№ 7219
гр. София, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110138160 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Г. В. Р.,с
ЕГН: ********** срещу „ФИРМА “ООД, с ЕИК: ...., с която е предявен иск с правно
основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.с. чл.11, т.9 и т.10 ЗПК, вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК, вр. 21 и чл.
22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем КРЕДИРЕКТ №
...../19.02.2022 г., поради противоречие със закона и осъдителен иск с правно основание чл.
55, ал. 1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 169,00 лева,
представляваща недължимо получена договорна лихва, ведно със законната лихва, считано
от дата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане, както и установителен
иск в условията на евентуалност с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД вр. с чл.146, ал. 1 ЗЗП,
вр. с чл. 143 ЗЗП за прогласяване на чл. 6.2. от Договор за паричен заем КРЕДИРЕКТ №
...../19.02.2022 г., поради противоречие със закона и неравноправност на клаузата.
Ищецът твърди, че на 19.02.2022 г. е сключил с ответното дружество Договор за
паричен заем КРЕДИРЕКТ № ...../19.02.2022 г., по силата на който ответникът отпуснал
кредит в размер на 1 400 лева. Съгласно договора, броят на погасителните вноски бил 18, а
размерът им бил посочен по следния начин: 4 вноски по 46,73 лева и 14 вноски по 126,81
лева, при ГПР 48,5% и ГЛП 40,05 %, с дата на първо плащане 21.03.2022 г. и на последно –
21.08.2023 г. В т.6.1. от Договора било посочено, че „ Заемателят се задължава в срок от
три дни, считано от усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение, по начина
и реда и отговарящо на чл.ЗЗ, ал. от Общите условия: поръчител или банкова гаранция
/поне едно от изброените/.“ В т.6.2 от договора било посочено, че „При неизпълнение на
т.6.1., заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 2843,74 лева.
Неустойката се начислява автоматично от заемодателя, като с подписването на
1
настоящия договор за заем, заемателят се счита уведомен за нейното начисляване.
Начислената по настоящата точка неустойка се заплаща разсрочено съгласно включения в
настоящия договор погасителен план“. Ищецът излага, че към всяка от месечните
погасителни вноски, е добавена сума, представляваща разсрочено плащане на неустойката,
като за първите 4 месеца размерът бил по 220,27 лв., а за останалите 14 месеца - по 140,19
лева. Поддържа, че в стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити било посочено, че общият размер на кредита е 1400 лева, а в т.6 -
че общата сума, която следва да заплати - 1962,26 лева, която включвала главница, лихви и
разходи. В т. 4.3 на формуляра било посочено, че при непредоставяне на обезпечение, се
начислява неустойка в размер на 2843,74 лева. Твърди, че е заплатил по кредита общо сума
в размер на 1596,00 лева. Излага, че договорът е сключен изцяло онлайн като договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от ЗПФУР и че самият
договор за кредит не е бил предоставен веднага, а впоследствие. Навежда твърдения за
нищожност на договора, поради това, че е налице изначална недействителност на съществен
елемент от договора - договорната лихва. Поддържа, че същата противоречи на добрите
нрави и излага подробни съображения в тази насока. Сочи, че размерът на лихвата води до
значителна нееквивалентност на насрещните престации по договора, до злепоставяне
интересите на потребителя с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Поддържа, че
уговорената възнаградителна лихва надвишава трикратния размер на законната лихва и по
този начин накърнява добрите нрави. Излага, че заемодателят не е изпълнил и изискването
на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, а именно да разпише в съдържанието на договора условията за
прилагане на възнаградителната лихва. Счита, че към договорената между страните лихва в
размер на 40,05 % следва да се добави и скритата лихва - уговорена по договора като
неустойка за неосигуряване на обезпечение. Поддържа, че посоченият в договора фиксиран
лихвен процент не отговаря на действително приложения. Счита, че посочената в чл. 6.2 от
договора сума, няма характер на неустойка, тъй като е уговорена без да притежава
присъщите на неустойката обезщетителна и обезпечителна функции. Сочи, че кредиторът е
посочил тази сума като „неустойка“, за да преодолее ограничението по чл.19, ал.4 ЗПК.
Счита, че в случая договореният размер на възнаградителната лихва от 40,05 % е значително
по-висок от обявения, тъй като към него следва да се кумулира и скритата под формата на
неустойка лихва. Поддържа, че в случая, предвидената неустойка е уговорена отнапред
компенсация за вредите от фактическа неплатежоспособност на длъжника, както и че
компенсирала вредите от риска от необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице.
Такова договаряне сочи, че противоречи на изискването към търговеца, да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване,
съответна на получените гаранции. Предвидената неустойка не изпълнявала обезщетителна
функция, доколкото надвишавала повече от два пъти заетата сума от 1400 лв., без да зависи
от вредите от неизпълнението на договорното задължение, по никакъв начин не
кореспондирала с последици от неизпълнението, а и се начислявала като добавък към
платежната вноска. Сочи, че клаузата, уреждащата неустойката е неравноправна по смисъла
на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Развива съображения в насока, че кредитодателят не е търсил
2
обезпечение, тъй като е поставил ограничения и е дал неизпълнимо кратък срок за
осигуряване на поръчители или банкова гаранция. Неустойката по договора за кредит имала
санкционен характер, но поставянето на условие за обезпечение на задължение за всяка
закъсняла вноска с поемане на поръчителство от физическо лице/или банкова гаранция в
същия размер/, което да отговаря на изисквания, създаващи значителни за изпълнението им
препятствия, сочи, че противоречи на принципа на добросъвестността, тъй като цели
дасъздаде предпоставки за начисляването на неустойката. Счита, че възнаградителната
лихва е уговорена неравноправно по смисъла на чл.143 ЗЗП, тъй като при сключване на
договора ищецът не могъл да прецени обхвата на поетото задължение. В нарушение на чл.
147, ал. 1 ЗЗП, не му било оповестено по обективен и прозрачен начин, ясно и разбираемо
какви са икономическите последици от поетото задължение и какъв е действителният
размер на възнаградителната лихва, а бил заблуден, че нарушава договора, на което
основание и дължал неустойката по чл. 6.2 от договора. В случая излага, че ответникът е
нарушил изискванията на справедливостта и добросъвестността и неравноправно не
разяснил на потребителя какъв е размерът на дължимата възнаградителна лихва. В
заключения сочи, че нищожността на клауза, определяща размера на ГЛП, доколкото
последният е част от същественото съдържание на договора, прави цялото заемно
съглашение нищожно. Твърди също, че е налице неяснота върху каква стойност се
изчисляват тези 40,05 % и дали те са референтен и променлив лихвен процент или не
подлежат на промяна в периода на изпълнение на договора. Счита, че с действителен по-
висок лихвен процент, се увеличава значително и действителния ГПР на кредита, както и че
вписвайки в договора ГПР от 48,40% заемодателят всъщност заблуждава потребителя като
заобикаля изискванията на ЗПК, което представлявало заблуждаваща търговска практика и
водило до неравноправностна уговорката за ГПР. Развива съображения, че вземането по чл.
6.2 за т.нар. „неустойка“ от договора, всъщност не представлява неустойка, поради което
следва да бъде включено в размера на ГПР. Поддържа, че невярното посочване на лихвения
процент по договора в размер на 48,50%, без в него да е включена скритата лихва по чл.6.2
от договора, има за резултат и невярно разписване на ГПР. Поддържа, че уговорките за
лихвата и за ГПР са задължителни реквизити на договора и неуговарянето им, води до
отричане на правния ефект на цялата сделка. С оглед изложеното счита, че следва да върне
само чистата стойност на кредита, което твърди, че е сторил и претендира връщане на
платеното над главницата, т.е. сума в размер на 169,00 лв., която счита, че е платил без
правно основание.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват. Ответникът не оспорва, че между страните е сключен
договор за потребителски кредит за сумата от 1 400 лева, която сума е предоставена на
ищеца. Излага също, че договорът е сключен от разстояние, като до имейла на ищеца – .....
били изпратени С.Е.Ф., Договор за паричен заем Кредирект № ..... от 19.02.2022 г. и
приложимите ОУ, както и че сумата е усвоена от ищеца на 19.02.2022 г. в брой на каса на
„.....“ АД. Във връзка с възраженията на ищеца за нищожност на възнаградителнителна
лихва, поддържа, че ограничението относно надхвърлянето на трикратния размер на
3
законната лихва, почива на отменени нормативни актове, неприложими към момента на
сключване на процесния договор, както и че практиката в тази насока е постановена при
различна социално-икономическа обстановка, като развива и подробни съображения в тази
насока. Сочи, че приложимият ГЛП е фиксиран и с ясно изразена стойност, посочена в
договора. Оспорва твърдението, че уговорената неустойка противоречи на добрите нрави.
Твърди, че при вземане на решение за сключване на договор за заем е оценена
кредитоспособността на
ищеца, поет е финансов риск за сключване на договора именно при условия, че се
предостави обезпечение. Неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение,
сочи, че води до непропорционално увеличение на поетия финансов риск от страна на
кредитодателя. Излага и че щом ищецът е бил наясно, че не може да предостави исканото
обезпечение, то същият е договарял недобросъвестно, както и че щом срокът за изпълнение
на задължението е бил недостатъчен, ищецът е следвало да уведоми кредитора писмено за
удължаването на срока. Сочи, че ГПР е изчислен по формула, съгласно Приложение № 1,
както и че единственият разход е ГЛП. Поддържа, че към момента на сключване на
договора предвидената неустойка не била дължима, т.к. нейната изискуемост настъпвала
при неизпълнение на посочените в договора задължения. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна:
Безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са следните
обстоятелства: че между страните е сключен Договор за паричен заем Кредирект № ..... от
19.02.2022 г. със соченото в исковата молба съдържание; че ищецът е заплатил в полза на
ответника сумата от 1 596,00 лева.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр.с. чл.11, т.9 и т.10 ЗПК, вр. с чл.
10, ал. 1 ЗПК, вр. 21 и чл. 22 ЗПК:
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е
сключил Договор за паричен заем Кредирект № .....от 19.02.2022 г. , който е нищожен
поради противоречие със закона. В тежест на ответника е да докаже при условията на пълно
и главно доказване, че сключеният договор е действителен, в това число и че клаузите на
договора са договорени индивидуално.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на договора за кредитс
посочените клаузи, извършването на плащане в общ размер от 1596,00 лева. В
доказателствена тежест на ответника е да докаже, че получената разлика над чистата
стойност по договора за кредит до пълния размер на погашенията (1596,00 лева) е получена
въз основа на валидни и равноправни клаузи от договора.
По евентуалния иск с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД вр. с чл.146, ал. 1 ЗЗП,
вр. с чл. 143 ЗЗП:
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е
сключил Договор за паричен заем Кредирект № ..... от 19.02.2022 г. , част от съдържанието
на който е оспорената клауза – т.6.2. от Договора; че същата е нищожна,поради
противоречие със закона, както и че е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП. В тежест на
ответника е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че оспорената клауза е
действителна, в това число и че е договорена индивидуално
По силата на сключения договор кредиторът се е задължил да предостави на
ответника сума в размер на 1 400 лева. Съгласно договора, броят на погасителните вноски
4
бил 18, а размерът им бил посочен по следния начин: 4 вноски по 46,73 лева и 14 вноски по
126,81 лева, при ГПР 48,5% и ГЛП 40,05 %, с дата на първо плащане 21.03.2022 г. и на
последно – 21.08.2023 г. Приет е и погасителен план към договора, в който са посочени
падежните дати за заплащане на погасителните вноски по договора, както и техния размер,
в който размер е включена и разбита на месечна база неустойката.
Приета в производството е и разписки за заплатена от ищеца сума по договора в
общ размер от 780 лв., за предсрочно погасяване на кредита, което обстоятелство е
безспорно между страните.
По делото е била изслушана и приета без възражения на страните ССчЕ, която
съдът в пълна степен кредитира като обективна, пълна и безпристрастно изготвена.
Други относими доказателства в производството не са приети.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.с. чл.11, т.9 и т.10 ЗПК, вр.
с чл. 10, ал. 1 ЗПК, вр. 21 и чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за паричен
заем КРЕДИРЕКТ № ...../19.02.2022 г., поради противоречие със закона и осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 169,00 лева, представляваща недължимо получена договорна лихва, ведно със
законната лихва, считано от дата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане,
както и установителен иск в условията на евентуалност с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД
вр. с чл.146, ал. 1 ЗЗП, вр. с чл. 143 ЗЗП за прогласяване на чл. 6.2. от Договор за паричен
заем КРЕДИРЕКТ № ...../19.02.2022 г., поради противоречие със закона и неравноправност
на клаузата.
Сключеният между страните договор е потребителски, поради което намира своята
правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната
дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски
кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената
форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита
и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19,
ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
5
разглеждания случай са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7, 8, 9, 11 и 12 и 20 ЗПК . Изготвен е и погасителен план, който съдържа информация за
размера, броя, периодичността и датата на плащане на погасителните вноски, както и
разпределение на вноските между различните неизплатени суми – чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК,
договорът съдържа и предупреждение за последиците за потребителя при просрочие на
вноските, както и наличието на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който
това право може да бъде упражнено, включително информация за задължението на
потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно, с което са спазени
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК. Доказано е също така по делото, че ищецът е
получил своевременно преддоговорната информация във формата на С.Е.Ф.. По тази
причина главно предявеният иск по чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр.с. чл.11, т.9 и т.10 ЗПК, вр. с чл.
10, ал. 1 ЗПК, вр. 21 и чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем
КРЕДИРЕКТ № ...../19.02.2022 г., поради противоречие със закона е неоснователен.
По тази причина неснователен се явява и евентуално предявният иск по чл.55 от
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 169,00 лева, представляваща
недължимо получена договорна лихва, доколкото по аргумент от противното на чл.23 от
ЗПК, процесният договор не е обявен за недейсвителен на посочените основания – чл.26,
ал.1 от ЗЗД, вр.с. чл.11, т.9 и т.10 ЗПК, вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК, вр. 21 и чл. 22 ЗПК
Последното води до настъпване на вътрешното процесуално условие за
разгледждане на евентуално предявеният иск по чл. 26, ал.1 ЗЗД вр. с чл.146, ал. 1 ЗЗП, вр. с
чл. 143 ЗЗП за прогласяване на чл. 6.2. от Договор за паричен заем КРЕДИРЕКТ №
...../19.02.2022 г., поради противоречие със закона и неравноправност на клаузата.
Настоящият съдебен състав приема, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, тъй като уговорената в процесния договор "неустойка" е разход по кредита, който
следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите – ГПР
(индикатор за общото оскъпяване на кредита) – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, който съобразно
правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на
М.С. на Р.Б. (основен лихвен процент плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите
по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал. 4, са нищожни –чл.19, ал.5 от ЗПК. Този извод следва от дефиницията
на понятието "общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни,
такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия;
общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси. В разглеждания
6
случай е несъмнено, че получаването на кредита е било обусловено от предоставяне на едно
от посочените "обезпечения", като кредитополучателят се е съгласил да заплаща неустойка в
размер на 220,27 (140,19) лв. С уговорената в чл. 6. 2 от договора за кредит неустоечна
клауза се цели единствено осигуряването на допълнително възнаграждение за предоставяне
на заемната сума - т. н. "скрита възнаградителна лихва". В подкрепа на горния извод следва
да се отбележи и уговорката, че в случай на възникване на задължението за заплащане на
неустойка, то ще бъде заплащано заедно със съответната погасителна вноска по кредита
съобразно уговорения в договора погасителен план. Това навежда към изначално съгласие
между страните, че задължението за предоставяне на обезпечение няма да бъде изпълнено, а
това за неустойка ще възникне.
Съдът намира, че с разглежданата неустоечна клауза се уговоря по-висок размер на
разходите по кредита от нормативно допустимия – чл. 19 ЗПК. Задължението за
обезпечаване на кредита е допълнително и реално не се отразява върху необходимостта от
връщането на кредита съобразно договореното между страните. Така уговореното
задължение единствено увеличава подлежаща на връщане сума и при плащане на всички
вземания (главница, лихва и неустойка), осигурява допълнително възнаграждение за
предоставената от кредитодателя услуга - възмездно ползване на определена сума за
определен период от време.
Съгласно трайно установената съдебна практика - ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д.
№ 1/2009г. на ОСТК на ВКС неустойката е проявление на принципа на автономия на волята
в частното право (чл. 9 ЗЗД). С нея страните уговарят предварително размера на
обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай, че не изпълни своите
задължения, без да е необходимо да се доказва размерът на вредите, настъпили от
неизпълнението. Фактическият състав за пораждане на вземане за неустойка включва
изискуемост на главното задължение и неговото пълно или забавено изпълнение от страна
на длъжника по договора. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената
цел, с която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Като примерни критерии дали неустойката излиза извън рисъщите й
три функции са посочени: естеството им на парични или на непарични и размерът на
задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи поръчителство, залог, ипотека и др.; вид
на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на
задължението съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера
на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди.
Съдът намира, че от систематичното тълкуване на клаузата на чл. 6. 2. от договора
с останалите клаузи от същия може да се направи несъмнен извод, че предвидената
неустойка не преследва нито една от присъщите на неустойката функции, а точно обратното
– както се посочи, представлява скрита форма на допълнително възнаграждение на
кредитодателя за ползването на предоставения от него финансов ресурс. Сумата от 220.27
лева (140,19 лева) е въведена в процесния договор като санкция за едно практически
7
неизпълнимо от потребителя задължение за предоставяне на обезпечение, като в същото
време от начина на сключване на договора и начинът, по който е уреден режимът на
издължаване на "неустойката", е видно, че същественото за кредиторовия интерес в случая е
не точното изпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, което неустойката
гарантира, а получаването на стойността на неустойката като скрита добавка към
възнаградителната лихва. Краткият срок за изпълнение на задължението от 3 дни, високите
изисквания, на които следва да отговаря обезпечението, както и предварителното
разсрочване на задължението за неустойка – на месец, заедно с погасителната вноска, сочат,
че същата не е уговорена да обезпечи изпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение, тъй като изначално е предпоставена невъзможността за неговото изпълнение в
този срок и при тези условия.
С оглед това, задължението по чл. 6 от договора не е свързано с неизпълнението на
договора, а представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, който, в противоречие на
правилото чл. 11, т. 10 ЗПК, не е включен в годишния процент на разходите, нито в общата
сума на заема, дължима от потребителя към деня на сключването. Въпреки, че формално в
договора са посочени годишен процент на разходите и общ размер на задължението, без
включването в тях на обсъжданата сума по чл. 6. 2, те не могат да изпълнят отредената им
функция - да дадат възможност на потребителя, по ясен и достъпен начин, да се запознае с
произтичащите за него икономически последици от договора, въз основа на което да вземе
информирано решение за сключването му .Ето защо това допълнително плащане се отнася
до разходи за потребителя, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият
размер надхвърля законовото ограничение на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
С оглед изложеното, съдът приема, че процесната клауза е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – като нарушаващи чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК и искът за прогласяване на нищожността й следва да бъде уважен.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора право на разноски има ищецът. На основание чл.78, ал.1
от ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 606 лева.
Така мотивиран съдът ,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неснователни предявените от Г. В. Р.,с ЕГН: ********** срещу
„ФИРМА “ООД, с ЕИК: ...., искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.с. чл.11, т.9 и
т.10 ЗПК, вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК, вр. 21 и чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на
Договор за паричен заем КРЕДИРЕКТ № ...../19.02.2022 г., поради противоречие със закона
и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 169,00 лева, представляваща недължимо получена договорна лихва по
8
Договор за паричен заем КРЕДИРЕКТ № ...../19.02.2022 г.
ПРОГЛАСЯВА нищожност по предявения от Г. В. Р.,с ЕГН: ********** срещу
„ФИРМА “ООД, с ЕИК: .... иск по чл.26, ал.1 ЗЗД вр. с чл.146, ал. 1 ЗЗП, вр. с чл. 143 на
клауза по чл. 6.2. от Договор за паричен заем КРЕДИРЕКТ № ...../19.02.2022 г., поради
противоречие със закона и неравноправност.
ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.1 от ГПК ФИРМА ООД, с ЕИК: .... да заплати на Г.
В. Р.,с ЕГН: ********** сумата от 606 лева -разноски по делото
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9