№ 959
гр. С., 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:И.Р.
при участието на секретаря В.П.
като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20235530101146 по
описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ищецът Ю. твърди в исковата си молба, че въз основа на подадено
заявление по чл. 417 ГПК, С. районен съд издал заповед за изпълнение на
парично задължение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1003 по описа за 2022
г., срещу ответницата. По издаденият изпълнителен лист било образувано
срещу нея изпълнително дело по реда на чл. 426 ГПК, а на 01.03.2023 г.
ищецът бил уведомен с разпореждане по заповедното производство, че
заповедта за незабавно изпълнение й била връчена при условията на чл. 47, ал.
5 ГПК и съдът му дал указания за предявяване на иск за съществуване
вземането му. Ответницата ползвала банков кредит по сключен с А., чийто
правоприемник бил ищеца, договор за потребителски кредит № 01-056/2015
от 30.06.2015 г., с разрешен кредитен лимит в размер на 19 235.26 лева и краен
срок за погасяването му до 30.06.2025 г. А. се била преобразувала чрез вливане
в ищеца, който се явявал неин универсален правоприемник по сключения
договор, което означавало, че всички права и задължения преминавали в
неговия патримониум. На 30.10.2018 г. ответницата преустановила плащането
на дължимите вноски за главница, а на 30.11.2018 г. - и на тези за лихва, като
изпаднала в забава. Допуснато било просрочие на дължимите по кредита
вноски за главница, считано от 30.10.2018 г., а за лихва, считано от 30.11.2018
1
г. С оглед на просрочието ищецът направил кредита изцяло и предсрочно
изискуем на 08.02.2022 г., с връчена й покана, с която й бил даден срок за
доброволно изпълнение на задължението по кредита. Към момента
ответницата не била изплатила дължимите суми за лихви и главница, такси и
разноски по сключения договор. Към датата на депозиране на процесното
заявление пред съда, размерът на задължението по договора било 15067. 92
лева главница, която била дължима за периода от 30.10.2018 г. до 28.02.2022 г.,
със законна лихва от подаване на заявлението до окончателно плащане на
сумата, договорна лихва в размер на 1860.28 лева, която била дължима за
периода от 30.11.2018 г. до 08.02.2022 г., мораторна лихва в размер на 339.19
лева, която била дължима за периода от 30.11.2018 г. до 12.12.2019 г., такси и
разноски в размер на 144 лева, които били дължими за периода от 30.11.2018 г.
до 28.02.2022 г. Тези суми се претендирали от ищеца, като изцяло и
предсрочно изискуеми, като същият считал вземането за предсрочно
изискуемо, считано от 08.02.2022 г. - датата на връчване на поканата до
ответницата. Позовавал се на предсрочната изискуемост на кредита. Към
момента задължението не било изпълнено доброволно от ответницата.
Искането е да се признае за установено по отношение на ответницата, че
дължи на ищеца, сумата от 15067.92 лева за главница от предсрочно изискуем
кредит по договор за потребителски кредит № 01-056/2015/30.06.2015 г. за
периода от 30.10.2018 г. до 28.02.2022 г., с 1860.28 лева договорна лихва от
30.11.2018 г. до 08.02.2022 г., с 339.19 лева мораторна лихва от 30.11.2018 до
12.12.2019 г., със 144 лева такси и разноски от 30.11.2018 г. до 28.02.2022 г., и
законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда до
изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 1003 по описа за 2022 г. на С. районен
съд. Претендира за сторените в заповедното и настоящото производства
разноски.
Ответницата -, редовно призована, не е подала писмен отговор, а в
съдебно заседание не се явява, не изпраща представител и не взема становище
по предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно
и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе предвид
и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното
право, намери за установено следното:
2
За процесните вземания ищецът е подал на 15.03.2022 г. заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. За разглеждането му е
образувано приложеното ч.гр.д. № 1003 по описа за 2022 г. на С. районен съд,
по което на 20.04.2022 г. е издадена исканата заповед по чл. 417 ГПК, както и
изпълнителен лист по чл. 418 ГПК, която заповед е връчена на ответницата
при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на 17.03.2023 г., в срока по
чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил срещу нея по делото процесните искове
по чл. 422, ал. 1 ГПК, които поради това се смятат предявени на 15.03.2022 г.,
когато е подал в съда заявлението си за издаване на заповедта по чл. 417 ГПК
срещу ответницата (чл. 422, ал. 1 ГПК).
На 30.06.2015 г. праводателят на ищеца – А., чрез -а си в -, от една
страна, като кредитор, и от друга страна ответницата, като кредитополучател,
и третото лице -, като солидарен съдлъжник, са сключили в писмена форма,
при представените от ищеца общи условия, представения по делото договор за
потребителски кредит № 01-056/2015 г. (л. 4-22). По силата му
горепосоченият кредитор предоставил на ответницата потребителски кредит в
максимален размер от 19235.26 лева, за рефинансиране на необезпечени
кредити и задължения по издадени от същата банка кредитни карти, посочени
в чл. 1.2 от договора, а ответницата и посоченият солидарен съдлъжник се
задължили да върнат солидарно този кредит в срок до 30.06.2025 г., заедно с
уговорената за ползването му възнаградителна лихва, такси и комисиони, или
общата сума от 31496.12 лева, разсрочено – на 120 месечни анюитетни
вноски, всяка от които включваща главница и лихва, съгласно приложения
погасителен план, неразделна част от договора, в който са посочени подробно
номера, падежа и размера на всяка погасителна вноска (чл. 2 – чл. 4.3 от
договора и погасителния му план – л. 5-6 и 20-22).
На 09.03.2016 г. в търговския регистър е вписано придобиване от ищеца
на търговското предприятие на -ът в - на горепосочената - (л. 62-64). От тази
дата следователно това обстоятелство е известно на добросъвестните трети
лица, включително и на ответницата (чл. 7 ЗТРРЮЛНЦ). От същата дата
ищецът е универсален правоприемник на същия - на горепосочената -, с което
е придобил и правата и задълженията й по договора за кредит с ответницата и
горепосоченият й съдлъжник (Опр. 265-2024-II т.о.).
От т. Б-1 на заключението на назначената по делото съдебно –
3
икономическа експертиза, което съдът възприема, поради неоспорването му от
страните и липсата на противоречие с останалите доказателства, се установява
още, че предоставеният от праводателя на ищеца потребителски кредит от 19
235.26 лева на ответницата, е усвоен от същата по банков път на 30.06.2015 г.
(л. 110). Същата е извършила за погасяването му плащания на праводателя на
ищеца, както и на последния, в общ размер от 10342.89 лева (т. Б-2 от ЗСИЕ, л.
110). Спряла е плащанията по кредита на 30.10.2018 г. (т. Б-3 от ЗСИЕ, л. 110).
Поради това с представената по делото покана, връчена по местоработата й на
08.02.2022 г., на посоченото в нея друго лице по чл. 46 ГПК, ищецът обявил
кредита за предсрочно изискуем на основание чл. 40.2, във вр. с чл. 38.3 от
общите условия на договора за кредит (л. 16-17, 65-67 и т. Б-3 от ЗСИЕ, л.
110). Към тази дата на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита,
неплатените вноски с настъпил падеж от 40-та до 79-та включително по
погасителния план, са в общ размер на 6092.72 лева (т. Б-3 от ЗСИЕ, л. 110).
Към датата на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита,
неплатените по същия суми са били 15 067.92 лева главница, с 1860.28 лева
възнаградителна лихва, с 339.19 лева законна лихва и със 120 лева такси и
разноски, а към дата 15.03.2022 г. на подаване на заявлението за издаване на
заповедта по чл. 417 ГПК в заповедното производство, неплатените суми по
кредита са били в размер на 15067.92 лева главница, с 1860.28 лева
възнаградителна лихва, с 494.05 лева законна лихва и 1410.57 лева такси и
разноски, а към датата на изготвяне на заключението на вещото лице,
неплатените по кредита суми са били в размер на 15067.92 лева главница, с
1860.28 лева възнаградителна лихва, с 3990.16 лева законна лихва и 3511.41
лева такси и разноски (т. Б-4 от ЗСИЕ, л. 110).
При това положение, тежестта да докаже по делото, че е изпълнила
своето насрещно солидарно парично задължение по този договор за кредит, и
е платила на ищеца, до приключване на съдебното дирене по делото, тези
дължими му се по договора за кредит парични задължения, лежи по делото
върху ответницата (чл. 154, ал. 1 ГПК). От т. Б-4 от ЗСИЕ се установява още,
че същите суми не са били платени до приключване на съдебното дирене (л.
110). Поради това, съдът намери, че тези процесни вземания са възникнали и
съществуват към релевантната датата на приключване на съдебното дирене,
до заявените от ищеца със заявлението му и исковата му молба размери от
15067.92 лева главница, с 1860.28 лева възнаградителна лихва от 30.11.2018 г.
4
до 08.02.2022 г., с 339.19 лева мораторна лихва от 30.11.2018 до 12.12.2019 г.,
със 144 лева такси от 30.11.2018 г. до 28.02.2022 г., както и законна лихва
върху същата главница от 15.03.2022 г. до изплащането й (чл. 422, ал. 1 ГПК).
Поради това, като основателни, следва да се уважат и предявените от ищеца
искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за тяхното съществуване, като се признае за
установено по отношение на ответницата, че му дължи (но не и солидарно,
защото това не е поискано от ищеца нито със заявлението му, нито с исковата
му молба, поради което и с оглед диспозитивното начало в процеса, същата му
искова молба следва са се уважи така, както е предявена - чл. 6, ал. 2 ГПК)
тези суми (чл. 422, ал. 1 ГПК). Други релевантни доказателства, които да
навеждат на изводи, различни от посочените, съдът намери, че няма
представени по делото.
При този изход на делото, сторените от ищеца разноски по същото в общ
размер от 548.23 лева (от които 348.23 лева внесена за производството
държавна такса и 200 лева внесен депозит за възнаграждение за вещото лице,
а претендираното от пълномощника му адвокатско възнаграждение от 2360.42
лева не му се присъжда, защото в представената по делото фактура от
22.03.2024 г. е уговорено заплащането му по банков път/сметка – л. 115, а
съответни банкови документи за плащането му не са представени по делото –
т. 1 ТР 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС), следва да бъдат възложени в
тежест на ответницата (чл. 78, ал. 1 ГПК). При този изход на делото, същата
няма право да й се присъдят сторените по същото и в заповедното
производства разноски, а в същите няма и данни тя да е сторила такива,
поради което разноски не й се присъждат с настоящото решение (чл. 78, ал. 3
ГПК и т. 12 от ТР 4-2014-ОСГТК). При този изход на делото, в тежест на
ответницата следва да се възложат и сторените от ищеца разноски в
заповедното производство в общ размер от 1266.57 лева (от които 348.23 лева
внесена за същото производство държавна такса и 918.34 лева платено
адвокатско възнаграждение - т. 12 от ТР 4-2014-ОСГТК).
Воден от горните мотиви, С. районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на -, с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес -, че дължи на Ю., с ЕИК - със седалище и адрес на
5
управление -, сумата от 15067.92 лева за главница от предсрочно изискуем
кредит по договор за потребителски кредит № 01-056/2015/30.06.2015 г., с
1860.28 лева възнаградителна лихва от 30.11.2018 г. до 08.02.2022 г., с 339.19
лева мораторна лихва от 30.11.2018 г. до 12.12.2019 г., със 144 лева такси от
30.11.2018 г. до 28.02.2022 г., и законна лихва върху главницата от 15.03.2022 г.
до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед №
827/20.04.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК, по частно гражданско дело № 1003 по описа за 2022
г. на С. районен съд.
ОСЪЖДА - с п.с., да заплати на Ю. с п.а., сумата от 548.23 лева за
разноски по настоящото дело и сумата от 1266.57 лева за разноски по
заповедното частно гражданско дело № 1003 по описа за 2022 г. на С. районен
съд.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред С. окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
6