Решение по дело №5543/2022 на Софийски градски съд

Мотиви към решение по НЧД № 5543/2022г. на СГС - НО. 17-ти състав
Производството е по реда на чл.44 от Закон за екстрадицията и
Европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА).
Същото е инициирано по искане на Софийска Градска Прокуратура
(СГП), във връзка с изпълнение на постъпила от МВР - Д „МОС“, по реда на
чл.38а, ал.1, т.1 от ЗЕЕЗА, а именно чрез Шенгенската информационна
система (ШИС), Европейска заповед за арест (ЕЗА) от 04.05.2022г., издадена
от Франческо Сотосанти - Заместник Главен Прокурор при прокуратура във
гр.Флоренция, Република Италия, с която се иска предаването на
компетентните съдебни власти на Република Италия на българската
гражданка Д.Н.З., родена на 26.03.1998г., в Р.Гърция, българка, българска
гражданка, омъжена, неосъждана, с начално образование, с настоящ адрес в
гр.Левски, ул.„****“, № ****, ЕГН: 9****, за изпълнение на наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, съгласно
Съдебно Решение № 2742/2018 гл. per. № 3067/2018 гл. рeг. пор. ном. №
8105/2018, постановено на 07.06.2018г. от Съда във Флоренция по дело №
31544/2018 SIER. Решението е влязло в сила на 29.06.2018г..
В съдебно заседание, прокурорът изразява становище за липсата на
формални пороци на издадената спрямо исканото лице ЕЗА. Сочи, че не са
налице нито абсолютни, нито факултативни основания за отказ от
изпълнение на ЕЗА и предлага искането да бъде уважено.
Алтернативно предлага да се постанови решение за допускане
изпълнението на издадената ЕЗА, предвид направеното искане на защитата,
че Златкова ще се ползва от възможността да изтърпи наложеното й
наказание в затвор в Р.България, като съдът на основание чл.29, ал.1 от
Закона за признаване изпълнение изпращане съдебните актове за налагане на
наказание Лишаване от свобода или на мерки за неотклонение, включващи
Лишаване от свобода, във връзка с чл.40, ал.1, т.4 от ЗЕЕЗА, да приеме и
приведе в изпълнение, така наложеното й наказание 1 година Лишаване от
свобода спрямо Д.Н.З..
В подкрепа на това посочва, че Д.З. е българска гражданка, която живее
и постоянно пребивава в Република България, както и изявеното от нея
желание в съдебно заседание да изтърпи това наказание в нейната държава.
Упълномощеният защитник на исканото лице - адв. П.К., изтъква, че не
следва да се уважава искането за предаване на подзащитната му. Застъпва, че
в конкретния случай липсват достатъчно доказателства в съдържанието на
ЗЕЕЗА, от които да е видно, че така направеното искане е годно да инициира
настоящето производство, тъй като същото внася недопустими неясноти за
защитата, и за исканото лице, по отношение на посоченото в т.3.3, че не е
ясно дали решението на Италианския Съд е й било надлежно връчено, дали
същата е узнала за влизането му в сила, и дали са й били разяснени изобщо
правата да обжалва.
1

Отделно от това, твърди, че независимо, дали решението на
Италианския Съд е от 25 януари 22г., а ЕЗА е от м.Май 2022г., Д.З. се е
прибирала неколкократно в страната, вкл. и през м.Септември, е влизала на
територията на Р.България, и не е била задържана, което означава, че същата
изобщо не е знаела за влязлата спрямо нея присъда от 2018г. и не е имала
никакво намерение да се укрива, а е очаквала да й бъде съобщено за
възможността да обжалва по някакъв начин.
Позовава се също така на практическа нецелесъобразност исканото
лице, да бъде привеждано за такава малка присъда в Р. Италия.
Посочва, на следващо място, че така направеното от него искане
отговаря на всички изисквания на ЗЕЕЗА и националното законодателство.
Изтъква, че видно от данните за личността на подзащитната му,
ангажирани от СГП, същата е неосъждана, в зряла възраст е, има постоянен
адрес в град Левски, на който не е била търсена по никакъв начин до момента,
във връзка с издадената ЕЗА, няма по отношение на нея други висящи
производства, няма изградена и не може да се направи такава предпоставка за
антисоциална нагласа и противоправно поведение. Поддържа, че процесното
деяние се явява инцидентно в живота й. В този смисъл предлага съда като
съобрази размера и вида на наказанието, наложено от Италианския съд, то би
било целесъобразно и законосъобразно присъдата да се търпи в Р.България,
където Д.З. ще бъде близо до семейството и децата си, които ще могат да я
посещават, и няма да се наруши правото на свиждане.
Накрая посочва, че доколкото съдът служебно следва да се произнесе по
чл.44, т.9 от Закона за мярката за неотклонение, счита че в настоящия случай,
целите на производството могат да бъдат изпълнени с по-лека такава, а
именно с „Домашен арест“, с поставяне на електронна проследяваща гривна,
доколкото лицето има наложена „Забрана за напускане пределите на
Р.България“.
В правото си на лична защита, исканото лице се солидаризира с
изложеното от защитата й. Допълнително изразява искане да изтърпи в
Р.България наложеното й с присъдата на италианския съд наказание.
В рамките на проведеното съдебно следствие, съдът разясни на
исканото лице възможността по чл.40, ал.1, т.4 от ЗЕЕЗА Българският Съд да
приеме да се приведе в изпълнение от прокурора наказанието „лишаване от
свобода“, наложено от съда на издаващата държава - членка.
Съдът, като съобрази становищата и доводите на страните,
доказателствата по делото и приложимите разпоредби на закона, намери, за
установено следното :
Българската гражданка Д.Н.З. е родена на ****г. в република Гърция,
българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, с начално образование,
жив. в гр.Левски, ул.****, ЕГН: **********.
В СГС е постъпила ЕЗА издадена на 04.05.2022г. от Франческо
2

Сотосанти - Заместник Главен Прокурор в при прокуратура във
гр.Флоренция, с която се иска предаването на компетентните власти на
Република Италия на българската гражданка, съгласно Съдебно Решение №
2742/2018 гл. per. № 3067/2018 гл. рeг. пор. ном. № 8105/2018, постановено на
07.06.2018г. от Съда във Флоренция по дело № 31544/2018 SIER, за
изпълнение на наложено на същата наказание „лишаване от свобода“ за срок
от 1 /една/ година, като решението е влязло в сила на 29.06.2018г..
Получената ЕЗА съдържа всички необходими, съгласно чл.37 от
ЗЕЕЗА, респективно чл.8 от Рамковото решение на Съвета 2002/584/ПВР от
13.06.2002г. (наричано по-надолу за краткост само „Рамково/то решение“),
реквизити, досежно формата и съдържанието, предвидени в приложението
към Рамковото решение и във формуляра на ЕЗА.
Исканото лице е с индивидуализирана самоличност и гражданство.
Заповедта е издадена от компетентен орган на съдебната власт на
Република Италия - Заместник Главен Прокурор при прокуратура във
гр.Флоренция.
Същата, съобразно императивната разпоредба на чл.37, ал.3 от ЗЕЕЗА, е
придружена и с превод на български език.
В ЕЗА са посочени ясно наименованието, адреса, включително и
електронния такъв, и телекомуникационните възможности за връзка с
издаващия орган.
Посочени са и влязлата в сила присъда и окончателния съдебен акт, въз
основа на който наложеното на исканото лице наказание „лишаване от
свобода“ е изпълнимо. Конкретно, това са Съдебно Решение № 2742/2018 гл.
per. № 3067/2018 гл. рeг. пор. ном. № 8105/2018, постановено на 07.06.2018г.
от Съда във Флоренция по дело № 31544/2018 SIER, за изпълнение на
наложено на българската гражданка Д.Н.З. наказание „лишаване от свобода“
за срок от 1 /една/ година. Решението е влязло в сила на 29.06.2018г..
Описани са подробно, съобразно изискванията на чл.8, ал.1, б.„д“ от
Рамковото решение, респективно на чл.37, т.5 от ЗЕЕЗА, обстоятелствата, при
които е извършено престъплението, включително време, място и степен на
участие на исканото лице.
Отразени са изрично характера и правната квалификация на
престъплението, за което е било осъдено исканото лице, като е посочено, че
се касае за извършено на 06.06.2018г. във Флоренция престъпление по чл.110,
чл.56, чл.624, чл.625 ал.8, чл.625 н.4 НК от италианския Наказателен Кодекс.
Така от текста на ЕЗА става ясно, че исканата българска гражданка – Д.З., на
06.06.2018г. в гр.Флоренция, в автобус № 6Б на градския транспорт, в
съучастие с неустановено по делото лице, с цел да се сдобие с неправомерна
облага, е извършила действия, целящи да присвои сумата от 360.00 евро,
собственост на Ж.М., които е държала в чантата си, но не е успяла, поради
независещи от нея причини - реакцията на пострадалото лице и намесата на
3

полицията, като деянието е извършено с особена ловкост - обграждане на
жертвата, бързи и ловки движения при отваряне на чантата и измъкване на
паричната сума.
Изпълнено е и императивното изискване на Рамковото решение и на
българския закон за посочване на наложеното на исканото лице наказание.
Същото е визирано като „лишаване от свобода“, в размер на една година,
както и допълнително наказание „глоба“ в размер на 600 евро.
Горепосоченото обуславя вече изложения извод на съда, че ЕЗА, с която
е сезиран, освен необходимата за целите на тази процедура писмена форма,
притежава и всички необходими реквизити и отговаря на формалните
изисквания, поставени като условие за редовност с разпоредбите на чл.8 от
Рамковото решение, респективно с чл.37 от ЗЕЕЗА.
В това производство, обаче, съдебният състав следва да съобрази, освен
наличието на формалните предпоставки, визирани в разпоредбите на чл. 37 от
ЗЕЕЗА, а именно издадена ли е ЕЗА в изискуемата форма и има ли в пълнота
необходимото съдържание, и дали са изпълнени условията по чл.36 от ЗЕЕЗА
(чл.2 от Рамковото решение) и дали не са налице императивните или
факултативните основания за отказ от изпълнение й, съобразно чл.39 и чл.40
от ЗЕЕЗА (чл.3 и чл.4 от Рамковото решение).
По отношение на изискванията на чл.36 от ЗЕЕЗА (чл.2 от Рамковото
решение), съдът констатира, че същите са изпълнени в цялост.
Наложеното наказание „лишаване от свобода“, за чието изпълнение се
иска българската гражданка с издадената процесна ЕЗА, е не по-малко от 4
месеца, а именно една година. С това е изпълнено изискването на чл.36, ал.1
от ЗЕЕЗА (чл.2, ал.1 от Рамковото решение).
Независимо от така обоснованата липса на задължение по реда на чл.36,
ал.2, изр.1 от ЗЕЕЗА за проверка за двойна наказуемост, т.е. за
инкриминираност на описаното в ЕЗА деяние и по вътрешното
законодателство на Р.България, в качеството й на изпълняваща държава,
съдебният състав намира за добре да посочи, с оглед прецизност, че същото
все пак има аналог и в българския Наказателен кодекс. То е инкриминирано в
нормата на чл.195, ал.1, т.4, пр.З вр. чл.20, ал.2 вр. чл.18, ал.1 от НК.
Диреното лице е присъствало на съдебния процес, вследствие на който е
постановено решението на Съда във Флоренция, влязло в сила на 29.06.2018г.
Не е налице и нито една от закрепените в хипотезиса на чл.39 от ЗЕЕЗА
(чл.3 от Рамковото решение), условно обозначени като „абсолютни“,
материално - правни предпоставки за отказ от изпълнение на ЕЗА.
Престъплението, за което е издадена заповедта, не е амнистирано в
Република България и не попада под нейната юрисдикция. Исканото лице е
пълнолетно. Същото не е осъждано, съобразно наличните по делото
доказателства (вж. справка за съдимост - л.33), за същото престъпление, за
което е издадена настоящата ЕЗА, с влязла в сила присъда на български съд
4

или на съд на трета държава - членка, по смисъла на чл.39, ал.1, т.2 от ЗЕЕЗА
и чл.3, т.2 от Рамковото решение, респективно не изтърпява или не е
изтърпяло наказание за това престъпление.
Също така, не са налице и посочените в чл.40, ал.1, т.1, т.1а, т.2, т.3, т.5
и ал.2 от ЗЕЕЗА факултативни обстоятелства, даващи право на преценка на
съда на изпълняващата страна дали да откаже изпълнението на ЕЗА.
Срещу българската гражданка Д.Н.З., видно от приложената към делото
справка за съдимост и за висящи наказателни производство в Република
България не е водено и прекратено, преди получаването на ЕЗА, наказателно
производство за деянието, за което е издадена ЕЗА. Не е изтекъл и
давностният срок за наказателно преследване, съобразно вътрешното на
изпълняващата страна законодателство. Настоящият съд не е уведомен в
рамките на съдебната процедура по делото, че исканият български гражданин
е изтърпял или изтърпява наказание в държава, която не е членка на
Европейския съюз, по влязла в сила присъда за престъплението, за което е
издадена заповедта. Не е налице и обстоятелството, визирано в разпоредбата
на чл.40, ал.1, т.5 от ЗЕЕЗА, тъй като описаното в ЕЗА престъпление не е
извършено частично или изцяло на територията на Р.България, нито е
извършено извън територията на издаващата държава - членка и българското
законодателство не допуска наказателно преследване за такова престъпление,
извършено извън територията на Р.България. Впрочем, дори хипотетично да
беше извършено извън територията на издаващата държава - членка, то
българското наказателно-процесуално законодателство позволява
наказателно преследване на български граждани за престъпления, които са
извършени извън територията на Р.България - чл.4, ал.3 от НПК и чл.41, ал.3
от ЗЕЕЗА.
Посочената норма на чл.40, ал.1, т.4 от ЗЕЕЗА предвижда, че когато
исканото лице живее или е постоянно пребиваващо в Р.България, или е
български гражданин и българският съд приеме да се приведе в изпълнение
от прокурора наказанието „лишаване от свобода“ или мярката, изискваща
задържане на лицето, наложени от съда на издаващата държава - членка,
може да откаже предаването му.
В случая, за да формира становището си по този въпрос, съдът подложи
на внимателна преценка публично-правната връзка на исканото лице с
Р.България (в частност неговите националност и гражданство), наличие или
липса на фактическа (реална) и правна трайна привързаност към конкретно
местоположение на територията на страната (актуално, действително
местоживеене и наличието или липсата на административна регистрация по
настоящ/постоянен адрес), социалното му и семейно положение.
При това, съдебният състав установи, както от писмените
доказателствени източници по делото, така и от изслушването на исканото
лице в хода на съдебното следствие и съдебните прения, че същата безспорно
е български гражданин, родена е в Р.Гърция, но е израснала в Р.България,
5

притежава настоящ адрес в Р.България, на територията на гр.Левски, както и
роднини в същия град. Същата изрази желание при възможност да не бъде
предавана, а да изтърпи наказанието си, наложено й от съда на издаващата
страна, в Р.България, за да може да бъде посещавана от близките си.
С оглед така установеното, съобразявайки и константната практика на
Европейския Съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) по приложението
на чл.8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи
(КЗПЧОС) и Препоръка Rec (2006)2 на Комитета на министрите на държавите
- членки относно Европейските правила за затворите, приета от Комитета на
министрите на 11 януари 2006г. - „17.1 Доколкото е възможно, затворниците
се настаняват в затвори, намиращи се близо до техните домове или места за
социална рехабилитация.“, съдът намери за законосъобразно и правилно, в
духа на хуманността, залегнала в основата на българското и общностното
наказателно и пенитенциарно право, съгласно принципа за постигане на
целите на наказанието с възможно най-нисък интензитет на наказателната
принуда и правото на всеки човек, включително лишения от свобода, на
личен и семеен живот, по смисъла на чл.8, т.2 от КЗПЧОС, да откаже
предаването на исканото лице, съгласно изрично даденото му правомощие за
това, посредством чл.44, ал.6 и ал.8, вр. чл.40, ал.1, т.4 от ЗЕЕЗА, като приеме
да се приведе в изпълнение наказанието му в Р.България.
По този начин ще бъде спазен основният принцип в пенитенциарното
право, възприет и в националното такова (чл.58 от Закона за изпълнение на
наказанието и задържането под стража (ЗИНЗС)), изпълнението на
наказанието „лишаване от свобода“ да е възможно най-близко до
местоживеенето на осъдения (постоянния му адрес). Именно по този начин се
обезпечава необходимия баланс между интересите на обществото и
правосъдието от поправяне и превъзпитание на осъденото лице, от една
страна, и интересите на осъдения, гарантирани от разпоредбите на ЗИНЗС във
вътрешното на Р.България нормативно пространство, а в общностен план -
чрез изрично защитените с чл.8, т.2 от КЗПЧОС блага на личния и семеен
живот. При такова процедиране ще се съхрани в най-пълно степен освен
връзката на осъденото лице с най-близките му, охранена като част от правото
му на личен и семеен живот, а и възможността за сравнително
безпроблемната му ресоциализация и адаптация, неминуемо необходими след
изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“. Ще се избегне
и потенциалната опасност да се надхвърлят целите на държавната репресия
(наказанието), като непропорционално на същото се засегне нееднократно
вече споменатото право на осъдения на личен и семеен живот.
След като съдът отказва изпълнението на ЕЗА респективно предаване
на искания български гражданин, на факултативното основание на чл.40, ал.1,
т.4 от ЗЕЕЗА, е длъжен, на основание чл.44, ал.8, вр. чл.40, ал.1, т.4 от ЗЕЕЗА,
да приеме да приведе в изпълнение наложеното му от съда на искащата
страна - членка наказание. Това положение не се повлиява от
обстоятелството, че в случая отказът от изпълнение на ЕЗА и на предаване на
6

българския гражданин на италианските власти е самостоятелно мотивиран и
от хуманитарно съображение, произтичащо от разпоредбите на чл.1 и чл.3 от
Конвенцията, а също и по аргумент от чл.7, т.5 от ЗЕЕЗА, доколкото
разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС гарантира на осъдения български
гражданин изтърпяване на наказанието в българско пенитенциарно заведение,
при спазване изискванията на КПИ и ЕПЗ и критериите на ЕСПЧ. Освен това,
основополагащият принцип при осъществяване на международно-правното
сътрудничество между държавите-членки на ЕС, а именно наличието на
висока степен на доверие между съдебните системи на същите, задължава
съда на изпълняващата държава, при положение, че откаже предаване на
исканото лице единствено на основание публично-правната му връзка с
изпълняваща държава (наличие на гражданство), или териториалната му
обвързаност със същата (живущо или постоянно пребиваващо), да приеме да
изпълни на собствена територия наказанието или мярката, изискваща
задържане. Поради изложеното, съдът прие да се приведе в изпълнение от
СГП (изводимо от разпоредбата на чл.44, ал.10 от ЗЕЕЗА и установеното по
делото местонахождение, т.е. реално местожителство на исканото лице), след
влизане на решението в сила, наложеното от съда на искащата страна
наказание „лишаване от свобода“.
На основание чл.44, ал.9 от ЗЕЕЗА и с оглед на постановеното решение,
с което се отказва предаване на исканото лице на италианските власти и се
приема да се приведе в изпълнение в Р.България наложеното му наказание
„лишаване от свобода“, то най-адекватна в случая мярка за неотклонение
спрямо Д.Н.З. с ЕГН: ********** и със снета по делото самоличност, се явява
„домашен арест“ до приключване на процедурата по привеждане в
изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, с оглед осигуряване на
лицето за изпълнение на наказанието му и неутрализиране опасността от
укриване, за което се постанови и поставяне на електронно проследяващо
устройство.
За да вземе това решение, съда взе в предвид, че същата е майка на три
малолетни деца, непосредствено дните след настоящето съдебно заседание са
коледни празници, както и сравнително младата й възраст.
Също така следва да се отчете, че настоящето осъждане е първо за
Златкова и няма други данни за противоправно поведение от нейна страна,
което пък отнесено към същината на настоящето производство, доколкото
въпросната мярка за неотклонение следва да обезпечи лицето, дават
основание на настоящият съдебен състав да приеме, че в случая не е налице
толкова голяма опасност за обществото, която да постави в риск последното
до формалното му постъпване в пенитенциарното заведение.

Водим от гореизложеното, съдът постанови своето решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
7

2.
8

Номер на акта:	829
Дата:	22 декември 2022 г.
Съдия:	Петър В. Сантиров

Дело:	20221100205543
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	16 декември 2022 г.

Решение по дело №5543/2022 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите