О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е №
29.03.2021г., гр. Стара Загора
Административен съд – Стара Загора, трети касационен състав, в закрито
заседание на двадесет и девети март през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Табакова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Костова-Грозева
2.
Стилиян Манолов
разгледа докладваното от съдия
Костова-Грозева чканд №109 по описа
за 2021 година.
Производството е по реда на чл.208 и сл.
от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН.
Образувано е по частна жалба на Р.Ж.П. ***
против Определение от 05.02.2021г. на РС Стара Загора, по анд № 175/2020г.
Частният жалбоподател твърди, че
посоченото определение му било връчено на 11.02.2021г. и в законния срок го
обжалва, тъй като с него не била уважена жалбата му за изменение на Решение №
260071/05.10.2021г. постановено по посоченото анд по описа на РС Стара Загора в
частта на разноските. Счита, че определението било неправилно и
незаконосъобразно.
С постановеното решение по посоченото дело,
РС намалил претендираното от страната /частен жалбоподател/ адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева с ДДС до размер на 200 лева с ДДС с оглед
уважената част от жалбата, респ. потвърдената от жаленото наказателно
постановление /НП/, както и П. бил осъден да заплати на ОДМВР Стара Загора
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80 лева. За да редуцира размера на
адвокатското възнаграждение на 1/3 от действително заплатеното, Съдът приел, че
това се следвало от факта на отмяна само на една част от процесното НП, с което
били наложени три отделни наказания и съобразно фактическата и правна сложност
на спора. За да остави без уважение искането за изменение на решението в частта
му на разноските, РС съвсем бланкетно посочил, че вече били изложени мотив
самото решение относно начина на разпределяне на разноските и поради това
посочил, че не следвало да ги повтаря. Подробните доводи в искането за
изменение не били изобщо обсъдени от въззивния съд.
РС обаче не съобразил разпоредбата на
чл.18, ал.2 от Наредба №1/2004г., препращаш към чл.7, ал.2 от същата наредба.
Т.е. размерът на възнаграждението бил поставен в зависимост от стойността на
наложената санкция. В настоящия случай на П. били наложени три отделни санкции,
съотв. една за 2000лв., и две по 10 лева. С въззивното решение било отменено
наказанието в размер на 2000лв., като в приложения по делото договор за правна
защита било посочено възнаграждение в размер на 600 лева с ДДС, но това не
означавало, че на П. се дължала само 1/3 от тази сума. Нямало как да се поставя
и знак на равенство между отменената санкция от 2000 лева и потвърдените две
части на НП, с които се налагали минимални санкции.
На следващо място се мотивира и, че РС не
обсъдил положените от адвоката процесуални усилия и обема на предоставената
услуга, които обуславяли възнаграждение в по-висок размер, като в заключение се
претендира, че така присъденото като размер възнаграждение за един адвокат било
несправедливо и противоречал на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата.
По тези съображения се иска отмяна на
Определение от 05.02.2021г. като неправилно и да се постанови такова, с което
да се измени Решение № 260071/05.01.2021г. в частта за разноските, като се
присъди възнаграждение в размер на 400 лева, както и да се измени същото в
частта му, в която Р.П. е осъден да заплати на ОДМВР Стара Загора
възнаграждение в размер на 80 лева.
В срок е подадено и възражение против
частната жалба от ОДМВР Стара Загора, в което се сочи, че същата се явява
неоснователна, а определението на РС било правилно. Излагат се кратки
съображения относно претендираната неоснователност на частната жалба.
Съдът, като взе в предвид изложенията в
частната жалба и направените доводи във възражението против нея, като съобрази
данните по приложеното на РС анд № 175/2020 и извърши проверка на обжалваното
определение, намира за установено от фактическа страна следното:
От Р.П. *** била подадена жалба против НП
№ 18-1228-002822/2018г. издадено от Началник сектор ПП при ОДМВР Стара Загора,
с което на същия били наложени три административни санкции „глоба” за три
отделни нарушения на ЗДвП, като извършени от П.. С Решение №260071/05.01.2021г.
РС Стара Загора постановил отмяна на НП в частта му на наказанието „глоба” в размер
на 2000 лева и потвърдил НП в останалите му две части. Със същото решение РС
осъдил ОДМВР Стара Загора да заплати на Р. П. разноски в размер на 200 лева,
съобразно уважената част от жалбата, както и осъдил П. *** 80 лева
възнаграждение за юрисконсулт. С тук жаленото определение, постановено по реда
на чл.248 от ГПК, вр. с чл.144 АПК, вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, молбата на П. за
изменение на Решение №260071 /05.01.2021г. била оставена без уважение, като РС
приел, че нямало основания да измени своя акт в частта на присъдените за
страните разноски.
Удостоверява се, че пред РС е представено
пълномощно от Р.П. в полза на „К. и С.-адвокатско дружество“, съгласно което
представляващите съдружието адвокати К. и С. се упълномощават да изготвят и
подадат жалба от името на доверителя си против посоченото наказателно
постановление, както и с правото на процесуално представителство пред всички
съдебни инстанции. В същия смисъл е и посоченото в чл.1 от приложения пред РС
договор за правна помощ и процесуално представителство, в който в чл.2, ал.1 за
тези дейности е договорено възнаграждение от 600 лева с ДДС.
Разгледана по същество, настоящото
инстанция намира частната жалбата за частично основателна.
Същата обективира в себе си две
самостоятелни искания, от една страна се иска изменение на Решение №260071 в
частта му, в която в полза на жалбоподателят се присъждат само 200 лв. с ДДС
разноски, представляващи част от заплатеното възнаграждение за един адвокат от
600лв. с ДДС, а от друга страна се претендира и изменение на същото решение, но
в частта му, в която самият жалбоподател е осъден да заплати на ОДМВР Стара
Загора възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80 лева.
Пред РС жалбоподателят се представлява от
адв. К., като съгласно приложения на л.8 от делото договор за правна помощ и
процесуално представителство, в полза на адвоката е уговорено заплащане на
възнаграждение в размер на 600 лева с ДДС, която сума следвало да бъде
заплатена по банков път по посочената банкова сметка. ***а следните процесуални
действия – изготвяне на жалба против НП и процесуално представителство пред РС.
По делото пред РС се доказва, че по банков път са преведени 600лв. с ДДС по см.
на АС „К. и С.” /л.12/. Договорът е сключен на 09.01.2020г., когато е в
действие нормата на чл.18 от Наредба №1/2004г. /ДВ,
бр. 84 от 2016 г./, съгласно която, ал.(1)
За изготвяне на жалба срещу наказателно
постановление без процесуално представителство възнаграждението се определя
по правилата на чл. 7, ал. 2 на базата на половината от размера на санкцията,
съответно обезщетението, но не по-малко от 50 лв. и ал. 2 -
За процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни
постановления, в които административното наказание е под формата на
глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. При това положение правилно РС приема, че
въпросните 600лв. с ДДС касаят обжалване на едно НП, което обаче има три
самостоятелни диспозитива, тъй като с него се налагат три самостоятелни
санкции, касаещи три отделни административни нарушения.
Както вече се сочи по-горе, въпросните
600лв. с ДДС са договорени за изготвяне на жалбата и обжалване на НП, което има
три самостоятелни диспозитива. РС, съгласно
чл.63, ал.1 от ЗАНН /ред. ДВ
бр.94/2019г./ има три процесуални възможности по отношение на подадената жалба,
да я отхвърли, да я уважи /т.е. да отмени съотв. наказание/ или да измени
наказателното постановление /напр. да намали размера на санкцията/. ЗАНН в съотв.
си редакция към датата на решението на РС и процесното определение не прави
отграничения, ако НП се състои от няколко части, както е в конкретния случай,
поради което следва произнасянето на въззивния съд да се разглежда
самостоятелно относно всяка от трите части на процесното наказателно
постановление, съобразно с установените процесуални възможности какво следва да
постанови РС. Именно поради това в конкретния случай на прознасяне на въззивния
съд е налице един уважаващ жалбата диспозитив, тъй като се постановява отмяна
на едната част от НП, съотв. са налице два отхвърлителни диспозитива по
отношение на подадената жалба, против останалите две част от НП.
ЗАНН към момента на произнасяне на РС не
съдържа специални правила относно начина на определяне на разноските, като
такива се присъждат от въззивната инстанция едва след обнародване на новите
алинеи 3-5 на чл.63 от ЗАНН, в сила от
02.12.2019г. В случая и с оглед постановения един уважителен и два
отхвърлителни диспозитива по отношение на единната жалба, РС прилага правилата
за разпределяне на разноските, които се установяват в ГПК, позовавайки сe препращането на ЗАНН към АПК, като
настоящата инстанция приема, че тази празнота в закона в конкретния случай
правилно и законосъобразно е запълнена чрез прилагане по аналогия на правилата
на ГПК относно разноските. Тъй като РС приема, че следва да уважи само една
част от подадената жалба, съотв. отхвърля жалбата в останалите й две части,
безспорно жалбоподателят не следва да получи възстановяване на заплатените от
него разноски за адвокат, т.е. в пълен размер, съобразно правилата на ГПК.
Настоящата инстанция намира за правилно и
законосъобразно приетото от РС, че на жалбоподателя се следва частично
възстановяване на заплатеното от него възнаграждение за един адвокат и то в
така определения от въззивнния съд размер от 1/3 част от договорения размер от
600 лв. с ДДС., т.е. 200 лева с ДДС. В този смисъл е и налице съдебна практика
на ВАС /вж. решения по а.д. 7480/2020г., а.д. № 1189/2020г. на трето отд./. Ето
защо искането за отмяна на определение № 260198 от 05.02.2021г., в частта му, с
която се остави без уважение искането за изменение на Решение
№260071/05.01.2021г. в частта му, в която ОДМВР Стара Загора е осъдено да
заплати на Р. П. разноски в размер на 200 лева не следва да се уважава, тъй
като се явява неоснователно.
Касационната инстанция обаче намира за
основателно второто искане, в частта му против определение № 260198 от
05.02.2021г. с което се оставя без уважение искането за изменение на Решение
№260071/05.01.2021г. в частта му, в която Р. П. е осъден да заплати на ОДМВР
Стара Загора разноски за юрисконсулт в размер на 80 лева. Съгласно действащата
към съотв. момент редакция на чл.63, ал.3 от ЗАНН /ДВ, бр. 94/2019г./ в полза
на органа, ако е защитаван от юрисконсулт, РС може да определи възнаграждение,
което не може да надхвърля минималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. Т.е. размерът на
това възнаграждение се определя от въззивния съд. В конкретния случай такъв е
определен от въззивния съд, но в пълния му размер, макар и на минимума,
предвиден в ЗПП и НЗПП, без РС да отчита, че на ответния орган не се следва пълен
размер на такова възнаграждение, защото съдът постановява и диспозитив, с който
отменя едната част от процесното НП. В този случай и съобразно на вече
приложените от самия РС правила за разпределяне на разноските съобразно ГПК, на
органа няма да се следва пълния размер от така определените 80 лева, а само
съотв. част от тях, която настоящата инстанция определя на равняваща се на 53,30
лв. Именно това е и сумата, за която следва да бъде осъден Р. П. да заплати в
полза на ОДМВР Стара Загора.
Ето защо Определение №260198 от
05.02.2021г. и в частта му, с която се
оставя без уважение искането на П. за изменение на Решение
№260071/05.01.2021г., в частта му на присъдените в полза на ОДМВР Стара Загора
разноски за юрисконусулт в размер на 80 лева се явява основателна, като
касационната инстанция намира, че следва да отмени Определение № 260198 от
05.02.2021г. и в тази му част, като постанови такова, с което се изменя Решение
№ 260071/05.01.2021г., в частта му на разноските, където Р. П. е осъден да
заплати на ОДМВР Стара Загора разноски за юрисконсулт в размер на 80,00 лева,
като измени размера им на 53,30 лв.
Водим от горното Съдът,
РЕШИ
:
ОТХВЪРЛЯ искането на Р. Ж.П.
*** за отмяна на Определение №260198/05.02.2021г. на РС Стара Загора,
постановено по анд № 175/2020г., в частта, в която се оставя без уважение
искането за изменение на Решение №260071/05.01.2021г., в частта му, в която
ОДМВР Стара Загора е осъдена да заплати на Р. П. разноски в размер на 200 лв. с
ДДС.
ОТМЕНЯ Определение
№260198 от 05.02.2021г., постановено по анд № 175/2020г. на РС Стара Загора, в
частта му, в която се оставя без уважение искането за изменение на Решение
260071/05.01.2021г., постановено по анд №175/2020г., в частта му, в която Р. Ж.П.
*** е осъден да заплати на ОДМВР Стара Загора сумата от 80 лв.,
представляващата юрисконсултско възнаграждение, като ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение
№260071/05.01.2021г., постановено по анд № 175/2020г. на РС Стара Загора в
частта, в която Р. П. *** е осъден да заплати на ОДМВР Стара Загора разноски за
юрисконсулт в размер на 80 лв., като „ОСЪЖДА Р. Ж.П. ***, ЕГН:********** ***
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 53,30 лева.”
Настоящото не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.