Решение по дело №2556/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Д. Т., Г. Д., Р. П. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/ .

Образувано е по жалба на ЕТ „Н. Пъздър“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 1, ап. 1, представлявано от Н. М. П., чрез адв. П. Г. Д., против Заповед № ЗРИ-777/21.10.2024 г., издадена от служители на Община [област], район „Източен“, с която на ЕТ „Н. Пъздър“, представлявано от Н. М. П., се отнема Разрешение № 38/02.09.2022 г. за поставяне на преместваем обект и Разрешение за ползване № 02-И-1210/23.08.2024г. за ползване на място общинска собственост, находящо се в [населено място], [улица]за преместваем обект – СПО- място – 1 по смисъла на чл. 56, ал. 1 и 2 от ЗУТ, в качеството на ползвател на СПО-павилион 1.

В жалбата се излагат съображения за неоснователност, неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваната заповед и се иска нейната отмяна. Представя се писмена защита от адв.Д. с изложени подробни доводи в защита на заявената теза.

Ответник – Кмет на Р. И. О. [област], чрез процесуалните представител юрисконсулт Н. С., излага становище за неоснователност на жалбата и счита заповедта за правилна, обоснована и законосъобразна, поради което моли да се потвърди. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства (представената административна преписка и свидетелските показания), обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, намира за установено следното:

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е Заповед № ЗРИ-777/21.10.2024 г., издадена от служители на Община [област], район „Източен“, с която на „Нейма Пъздър“ ЕТ, представлявано от Н. М. П., се отнема Разрешение № 38/02.09.2022 г. за поставяне на преместваем обект и Разрешение за ползване № 02-И-1210/23.08.2024 г. за ползване на място общинска собственост, находящо се в [населено място], [улица]за преместваем обект – СПО- място – 1 по смисъла на чл. 56, ал. 1 и 2 от ЗУТ, в качеството на ползвател на СПО-павилион 1.

От данните по делото се установява, че по отношение на ЕТ “НЕЙМА ПЪЗДЪР“ кметът на район „Източен“ – община [област] е издал Разрешение №38 от 02.09.2022 г. за поставяне на стационарен преместваем обект: павилион за търговска дейност – място по схема №1 с площ – 20 кв.м. (л.23), съгласно одобрена на 09.10.2020г. схема и типова проектна документация от гл. архитект, приета с протокол № 11, т. 12/08.10.2020г. на РЕСУТ при р-н „Източен“ и одобрени проекти на 29.04.2021г. с Протокол № 3, т.7/30.03.2021г. на РЕСУТ при р-н „Източен“ в УПИ I- магазин, битови услуги и занаяти, кв.12 по плана на [жк] – [населено място], [улица].

Няма спор и че по отношение на ЕТ “НЕЙМА ПЪЗДЪР“ е издадено Разрешение №02-И-1210/23.08.2024г. (л.29) за ползване на място общинска собственост (за поставяне на преместваем обект) от 20 кв.м., находящо се [населено място], [улица]място № 1 на основание одобрена схема за разполагане на СПО и Разрешение за поставяне №38 от 02.09.2022 г.

В изпълнение на законовите изисквания, до извеждането на извода за необходимостта от отнемане на процесните разрешителни за преместваем обект – СПО- място – 1, се е стигнало след извършване на проверка от страна на служители на Р. И. О. [област], констатациите от която са обективирани в констативен протокол от 01.10.2024 г. (л.31). В протокола е посочено, че обект № 1 и № 2 по одобрената схема представят касов бон на ЕТ „Н. Пъздър“ с управител Н. М. П..

Липсват данни по преписката този констативен протокол да е връчен на едноличния търговец.

Последвало е издаването на оспорената в настоящото производство Заповед № ЗРИ-777/21.10.2024г. на кмета на Район "Източен", Община [област], с която са отнети Разрешение №38 от 02.09.2022 г. за поставяне на преместваем обект и Разрешение за ползване №02-И-1210/23.08.2024г. на място общинска собственост, находящо се [населено място], [улица]за преместваем обект - СПО - място № 1 по смисъла на чл. 56, ал. 1 и 2 от ЗУТ, съгласно схема, одобрена от гл. архитект на район „Източен”, издадено на ЕТ „Н. ПЪЗДЪР“, представлявано от Н. М. П. с адрес: [населено място], [улица], ет. 1, ап. 1, в качеството на ползвател на СПО – павилион №1.

В заповедта ответният орган се е позовал на констатациите от извършената проверка на 01.10.2024г. на място и е посочил, че лицето не е спазило условието на т. 2, изречение 2 от Разрешение №02-И-1210/23.08.2024., във връзка с чл. 6, ал. 4 от НРППОУТДОДЕГОТОП, а именно не е предоставило необходимите за извършване на съответната вид дейност документи. Като правно основание за издаване на оспорената заповед са посочени разпоредбите на чл.45а, предложение първо от НРППОУТДОДЕГОТОП и чл.22, предложение 2 от НРУИРПМОСТОП.

Към административната преписка са приложени още: Разрешение №38 от 12.05.2021 г. за поставяне на стационарен преместваем обект: павилион за търговска дейност – място по схема №1 с площ – 20 кв.м. (л.13), съгласно одобрена на 09.10.2020г. схема (л.16) и типова проектна документация от гл. архитект, приета с протокол № 11, т. 12/08.10.2020г. на РЕСУТ при р-н „Източен“ и одобрени проекти на 29.04.2021г. с Протокол № 3, т.7/30.03.2021г. на РЕСУТ при р-н „Източен“ в УПИ I- магазин, битови услуги и занаяти, кв.12 по плана на [жк] – [населено място], [улица]; Разрешение №02-И-1093/19.04.2022г. (л.25) за ползване на място общинска собственост (за поставяне на преместваем обект) от 20 кв.м., находящо се [населено място], [улица]място № 1 на основание одобрена схема за разполагане на СПО; Заповед № 23ОА-3015/21.11.2023г. на кмета на община [област] за упълномощаване на кмета на район „Източен“ в рамките на териториалната му компетентност да отнема издадените по реда на НРУИРПМОСТОП разрешения за ползване на място общинска собственост при наличие на основанията, регламентирани в чл.22 от същата; Заповед № 23ОА-3017/21.11.2023г. на кмета на община [област] за упълномощаване на кмета на район „Източен“ в рамките на териториалната му компетентност да отнема издадените по реда на НРППОУТДОДЕГОТОП разрешения за поставяне на преместваем обект върху общински имот, при наличие на основанията, регламентирани в чл.45а от същата (л. 32-33); Договор за продажба на търговско предприятие (л.27).

По делото е разпитан като свидетел М. Р. П., който е заявил, че е син на Н. П. и че майка му притежава седем магазина. Описва, че през месец октомври, миналата година, накрая имало проверка в магазините. Първо направили проверка във втория магазин, после в първия магазин. Влезнали в първия магазин поискали касова бележка и майка му им я дала и „..нямало секунди и излезнали..“.. Сочи, че магазинът се ползвал от майка му от преди четири години, както и че те са много стари наематели на това място от около 38 – 40 години го ползвали този обект. Проверяващите им издали документ, че можело да се направят още обекти, преди четири години приблизително. Описва, че преди четири години имали само един магазин на това място и затова майка им направила още шест магазина. Спомня си, че никакви документи не са им издали след проверката. Проверката се извършила по обяд. На проверката присъствали двама служители от общината и двама полицаи. По време на проверката били отвън пред магазина и през прозореца видял, че майка му извадила касова бележка, която им дала. След това тръгнали към другите магазини с тях. Свидетелят твърди, че не се е подписвал на документи. Не са им издавали документи. По време на проверката вътре в обекта била майка му. Свидетелят бил отвън до вратата и всичко се чувало и виждало.

В хода на съдебното производство за сведение е прието Решение № 1029/05.02.2025 година, постановено по адм. дело № 2555/2024 година по описа на Административен съд – [област], ХV състав (л.56).

Спорната заповед е издадена от компетентен орган при условията на надлежна делегация – заповеди на л.32 и 33 и по делото.

Съгласно Заповед №23ОА-3015 от 21.11.2023г. на Кмета на община [област], издалият оспорената заповед Е. Р.- кмет на Община [област] - Район “Източен” е упълномощен, в рамките на териториалната му компетентност (границите на район “Източен“), да отнема издадените по реда на НРУИРПМОСТОП разрешения за ползване на място – общинска собственост, при наличието на основанията, регламентирани в чл.22 от НРУИРПМОСТОП.

Със Заповед №23ОА-3017 от 21.11.2023г. на Кмета на Община [област] е упълномощен Е. Р.- кмет на Община [област] - Район “Източен”, в рамките на границите на териториалната му компетентност (границите на район “Източен“), да отнема издадените по реда на НРППОУТДОДЕГОТОП разрешения за поставяне на преместваем обект върху общински имот, при наличие на основанията, регламентирани в чл.45а от НРППОУТДОДЕГОТОП.

Така посоченото упълномощаване по реда на двете наредби на ОбС- [област], представляващо на практика делегиране на правомощия, настоящият състав намира за надлежно направено, поради което оспорената заповед се явява издадена от материално, териториално и по степен компетентен орган, което обстоятелство не е спорно и между страните.

При издаването ѝ не са допуснати съществени процесуални нарушения които да водят до отмяната ѝ. Действително, липсват данни за връчването на КП на жалбоподателя, но това нарушение не е от категорията на съществените дотолкова доколкото обратното не би повлияло на крайния акт.

Заповедта е издадена и при спазване материалноправните изисквания на закона. Същата съответства на императивните изисквания на наредбите, издадени на основание чл.56 ал.2, изречение трето ЗУТ, според което условията и редът за издаване на разрешението за поставяне на обектите, за одобряването и за изискванията към схемата и проектната документация се определят с наредба на общинския съвет. В настоящият случай не е спорно, че за процесния обект №1 са издадени надлежни разрешения за поставяне и ползване като това е регламентирано посредством Наредба за реда за поставяне на преместваеми обекти за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност и елементите на градското обзавеждане на територията на Община [област] и Наредба за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на Община [област]. В Наредба за реда за поставяне на преместваеми обекти за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност и елементите на градското обзавеждане на територията на Община [област] са налице императивни изисквания във връзка с представяне на документи, с които претежателят на разрешенията трябва да разполага, за които има издадено разрешение за поставяне и ползване, разположени върху общински терени – чл.6 ал.4 като изрично се предвижда задължително отнемане на разрешителните при условие, че бъдат нарушени тези императивни изисквания. Именно на тази плоскост е и спорния въпрос по делото.

В случая при извършената проверка, обективирана в КП от 01.10.2024 г., послужил като основание за издаване на процесната заповед и неразделна част от нея, е установено, че лицето не е представило документи, а е представило само касов бон. Жалбоподателят твърди, че не са изискани документи, но същевременно не представя документи, с които трябва да разполага съобразно изискванията на т. 2.2 от издаденото разрешение за ползване във вр. с чл. 6, ал.4 от Наредба на ОбС [област] за реда за поставяне на преместваеми обекти за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност и елементите на градското обзавеждане на територията на Община [област] (Наредба за поставяне на преместваеми обекти).

Въпросното обстоятелство е констатирано посредством констативния протокол, в който е посочено, че е представен само касов бон, Съдът приема този факт за доказан съобразявайки материалната доказателствена сила на този протокол, която не бе оборена в настоящото производство. Изслушаните в тази връзки свидетелски показания не се кретидират от съда предвид заинтересоваността на свидетеля от изхода на спора - същият е син на Н. П. - чл. 172 ГПК и следва да се съобразят съобразно всички налични по преписката доказателства. Следва да се посочи също, че както е заявено от самият свидетел, същият е стоял отвън до вратата, а проверката е извършена вътре в обекта.

По преписката от страна на едноличния търговец-жалбоподател не са представени документи, издадени от компетентните органи за спазване на изискванията за контрол върху съответната дейност органи (ОУ на ПБЗН към МВР-[област], Сектор ПП към ОД на МВР-[област], РЗИ-[област], ОДБХ-[област] и други), посочени в чл.6, ал.4 от Наредбата за поставяне на преместваеми обекти. Дори да не са изрично изискани тези документи, то притежателят на разрешенията е длъжен да разполага с тях, като в конкретния случай негова е и доказателствената тежест да обори изводите на административния орган, че посочените изисквания не са спазени и съответните документи не са представени.

Няма пречка жалбоподателят в съдебна фаза да представи документите, за които се твърди, че не са били представени, и с които той трябва да разполага след като му е издадено разрешение за поставяне и разрешение за ползване на притежавания от него обект. Още повече, че в самото разрешение за ползване е посочено, че притежателят на разрешението трябва да се снабди с необходимите документи, които се изискват за съответния вид дейност. Тези документи са посочени в Наредба за поставяне на преместваеми обекти на Общински съвет [област] и безспорно не са налични по преписката. Няма изискване лицето да представи документите след като му е указано изрично да ги представи. След като ползва обекта, за който му е издадено съответното разрешение, той трябва да разполага с необходимите документи за това, съответно да ги представи на проверяващите длъжностни лица или да представи доказателства, че е предприел действия да се снабди с тях, което в конкретния случай не е сторено.

Съобразявайки всичко това, съдът намира, че е налице нарушение от страна на жалбоподателя на императивните изисквания, съответно правилно АО е отнел двете разрешителни.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото и направеното своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и да бъде осъден жалбоподателят да заплати на ответника сумата от 100 лева определена по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Административен съд – [област]

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ “Нейма Пъздър“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.1, ап.1, представлявано от Н. М. П., против заповед № ЗРИ-777/21.10.2024 г. на Кмета на Район „Източен“- Община [област].

ОСЪЖДА ЕТ “Нейма Пъздър“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.1, ап.1, представлявано от Н. М. П., да заплати на Община [област], сумата от 100 (сто) лева разноски по делото.

Решението е окончателно - чл. 215, ал. 7 ЗУТ.