Решение по дело №562/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 579
Дата: 26 април 2022 г. (в сила от 19 юли 2022 г.)
Съдия: Силвия Обрешкова
Дело: 20223110200562
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 579
гр. Варна, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Силвия Обрешкова
при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова
като разгледа докладваното от Силвия Обрешкова Административно
наказателно дело № 20223110200562 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на КР. СВ. К. против НП №02/21.01.22г. на Началник ГПУ Летище –
Варна, ГДГП-МВР, с което за нарушение на 64 ал.4 от ЗМВР, на осн.чл. 257
ал.1 от ЗМВР му е наложено наказание глоба в размер на 500лв.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване, от
надлежна страна, при наличие на представителна власт и е приета от съда за
разглеждане. С жалбата твърдят съществени процесуални нарушения,
изразяващи се в това, че АНО не изпълнил задължението си да обсъди
направените възражения, че АУАН не бил връчен на нарушителя, че не били
изложени аргументи за немаловажност на случая. Твърди се и
несправедливост на наказанието.
В съдебно заседание въззивникът се представлява се от адв. Д., който
поддържа жалбата и по съществото на делото пледира НП да бъде отменено.
Независимо, че въззивникът отказал да подпише АУАН, той следвало да му
бъде връчен. НП било издадено без да бъде обсъдено възражението, а при
определяне на наказанието не били изложени мотиви за неговия размер. В
крайна сметка била извършена паспортна проверка. Прави алтернативно
искане за намаляване размера на наказанието и прави искане за присъждане
на разноски в размер, определен от съда, тъй като жалбоподателят бил
защитаван безплатно.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от ю.к. А.Н.,
която в писмени бележки изразява становище НП да бъде потвърдено.
1
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
На 06.01.22г. около 14.20 ч. в Летище – Варна, от борда на кацащ
самолет, изпълняващ полет от Лондон за Варна , била получена информация
за това, че въззивникът Кр. К. буйствал и не изпълнявал нарежданията на
екипажа за спазване на противоепидемичните мерки. Към пътника било
отправено устно предупреждение от граничен полицай с указания за
използване на предпазна маска, но К. отказал с аргумента, че няма да
изпълнява заповеди на министри. С цел установяване на данните за лицето,
полицейските служители Вл.В. и Ж. Железов му поискали документ за
самоличност, но той отказал с аргумента, че е незаконно. Към него било от
правено второ такова устно разпореждане, но той отново отказал. Паспортът
си представил едва на гишетата за граничен контрол, откъдето и св. В. и
Железов установили самоличността му. Съставили АУАН само за
неизпълнение на полицейското разпореждане да представи документ.
Въззивникът отказал да подпише АУАН и разписката за получаването му,
което било удостоверено с подписа на един свидетел.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните по делото доказателства– материалите по АНП , вкл. АУАН,
заповед за компетентност, докладна записка и др.Съдът кредитира
показанията на св. В. като искрени, добросъвестни, логични, конкретни и
вътрешно непротиворечиви.
Предвид императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно
наказание, съдът прави следните изводи:
АУАН и НП са издадени в предвидените от закона срокове и
компетентни лица. Нарушението е описано пълно и точно както от
фактическа, така и от правна страна, като са посочени всички съставомерни
признаци и всички, относими към тях факти. С подписа на един свидетел е
удостоверен не само отказът на въззивника да подпише АУАН, но и отказът
му да подпише разписката за връчване, поради което съдът намира за
неоснователно възражението, че АУАН не бил връчен на нарушителя. Освен
това същият е упражнил в цялост защитата си като е подал възражение в
тридневен срок, което сочи, че не е било ограничено правото му на защита и
не е налице съществено процесуално нарушение, изразяващо се в невръчване
на АУАН.
По същите съображения, не е налице и съществено процесуално
нарушение, изразяващо се в непроизнасяне по възражението на въззивика.
АНО не дължи да се произнесе писмено. Липсата на такова писмено
произнасяне на ограничава правото на защита. Неразследването на спорни
обстоятелства, в случай, че има такива, може да доведе до неправилно
приложение на материалния закон, но не и до ограничаване на правото на
защита.
2
Това, че АНО не е изложил изрични аргументи дали нарушението е
маловажно, не ограничава правото на защита, поради което не е съществено
процесуално нарушение и НП не може да бъде отменено на това основание.

Правилно е приложен и материалният закон.
Предвид безспорно установеното от фактическа страна, че Кр.К. е
отказал да изпълни полицейското разпореждане да представи документ за
самоличност, съдът намира, че въззивникът е осъществил състава на
нарушението по чл.264 ал.4 от ЗМВР. Извършването на проверка на
документите за самоличност на К.К. е било изцяло в компетентността на св.
В. и Железов и въззивникът е бил длъжен да изпълни разпореждането.
Предвид горното, съдът приема, че Кр.К. е нарушил чл. 264 ал.4 от
ЗМВР. Деянието е наказуемо по чл.257 ал.1 от ЗМВР.
Предвид горното, правилно са отнесени фактите към нарушената
правна норма и към тази, регламентираща санкцията и правилно е бил
определен субектът на нарушението.
Възражението на защитата за това, че в крайна сметка паспортът е бил
представен, са несъстоятелни. Паспортът е бил представен на гишетата за
граничен контрол, на съвсем различни служители и на съвсем различно
основание. Това не променя фактът, че на служителите В. В. и Ж. Железов
документ за самоличност не е бил представен и че не е било изпълнено
разпореждането им за представяне на такъв.
Случаят не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от
обикновените случаи от този род, поради което не е маловажен по см. чл.28
ЗАНН. Не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които
да обосноват извод за обратното. Напротив, видно от доказателствата по
делото, са налице отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно това, че
на борда на самолета лицето е нарушавало реда и е отказвало да спазва
общоприетите противоепидемични мерки, което е станало достояние на
всички пътници и е израз на неуважение към обществения ред и към
обществото, това, че разпореждането за представяне на документ за
самоличност е било отправено към лицето повече от веднъж, както и това, че
поведението му е било неуважително и към органите на реда, като св. В. го
определя като арогантно.
Предвид горното, за да се постигнат целите на наказанието съдът
намира, че същото следва да бъде наложено именно в максимален размер. В
този си размер глобата е необходима за да въздейства предупредително,
превъзпитателно и възпиращо на дееца и на останалите членове на
обществото. Поради това съдът намира, че наказанието е справедливо.
При потвърждаване на наказателното постановление искането на
въззивната страна за присъждане на разноски в тяхна полза следва да бъде
оставено без уважение.
В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноските за
юрисконсултско възнаграждение, което с оглед фактическата и правна
3
сложност на делото съдът намира, че следва да е в минимален размер от 80
лева.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№02/21.01.22г. на Началник ГПУ Летище – Варна, ГДГП-МВР, с което за
нарушение на 64 ал.4 от ЗМВР, на осн.чл.257 ал.1 от ЗМВР на КР. СВ. К. е
наложено наказание глоба в размер на 500лв.

ОСЪЖДА КР. СВ. К. ЕГН ********** да заплати на ГПУ Летище –
Варна при ГДГП-МВР, направените разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80.00 / осемдесет /лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Кр.К., чрез адв. Д., за
присъждане на разноски в негова полза.

Подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4