Р Е Ш Е Н И Е
№ 62
гр. Габрово, 2.10. 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Габрово в открито съдебно заседание от шестнадесети септември, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
СЪСТАВ: ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА
ГИШИНА
и секретар: Радослава Кънева, с участието на прокурор от Окръжна
прокуратура Габрово Генжов, постави за разглеждане докладваното от съдия
Кирова-Тодорова к. адм. н. д. № 55 на Административен съд Габрово по описа за 2020
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото адм. дело е образувано въз
основа на депозирана в деловодството на Административен съд Габрово /АСГ/ Касационна
жалба с вх. № СДА-01-1213 от 6.07.2020 г., подадена от Регионална дирекция по
горите /РДГ/ - Велико Търново, чрез юрисконсулт Ц.С., против съдебно решение № 178
от 26.05.2020 г. по описа на Районен съд Габрово /РСГ/, постановено по н.а.х.д.
№ 1035 от 20190 г. по описа на същия съд, с което е отменено Наказателно
постановление /НП/ № ********** от 17.06.2019 г. зам. директора на РДГ – Велико
Търново, с което на Д.И.Д. *** с ЕГН: ********** е наложена глоба в размер на
300.00 лв. за нарушение на чл. 49, ал. 2 от Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за
сечите в горите, във вр. с чл. 50, ал. 7 от същата и чл. 275, ал. 1,т. 2 от
Закона за горите /ЗГ/. Касаторът иска отмяна на първоинстанционният съдебен акт
в едно с потвърждаване на отмененото с него НП.
Нарушението, за което от Д., лесовъд на частна практика,
е потърсена административно-наказателна отговорност, се изразява в следното: На
5.09.2019 г. същият, в съучастие с ***, извършва маркиране в имот с кад. № ***,
попадащ в отдел ***, подотдел „я“, землище ***, общ. Севлиево, за който има
издадено Позволително за сеч № 0455256 от същата дата за принудителна сеч с
интензивност 100 %, в нарушение на изискванията на чл. 50, ал. 7 от Наредба № 8
от 5.08.2011 г. за сечите в горите, като не ограничава площта чрез маркиране с
контролна горска марка в основата на стъблата на крайните дървета, определени
за сеч, както и с отбелязване на височина 130 см с видим знак върху останалите
крайни дървета. Отчетена като нарушена е горепосочената правна норма, а
санкцията е определена на основание чл. 257, ал. 1, т. от ЗГ.
В подадената до РСГ против това НП жалба Д. изразява
становище, че същото е немотивирано и неясно. Контролните и
административно-наказващият орган са се задоволили единствено с преповтаряне на
правни норми, без да посочат в какво точно се състои конкретното нарушение и
как е извършено процесното маркиране. Това процесуално нарушение е съществено и
не може да бъде отстранено на последващ етап от процедурата по оспорването му. Жалбоподателят
е маркирал дърветата, съобразно законовите изисквания. Не е посочена коректно
дата на извършване на нарушението, като не става ясно по какви причини е
избрана като такава именно 5.09.2018 г. Тогава е издадено позволителното за
сеч, но то е документ, последващ маркирането. Житейски невъзможно и юридически
недопустимо е двете действия – маркиране и издаване на позволително за сеч, да
са извършени на един и същи ден. Неуточняване на датата на извършване на
неправомерното деяние е друго, отново съществено, процесуално нарушение. Алтернативно
жалбоподателят моли за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
За да постанови съдебния си акт РСГ е счел, че описанието
на нарушението е общо, бланкетно, а конкретиката на констатациите се съдържа в
Констативен протокол /КП/ № 005837, който е нечетлив. От описанието на
нарушението не става ясно фактическото положение, свързано с процесното
маркиране – имало ли е маркирани дървета, колко са били те, за колко от тях е
спазено изискването за отбелязване с видим знак на височина от 1.30 м и т. н. Също
така в хода на производството не са събрани категорични доказателства за
извършеното нарушение. Свидетелските показания са некореспондиращи и дори противоречиви,
като съдът дава примери за това. РСГ приема, че извършеното нарушение не е
доказано. Също така съдът е взел предвид, че в НП е посочено, че нарушението
било извършено в съучастие с ****, а чл. 11 от ЗАНН предвижда, че по въпросите
на формите на съучастие се прилагат правилата на Общата част на НК, с оглед на
което АНО е следвало да посочи в какво се изразява това съучастие, неговата
форма, що се отнася конкретно до жалбоподателя, характерът и степента на
участието му. Съответно деянието не е доказано и от субективна страна. В заключение
и по тези причини съдът е отменил процесното НП.
В законния срок от името на ответната администрациаята е
подадена касационна жалба с горепосочените искания. Конкретно се възразява по
изводите на съда, свързани с допуснати и отчетени като такива съществени
процесуални нарушения. Деянието на Д. е точно посочено в НП и то се изразява в
маркиране на дървета в нарушение на посочената Наредба. В процесния имот е
следвало да се проведе принудителна сеч с интензивност 100% за иглолистните
видове. В този имот не е имало други дървета, което е видно от преписката и
по-конкретно от карнет-описа за извършеното маркиране. Следователно в него е
следвало да се осъществи цялостно изсичане на наличните дървета. Правилата за
извършване на този вид сеч са посочени в чл. 50, ал. 7 от Наредба № 8/2011 г.,
чрез поставяне на КГМ в основата на стъблата на крайните дървета, определени за
сеч, както и отбелязване на височина от 130 см с видим знак върху оставащите
крайни дървета, което обаче се установява, че не е било направено. Отбелязаните
с КГМ дървета и/или видим знак са били разположени в отделни части от имота, а
не по периферията му, което съставлява и процесното нарушение. Оспорва се и
твърдението на съда, че приложеното по преписката копие от КП е нечетливо. Дори
и това да е било така, то е следвало съдът да даде съответните указания на
страната, за да представи тя документа в необходимото за съда състояние. В
случая това е процесуален пропуск на съда, а не на страната и тя не следва да
носи негативите от него. Касаторът оспорва и изводите на първоинстанционния съд
относно противоречието в свидетелските показания, като счита, че неправилно
съдът се е доверил единствено на свидетелите, водени от привлеченото към
административно наказателна отговорност лице и е игнорирал показанията на
служителите на РДГ.
В проведеното по делото открито съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Ответната страна, също редовно призована, не се явява и
не се представлява.
Представителят на ОП – Габрово счита, че жалбата е основателна
и следва да бъде уважена.
Съдът извърши служебна проверка както по отношение на
изтъкнатите в жалбата съображения за незаконосъобразност, така и за наличието
на всички основания за оспорване на процесния съдебен акт.
АУАН и НП са издадени от правоимащи компетентни органи.
В процесния АУАН нарушението е описано по следния начин:
На 5.09.2018 г. Д., в съучастие с Б. извършва маркиране в имота, описан
подробно, в нарушение на чл. 50, ал. 7 от процесната Наредба, като не
ограничава площта чрез маркиране с КГМ в основата на стъблата „на кр. дърв.,
опр. за сеч, както и с отбелязване на вис. 130 см с видим знак в/у оставащите
крайни дървета.“. В така съставения акт Д. е вписал възражение, че отразените в
него факти не съответстват с реалното състояние на терен.
В процесното НП описанието на деянието е направено
последния начин: „На 5.09.2018 г. Д.И.Д. в съучастие с **** извършва маркиране
в имот…, за който има издадено Позволително за сеч № …. от 5.09.2018 г. за
принудителна сеч с интензивност 100 % в нарушение на изискванията на чл. 50,
ал. 7 от Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите, като не ограничава
площта чрез маркиране с контролна горска марка в основата на стъблата на
крайните дървета, определени за сеч,
както и с отбелязване на височина 130 см с видим знак върху оставащите крайни
дървета.“.
Сочената като нарушена в НП правна норма на чл. 49, ал. 2
от Наредба № 8/5.08.2011 г. предвижда маркирането на насажденията, предвидени
за сеч да се извършва съобразно състоянието на насажденията, предвижданията в
горскостопанския план или програма и при условията и реда, определени в тази
наредба. Разпоредбата на чл. 50, ал. 7 от същия нормативен акт съдържа
изискване ограничаването на площта в случаите по ал. 6, т. 1 да се извършва чрез
маркиране с контролна горска марка в основата на стъблата на крайните дървета,
определени за сеч, както и с отбелязване на височина 130 см с видим знак върху
оставащите крайни дървета. От записаното в НП става ясно, че Д. „не ограничава
площта чрез маркиране с КГМ в основата на стъблата на крайните дървета,
определени за сеч, както и с отбелязване на височина 130 см с видим знак върху
оставащите крайни дървета“ – т. е. той не е изпълнил и двете изисквания, но на
практика оставащи дървета няма, сечта в имота е била 100 %. Също така от
описанието става ясно, че е налице цялостно неизпълнение на това изискване,
което противоречи с приложения КП и на събраните в хода на делото свидетелски
показания.
От приложения по делото КП, може да се установи, че за процесния
имот и въз основа на упоменатото Позволително за сеч е предвидена принудителна
такава 100 %, като срокът за провеждането й е бил от 8.09.2018 г. до 31.12.2018
г. В имота са маркирани 1 258 бр. дървета със синя боя на височина 1.30 м,
подлежащите за сеч дървета са отбелязани със синя боя и точка знак, маркирани с
КГМ. Маркирането е извършено от така посочените две лица. При проверка на терен
се установява, че в югоизточната и северозападната част на имота са отбелязани
със знак на тази височина и има КГМ в основата на пъна на общо 82 броя дървета,
в тази част по периферията на имота от 9 до 11 бр. дървета нямат поставен виден
знак на височина 1.30 м върху оставащите крайни дървета. Има и 2 бр. дървета,
които са опръстени със синя боя на 22,24 см. В югоизточната и югозападната част
по този начин са маркирани 41 броя дървета, като в периферията на имота няма
дървета, на които да е поставена КГМ в основата и видим знак на 1.30 м
височина. Този КП обаче не е предоставен на Д. за запознаване и подпис. Той не
е присъствал на фактическите установявания, няма данни да е бил канен да
присъства на проверката или да получи екземпляр от него. Описанието, съдържащо
се в него, не присъства в АУАН и НП. Следователно той не е запознат с
конкретиката по фактическата обстановка, възприета от актосъставителя и АНО
като реализирана. Освен това както от тези актове, така и от КП не става ясно
по каква причина като дата на извършване на нарушението е посочена 5.09.2018 г.
Вярно е, че от тази дата е карнет-описа, но съставянето му не е посочено в НП
като причина за избор на тази дата, като дата на извършване на нарушението. Това
се изяснява едва в съдебно заседание, при разпита на свидетел.
Нарушението следва да бъде описано ясно и в пълнота в
АУАН и в НП. Липсата на такова описание в тези актове опорочава
административно-наказателното производство в такава степен, че следва да се
приеме, че издаденото НП страда от съществен порок, който не може да бъде
саниран, поради което то следва да бъде отменено. Събраните в последствие
свидетелски показания, които уточняват дали, колко, по какъв начин и кои
дървета са били маркирани или не са били, са без значение, когато това описание
липсва в АУАН и в НП. Дори описанието в
КП не може да санира това сериозно процедурно нарушение. В случая няма данни
той да е съставян в присъствие на лицето, привлечено към АНО, нито дори то да е
било запознато с него, да може да вземе отношение по начина на осъществяване на
проверката /видно от свидетелските показания тя е станала през есента, когато
имало много нападали листа в краищата на парцела и се налагало, за да се види
маркировката, поставена ниско долу, на пъна, те да се разравят/. Не става ясно
и дали маркираните като крайни дървета не са били достатъчни, за да се очертаят
границите на парцела, в който ще се извършва сечта. Нещо повече, свидетелят
Атанасов заявява, че идентифицирането на границите на имота, заради които се
изисква и това предварително обозначаване именно на крайните дървета, са видими
на място, т. к. той е заграден от пътища от четирите страни. Маркиране е било
налице по всички граници на имота /според същия свидетел/. Свидетелят Генчев
пък сочи, че „всичко“ което е обходил, а това е „целият имот“, било маркирано.
Границите били ясни и видими. При тези факти настоящата съдебна инстанция
намира, че е правилен извода на РСГ, че описанието на деянието, съдържащо се в
АУАН и в НП, е непълно, неточно и неясно.
Освен това правилно съдът е отчел и друга съществена
непълнота – липса на описание на конкретното противоправно поведение на Д. при
наличието на отразено в НП съучастие в извършването му с друго лице.
Съучастието може да бъде в различни форми, съгласно чл. 20 от НК –
подбудителство, помагачество, съизвършителство. Във всеки един случай е от
съществено значение да се изясни формата и степента на участие в извършването
на противоправното деяние за всяко от лицата, посочени като съучастници, за да
се прецени за всеки един от тях, по отделно, налице ли е изобщо виновно
поведение, каква е формата на вината му, как следва да се индивидуализира
санкцията съобразно тези установявания. Освен това съгласно нормата на чл. 10
от ЗАНН при административните нарушения
подбудителите, помагачите и укривателите, както и допустителите се наказват
само в случаите, предвидени в съответния закон или указ. Затова при такава
форма на неправомерна колективна дейност е от основно значение изясняването и
посочването на тези факти в НП, което не е сторено и дори само на това
основание същото подлежи на отмяна поради особено тежък порок във формата на
акта.
В заключение АСГ намира, че като е отменил процесното НП,
първоинстанционният съд се е произнесъл с едно мотивирано и законосъобразно
решение, което следва да се остави в сила.
С приложено по делото Писмено становище от 15.09.2020 г.
ответникът по жалбата прави претенция за присъждане на разноски за настоящата
съдебна инстанция, като прилага пълномощно и договор за правна защита и
съдействие от 11.09.2020 г. относно процесуалното представителство на адв. М.И.
конкретно за настоящото дело. Между страните по този договор е уговорен хонорар
в размер на 300.00 /триста/ лв., който е платен в брой, видно от съдържащата се
в него разписка за плащане. На основание чл. 63, ал. 3, във вр. с ал. 1 от АПК,
във вр. с чл. 143, ал. 1, във вр. с чл. 226, ал. 3 от АПК тези разноски се
явяват дължими от касатора в полза на ответника по подадената от него жалба.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК,
във вр. с чл. 63 от ЗАНН Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Съдебно решение № 178 от 26.05.2020 г. на
Районен съд Габрово, постановено по н. а. х. д. № 1035 от 2019 г. по описа на
същия съд, с което е отменено НП № ********** от 17.06.2019 г. на заместник
директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, с което на Д.И.Д. ***,
с ЕГН: **********, на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите е
наложена глоба в размер на 300.00 лв. за нарушение на чл. 49, ал. 2 от Наредба
№ 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите, във вр. с чл. 50, ал. 7 от същата, като
мотивирано и законосъобразно.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Велико Търново да
заплати на Д.И.Д. ***, с ЕГН: **********, деловодни разноски, направени пред
настоящата съдебна инстанция на стойност 300.00 /триста/ лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от съдебното решение да се връчи на страните в
едно със съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.