Р Е Ш Е
Н И Е
Номер четиринадесети
март Година 2019
София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
С. о.съд, Наказателно
отделение, Втори въззивен състав
На пети ноември Година
2018
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. .
ЧЛЕНОВЕ: 1. Я. Б.
2. С. С.
Секретар В.а Д.
Прокурор В. М.
Като разгледа докладваното от съдията Н.
В.н.а. дело № 578 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 318 и сл.
вр. чл. 378, ал. 5 НПК, образувано по жалба от защитника на обвиняемия И.Ш. ***
– адв. Д. К. *** - срещу решение, постановено по н.а.д. № 111/2018 г. по описа
Районен съд – гр. Б..
С обжалваното решение обвиняемият
И.Ш. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 345, ал. 1 НК и
на основание чл. 78а, ал. 1 НК е освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание – глоба в размер на 1 000 лв.
Недоволен от решението e останал
обвиняемият и неговият защитник, който в срока по чл. 319, ал. 1 НПК и на
основание чл. 318, ал. 3 НПК е подал жалба, с която предявява искане да се
отмени решението и да се постанови ново, с което обвиняемият да бъде оправдан
изцяло. Искането за оправдаване на обвиняемия се поддържа с доводи за обективна
и субективна несъставомерност на деянието, а при условия на евентуалност – за
малозначителност на деянието по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. В тази връзка се
твърди, че предвид техническите характеристики на ремаркето, закупено в Н. –
едноосово, с товароносимост под 750 кг, - същото не подлежи на регистрация в
страната на закупуване и за него не се издава транзитен номер, поради което
обвиняемият е закупил и поставил регистрационна табела, съдържаща буквено и
цифрово изражение, идентично на регистрационните табели на превозното средство
към което се прикача ремаркето, съгласно указанията на служителя от пункта за
издаване на транзитни номера в Н.. С тези фактически твърдения се поддържа
довода за обективна и субективна несъставомерност на деянието. При условията на
евентуалност се твърди, че поради явната незначителност на общественоопасните
последици на деянието то не съставлява престъпление.
Не се предявява искане за
събиране на доказателства от въззивния съд.
В съдебно заседание
представителят на СОП оспорва жалбата и моли да се потвърди обжалваното решение
като правилно и законосъобразно.
Обвиняемият И.Ш. не взема
становище в съдебно заседание. Депозирано е писмено становище, изготвено от
неговия защитник, с което се поддържа жалбата с доводите, изложени в нея.
С. о. съд, втори въззивен състав,
след като се запозна с оплакванията в жалбата, с доказателствата по делото и с
доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 314, ал. 1, вр. чл. 313,
вр. чл. 378, ал. 5 НПК на обжалвания съдебен акт, установи следното:
При съблюдаване на процесуалните
правила за събиране и проверка на доказателствата в диференцираната процедура
по глава двадесет и осма от НПК – чл. 378, проведена пред първия съд,
последният е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по
фактите, значими за правилното решаване на делото. Съвкупният им анализ
установява фактическата обстановка, изложена в предложението на прокурора по чл.
375 НПК и възприета и изложена от първоинстанционният съд в мотивите на
обжалваното решение.
От събраните и надлежно проверени
в хода на проведеното съдебно следствие в първоинстанционния съд доказателства е
установено следното:
Обв. Ш. притежава товарен
автомобил м. "М.", модел "Спринтер", регистриран по
надлежния ред в Р. Бъ., с рег. № К . ВВ.
През м. септември 2017 г. обв. Ш.
пребивавал в Кралство Н., като се придвижвал с описаното по-горе моторно
превозно средство – т.а. м. "М.с – С.", с рег. № К . ВВ. По време на
престоя си там обвиняемият закупил лодка и за да я транспортира до Б., закупил
ремарке марка "ТТН", модел "H.Y", с идентификационен номер
на рама НPCO HEAVY.,
едноосово, с товароносимост до 750 кг /л.л. 11 – 15 от ДП/. След закупуването
на ремаркето обвиняемият посетил пункт за издаване на табели с т. нар.
„транзитни“ номера за ремаркето – „Г. А.“ ООД, находящ се в гр. Х.. Там
служител уведомил обвиняемия, че законодателството на Н. не предвижда
задължение за регистрация на превозни средства от този вид и категория, поради
което обвиняемият не се снабдил с табела с транзитен номер за ремаркето. Служителят
обяснил на обвиняемия, че в този случай в пункта може да се изработи табела с
обозначение, идентично на регистрационната табела на моторното превозно
средство, с което ще бъде теглено ремаркето. В пункта била изработена такава
табела - с обозначение „К . ВВ“, идентично на регистрационната табела на т.а.
м. "М. – С.р" с рег. № К . ВВ. Обвиняемият заплатил за услугата, за
което е издадена фактура, приложена в превод на български език /л. 45 от ДП/.
На 19.10.2017 г. обвиняемият И.Ш.
се прибрал в Б., като около 09,40 ч. се придвижвал по АМ "Х.", в
района на 41-ви км, землището на община Б., в посока към гр. С.. Той управлявал
товарния автомобил м. "М.", модел "С." с рег. № К . ВВ с
прикачено към него ремарке марка "ТТН", модел "H.", с идентификационен номер
на рама НPCO HEAVY., с
поставена на него табела с обозначение "К . ВВ". Тогава той бил спрян
за проверка от свидетелите И.И. и К. Я. – служители при ОДМВР – С., които
изпълнявали служебните си задължения по контрол на движението на АМ "Х.с",
в платното по посока гр. .С
При направената от двамата полицейски
служители проверка обвиняемият обяснил пред тях, че табелата на ремаркето е
монтирана от него.
От извършената трасологична и
техническа експертиза е установено, че табелата, поставена върху ремаркето,
теглено от управлявания от обвиняемия автомобил, е произведена в Нидерландия,
не е контролен знак, не е истинска съгласно действащите разпоредби и приети
стандарти БДС 1. и БДС ISO ., които се издават от МВР-КАТ.
Обв. И.Ш. е роден на *** г. в Република
Т., български гражданин, с постоянен адрес:***, неженен, със средно
образование. Не са събрани негативни данни за личността му. Той притежава
валидно СУМПС, като многократно е санкциониран по административен ред за
нарушения на правилата за движение по пътищата.
Обвиняемият не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по чл. 78а НК.
Гореизложената фактическа
обстановка се установява по несъмнен начин от събраните на досъдебното
производство гласни и писмени доказателства и доказателствени средства,
посочени и анализирани от първия съд, както и от обясненията на обвиняемия,
събрани в съдебното следствие.
В случая безспорно е установено, че на 19.10.2017 г. по АМ "Х.с", в района на 41-ви км, обв. И.Ш. е управлявал
моторно превозно средство - товарен автомобил м. "М.", модел "С.р"
с рег. № К . ВВ - с прикачено към него ремарке марка "ТТН", модел
"H.Y", с идентификационен номер на рама НPCO HEAVY1., с поставена на него табела с обозначение
"К 9894 ВВ".
По смисъла на § 6, т. 17 от ДРЗДвП ремаркето е пътно превозно средство, предназначено
да бъде теглено от моторно превозно средство, което подлежи на
регистрация по реда и в сроковете, предвидени Наредба I-45 от 24.03.2000 г. на
министъра на вътрешните работи за регистриране, отчет, пускане в движение и
спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства
/наричана по-долу за краткост наредбата/ - чл. 2 и чл. 3 от Наредбата (Изм. –
ДВ, бр. 67 от 2012 г., действащи към момента на извършване на деянието). Съгласно
чл. 10 от същата наредба за всяко регистрирано в страната превозно средство се
предоставят табели с регистрационен номер, чиято форма, размери, шрифт се
определят с българските стандарти БДС 15980 и БДС ISO ., и Регламент (ЕО)
№ 2411/98 на Съвета от 3 ноември 1998 г. Установено е, че процесното
ремарке не е било регистрирано в страната и за него не е издавана
регистрационна табела от компетентните български власти.
При така установеното от фактическа страна е верен изводът на първият
съд, че процесното ремарке не е било регистрирано по надлежния ред, разписан в Наредба
I-45 от 24.03.2000 г. и доколкото съжденията на първия съд се изчерпват с този
довод, е въведена съществена неяснота във волята на съда относно правната квалификация
на деянието, възприета от съда. В тази насока най-напред следва да се
подчертае, че управляването на моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред, съставлява престъпление по чл. 345, ал. 2 НК,
каквото обвинение не е предявено на обвиняемия. Следва да се отбележи още, че по
чл. 345, ал. 2 НК е съставомерно деянието, свързано с управляването на
нерегистрирани по надлежния ред моторни превозни средства по смисъла на § 6, т.
11 ДРЗДвП /““Моторно превозно средство“ е пътно превозно средство, снабдено с
двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства“/, но не и
на пътни превозни средства, които не са моторни, каквото е ремаркето /§ 6, т. 10 ДР ЗДвП/. Същевременно
първият съд е квалифицирал деянието по чл. 345, ал. 1 НК - използване на
табела, неиздадена от съответните органи - и в тази насока първият съд не е
изложил никакви правни съображения. Констатираният недостатък в решаващата
дейност на първия съд, изразяващ се в липса на мотиви, може да бъде отстранен
от въззивния съд, тъй като фактическата обстановка е правилно установена от
първия съд при спазване на процесуалните правила за събиране, проверка и оценка
на доказателствата.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1, изр. 1 ЗДвП по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани. Посочената разпоредба въвежда забрана за
движение по пътищата, отворени за обществено ползване, на ремаркета,
които не са регистрирани, като нарушаването на тази забрана не е санкционирано
в наказателноправен порядък /по аргумент от разпоредбата на чл. 345, ал. 2 НК, изложен
по-горе/.
Безспорно при влизането му в страната на 19.10.2017 г. за обвиняемия е
възникнало задължението да представи придобитото от него ремарке за регистрация
от съответно компетентния орган /СДВР или областната дирекция на МВР по
местоживеенето на собственика/ в 14-дневен срок от внасянето му на територията
на Б., съгласно чл. 2 и чл. 3 от Наредба I-45 от 24.03.2000 г., (Изм. – ДВ, бр.
67 от 2012 г., действащи към момента на извършване на деянието; според сега
действащата редакция на чл. 3 от Наредбата този срок е едномесечен), като в случая за регистрацията на ремаркето
не е необходим митнически документ за оформен внос на територията на ЕС, тъй
като ремаркето е било закупено от държава-членка на ЕС /по аргумент от
разпоредбите на чл. 12, ал. 1, т. 8 и чл. 12а, ал. 1, т. 7 от Наредбата/. Освен
това в конкретния случай за регистрацията на ремаркето /в случай, че не се
касае за първоначална регистрация на ново превозно средство/ не се изисква свидетелство
за регистрация – част 1 и част 2, издадени от съответния компетентен орган на
държавата – членка на ЕС, тъй като законодателството на държавата – членка /Н.я/
не предвижда задължение за регистрация на превозни средства от вида и
категорията на процесното ремарке, а се представя официален документ от
съответните компетентни органи и документ, съдържащ информация с техническите
данни на ПС, позволяващи идентификацията му /чл. 12а, ал. 2 от Наредбата/, като
при липса на необходими за регистрацията документи, последната може да бъде
отказана.
Извършеното от обвиняемия деяние не съставлява престъпление по чл. 345,
ал. 1 НК, тъй като не осъществява обективните признаци на това престъпление. Установи
се, че процесното ремарке не подлежи на регистрация по законодателството на
държавата-членка на ЕС, където е закупено, поради което същото няма как да бъде
снабдено с табела с регистрационен номер или с табела „транзитен номер“,
издадена от компетентните органи на страната на закупуването. Вярно е и това, че
процесното ремарке не е било регистрирано в страната и съответно
не е било снабдено с регистрационна табела, издадена от компетентните органи в
страната, но тук обвинителната теза очевидно не отчита обстоятелството, че
14-дневният срок по чл. 3 от Наредбата /този срок започва да
тече от момента на внасянето на ППС на територията на страната – 19.10.2017 г./,
през който обвиняемият е бил задължен да го представи за регистрация, респ. да
се снабди и с регистрационна табела, издадена от компетентните български
власти, към момента на деянието не е бил изтекъл.
Тъй като деянието не съставлява престъпление, са налице основанията по чл.
336, ал. 1, т. 3 вр. чл. 304 НПК, вр. чл. чл. 378, ал. 5 НПК за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на ново решение, с което обвиняемият да
бъде оправдан.
С оглед разпоредбата на чл. 190 НПК разноските по наказателното
производство остават за сметка на държавата.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 2 и чл. 336, ал.
1, т. 3 НПК, вр. чл. 378, ал. 5 НПК С. о. съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА изцяло решението, постановено по н.а.д. № 111/2018 г. по описа
Районен съд – гр. Б. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ И.Ш.,
роден на *** г. в Република Т.я, българин, български гражданин, с постоянен
адрес:***, неженен, със средно образование, безработен, неосъждан, с ЕГН: **********
за НЕВИНЕН в това, че на 19.10.2017 г. на АМ "Х.с",
в района на 41-ви км - землището на община Б., в посока към гр. С.я,
управлявайки товарна композиция, състояща се от товарен автомобил м. "М.с",
модел "С.р" с рег. № К . ВВ, с прикачено към него ремарке марка
"ТТН", модел "H.Y", с идентификационен номер на рама ., с
поставена на него регистрационна табела с № К . ВВ, си служил с табела с
регистрационен номер . ВВ, неиздадена от съответните органи в Република Б. и на
основание чл. 304 НПК го ОПРАВДАВА по обвинението за престъпление по чл. 345,
ал. 1 НК.
На основание чл. 190, ал. 1 НПК разноските по делото остават за сметка
на държавата.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.