МОТИВИ
ПО НЧХД №233/2019Г. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД - ЧЕРВЕН БРЯГ
Производството
е образувано по тъжба с вх.№4116 от
13.08.2019г. по описа на РС Червен бряг от В.Н.В. с ЕГН **********, адрес: ***,
против И.Н.И. с ЕГН **********, адрес: ***,
за това че на 03.08.2019г. в имот, находящ се в с. с.,
ул. ***около 17.20 часа чрез стискане на
ръце и избутване с две ръце на В.Н.В. в
розови храсти, причинил на В.Н.В. с ЕГН **********
***, лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство
на здравето /оток и насинявания от отпечатъци от пръсти в областта на горните
крайни предмишници и мишници и линейни драскотини в
областта на дясната поясна област и дясно седалище –
общо 7 на брой, оток и болка в областта на лява глезена става/ - престъпление
по чл. 130, ал.2 от НК.
На
основание чл. 84 ал.1 от НПК е приет за съвместно разглеждане в наказателния
процес граждански иск от В.Н.В. против подсъдимия И.Н.И. за сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение за причинени от
престъплението неимуществени вреди под формата на преживян психически стрес и дискомфорт / нервност, страх, притеснения и чувство за
несигурност/ и болки и страдания, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието до
окончателното й изплащане. Претендират се и направените по делото разноски.
Тъжителката е конституирана по делото като граждански ищец.
В съдебно заседание гражданският ищец В.Н.В.
редовно призована
се явява лично. Представлява се от адвокат М.П. – САК, която прави искане за постановяване на
осъдителна присъда по посочената в тъжбата правна квалификация и уважаване на
гражданския иск и излага подробно становище по същество.
В
съдебно заседание подсъдимият И.Н.И., редовно призован се
явява лично и с пълномощник адв. И. ***. Подсъдимият
моли съда да го признае за невиновен и да го оправдае по повдигнатото обвинение.
Пълномощникът на И. излага подробни съображения за липса на предпоставките от
обективна и субективна страна на престъплението по чл. 130, ал.2 НК.
СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият И.Н.И. е с ЕГН **********. Роден е на ***г***.
С постоянен адрес ***. Българин
е. С българско гражданство е. Женен е.
Работи. Не е осъждан за престъпления от общ характер.
Подсъдимият и тъжителката са брат и сестра. Двамата
са съсобственици на урегулиран поземлен имот, находящ се в с. с., ул. ***, съставляващ
парцел ХХI-62,
кв. 4, целият от 1503 кв.м. заедно с построените
в него двуетажна масивна жилищна сграда, жилищна сграда и второстепенна постройка, при граници:
улица, имот ХХII-61,
имот №III-57,
имот
№IV-56,
имот № V-55
и имот №ХХ-63.
През
последните няколко години взаимоотношенията между тях са влошени, като
една от причините за това е обстоятелството, че през 2017г. майката на
двамата прехвърлила притежаваната от нея идеална част от имота на тъжителката,
в резултат на което към
03.08.2019г. подсъдимият притежава 1/6 идеална част от имота, а
тъжителката 5/6 от него.
На
03.08.2019г. в село с., между двамата възникнал конфликт по повод спиране на водата от В. за жилищната част от
къщата, ползвана от нейния брат. Подсъдимият я запитал защо е спряла водата му,
на което В. отвърнала , че няма тя да му плаща водата. Подсъдимият влязъл в
къщата и пуснал отново водата. Излизайки
от къщата подсъдимият хванал за ръцете В. и я блъснал силно назад. В. паднала в
намиращите се наблизо розови храсти в дворното място, в резултат на което
получила общо седем линейни
драскотини в областта на дясната поясна област и
дясно седалище, както и травмирала лявата си глезена става, която отекла и я
заболяла. В. се обадила на телефон
112 и на сина си Л.П.В.. Последният
пристигнал на място преди служителите на МВР и установил, че майка му е
стресирана. Пред свидетеля Л.В., тъжителката подробно разказала случилото се и
повода за конфликта с брат си. На място
пристигнал и екип от служители на РУ Червен бряг – св. Е.М.Е., Г.П.Х., Х.Ц.И., които снели обяснения от присъстващите.
Поради
обстоятелството, че 03.08.2019. бил съботен ден, пострадалата потърсила медицинска помощ на 04.08.2019г.
във Филиал за спешна медицинска помощ Червен бряг, а в първия работен ден от
следващата седмица - на 05.08.2019г. била освидетелствана от д-р А. В.Г. – хирург в
„Медицински център Червен бряг„ ЕООД. Пред св. Г., В. посочила, че след
битова свада с рождения й брат на 3 август 2019г. към 16.30 часа в с. с. са й нанесени травми
по горните крайници. Свидетелката констатирала при прегледа като обективни находки - насинявания на мишницата и предмишниците, като отпечатъци от пръсти, умерен оток; в областта на десния глутелос
и лумбално успоредни следи от одрасквания /7 броя/,
оток и болезненост без данни за счупване на лявата глезенна
става, както и насинявания по мишниците от лакътя до рамото като отпечатъци от
пръсти. За установеното при освидетелстването на В.Н.В., свидетелката издала
медицинско свидетелство №101/05.08.2019г.
Въз основа на тъжба с вх.№4116 от 13.08.2019г. по описа на РС
Червен бряг от В.Н.В. против И.Н.И. е
образувано настоящето НЧХД № 223/19г.
по описа на Районен съд - Червен бряг.
Тъжбата е подадена в 6 месечния срок по чл. 81, ал.3 НПК, поради което
е процесуално допустима.
По съществото си тъжбата е
ОСНОВАТЕЛНА.
От писмените доказателства
разгледани по отделно, съдът установи следните факти и обстоятелства:
Установява се от фиш за спешна медицинска помощ амб.
№ 4956/04.08.2019г., че на същата дата в 08,50 часа В. се явила във Филиал за спешна медицинска помощ Червен бряг,
като длъжностното лице констатирало при прегледа остеохондрозис регио лумбалис.
Видно от оригинал на медицинско свидетелство
№101/05.08.2019г., д-р А. В.Г. – хирург
в „Медицински център Червен бряг „ ЕООД констатирала при преглед на
05.08.2019г. на тъжителката насинявания
на мишницата и предмишниците, като отпечатъци от пръсти,
умерен оток; в областта на десния глутелос и лумбално успоредни
следи от одрасквания /7 броя/, оток и болезненост без данни за счупване на
лявата глезенна става, както и насинявания по
мишниците от лакътя до рамото като отпечатъци от пръсти.
Установява се от писмо с рег.№
374000-4090/14.08.2019г. и приложеното към него заверено копие на преписка
№374000-3970/05.08.2019г., че на 05.08.2019г. В.Н.В. подала сигнал, в който
съобщила, че на 03.08.2019г. при спор с брат си, И.Н.И. вдигнал ръка да й посегне, а
впоследствие „я блъснал на земята в цветята“.
Видно от справка за съдимост с рег.№
364/22.08.2019г. и № 607/13.12.2019г., подсъдимият не е осъждан за престъпление
от общ характер.
Установява се от справка с рег.№ 374000-4334/29.08.2019г., издадена от
РУ Червен бряг, че сигнала на
тъжителката бил посетен от следните служители: мл. полицейски инспектор Е.М.Е.,
мл.полицейски инспектор Г.П.Х. и
мл.експерт Х.Ц.И..
Видно от
заверено копие на Експертно решение №0561 от 033/15.02.2018г. , издадено от
ТЕЛК, втори състав към „***, че В.Н.В.
е освидетелствана с 60% трайно
намалена работоспособност за срок от 3 години,
с водеща диагноза „дисплазична коксартроза, двустранна“, както и общо заболяване: дисплазия коксе билатер, контрактура коксе билатер, гонартрозис инципиенс, ИБС, ИКМН.
ритъмни нарушения, халукс валгус билатер. В мотивите на
ТЕЛК е отбелязано, че лицето има 50 % степен на нарушеност
на обема на движение, сърдечно заболяване на базата на хипертония с ритъмни нарушения, като
данните за заболяванията датират от 2002г.
По делото са приобщени и гласни доказателства,
съдържащи се в показанията на разпитаните свидетели по делото- Л.П.В., Г.Т.Л., А.В.Г., Е.М.Е., Г.П.Х. , Х.Ц.И., Лидия
Ангелова Иванова и м. Трифонова
Димитрова.
Видно от показанията на свидетелката Г.Т.Л.
/майка на страните по делото/ дадени в с.з. от 22.08.2019г., свидетелката е
очевидец на деянието, като наблюдавала случилото се през прозореца. Свидетелката
е категорична, че синът й е блъснал дъщеря й и последната паднала в розите.
Свидетелката посочва, че в момента на
инцидента е била в кухнята като ясно е видяла
през прозореца намиращите се пред
къщата И. и В.. Свидетелката е забелязала, че блъскането е осъществено с две
ръце от И., а веднага след деянието
пострадалата имала травми по кръста, където е паднала. Свидетелката е категорична както в с.з. от
22.08.2019г. , така и при проведената очна ставка на 13.12.2019г. , а
именно „той / имайки предвид И./ я бутна
и тя падна“, както и „ той я блъсна и тя падна в цветята“, „ излезе навън и я
блъсна и тя падна в розите“, „ видях синът ми да блъска дъщеря ми“ „ ръцете му
бяха насочени към нея“. Показанията на
свидетелката са логични, последователни и непротиворечиви и въпреки заявеното,
че не се намира в добри отношения със сина си, Л. потвърждава твърденията на В.
за деянието от 03.08.2019г. и неговия автор. Свидетелката признава
неблагоприятен за нея факт, а именно, че
се намира във влошени взаимоотношения със сина си, но при проведената очна ставка на 13.12.2019г. и въпреки роднинската си
връзка с подсъдимия, категорично потвърждава изложеното по-рано пред съда
относно осъщественото от И. поведение и последиците от него. Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелката като обективни и
безпристрастни. показанията на
свидетелката се подкрепят от писмените доказателства по делото фиш за
спешна медицинска помощ амб. № 4956/04.08.2019г., оригинал
на медицинско свидетелство №101/05.08.2019г., от гласните доказателства,
съдържащи се в показанията на св. Л.П.В.,
А.В.Г., Е.М.Е., Г.П., Х.Ц.И. в частта относно посоченото от тъжителката като механизъм на
изпълнително деяние. Показанията на свидетелката Г.Т.Л. изцяло кореспондират и
със заключението на вещото лице по назначената медицинска експертиза, както в
основното, така и в допълнителното заключение.
Ето защо съдът възприема фактите и обстоятелствата от показанията на
свидетелката Г.Т.Л. като доказващи по безспорен и категоричен начин механизма
на изпълнителното деяние, времето и мястото на осъществяване на деянието,
елементите на престъплението по чл.130, ал.2 НК от субективна страна / мотив и
подбуди/, както и авторът на обществено опасното поведение. С показанията и в процеса се внасят
доказателства в подкрепа на предмета на
повдигнатото обвинение, поради което и с оглед съответствието с писмени и
гласни доказателства, както и със заключението на вещото лице, съдът ги
кредитира като правдиви и достоверни и ги възприема изцяло.
Установява се от показанията на
свидетеля Л.П.В. / син на В.В./, че на процесната
дата бил потърсен от своята майка за помощ, като последната споделила със свидетеля, че брат
„й и посегнал и я бутнал“. Свидетелят
възприел обстоятелството, че тъжителката била разстроена, треперела, и
споделила, че е изплашена. Свидетелят е очевидец и на обстоятелството, че В. имала охлузвания отзад в областта на
седалищната област. Свидетелят
признава обстоятелството, че между семейството на майка му и това на вуйчо му
има дългогодишни влошени отношения, както и че В. и И. са съсобственици на
имота. Съдът кредитира изцяло с доверие
показанията и на този свидетел. Показанията на последния кореспондират както с
изложеното от св.Л. за механизма на изпълнителното деяние, а и с показанията на всички останалите свидетели
по делото за местоположението на всеки
от тях след инцидента и при пристигането на служителите на реда. Ето защо
съдът приема, че показанията на
свидетеля съответстват на обективната действителност и съдържащите се в тях
факти следва да се приемат изцяло като годни доказателства по делото.
Видно от показанията на св. А.В.Г., на 05.08.2019г. свидетелката освидетелствала
тъжителката като за резултатите издала
медицинско свидетелство №101/05.08.2019г. Свидетелката констатирала при
прегледа като обективни находки - насинявания на мишницата и предмишниците, като отпечатъци от пръсти, умерен оток; в областта на десния глутелос
и лумбално успоредни следи от одрасквания /7 броя/,
оток и болезненост без данни за счупване на лявата глезенна
става, както и насинявания по мишниците от лакътя до рамото като отпечатъци от
пръсти. Пред свидетелката В. посочила, че травматичните увреждания получила
след свада с брат си. Съдът кредитира
изцяло с доверие показанията на свидетелката като обективни и безпристрастни,
съответни на обективната действителност. Показанията на свидетелката съответстват
на тези на св.Г.Л., Л.В. и служителите на МВР в
частта относно посочения автор и механизма на изпълнителното деяние.
Свидетелката не се намира в някакви отношения със страните по делото, поради
което показанията и съдът възприема за безпристрастни и верни.
Установява се от показанията на
свидетелите Е.М.Е., Г.П.Х. и
Х.Ц.И., че при посещение на място на дома на страните в село с. в
резултат на подадения от тъжителката сигнал, свидетелите забелязали, че В.В., съпругът й, св. Г.Л.
и св. Л. В. се намирали до входната врата на къщата , а подсъдимият,
съпругата му Л. А. И. и св. м. Т. Д. - пред
постройката ползвана от И. като кухня. Св.
Е. забелязал охлузни рани по гърба и ожулвания на В., като пред свидетеля
пострадалата заявила, че с И. имали пререкания и последният „я е бил“, както „
я влачил по земята“. Св. Г.Х. също
възприел показано от тъжителката охлузване, за което посочила, че е причинено от нейния брат. Пред свидетеля В. заявила, че И. „ я бутнал и
тя паднала в градината“. Св. И. възприела признания и от двете страни, че се
намират в лоши отношения, както и че конкретния повод за инцидента било спиране
на водата от страна на тъжителката. Съдът
кредитира изцяло с доверие показанията на свидетелите. Последните не са
очевидци на случилото се между роднините, а пресъздават заявеното от всеки от
тях. Свидетелите не се намират в някакви
отношения със страните по делото, поради което съдът приема показанията им за
правдиви и съответни на заявеното от участниците в конфликта с изкл. на
показанията на св. Е., пред когото тъжителката споделила, че била влачена по
земята. В тази част показанията на свидетеля коренно се различават от това на
останалите служители на МВР, както и показанията на св. Л. и св.В., поради
което в тази част съдът приема, че показанията на свидетеля не съответстват на
обективната действителност, а
представляват езиков опит на свидетеля
да пресъздаде със свои думи, споделеното от В..
Установява се от показанията на Лидия Ангелова
Иванова /съпруга на подсъдимия/, че на процесната
дата свидетелката се е намирала на мястото на инцидента. Свидетелката признава,
че между тъжителката и подсъдимия възникнал
конфликт, но последната не е очевидец на осъществено физическо насилие от страна на съпруга й
върху неговата сестра. Видно от
показанията на свидетелката, И. и В. се намирали на площадката пред кухнята на свекърва й“ . В
тази част относно влошените отношения и
конкретния конфликт на 03.08.2019г., както и за местоположението на страните по
делото/ показанията на свидетелката кореспондират с тези на св.Л. и св. В.,
както и пресъздаденото от служителите на МВР,
поради което се кредитира с доверие от страна на съда. В частта, в която
обаче свидетелката заявява, че от мястото пред тяхната постройка има видимост
към площадката пред къщата, където са стояли И. и В., както и в частта, в която
посочва, че в нито един момент съпругът й не е посягал на своята сестра, съдът
не кредитира с доверие показанията й. В тази част изложените факти противоречат
на преките доказателства, внесени в процеса от показанията на свидетелката Г.Л.
и тези на св.Л. В. и св.А.Г., писмените
доказателства по делото - медицинско свидетелство №101/05.08.2019г. и фиш за
спешна медицинска помощ, както и заключението на вещото лице по назначената
медицинска експертиза, поради което и предвид наличието на съпружеска връзка с
подсъдимия, обуславяща пряка заинтересованост от изхода на делото, съдът не
приема за правдиви и достоверни тези факти.
Видно от показанията на свидетелката м. Т. Д. /братовчедка/ на двете
страни по делото, на процесната дата свидетелката
чула разправия между И. и В., но е посетила двора и къщата им след приключване
на инцидента и не е очевидец на осъществено насилие по отношение на В.В.. Свидетелката
посочва и обстоятелството, че с нея тъжителката не е споделила за случилото се
и не се е оплаквала. Съдът кредитира показанията на свидетелката с доверие. Същата
не е очевидец на случилото се, а с оглед заявеното, че е в по-близки отношения
с И. отколкото с В., логично е и обяснението, че се нея не е споделено за
поведението на подсъдимия. Свидетелката
признава, че между страните по делото са налице влошени отношения с
дългогодишна давност. Съдът кредитира с доверие показанията на Димитрова
въпреки роднинската връзка с И. и В..
По делото
е назначена и съдебно медицинска експертиза. Видно от заключението на вещото
лице по нея, след преглед на
медицинската документация били
установени травматични увреждания, причинени на тъжителката /оток и характерни насинявания, насочващи към
отпечатъци от пръсти в областта на горните крайници и предмишници
и мишници, съчетани и с болки; линейни драскотини в областта на дясната поясна област и дясното седалище – общо 7 на брой, оток и
болка в областта на лявата глезена става, без данни за счупвания/ като
уврежданията отговарят да са получени по време и начин, както се съобщава –
стискане в областта на ръцете и падане в бодливи храсти – рози. Вещото
лице дава заключение още, че болката в лявата глезенна
става може да се обясни, че пострадалата е била с тежест върху левия крак по
време на блъскането и падането. Като цяло становището на вещото лице е, че
уврежданията са довели до болки и страдания, с възможно време на отзвучаване
поне 10-15 дни.
Видно от заключението на вещото лице по
допълнителната съдебно медицинска експертиза,
В.Н.В. е с 60% трайно намалена работоспособност по повод – двустранно
износване на двете тазобедрени стави, с нарушена подвижност в същите, начеващо
износване на двете коленни стави, както и сърдечни увреждания, резултат на
хипертония и усложненията от нея. Деформация на пръстите на двете ходила /халукс валгус билатералис/.
Това състояние на опорно двигателния апарат дава основание на вещото лице да приеме,
че В. е с нарушени движения на долните крайници –с увредена подвижност и лесна
уязвимост при двигателни смущения като състоянието й позволява както сама да падне, така и при лека намеса от друго
лице падането да е по-лесно. Видно от заключението на вещото лице е възможна
загуба на равновесие в резултат на „намеса“ с оглед наличните насинявания по ръцете, като
резултат от стискане.
Съдът
възприема като компетентно изготвено, обективно и безпристрастно както
основното, така и допълнителното заключение на вещото лице по назначените
съдебно медицински експертизи. Заключенията изцяло съответстват на писмените
доказателства по делото : фиш за спешна медицинска помощ амб.
№ 4956/04.08.2019г., оригинал на медицинско свидетелство
№101/05.08.2019г. и заверено копие на Експертно решение №0561 от
033/15.02.2018г. , издадено от ТЕЛК, втори състав към „***, поради което се кредитира и
възприема от състава на съда като годно доказателствено средство за съдържащите се в него изводи.
Следва да се отбележи по делото и че е служебно
известно на съда от гр.д.№ 912/2019г. по описа на РС-Червен бряг за съдебна делба на недвижим имот, по което е също съдия докладчик, че страните
по делото заедно със своята майка Г.Т.Л. са
наследници на Н. И. А., починал на 6.04.2002г.
Служебно известно
на съда от гр.д.№ 912/2019г. по описа на
РС-Червен бряг е и обстоятелството, че с
Нотариален акт за собственост на недвижим имот №126, том 3, рег.№2196, дело
№360/19.07.2017г. на помощник нотариус по заместване – Н. Ц., че на 19.07.2017г. на основание чл.587
ал.2 от ГПК вр. чл. 79 от ЗС Г.Т.Л. и В.Н.В. били
признати за собственици по наследство и давностно
владение върху следния недвижим имот, УПИ, находящ се
в с. с., ул. ***съставляващ парцел ХХI-62, кв. 4, целият от 1503 кв.м. заедно с
построените в него двуетажна масивна жилищна сграда, жилищна сграда и второстепенна постройка, при граници:
улица, имот ХХII-61,
имот №III-57,
имот
№IV-56,
имот № V-55
и имот №ХХ-63 при следните квоти: за Г.Т.Л. 4/6 ид.ч.
и за В.Н.В. 1/6 ид.ч.
Известно на състава е фактът, че на
19.07.2017г. Г.Т.Л. продала на В.Н.В. собствените си 4/6 ид.ч.
от УПИ, находящ се в с. с., ул. ***съставляващ парцел
ХХI-62,
кв 4, целият от 1503 кв.м. заедно с построените в
него двуетажна масивна жилищна сграда, жилищна сграда и второстепенна постройка, при граници:
улица, имот ХХII-61,
имот №III-57,
имот
№IV-56,
имот № V-55
и имот №ХХ-63, за което бил съставен
нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот №127, том 3,
рег.№2197, нот. д. 361/19.07.2017г.
От всички доказателства разгледани по
отделно и в съвкупност съдът прави следните правни изводи:
За да е
налице състав на престъпление по чл.130, ал.2 НК е необходимо да са
осъществени признаците на състава както
от обективна, така и от субективна страна.
От
обективна страна е необходимо да бъде доказано, че на процесната
дата и място на тъжителката са причинени телесни увреждания. В конкретния
случай от писмените доказателства фиш за спешна медицинска помощ амб. № 4956/04.08.2019г., оригинал
на медицинско свидетелство №101/05.08.2019г.
и заключението по назначените
съдебно медицински експертизи, по безспорен и категоричен начин се
установява, че на 03.08.2019г. в село с.
са причинени увреждания от категорията на травматичните, които са довели до болки
и страдание на В.В.. Преки доказателства за
изпълнителното деяние на престъплението по чл.130, ал.2 НК се съдържат в
показанията на свидетелката Г.Л., а
косвени доказателства в тази насока са налице у показанията на свидетелите Л. В., А.В.Г., Е.М.Е., Г.П.Х. и
Х.Ц.И.. Доказателство за механизма на изпълнителното деяние съдът
установи и в заключението на вещото лице, което е категорично, че механизмът на изпълнителното деяние включва следното
поведение – стискане на ръцете на пострадалата в горните предмищници
и бутане, в резултат на което следва падане на В.В.,
при което на последната е причинено оток и характерни насинявания, насочващи
към отпечатъци от пръсти в областта на горните крайници и предмишници
и мишници, съчетани и с болки; линейни драскотини в областта на дясната поясна област и дясното седалище – общо 7 на брой, оток и
болка в областта на лявата глезена става, без данни за счупвания.
От субективна страна, подсъдимият осъществил
деянието при пряк умисъл. Той съзнавал, че тъжителката е с влошено здравословно
състояние и въпреки това при стискането
на ръцете в областта на мишниците и блъскането й е целял да и причини болка и
страдания. Подсъдимият бил наясно и с
обстоятелството, че дори леко бутане е достатъчно да изведе от равновесие
сестра му, но е използвал сила и
резултат на това са проявените
насинявания, насочващи към отпечатъци от пръсти в областта на горните
крайници и предмишници и мишници, сочещи за ясно осъзнаване на обществено
опасния характер на деянието и неговите последици и целеният ефект от последните. Доказан по
делото е и мотива за деянието – деецът е бил разгневен и ядосан от поведението
на тъжителката, която спряла водата към
жилището му, в резултат на което включително на дългогодишните влошени
взаимоотношения, е целял да отмъсти на В.
като й причини болка. По делото липсват
доказателства, че деянието е осъществено в състояние на афект, но са налични
такива, че лицето е било в състоянието на силно раздразнение, предизвикано от
спирането на водата.
Изложеното
дотук представлява основание, деянието на подсъдимия да бъде квалифицирано като
такова по чл.130, ал.2 НК.
Съдът приема, че независимо от роднинската
връзка между страните, обуславящи повдигане на обвинение с тъжба от
пострадалия, не са налице предпоставките на чл.9, ал.2 НК с оглед
продължителния срок на оздравителен процес, който е бил необходимо на пострадалата
да се възстанови от последиците от престъплението.
Подсъдимият е наказателно отговорен, поради
което следва да бъде признат за виновен и му бъде наложено, предвиденото за
това престъпление наказание.
В настоящия случай са налице предпоставките на
чл.78а, ал.1 от НК по отношение на подсъдимия. За деянието се предвижда
наказания “Лишаване от свобода до 6 месеца” или
„Пробация“ или “Глоба”. Престъплението е
умишлено. Подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по раздел 4 на Глава 8 от НК. С
деянието не са причинени съставомерни имуществени
вреди. Поради това и на основание чл.303, ал. 2 вр. чл.301,
ал.1, т.4 от НПК подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна
отговорност, като му се наложи административно наказание.При индивидуализацията на наказанието, съдът
отчете като отговорността обстоятелство чистото му съдебно минало, въз основа
на което може да бъде направен извод, че настоящото деяние е изолиран и
инцидентен случай. Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не отчита.
Предвид това, съдът приема, че с оглед наличието само на смекчаващи
отговорността обстоятелства, целите на наказанието ще се постигнат с определяне
на наказание в размер на минимума предвиден в разпоредбата на чл.78а от НК, а
именно “Глоба” в размер на 1000 лв. Така наложеното наказание, по преценка на съда,
съответства в пълна степен на обществената опасност на дееца и деянието. С
налагането му последният ще има възможност да преосмисли постъпката си и да
съобрази в бъдеще поведението си със законоустановените
порядки в обществото.
Относно гражданския иск:
Подсъдимият е извършил деяние по чл.130, ал.2 от НК, с което причинил на пострадалата неимуществени вреди, щетите от които следва да
възмезди. С това деяние подсъдимият е осъществил фактическият състав на
непозволеното увреждане, поради което и дължи обезщетение за неимуществените
вреди. Противоправното деяние, извършено от
подсъдимия е в нарушение на правни норми, свързани с неприкосновеността на здравето
на личността, охранявана от нормите на чл.130 и сл. от НК. Налице са и
останалите визирани в закона елементи на състава на чл.45 от ЗЗД. Предвид това
Съдът приема, че в хода на съдебното производство предявеният граждански иск е
доказан по своето основание, но до определен размер.
Доказателства за причинени неимуществени вреди
съдът установи в писменото доказателство по делото - медицинско свидетелство №101/05.08.2019г.
и в заключението на вещото лице по
назначената медицинска експертиза. Доказателства за настъпилите вреди и
причинно следствената връзка с осъщественото от
И. противоправно деяние се съдържат в гласните
доказателства в показанията на свидетелите Г.В., Л. В. и А. Г.. Свидетелите са единодушни, че пострадалата е изпитвала
болки и страдания, дискомфорт, невъзможност да
извършва движения в пълен обем, била изплашена, стресната и притеснена т.е. В.В. е изпитвала
негативни чувства и емоции, които не са отшумели за период от около две седмици. С оглед правилата на деликтната
отговорност и на справедливостта, и като взе предвид причинените на гражданския
ищец морални страдания от деянието, съдът оценява неимуществените вреди на
сумата от 500 лв. Съдът приема, че по този
начин в пълна степен ще бъдат репарирани причинените на пострадалата морални
страдания, резултат от огорчението, унижението и накърненото достойнство. Съдът
счита това обезщетение за справедливо и съответно на обществената опасност на
извършеното престъпление. Тази сума подсъдимият следва да заплати на
гражданския ищец ведно със законната
лихва от деня на деликта до окончателното й
изплащане. Останала част от гражданския иск до размера от 1500 лв. съдът счита за недоказан.
Подсъдимият
следва да заплати на частния тъжител и направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500
лв. и сумата от 200 лв. за вещо лице по назначената съдебно медицинска
експертиза, или общо сумата от 700 лв.
С оглед
изхода на делото съдът осъди И. да
заплати по сметка на Районен съд Червен бряг държавна такса върху уважения
граждански иск в размер на 50 лева.
При горните мотиви, съдът постанови присъдата
си.
19.12.2019г. Председател :
Гр.Червен бряг /Виолета
Николова/