Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Радомир, 19.07.2019 г.
Радомирският районен
съд, гражданска колегия, ІІІ-ти състав, в публично заседание на деветнадесети
юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Районен съдия: Т.Т.
при секретаря: И.С. и участието на
прокурора: .............. като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 128 по
описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото образувано по иск от В.П.А. с ЕГН ********** *** против С.И.С. с ЕГН ********** ***.
В исковата молба се твърди, че страните живели на семейни начала през 2011 г., от което съжителство било родено детето В.С.И., родена на *** г., с ЕГН **********. Излагат се доводи, че от момента на раждането грижи по отглеждане и възпитание за детето полага неговата майка, като то било изключително привързано към нея. Твърди, че ищцата водела детето на детска градина, тя го вземала от там, приспивала го, играела си с него, а ответникът проявявал мнима ревност, като непрекъснато я ревнувал от всички и от всичко, не и позволявал да излиза в града, както и да общува с приятелки и колежки. Сочи, че С. упражнявал системен психически тормоз над ищцата. Твърди, че на 21.12.2018 г., ищцата поради проблемите и със С., му заявила, че ще се разделят, което било в интерес на детето, да не е свидетел на скандалите по между им. Сочи, че ответникът закарал ищцата с детето до детската градина, но тъй като било рано, и детската градина не работела, С. закарал ищцата на работа, а след това да се върне да заведе детето на детска градина. Твърди, че по-късно отишла да вземе детето от детска градина, но ответникът го бил взел от там преди нея, което наложило да му звънне по телефона. Сочи, че провели по между си телефонен разговор, в който ответникът и заявил, че повече няма да види детето. Твърди, че от тогава ответникът ограничава контактите и с детето, като в период от два месеца е виждала само три пъти детето, за което сочи, че страда, а също така и детето страдало. Излага доводи, че детето предвид възрастта му от 5 години има необходимост от непосредствени майчини грижи, като до тогава то никога не се е отделяло от нея.
Искането към съда е да постанови решение, по силата на което родителските права върху малолетното дете В.С.И. се предоставят на ищцата, като съдът постанови местоживеенето на детето да бъде на адреса на майката, като определи режим на лични контакти на бащата с детето, и го осъди да заплаща на малолетното дете чрез нейната май и законен представител месечна издръжка в минимален размер, като и заплати и направените по делото разноски.
В срока за отговор ответника С.И.С. не е подал отговор на исковата молба и не е взел становище по иска.
В съдебно заседание ищцата чрез пълномощника си адв. Б., поддържа предявените искове. Моли съда да постанови решение, с което исковете да бъдат уважени, като и се присъдят направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ответника лично и чрез пълномощника си адв. И. оспорва предявените искове. Моли съда да постанови решение, като се съобрази със събрания по делото доказателствен материал и определи режим на лични отношение с родителя, на когото не са предоставени родителските права. Не претендира разноски.
Радомирския
районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
От представеното по делото удостоверение за раждане (дубликат) се установява, че страните са родители на малолетното дете В.С.И., роден на *** г. с ЕГН **********, което към датата на подаване на исковата молба е малолетно.
Не е спорно обстоятелството, че страните по делото не са сключили граждански брак, имали са интимна връзка, от която е родено малолетното им дете В.С.И.. Не се спори по делото и че страните не живеят заедно от м.11.2018 г.
Във връзка с предявения иск, съдът е приел социален доклад от Д ”СП” – Радомир, в който се сочи, че родителите на детето са разделени от края на м. ноември 2018 г., като след раздялата им детето се е отглеждало от бащата. В доклада се сочи, че след предявяването на настоящия иск, и след определяне от съда на привременни мерки, детето се отглежда от майката. Двамата родители имат родителски капацитет – живеят в жилища с много добри хигиенно-битови условия, работят и имат постоянни доходи, като детето е привързано и към двамата си родители. Страните са с влошени взаимоотношения, не контактуват по между си и не си сътрудничат в отглеждането на детето. В заключение се сочи, че няма пречка местоживеенето на детето да бъде при майката, като бъде определен режим на контакти между детето и бащата, с цел запазване на емоционалната връзка между тях, както и издръжка за детето, която бащата да заплака за покриване в пълна степен потребностите на детето.
От приетия по делото допълнителен социален доклад, изготвен след проведен разговор с педагог от детското заведени, което детето посещава – ДГ “8-ми Март” – гр. Радомир, се установява, че В. е по-спокойна, откакто живее с майка ди, не изпада в състояния на затваряне и само изолиране, общува свободно, както с връстници, така и с възрастни, включва се активно в учебните занимания, участва в групата по народно пеене. Педагога определил родителите на детето, като отговорни и загрижени за детето, като детето винаги било в добър външен вид, осигурени са и необходимите училищни пособия, и детето се радва и на двамата родители, когато го взимат от Детска градина.
По искане на ищцовата страна по делото са изслушани и свидетелите Д. И. С., Н.В. Н. и Е. И. Т..
В показанията си С. сочи, че страните са разделени от м.11.2018 г., като не знае преди раздялата им по между им да е имало конфликти, но сочи, че ищцата е споделяла с нея за проблеми по между им, защото ответника не я пускал да излиза на вън и я е ограничавал във всичко. Твърди, че след раздялата на страните, детето се отглеждало от неговия баща, който възпрепятствал контактите на майката с детето, и твърди, че майката е търсила съдействие от полицията, за да вземе детето при нея. Сочи, че детето е привързано към майка си.
В показанията си св.Н., който живее на семейни начала с ищцата, сочи че живее на семейни начала с ищцата от края на м.11.2018 г. Твърди, че след раздялата на страните детето е останало да живее при бащата, който ограничавал контактите на майката с детето. Сочи, че когато детето е при тях, то е щастливо, че е заедно с майка си, като взаимоотношенията между страните са влошени. Твърди, че детето го възприема добре и общува с него, като свидетеля възприемал детето като свое. Сочи, че след връщане на детето от при бащата, неговото поведение било променено, тъй като при бащата му се позволява всичко. Твърди, че това поведение детето преодолявало за около един – два дни. Сочи, че детето споделило със свидетеля, че при бащата са му казали, че свидетеля е лош. Свидетеля сочи, че проблеми в контактите на детето с майката, създавала и бабата по майчина линия, която също взимала детето при себе си и не го връщала на майката. Твърди, че взаимоотношенията му с ищцата се развиват добре, като съвместните им планове били в насока създаване на семейство и общо дете.
В показанията си Т. сочи, че ищцата се грижи за детето, което се чувства добре при нея. Сочи, че след посещение на детето при бащата, то е с променено поведение, като е настроено против майката и не я възприема добре.
Изслушана е и съдебно - психологическа експертиза, която в заключение сочи, че детето е повишило безпокойството си, отсъства базово доверие към света, наличие на неидентифицирани страхове по повод раздялата и взаимоотношенията между родителите и. Към майката експерта е установил отношение на сливане (детето установява способност да се опре на майката, като на силен и надежден възрастен), като е изразено сливане на границата между собствената личност на детето и образа на майката, което за възрастовия период на детето нормално, тъй като децата започвали да се идентифицират с родителя от същия пол. Вещото лице не е установило амбивалентно отношение, като сочи, че детето изпитва към него любов, но не и страх, като вербална агресия от страна на бащата, детето може да наблюдава единствено в отношенията към майката, което засилвало на моменти отношението и към нея, приемайки афектът от бащата. Страховете и тревогите на детето са свързани от една страна с раздялата между родителите, когато те демонстрират агресия един към друг, въвличайки детето в конфликта, като причината за тези трудности бил не само семейният конфликт, но и климатът на взаимоотношенията в семейството, които се развили по време на растежа и развитието на детето, както и недостатъчната способност на семейството да създава и поддържа междуличностни граници и да организира диалог. Вещото лице в заключението е дало препоръки към родителите, като: решаване на конфликта между родителите с помощта на специалисти, постигане на взаимно съгласие по ситуацията на раздяла, съобщаване на детето за постигнатото съгласие и демонстрация на взаимно уважение от родителите; Установяване на договорености по повод правила в семейството, касаещи детето, както и спазване на правилата от всички членове на семейството, вкл. и бабата, като в случай, че бабата не може да спазва договореностите, вещото лице препоръчва помощ от спокойна и уравновесена детегледачка, който е в състояние да изпълни общите правила на семейството. Вещото лице препоръчва двамата родители заедно, в спокойно обстановка, с прости думи да разкажат на детето какво означава раздяла, да я убедят, че родителите завинаги остават нейни родителите, независимо, че отношенията им като съпруг и съпруга са преустановени, като е важно детето да знае с кой ще живее, както и как и кога ще де вижда с другия родител, като бъде уверено, че отношенията на родителите и като съпруг и съпруга не я засягат като дете. Експерта с оглед влошените взаимоотношения между страните е препоръчал и курс за психологическо консултиране на родителя, с когото живее детето или за двамата родители, ако е възможно, като една от възможните цели да бъде – изнасяне на междуличностните граници вътре в семейството, изясняване на чувствата един към други и намиране на нови способи за тяхното изразяване, като същевременно се повишат способността да се преживеят тежки чувства и да се подкрепя детето в тежи преживявания.
В съдебно заседание вещото лице сочи, че детето е привързано и към двамата родители, като детето е травматизирано от момента на раздялата между родителите. Вещото лице е категорично, че няма родителско отчуждение.
В постановеното изслушване на родителите при условията на чл.59, ал.6 от СК, бащата заявява че иска детето да бъде при двамата родители, като взема по-често детето при себе си.
Горната фактическа обстановка се установи от приетите по делото писмени доказателства, приетият по делото социален доклад и допълнителен такъв на Д “СП” гр. Радомир, изслушаният по делото социален работник – В.А.С. и показанията на свидетелите: Д. И. С., Н.В.Н. и Е.И.Т..
При така възприетата фактическа обстановка,
съдът приема от правна страна следното:
По смисъла на чл. 127,ал.2 от СК, когато родителите не живеят заедно и ако същите не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася по горепосочените въпроси.
В настоящия случай, съдът приема, че предявеният иск е допустим, тъй като няма данни да е постигнато споразумение между родителите по горепосочените въпроси.
За да се произнесе по същество и за да може да прецени на кой от родителите да предостави родителските права по отношение на детето, съдът следва да се ръководи най-вече от интереса на детето. В понятието „интерес на детето” следва да се включат необходимостта от правилно отглеждане и възпитание, осигуряването на възможност на детето да стане хармонично развита личност, обгръщането му с обич и внимание, като макар и поставени не на първостепенно значение, но не следва да се пренебрегват и материалните интереси на детето – обезпечаване на жилище, битови условия и др. Решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността.
При определяне на въпроса на кой от родителите следва да се предостави упражняването на родителските права по отношение на детето, съдът следва да съобрази и всички обстоятелства, които са свързани с възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към тях, полът и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.
Критериите, които съдът е длъжен да съблюдава при определяне упражняването на родителските права спрямо детето, са намерили израз в ППВС № 1 от 12.11.1974 г. Следва да се извърши цялостна преценка на интереса на детето, въз основа на многопосочен комплекс от обстоятелства. В критериите по ППВС № 1/12.11.1974 г. има съответната градация, но и указание преценката по тях да е съвкупна, а всеки от критериите има и относителна самостоятелност. Децата имат интерес упражняването на родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед възрастта, пола и степента на развитието им е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане като личности. Този интерес предпоставя не само адекватните грижи, за което е нужна обич и готовност, но и необходимият родителски надзор с оглед възпитанието и изграждането на детето като личност, за което е нужен авторитет.
Според задължителна съдебна практика при решаване на спора за родителски права следва да се извърши цялостна преценка на интереса на детето, въз основа на съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай. По съществени от тези обстоятелства са: възпитателските качества и морала на родителите; грижи и отношение към децата, изявената готовност да ги отглеждат; привързаност на децата към родителите; полът и възрастта на децата; помощта на трети лица; материалните условия на живот и др.
В тази връзка, съдът намира, че в конкретния случай, водейки се най-вече от интереса на детето В.С.И., следва упражняването на родителските права по отношение на същото, да бъдат предоставени на майката и при нея да бъде определено местоживеенето му. Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.122, ал.2 СК, родителите имат равни права и задължения по отношение ненавършилите пълнолетие деца, независимо дали са в брак. Разпоредбата на чл.123, ал.1 от СК допълва, че родителските права и задължения се упражняват в интерес на децата.
Съдът, като взе предвид възрастта на детето В.С.И. - на 5 години, която е сравнително ниска, нейният пол – момиче, намира че родителските права следва да бъдат предоставени на майката, които майчини грижи никой не може да замени. При преценката си съдът съобрази, че след раздялата на страните, детето е живяло преимуществено при бащата, за което не се установи в настоящето производство, страните да са постигнали съгласие. В същото време и двамата родители притежават родителски капацитет за неговото отглеждане, като майката е осигурила подходящи условия за правилното му отглеждане, възпитание и изграждане на положителни навици у детето, предвид самостоятелното и живеене с друг мъж на семейни начала в жилище, в което има осигурена стая за детето. Горното съдът установи и като взе предвид констатациите в изготвения по делото социален доклад от Д „СП“ – Радомир, както и от показанията на разпитаните свидетели. В тази връзка е и изслушаната и приета по делото съдебно-психологическа експертиза, която в заключение сочи, че към майката е установено отношение на сливане, което е изразено в сливане на границата между собствената личност на детето и образа на майката, което е нормално за възрастта на детето.
При тези данни съдът намира, че майката е
по-пригодна да се грижи и за малолетната В.С.И.. Битовите условия и
материалното благосъстояние на единия родител не са от първостепенно значение
при определяне на кого трябва да се предоставят за упражняване родителските
права. Касае се за момиче, но все още в ниска възраст-5 години, което определя
ищцата, като по-пригодна от ответника да отглежда и възпитава детето в бъдеще,
помощ за което същата има възможност да получава от съжителстващия с нея мъж,
който възприема детето като свое (р. II, б. “е”, „ж” и „з”
от ППВС № 1/1974 г.). Всички тези обстоятелства налагат извода, че в интерес на
детето е същото да живее в бъдеще при ищцата, като негова майка, при която
следва поради това да се определи местоживеенето му и на нея да се предоставят
за упражняване родителските права върху детето. Тъй като към датата на
приключване на съдебното дирене, майката живее под наем, местоживеенето на
детето следва да бъде определено и всяко друго жилище, в което тя се
установи да живее.
Съгласно чл.127, ал.2 от СК при произнасяне относно упражняването на родителските права, съдът е длъжен да определи мерките относно личните отношения между родителя, на който не е предоставено упражняването на родителските права, и детето, като прилага съответно чл. 59, ал. 8 от СК.
Касае се за неотменимо право на родителя, поради което съдът е длъжен да му определи мерки за лични отношения. При определяне на подходящи мерки решаващ е интересът на детето, който следва да бъде охранен в максимална степен, като следва да се има предвид съществуващата между родителя и детето кръвна връзка. Съдът намира, че на бащата следва да се даде възможност активно да участва в отглеждането на детето, като запази и изградената между него и детето емоционална връзка, което би могло да се получи с по-широк режим на лични отношения. От фактическа страна по делото безспорно се установи, че между родителите съществува неразбирателство, което рефлектира върху отношенията им, както и върху детето. В тази връзка трябва да се отбележи, че регламентирайки режим на лични контакти между детето и родителя, съдът изхожда от правата и интересите на детето, без да отчита неудобството за родителя, който би се ползвал от правото си на лични отношения. Затова и с оглед конкретните фактически особености на случая, настоящият съдебен състав намира за най-удачно да определи режим максимално подробно, по начин, по който няма да е предпоставка за бъдещи конфликти между страните по делото. В такава насока е и практиката на върховната инстанция – напр. Решение № 18 от 2.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 250/2015 г., III г. о., ГК. Общуването на детето с всеки от родителите съдейства за правилното му възпитание и следователно е в него интерес, а не във вреда /р. по гр. д. № 433/73 г. на второ г. о. на ВС/.
Предвид целодневната форма на обучение при детето в дните през седмицата, майката на практика ще изпълнява само задълженията си, съответно пълноценният контакт с родителя ще е накърнен, като между страните следва да бъде разпределено почивното време на детето, като се определи режим на лични контакти между детето и неговия баща. В този смисъл е решение №131/14.06.2016 по дело №4490/2015 на ВКС, ГК, III г.о. На бащата следва да бъде определен разширен режим на лични контакти с детето а именно:
Всяка първа и трета седмица от месеца от 18:00 часа в петък до 12:00 часа в неделя. Този режим ще се прилага през времето, за което не е определен друг режим на личен контакт, като учебни ваканции, лятото по време на платения годишен отпуск на майката и пр. В настоящия случай съдът намира като удачно бащата да взема детето при себе си още в петък след 18.00 часа, но обстоятелствата не налагат да се определя по-особен режим на лични контакти извън обичайния при разпределението на почивните дни в края на всяка седмица от месеца. Именно общият режим на лични контакти през почивните дни два пъти седмично ще спомогне в най- пълна степен за укрепване на връзката между баща и дъщеря при настоящата възраст на детето, тъй като по този начин не се накърнява връзката с другия родител. Следва да бъде определен и режим на лични контакти между бащата и детето и през ваканциите и празниците, както и по време на платения годишен отпуска на майката, който следва да бъде следният: първата половина на Коледната ваканция на детето и втората половина от Великденската ваканция на детето на всяка четна година и втората половина на Коледната ваканция на детето и първата половина от Великденската ваканция на детето на всяка нечетна година, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и по всяко време по споразумение на родителите.
Относно издръжката.
И двамата родители дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, съобразно с възможностите на всеки от тях
поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда
детето. Усилията, които полага родителят във връзка с оглеждането на детето се
вземат предвид при определяне размера на издръжката, която този родител дължи -
т. 7 на ППВС № 5/1970 г. Това тълкуване,
преутвърдено и в обвързващата съдебна практика е намерила израз в решение № 280 по гр. д. № 1654/2010 г., III г. о. При решаването на
въпроса за дължимата се на детето издръжка съдът съобрази от една страна
нуждите му от такава с оглед възрастта му и обикновените условия на живот за
него, а от друга страна и възможностите на родителите му да му осигурят такава
издръжка с оглед на техните доходи, имущество и квалификация (чл. 142 и 143,
във вр. с чл. 127, ал. 2 от СК). Никоя от страните не е представила
доказателства да има и друго ненавършило пълнолетие дете, на което също да е
задължена да осигурява издръжка (чл. 141, т. 1 от СК). По делото е установено,
че ищцата работи по трудово правоотношение, от което получавана месечни доходи,
като няма данни да получава други доходи от свободни професии, наеми и
хонорари, и да притежава недвижими имоти и МПС. Следва да се има предвид в тази
насока и обстоятелството, че същата ще упражнява в бъдеще родителските права
върху малолетното дете (т. 7 от ППВС № 5/1970 г.). Ответникът също работи и
получава трудово възнаграждение. Други доказателства за доходи и имущество на
ответника по делото не са събрани.
При тези установени по делото обстоятелства съдът намери, че за задоволяване на нуждите от издръжка на малолетното дете, с оглед възрастта му, правилното му развитие, отглеждане и възпитание е необходима и достатъчна общо сумата от 250 лева месечно. От последната с оглед възможностите си и обстоятелството, че е работоспособен, ответникът може и следва да поеме заплащането на ежемесечна издръжка на детето в размер на 140 лева, а останалата част от сумата до необходимите за същата общо 250 лева месечно, следва да се поемат от ищцата, като негова майка, ведно с непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му. При разпределяне този общ размер на текущата парична издръжка между двамата родители съдът счита за напълно справедливо ответникът да поеме заплащането на сумата от 140.00 лева месечно, а останалите необходими средства да продължат да се осигуряват от ищцата, наред с непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето, които грижи и усилия съгласно т. 7 от ППВС № 5/1970г. следва да се вземат предвид при определяне размера на издръжката, дължима от отглеждащия родител, съответно на него да се възложи по-малък дял от паричната издръжка. Дължимата от ответника издръжка следва да бъде определена, считано от датата на завеждане на исковата молба – 07.02.2019 г., до настъпването на законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката, като се присъди също законната лихва за всяка просрочена месечна вноска – съгласно чл.146, ал.1 от СК.
В частта на решението относно присъдената издръжка следва да бъде допуснато предварително изпълнение на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
По разноските:
На ищцовата страна не следва да бъдат присъдени претендираните от нея разноски, тъй като правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери приложение в делата по чл.127, ал.2 от СК, какъвто предмет има настоящето дело. Това разрешение следва от характера на производството на спорна съдебна администрация, приложима при спор относно родителските права, в случаите, когато родителите не могат да постигнат извънсъдебно споразумение. За разлика от исковото производство, в него не се решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права, признати и гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора. В този смисъл е константната съдебна практика, намерила израз и в определение №385/25.08.2015 по дело №3423/2015 на ВКС, ГК, I г.о. Ето защо на ищцовата страна не следва да бъдат присъждани претендираните от нея разноски.
Независимо от горното, ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на Радомирския районен съд държавна такса за присъдените издръжки в размер на 201.60 лева, ведно със законната лихва върху държавни вземания, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното и изплащане, както и 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай че не я плати доброволно.
Воден от горното Радомирският районен съд
Р Е Ш
И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо малолетно дете В.С.И., родена на *** г., с ЕГН ********** на майката В.П.А., с ЕГН ********** и адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето В.С.И., родена на *** г., с ЕГН: ********** при нейната майка В.П.А., с ЕГН ********** на адрес: ***, както и всяко друго жилище, в което тя се установи да живее.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата С.И.С., с ЕГН ********** ***, който да взема при себе си малолетното дете В.С.И., родена на *** г., с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 18:00 часа в петък до 12:00 часа в неделя с преспиване, както и първата половина на Коледната ваканция на детето и втората половина от Великденската ваканция на детето на всяка четна година и втората половина на Коледната ваканция на детето и първата половина от Великденската ваканция на детето на всяка нечетна година, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и по всяко време по споразумение на родителите.
ОСЪЖДА С.И.С., с ЕГН ********** *** да заплаща на малолетното дете В.С.И., с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител В.П.А., с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 140.00 (сто и четиридесет) лева, платима до 10-число на месеца, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на предявяване на иска – 07.02.2019 г. до настъпване на обстоятелства погасяващи или изменящи това задължение.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението, в частта му относно издръжката.
ОСЪЖДА С.И.С., с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Радомирският районен съд държавна такса в размер на 201.60 (двеста и един лев и шестдесет стотинки) лева, ведно със законната лихва върху държавните вземания, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното й изплащане, както и 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай че не плати доброволно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала,
Секретар:/И.С./