РЕШЕНИЕ
№ 18190
гр. София, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20221110100436 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск „..., със седалище и адрес на управление ., представлявано от Д., чрез
юрисконсулт М., с който е поискало да бъде установено по отношение на ответника Е. Б.
Ж., ЕГН **********, с адрес г., че същия дължи на ищеца следните суми: сумата от 961,14
лв.- представляваща главница по Договор за заем №., ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК -
24.07.2019 г. до изплащане на вземането, сумата от 324,10 лв., представляваща договорна
възнаградителна лихва за периода от 20.09.2017 г. до 20.07.2019 г., сумата от 168,87 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 20.10.2017 г. до 12.7.2019 г.
При условията на евентуалност е предявен осъдителен иск за процесните суми.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за заем №PLUS-
14965497 от 27.06.2017 г., с който на ответника е отпуснат кредит в размер на 972,40 лв.,
която сума ищеца представил на ответника. Сумата по кредита трябвало да бъде върната на
24 месечни погасителни вноски. Ответника преустановил плащането на вноските, като към
настоящия момент е погасена 16 месечна вноска, поради което на основание чл. 5 от
договора вземането е станало изискуемо в пълен размер, считано от падежа на втората
пропусната вноска. Излага съображения, че в поканата за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита е изпратена на адреса посочен в договора.
В срока за отговора, назначеният от съда особен представител на ответника по делото
е депозирал такъв, с който оспорва исковете, като неоснователни. Твърди, че ищеца не е
предоставил на ответника заемната сума и че не е настъпила предсрочна изискуемост на
кредита. Прави възражение за настъпила погасителна давност на задължението. Моли съда
да отхвърли исковете.
1
В съдебно заседание ищеца не се явява и не се представлява. Депозира молба, с която
поддържа исковата молба и моли съда да уважи предявените искове.
Ответника се представлява от назначения по делото особен представител адв. Т.,
която поддържа писмения отговор. Моли съда да отхвърли исковете.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
счетоводна експертиза.
От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето ч.гр.д.№ 42544/2019 г. по описа на СРС е видно, че
въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК, в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за следните суми: сумата от 961,14 лв., представляваща
задължение по Договор за заем №PLUS-14965497/27.06.2017 г. ведно със законна лихва от
24.7.2019 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 324,10 лв. за периода от 20.9.2017
г. до 20.7.2019 г., мораторна лихва в размер на 168,87 лв. за периода от 20.10.2017 г. до
12.7.2019 г. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, подари
което и с Разпореждане от 07.12.2021г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск
за установяване на вземането си.
На 27.06.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК *********, в
качеството му на Кредитор, от една страна и ответника, в качеството му на
Кредитополучател, от друга страна, е сключен Договор за потребителски паричен кредит №
PLUS-14965497, в който, в абзац последен от т. 29 е посочено, че с полагане на подписа си,
кредитополучателя удостоверява, че е получил сумата, посочена в чл. 1 от договора.
Заемателя се задължил да върне заемната сума на 24 бр. месечни вноски в размер на 55,88
лв., съгласно погасителен план. Размера на лихвата по заема е фиксиран на 30,86 %, а
годишния процент на разходите е фиксиран на 39,91 %. На същата дата е подписан от
ответника и Сертификат № PLUS-14965497 по застраховка "Защита на плащанията" от
„Кардиф Животозастраховане Клон България“.
Представено е извлечение за задължения по кредит № PLUS-14965497.
С писмо изх. № PLUS-14965497/14.03.18г. до ответника, ищеца е обявил кредита за
предсрочно изискуем, поради просрочие на две или повече вноски.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението по която се
установява кога е преведена сумата на кредитополучателя, както и какъв е размера на
непогасените от ответника задължения към момента на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и към момента на изготвяне на заключението.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
За основателността на така предявените искове е необходимо ищецът при условията
на пълно и главно доказване да установи следните обстоятелства: наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните по сключен Договор за потребителски
паричен кредит; че кредитополучателят е усвоил главницата по договора за потребителски
кредит; че са настъпили предпоставките съгласно договора за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, че е уведомил надлежно ответника за обявяването на кредита за
предсрочно изискуем, изискуемостта на вземането за главница и възнаградителна лихва,
както и техния размер; изискуемостта на претендираното обезщетение за забава и неговия
размер.
По делото се установява, че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение, по силата на което „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, е предоставило
в заем на ответника- кредитополучател, сумата от 850 лв., срещу насрещното задължение
същият да върне заетата сума, при лихвен процент от 30,86 % и годишен процент на
2
разходите (ГПР) – 39,91 %. Наред с това, кредитополучателят се е задължил да заплати на
кредитора застраховка "Защита на плащанията" от 122,40 лв. и такса ангажимент от 29,75
лв., като общата дължима сума по договора е отразена в размер на 1341,12 лв., платима на
24 равни месечни вноски в размер на 55,88 лв. всяка, при първа погасителна вноска с падеж
20.08.2017 г., съгласно приложения към договора погасителен план.
Според договора /последен абзац от т. 29, л. 9 от делото/, с подписване на същия
клиентът потвърждава, че е получил пълния размер на уговорения кредит. Предвид
цитираната клауза и доколкото договорът е подписан от ответника и подписът му не е
оспорен в настоящото производство, съдът приема, че сумата от 850 лв. е изцяло усвоена.
Това обстоятелство се потвърждава и от заключението на изготвената по делото съдебно-
счетоводна експертиза, в заключението на което вещото лице посочва, че главницата по
кредита е предоставена по банков път на 28.06.2017 г.
В случая при сключването на договора съдът изследва въпросът дали при
установяване на клаузите му не е допуснато нарушение на ЗПК, който определя правилата за
потребителска защита на кредитополучателите в приложимата му редакция към датата на
действие на договора. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишния лихвен процент не може да
надвишава петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения за левове и
валута, определена с Постановление на МС. Доколкото основния годишен лихвен процент
на БНБ за периода в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година за
просрочени парични задължения е в размер на плюс 10 процентни пункта, съгласно
Постановление № 426 от 18.12.2014 г. МС, то съдът намира че ГПР не надхвърля този
размер, тъй като е под стойност 50.05%. В случая договорът е писмен, написан е на
разбираем език, съдържа посочване на общия размер на кредита и условията за усвояването
му, както и лихвения процент по кредита. След като всички условия по договора са описани
ясно и пълно в него, то не може да се направи извода, че са нарушени ЗПК и ЗЗП и има
неравноправни клаузи. Поради което се дължи от ответника незаплатената сума от
главницата по договора в размер на 961,14 лв., както и вземането за договорна лихва и
обезщетение за забава, тъй като същите произтичат от неизпълнение на задължението на
ответника да върне в срок заема.
Съдът не следва да обсъжда възражението, че предсрочната изискуемост по
договора не е надлежно обявена на ответника, доколкото видно от погасителния план,
последната дължима вноска е с дата 20.07.2019г., а заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, е подадено след това- на 24.07.2019г., когато е настъпил падежа
на всички вноски и сумите са изцяло изискуеми.
Възражението на ответника за погасяване на претендираната сума за главница по
давност, съдът намира за неоснователно. При договора за заем е налице неделимо плащане и
договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за
периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. Приложим е общият
петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД, поради което с подаване на заявлението на
24.07.2019 г. и с предявяване на иска по чл. 422 ГПК, ищецът е прекъснал течащата
погасителна давност, като искът за главница не е погасен по давност / Решение № 261 от
12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 28 от 5.04.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г. о., ГК/.
Претендираната от ищеца договорна лихва е за периода от 20.09.2017 г. до
20.07.2019 г. За лихвите е приложима кратката 3-годишна погасителна давност по чл.111,
б.“в“ от ЗЗД, но доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на
24.07.2019 г., то и този иск не е погасен по давност, предвид, че е предявен иск по чл. 422
ГПК.
Съгласно т. 5 от договора за заем, при забава на една или повече месечни вноски,
кредитополучателя дължи обезщетение за забава. От заключението на вещото лице се
установява, че последната заплатена от ответника вноска е на 18.08.2017г., поради което
след настъпване на падежа на 20.09.2017 г., същия е изпаднал в забава. Претенцията на
ищеца е за периода от 20.10.2017 г. до 12.7.2019 г., която според заключението на в.л. е в
размер на 168,87 лв. И тук е приложима кратката 3-годишна погасителна давност и
предвид, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 24.07.2019 г., то
и този иск не е погасен по давност.
Предвид гореизложеното, съдът намира,че предявените установителни искове са
3
основателни и като такива следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора ищеца има право на разноски, каквото искане изрично е
направил. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът
в настоящето производство да се произнесе и по разноските, направени в предхождащото го
заповедно такова, като разпредели отговорността за тях съобразно изхода по делото. С оглед
на това и съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 1050,00 лв., от които 150 лв. за внесена ДТ,
сумата от 400 лв. за депозит за ССЕ, сумата от 400 лв. за особен представител и сумата от
100 лв., възнаграждение на юрисконсулт.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. Б. Ж., ЕГН **********, с
адрес ., че дължи на ., със седалище и адрес на управление гр. С., сумата от 961,14 лв.
(деветстотин шестдесет и един лева и 14 стотинки), представляваща главница по Договор за
заем №PLUS-14965497 от 27.06.2017 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК - 24.07.2019 г. до
изплащане на вземането, сумата от 324,10 лв. (триста двадесет и четири лева и 10
стотинки), представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 20.09.2017 г. до
20.07.2019 г. и сумата от 168,87 лв. (сто шестдесет и осем лева и 87 стотинки),
представляваща обезщетение за забава за периода от 20.10.2017 г. до 12.7.2019 г., за които
суми е издадена Заповед от 31.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. 42544/2019 г. на СРС, 159 състав.
ОСЪЖДА Е. Б. Ж., ЕГН **********, с адрес ., да заплати на „., със седалище и
адрес на управление ., сумата от 1050,00 лв. (хиляда и петдесет лева), представляваща
направени от ищеца разноски по настоящото дело и по ч.гр.д.№ 42544/2019 г. по описа на
СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 42544/2019 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4