата В.Г.Г. се намирали в облигационни отношения, считано от 01.03.2011
г., на която дата между Г.Г.Г., като наемодател и ЕТ „Тоги-В.Г.“,
представлявано от В.Г.Г., като наемател е сключен договор за наем за недвижим
имот, подробно описан в отговора и собствен на наемодателя. Наемодателят
предоставил заведението под наем срещу месечна наемна цена в размер на 100 лева
и задължението на наемателя да се грижи изцяло за своя сметка за стопанисването
и поддържането му. Посочва се, че експлоатирането и стопанисването на
заведението за срока на договора за наем от
При условията на евентуалност твърдят, че
изпълнение на задължения по спогодбата от 02.04.2015 г. не се дължало, тъй като
същата била нищожна на осн. чл. 366 ЗЗД вр. чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, поради
противоречие с добрите нрави и поради липса на еквивалентност на насрещни
престации на страните, които са я подписали, тъй като за ответниците възниквали
само задължения, а за ищците- единствено права и то върху несъществуващи
вземания.
При условията на евентуалност считат, че
изпълнение на задължения по спогодбата от 02.04.2015 г. не се дължало и поради
липса на изискуемост, тъй като видно от чл. 2 от спогодбата страните не били
уговорили нито кой, нито на кого се дължи сумата от по 400 лв. месечно, нито
пък бил уговорен ден за изпълнение на задължението, а също така и банкова
сметка, ***тделните вноски. Заявяват, че до датата на прекратяване на исковата
молба, ищците не били канили ответниците за извършване на плащане на сумата,
предвидена в спогодбата.
Правят възражение за липса на
материалноправна легитимация на ищеца Х.Т.Г. да предявява иск срещу
ответниците, тъй като не разполагал с изискуемо вземане срещу тях по
съображения, че не се е намирал в облигационни отношения с наемодателя, не му
било възлагано от наемодателя да извършва ремонтни дейности и/ или подобрения в
заведението, като наемодателят не е предоставял своето съгласие за извършването
на подобни дейности в имота, а и дори и да се приемело, че подобрения са били
извършени, то същите следвало да останат за сметка на наемателя. В случай, че
съдът приеме, че с подписването на процесната спогодба ответниците са признали
вземането на ищеца Г. за извършени подобрения в заведението, то съгласно ТР №
85/68 г. на ОСГК на ВС, при липса на договорни отношения между подобрителя и
собственика на имота, респ. конкретни договорки за основанието на което
подобренията са направени, следва да се прилагат правилата за водене чужда
работа без пълномощие или за неоснователното обогатяване. В този случай според
ответниците, съгласно чл. 59 ЗЗД ищецът Г. имал право да получи само по-малката
сума между тази на увеличената стойност на заведението, вследствие подобренията
и действително извършените от него разходи, които обаче трябвало да бъдат доказани
и за извършването на каквито липсвали доказателства.
Молят съда да отхвърли частично предявения от
В.Г. и Х.Г. иск за 5100 лева, като неоснователен, тъй като спогодбата от
02.04.2015 г., на която се основава исковата претенция е нищожна, на основание
на основание чл. 366 ЗЗД, във вр. с чл. 26, ал. 2 ЗЗД, поради липса на правно
основание, при условията на евентуалност - тъй като спогодбата от 02.04.2015
г., на която се основава исковата претенция е нищожна, на основание чл. 366 ЗЗД, във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради
противоречие с добрите нрави или поради неизискуемост на вземането на ищците за
сумата от 5100 лева. Правят искане да им бъдат присъдени всички, направени по
делото разноски, включително и адвокатски хонорар.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са
предявили и насрещен иск срещу ищеца В.Г., производството по който е
прекратено, с оглед оттеглянето на всички,
предявени от ищцата В.Г. искове срещу ответниците по делото.
По делото е представена извънсъдебна спогодба,
подписана на 02.04.2015 г. от Г.Г.Г. и П.К.Г. от една страна и Х.Т.Г. и В.Г.Г. от
друга страна, по силата на която са
уговорили, че в имота, собственост на ответниците са извършени подобрения от
сем. Г. на обща стойност 17150 лв. Със спогодбата от 02.04.2015 г. е уговорено
разсрочено погасяване на дълга с по 400лв. за всеки месец от действието на
договор за наем, подписан на 01.04.2015г. между ответниците, като наемодатели и
ЕТ „Тоги-В.Г.“, като наемател. На 15.09.2015г. наемателят ЕТ „Тоги-В.Г.“ се е
отказал от договора за наем.
В хода на производството пред първоинстанционния
съд ищцата В.Г.Г. е направила изявление за оттегляне на предявения от нея иск,
поради което и на осн. ч.232 от ГПК съдът е прекратил производството по делото
по отношение на исковете предявени от В.Г.Г. против Г.Г.Г. и П.К.Г..
Съобразно разпоредбата на чл. 365 ЗЗД спогодбата,
представлява двустранен договор, който подлежи на изпълнение. Главният спорен
въпрос по делото е, какво задължение са поели ответниците с подписването на
спогодбата.
Видно от записването в представената и
горецитирана спогодба, според изричното изявление на ответниците по делото
същите са поели към Х.Г. едно несъществуващо задължение, тъй като с исковата
молба и представената по делото спогодба ищецът не доказва своето вземане по
основание и размер и не представя разходо-оправдателни документи, от които да е
видно, че е понесъл разходи за подобрения в имота, собственост на ответниците.
По искане на ответниците по делото, първоинстанционния
съд е задължил ищеца да представи на основание чл. 190 ГПК разходо-оправдателни
документи, от които да е видно, че същия е извършил разходи за твърдяните от
него подобрения в заведението. Такива документите не са представени. Съгласно чл.
190, ал.2 от ГПК непредставянето на документ се преценява съгласно чл. 161 от ГПК.
В тежест на ищеца е провеждане на главно и
пълно доказване на релевантните за спора факти - паричен разход, извършен от
ищеца, с който разход ответниците са се обогатили неоснователно - чл. 154, ал.
1, ГПК. Такова доказване в процеса не е проведено, тъй като не е установено по
безспорен начин, че Х.Г. е разходил лични средства за процесните подобрения в
имота, собственост на ответниците по делото. От исковата молба и от
представената като доказателство към нея спогодба от 02.04.2015 г. не може да
бъде установено какви подобрения са извършени в процесния имот по вид, стойност
и време на извършване, от кого са извършени подобренията, както и дали това е
осъществено със или без съгласието или при противопоставяне на собствениците на
имота. Решението на ищеца да не представи по реда на чл. 190 от ГПК
разходо-оправдателни документи за извършени подобрения е право на ищеца,
неупражняването на което води до прилагането на неблагоприятните последици на
чл. 161 от ГПК. С оглед на това правилно
първоинстанционния съд е намерил, че ищецът не доказва спрямо ответниците
вземане за претендираната от него сума в размер на 5100 лева. С договора за спогодба страните прекратяват
съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни
отстъпки. Спогодбата притежава декларативно /правоустановяващо/ и регулиращо
действие, но няма преобразуващо действие досежно поемане на несъществуващо към
датата на сключване на спогодбата задължение към ищеца по делото.
Предвид изложеното, въззивният съд намира, че
са правилни и законосъобразни изводите на КРС, че процесната спогодба е
сключена при липса на правно основание по отношение на вземането на ищеца по
делото и като такава на осн. чл. 366 ЗЗД във вр. с чл. 26, ал.2 ЗЗД е нищожна. С
оглед на това предявеният иск се явява неоснователен и недоказан, поради което
следва да бъде отхвърлен.
В допълнение следва да се отбележи, че
въззивният съд намира за неоснователни възраженията, които се правят във
въззивната жалба, а именно, че първоинстанционният съд неправилно и в нарушение
на закона е възложил неблагоприятните последици на чл. 161 от ГПК в тежест на
ищеца, тъй като с това доказателствено
искане, направено от ответниците изрично е посочено, че те ще доказват както
факта, че Х.Г. не е извършил никакви
разходи за подобрения в процесния
недвижим имот- Заведението, така и факта, че подобренията в същото са били
извършени през
Доказателственото искане по чл. 190 от ГПК, с
което е поискано от съда Х.Г. да представи по делото всички
разходо-оправдателни документи, от които е видно, че е извършил разходи за
подобрения в Заведението е направено с отговора на исковата молба, а не с
насрещния иск, както твърди жалбоподателя. Съдът е уважил доказателственото
искане и е указал на жалбоподателя, че следва да представи по делото
разходо-оправдателни документи, от които да е видно, че е извършил разходи за
твърдяните от него подобрения. Съдът е указал на жалбоподателя, и че е в негова
тежест да докаже своето вземане по основание и по размер. В срока предоставен,
от съда, както и до датата на обявяване делото за решаване, жалбоподателят не е
представил никакви доказателства за извършени от него разходи за подобрения и
не е доказал своята искова претенция по основание и размер. Въззиваемият не
представя разходо-оправдателни документи и пред въззивната инстанция.
С оглед на това законосъобразно и правилно е решението
на съда, да възложи неблагоприятните последици на разпоредбата на чл. 161 ГПК в
тежест на въззивника, както и да приеме, че исковата претенция е недоказана по
основание и по размер.
От друга страна със спогодбата се декларира,
че от деня на тяхното възникване, материалноправните правоотношенията между
спорещите страни стават такива, каквито споразумението ги прогласява, предвид
преобразуващото действие на спогодбата. Това обаче е така спрямо съществуващите
правоотношения между страните, но за да бъдат променени правоотношенията между
страните, те трябва да са възникнали. Предвид липсата на каквито и да било
правоотношения между въззивникът и въззиваемите, които да предхождат датата на
спогодбата, както и липсата на каквито и да било доказателства в тази насока,
претенцията на Х.Г. се явява неоснователна и недоказана.
На следващо място въззивният съд намира, за неоснователно
и възражението на жалбоподателя, че първоинстанционния съд е бил длъжен да изготви
нов доклад по делото, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 235 ал. 3 от ГПК,
съдът има задължение да вземе предвид всички факти и обстоятелства, настъпили
след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Видно от
постановеното решение, същото е постановено при спазване на разпоредбите на чл.
235 от ГПК.
Въззивният съд намира за неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че съдът не е изпълнил задължението си служебно
да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна.
Съдействието на съда се изразява в поставяне на въпроси на страните за
изясняване на фактите, за да се попълни и изясни делото от фактическа и правна
страна /страните са тези обаче, които сочат самите факти и доказателствата в
подкрепа на твърдяните от тях факти и обстоятелства/. Съдът може да указва на
страните да конкретизират твърденията си и да отстранят противоречията в тях.
Това обаче не означава, че съдът има задължението да подпомага страните, да ги
напътства, че са необходими други факти, други доказателствена средства да се
представят, дори служебно да събира доказателствени средства. Задължение на
всяка една от страните е да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи
благоприятни последици за себе си, още повече, че страната се е представлявала
от надлежно упълномощен адвокат по делото.
Предвид гореизложените
съображения, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, поради което следва да
бъде потвърдено като такова. При постановяването му не са допуснати нарушения
на материалния и процесуалния закони, изводите съответстват на събраните по
делото доказателства.
Въззиваемите са поискали да им бъдат
присъдени направените пред първоинстанционния съд разноски по делото, в това
число и адвокатски хонорар. Видно от
обжалваното решение първоинстанционния съд им е присъдил всички направени разноски
по делото пред него, поради което настоящата инстанция намира, че не следва да
им присъжда разноски по делото, тъй като
няма доказателства за направени такива пред настоящата инстанция.
Водим от горните мотиви, Старозагорския
Окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 624 от 22.12.2017 г., постановено по гр.дело № 1889/2016 г. по описа на Казанлъшкия районен съд.
Решението подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при
наличието на касационните основания по чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: