№ 1528
гр. София, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20241100508804 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Агенция „Пътна
инфраструктура“ срещу решение № 8268/07.05.2024г., постановено по гр. д.
№ 54696/2023г. на СРС, 26 с-в.
С обжалваното решение АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА", гр.
София, с Булстат ********* е осъдена да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК:
*********, с адрес: гр. София, бул."Джеймс Ваучер" № 87, представлявано от
С.П. и К.К. сумите от: 331.99 лева (триста тридесет и едни лева и деветдесет и
девет стотинки), за това, че на 16.10.2021 г. на АМ „Тракия“ при трети
километър в посока гр. София е реализирано ПТП, при което МПС
„Фолксваген Пасат" с рег. № СТ **** ВС, собственост на С.С.Я. и
управлявано от същата, преминава през необезопасена и необозначена дупка
на пътното платно, което се поддържа от ответника, в следствие на което са
нанесени материални щети на МПС „Фолксваген Пасат" рег. № СТ **** ВС в
размер на 265.99 лева, както следва: джанта лята – предна дясна, джанта лята
– задна дясна, гума - предна дясна и гума - задна дясна, както и материални
щети в размер на 66.00 лева, представляващи разходи за репатриране на
увреденото МПС, за което ПТП е съставен протокол за ПТП №
1780272/16.10.2021 г. от органите на „Пътна полиция" при СДВР; 25.00 лева
(двадесет и пет лева), представляващи ликвидационни разноски; ведно със
законната лихва върху сумите от датата на завеждане на исковата молба
1
(05.10.2023 г.) до окончателното изплащане на вземането, на основание
чл.410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение.
Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение
на материалния и процесуалния закон. Моли решението да бъде отменено и
искът да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.
Извън установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на
въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено, като
му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2
ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е
постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При
произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора
факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка
правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на
императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото
доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК,
препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.
Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният
съд намира наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
Искът е с правно основание чл. 410 от КЗ – /която разпоредба се явява
приложимо право в настоящия случай/. Встъпването в правата на увреден от
страна на застраховател, който го е обезщетил в изпълнение на поети с
договор за имуществено застраховане задължения, се обуславя от
установяването на три групи факти: 1/ наличието на валиден договор за
имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното
2
дружество /ищец/; 2/ заплащане на застрахователното обезщетение от страна
на дружеството-ищец, както и какъв е размерът на дължимото обезщетение; 3/
предпоставките по чл.49 от ЗЗД - вреди; тези вреди да са причинени от лице,
на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа; вредите да са
причинени вследствие противоправно деяние /бездействие/ при или по повод
на възложената работа; причинителят да е действал виновно.
Неоснователни са изложените във въззивната жалба възражения за
неправилност на решението, поради това, че съдията докладчик не се е отвел
от разглеждане на делото. Размерът на определения депозит за изготвяне на
САТЕ по никакъв начин не може да води до извод за предубеденост на
първоинстанционния състав. Определянето на депозит в даден размер от съда
/завишен или занижен съгласно виждането на страната/, не е основание за
отвод. Отделно от това отводът е процесуално поведение на съдията,
обусловено от и само от неговата субективна преценка налице ли е основание
за отвод по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК и настоящата инстанция няма
правомощия да контролира същата.
Неоснователни са оплакванията, обективирани във въззивната жалба за
липса на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото
лице и застрахователното дружество. Това се установява от представената
пред СРС застрахователна полица № Е21600008190 от 07.10.2021г., видно от
която между ЗД "Бул Инс" АД, в качеството му на застраховател и С.С.Я. в
качеството на собственик/застраховащ, е сключен договор за имуществена
застраховка "Автокаско Хит" по отношение на лек автомобил МПС
Фолксваген пасат, със срок на валидност от 00:00 часа на 07.10.2021г. до 24:00
часа на 06.10.2022г.
Жалбоподателят оспорва, че е налице покрит застрахователен риск.
Въззивният съд намира това оплакване, обективирано във въззивната жалба за
неоснователно. Настъпилото събитие представлява покрит застрахователен
риск - клауза "Хит каско" от ОУ, в която се съдържат рисковете от ПТП – л. 32
от делото на СРС. В тази връзка следва да се отбележи, че общите условия са
били представени пред СРС – л. 32 до л. 34 от делото на СРС, поради което
неоснователни са и тези възражение на въззивника.
От приетата по делото САТЕ и показанията на разпитания по делото
свидетел С.Я., се установява, че механизмът на настъпилото ПТП е именно
3
описаният в исковата молба - попадане в дупка, находяща се на пътното
платно на магистрала Тракия, което става причина за увреждане на
автомобила. В показанията си, свидетелката посочва, че докато пътувала със
застрахования автомобил по магистралата, влязла в дупка, която се намирала в
нейната лента на движение, при което цялата й предна гума се срязала.
Механизмът на ПТП се установява и от подадената декларация за настъпило
застрахователно събитие и опис-заключение по щета. С оглед изложеното,
неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че не се установява
наличието на дупка на пътното платно. Показанията на свидетеля са пълни,
последователни и непротиворечиви. Свидетелката ясно си спомня за случая.
Същата е получила застрахователно обезщетение към датата на завеждане на
иска, поради което и не може да се счете за заинтересована страна и няма
основание съдът да не кредитира показанията й.
Неоснователни са и изложените във въззивната жалба доводи за
недоказаност на претенцията, поради това, че представеният протокол за ПТП
не отговоря на законовите изисквания. Случаите, когато органите за контрол
на МВР посещават задължително мястото на ПТП, са изрично посочени в
разпоредбата на чл. 125 ЗДвП. В Наредба № I-41 от 12.01.2009 г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и
реда за информиране между Министерство на вътрешните работи, Комисията
за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд /обн.,
ДВ, бр. 8 от 30.01.2009 г., в сила от 30.01.2009 г. са регламентирани видовете
документи, които се съставят за настъпило ПТП. Съгласно чл. 6, т. 4 от
наредбата не се посещават от органите на МВР – "Пътна полиция" и не се
съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС.
Следователно, не е била налице някоя от хипотезите, установени в
разпоредбата чл. 125 ЗДвП, при които службите за контрол на МВР
задължително посещават мястото на ПТП, респективно застрахованият не е
имал задължение да изисква изготвянето на документ за щетите по
автомобила или да регистрира събитието пред КАТ.
Ето защо, съдът счита, че вредите са причинени именно в следствие
на противоправното бездействие на служители на АПИ, които са имали
задължение да извършат съответното действие: ремонт на пътното платно или
поне обезопасяване/сигнализация, поради което неоснователни са и тези
оплаквания, обективирани във въззивната жалба. В показанията си,
4
разпитаният по делото свидетел, посочва, че не е имало знак, който да
обозначи наличието на препятствие на платното за движение. Дори и при
липса на снимки от процесното ПТП, каквито са възраженията на ответника,
при наличието на останалите събрани по делото доказателства, горните
изводи на съда остават непроменени.
Действително уведомлението на застрахователно събитие е частен
документ и е бил оспорен своевременно от въззивника. Това означава, че
неговата доказателствена стойност следва да бъде ценена наред с останалия
събран доказателствен материал по делото. В случая, събраните по делото
писмени и гласни доказателства изцяло кореспондират на отразеното в
уведомлението за щета.
По никакъв начин не се установява собственикът на увредения
автомобил да е допринесъл за настъпването на ПТП-то, поради което не се
доказва съпричиняване. Свидетелката Я. посочва, че се движела в най –
крайната лента. Тъй като е имало движение в посока София, не е могла да се
преустрои в съседна лента, поради което и е попаднала в дупката, намираща се
в нейното платно на движение. Видяла е дупката непосредствено преди удара
и не е могла да я избегне. Ето защо, неоснователни са аргументите на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като се касае за
необозначена и несигнализирана дупка на пътното платно. Не се установява
от доказателствата по делото водачът на лекия автомобил да е допуснал
нарушения на ЗДвП,които да са в причинна връзка с процесното увреждане.
Неоснователни са възраженията на въззивника за предвидимост на
препятствието. Наличието на дупка или неравности на пътното платно не е
предвидимо такова. Нещо повече, от показанията на разпитания свидетел се
установява, че се е опитала да избегне навлизането в дупката, но не е могла
поради наличието на други автомобили и поради големия размер на дупката.
Въпреки това, водачът на автомобила се е опитал да завие надясно и веднага е
задействал спирачките, като според приетата пред СРС експертиза, в случай,
че свидетелката не е предприела такова поведение, щетите биха били по –
големи, както и биха настъпили и по други части на автомобила.
По никакъв начин не се установят твърденията на жалбоподателя
за злоумишлени действия на водача на автомобила. В случай, че твърди
такива, то в неговата доказателствена тежест е да установи конкретно
5
твърдените действия. Такива доказателства не са ангажирани, а са налице
хипотетични предположения от страна на жалбоподателя за такива действия,
като жалбоподателят дори не е конкретизирал в какво се изразяват същите
според него.
Доколкото въззивникът не обори презумпцията за вина, установена в
чл. 45 ЗЗД, се приема, че причинителят е действал виновно.
ПТП-то е настъпило е на магистрала Тракия. Пътят, на който се е
случило произшествието е републикански по смисъла на чл.3 ал.2 от
ЗП,поради което и с оглед разпоредбите на чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 ЗП
задължена да осъществява дейностите по поддържането и ремонта му е
именно ответната Агенция“Пътна инфраструктура“.
Съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗП ремонтът и поддържането на
републиканските пътища са възложени на Агенция „Пътна инфраструктура”.
По отношение на републиканските пътища в границите на урбанизираните
територии, нормата на чл. 30, ал. 3 от ЗП /действаща към момента на
настъпване на инцидента/ установява правилото, че Агенцията и общините
осъществяват съвместно по взаимна договореност дейностите по
изграждането, поддържането и ремонта им при условията и по реда,
определен с правилника за прилагането на закона. Съгласно чл. 48, ал. 1 от
ППЗП, агенцията осъществява дейностите по поддържане на републиканските
пътища, включително и текущия ремонт, които са извън границите на
урбанизираните територии и в платната за движение на републиканските
пътища в границите на селата и селищните образувания.
Агенцията, като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 30,
ал. 1 ЗП чрез своите служители или други лица, на които е възложила
изпълнението, като носи обективна гаранционно – обезпечителна отговорност
при действията/бездействията на лицата, натоварени с извършването на
възложената работа по поддръжката на пътното платно от сътоветния
републикански път. Според даденото в т.3 от ППВС №4/ 30.10.1975г.
разрешение, собственикът на вещта, отговаря по чл. 45 ЗЗД, съответно по чл.
49 ЗЗД при възможност за обезопасяване на вещта, ако това не е направено,
като отговорността по чл. 50 ЗЗД е в случаите на невъзможност да се
обезопаси вещта, в която хипотеза вредите са причинени от присъщите на
вещта свойства. В конкретния случай именно бездействието на последните по
6
ремонта и поддържането на пътя е довело и до неизпълнение на задължението
по чл. 30, ал. 1 ЗП, поради което ответникът следва да носи отговорност за
причинените при процесното ПТП вреди, които са последица от
неизпълнението на задълженията на служители на ответната агенция или
други изпълнители.
С оглед на това, че наличието на неравност на пътната настилка
/дупка/, явяваща се причина за ПТП, е резултат от бездействието на
длъжностните лица, на които АПИ е възложила изпълнението на очертаните
по-горе задължения, при наличие на обективна възможност за
обезопасяването й, отговорност носи въззивникът.
Налице е и причинна връзка между бездействието и настъпили щети
в МПС-то, което се установява от свидетелските показания и приетата по
делото САТЕ.
По делото не се спори, че жалбоподателят е заплатил на собственика
на увреденото МПС обезщетение за нанесените на МПС-то щети, а това се
установява и от приложените по делото доказателства.
Следователно увреденият има срещу виновния водач вземане по чл.
45, ал.1 от ЗЗД. Застрахователят /ищецът/ е встъпил в правата на увредения по
силата на факта, че е платил обезщетение за причинените с деликта вреди и за
него е възникнало регресно право срещу деликвента.
Относно размера на дължимото обезщетение законът се интересува
от стойността на вредите по средната им пазарна стойност към момента на
настъпването им. Обемът на отговорността при деликт се определя от закона –
той е в размер на действително причинените вреди /чл.51, ал.1 от ЗЗД/, а
обезщетението трябва да съответства на това, което увреденият следва да
разходва, за да възстанови предхождащото увреждането състояние.
Следователно меродавни са средните пазарни цени, по които това
възстановяване може да се извърши. Установена е по делото въз основа на
цененото заключение на вещото лице по съдебната автотехническа
експертиза, че стойността на ремонта, необходим за отстраняване повредите
на лекия автомобил по средни пазарни цени, възлиза на 331.99 лв., поради
което искът правилно е бил уважен от СРС до посочения размер, като
неоснователни са оплакванията за завишен такъв.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението
7
следва да се потвърди.
По разноските:
На въззиваемия разноски не следва да се присъждат, тъй като към
отговора на въззивната жалба е приложено единствено пълномощно, но без в
него да е посочена конкретна договорена сума, нито се представят други
доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 8268/07.05.2024г., постановено по
гр. д. № 54696/2023г. на СРС, 26 с-в.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8