№ 154
гр. Пазарджик, 16.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Елеонора П. Серафимова
Членове:Александър Люб. Александров
Коста Ст. Стоянов
като разгледа докладваното от Александър Люб. Александров Въззивно
частно наказателно дело № 20225200600152 по описа за 2022 година
Производството е по глава ХХІІ от НПК.
С Разпореждане № 32 от 28.03.2022г. съдия-докладчик по НОХД№
787/2019 г при РС Пазарджик е оставил без разглеждане частната жалба от
адв. Р.К. в качеството му на пълномощник на осъдения Г.Д. в частта в която
обжалва Определение № 26004 от 15.03.2022г в частта, в която е отказано
освобождаването на внесената от Д. парична гаранция в размер на 2000 лева и
е върнал същата на подателя й. Със същото разпореждане съдът е прихванал
в полза на бюджета на съдебната власт паричната сума от 440 лева от
внесената като парична гаранция по ДП № 2/2017г по описа на НСлС София
от Г. К. Д. сума от 2 000 лева.
Срещу разпореждането е постъпил частна жалба от адв. Р.К. с
оплакване за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт.
Прави се искане да се отмени обжалваното разпореждане и да се разгледа
жалбата срещу определения № 26003 и 26004 от 15.03.2022г. по НОХД№
787/2019г. по описа на РС Пазарджик.
Пред въззивната инстанция е депозирана и втора въззивна жалба от
същия жалбоподател срещу Определение № 3 от 15.03.2022г, постановено по
НОХД № 787/2019г по описа на РС Пазарджик, с което Г.Д. е осъден да
заплати в полза на частния обвинител В.С.Н. парична сума в размер на 625
лева разноски. Формулирано е искане за отмяна на обжалваното определение.
Обжалва се и Определение № 4 от 15.03.2022 г., постановено по същото
НОХД №787/2019г с искане да бъде отменено като неправилно. В жалбата
двете определения се сочат като такива без номера, но всъщност и двата
съдебни акта са номерирани и съответно те са Определение № 3 и
Определение № 4 и двете постановено на 15.03.2022г.
1
Съдът, като прецени изложените в частната жалбата против
разпореждането на съдията докладчик с № 32 от 28.03.2022г. доводи и
като взе предвид съдържанието на атакуваното разпореждане, намира
следното:
С обжалвания съдебен акт съдията докладчик по НОХД № 787/2019 г е
намерил, че депозираната частна жалба от адв. Р.К., е процесуално
недопустима в частта с която е отказано освобождаване на внесената
гаранция, във връзка с което са изложени обосновани съображения.
Изводите в разпореждането на РС Пазарджик се споделят от въззивния
съд. Правилно съдията докладчик приема, че в случая атакуваното
определение № 4 от 15.03.2022г., в частта, в която на основание чл. 416, ал. 5
от НПК е отказано да се освободи внесената гаранция в размер на 2000 лева,
не подлежи на обжалване, тъй като в НПК не е предвидена такава
възможност. Посочено е, че разпоредбата на чл. 309, ал. 6 във вр с ал. 5 от
НПК е неотносима, тъй като съдът при постановяване на определението си в
частта за отказ да освободи паричната гаранция е разгледал молбата по друг
ред, съобразявайки разпоредбата на чл. 416, ал. 5 вр с ал. 4 от НПК, а по реда
на чл. 309, ал. 1 от НПК се е произнесъл относно мярката за неотклонение.
Настоящият съдебен състав напълно споделя изложените съображения
на съдията –докладчик, както и тези досежно обстоятелството, че на
основание чл. 416, ал. 5 от НПК ще следва вземанията за съдебни разноски в
размер на 440 лева да бъдат насочени върху внесената от Г.Д. парична
гаранция. Процесуалният закон категорично предвижда такава възможност ,
тъй като по замисъла на цитираната разпоредба е справедливо внесените като
гаранция активи да послужат за постигането на заложените в НПК цели и в
този смисъл разпоредбата чл. 416 ал. 5 от НПК представлява допълнително
средство за закрила на правото на собственост на заплатилите разноски по
делото държавни учреждения. Цитираната разпоредба е ясна и
непротиворечива и съответства на целите, заложени в чл. 57 от НПК, тъй като
с предвиждането на изрична процесуална възможност за използване на
дадените като гаранция пари и ценни книжа за обезпечаване на изпълнението
на задължението за заплащане на присъдените разноски по делото или за
изпълнение на присъдата не само не се нарушава, а обратно – проявява се
принципът на правовата държава
От друга страна, процесуалните действия по приложението на
разпоредбата на чл. 416, ал. 5 от НПК, са извънинстанционни и в рамките на
това производство законодателят не е предвидил възможност за
осъществяване на съдебен контрол на акта на съда. Всичко това дава
основание въззивния съд да приеме, че издаденото разпореждане на съдията
докладчик по НОХД№ 787/2019 г. от 28.03.2022г. под № 32, с което е
оставена частната жалба без разглеждане е правилно и законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено.
От друга страна, направеното служебно прихващане, което е
2
осъществено в случая от страна на районния съд, е неправилно, тъй като,
според настоящия въззивен състав, такова процесуално действие следва да се
реализира по предвидения в изпълнителното производство ред, каквато
правна възможност не е предвидена в НПК. Същевременно пред въззивната
инсатниция не съществува правен способ посоченото действие да бъде
изменено или отменено, тъй като в настоящото производство предмет на
делото е правилността на разпореждането в частта, в която частната жалба е
оставена без разглеждане.
По отношение на въззивна жалба срещу Определение № 3 от
15.03.2022г, постановено по НОХД № 787/2019г по описа на РС
Пазарджик, с което Г.Д. е осъден да заплати в полза на частния
обвинител В.С.Н. парична сума в размер на 625 лева разноски, съдът
намира следното:
Настоящата инстанция счита направеното в жалбата оплакване за
неправилност на атакуваното определение за неоснователно. Този извод
следва от неправилното позоваване от страна на жалбоподателя на
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от НПК. Съгласно посочената законова
разпоредба когато подсъдимият бъде оправдан по някои от обвиненията,
съдът го осъжда да заплати само разноските, направени по обвинението, по
което е признат за виновен. Въпросната разпоредба визира случаите когато
спрямо подсъдимият е внесен обвинителен акт за извършени повече от едно
престъпления и същият е оправдан по някое/и от повдигнатите обвинения.
Настоящият случай е именно такъв, доколкото по отношение на Г.Д.
присъдата е била отменена в частта относно повдигнатото му обвинение за
престъплението по чл.194, ал. 1, т. 4, но е бил признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 137, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
При така установеното следва изводът, че процесуалният представител
на частния обвинител Н. е изпълнил своите процесуални задължения,
оказвайки необходимата му правна помощ по внесеното от РП Пазарджик
обвинение като е постигнал задоволителен за него резултат по обвинението за
извършеното престъпление по чл. 137 от НК. Няма спор, че адв. Л. в
качеството му процесуален представител на частниия обвинител е направил
проучване на делото, изготвял е необходимите правни становища, жалби и
присъствено е участвал в могобройните съдебни заседания, както пред първа,
така и пред въззивна инстанция, обезпечавайки процесуалните интереси на
конституирания по делото частен обвинител и постигайки удовлетворителен
за него резултат. Първоинстанционният съд е съобразил всички тези
обстоятелства и при вземане на решението си за присъждане в тежест на
подс. Г.Д. направените разноски за процесуалния представител на частния
обвинител по обвинението, за което е признат за виновен, правилно е
съобразил и размерът на разноските, който следва да бъде заплатен съобразно
уговореното възнаграждение в приложения към делото договор за правна
помощ.
3
Ето защо, разгледаната жалба по същество се явява неоснователна и
като такава се оставя без уважение, а съдебният акт като правилен и
законосъобразен, ще следва да се потвърди.
По отношение на развитите оплаквания срещу Определение № 4 от
15.03.2022г, постановено по НОХД № 787/2019г по описа на РС Пазарджик ,
настоящият въззивен съд намира, че развитите по-горе съображения във
връзка с атакуваното Разпореждане № 32 от 28.03.2022г. са напълно относими
поради идентичност на крайните правни изводи, поради което следва да се
остави без разглеждане жалбата в частта й, с която се иска отмяна на
Определение № 4 от 15.03.2022г.
По изложените съображения
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 260032 от 28.03.2022г. съдия-
докладчик по НОХД№ 787/2019 г при РС Пазарджик
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 26003 от 15.03.2022г, постановено
по НОХД № 787/2019г по описа на РС Пазарджик, с което Г.Д. е осъден да
заплати в полза на частния обвинител В.С.Н. парична сума в размер на 625
лева разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба срещу Определение
№ 4 от 15.03.2022г, постановено по НОХД № 787/2019г по описа на РС
Пазарджик.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4