РЕШЕНИЕ
№35 /13.01.2023г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито
заседание на петнадесети декември, две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
Съдия: Ива Байнова
при
секретаря Дорета Атанасова...………………………........…..........и в присъствието на
прокурор…………………………………...………………………………………………като разгледа докладваното от съдия
Байнова адм. дело № 508 по описа за
2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба от В.Т.Д. ***
, против Заповед №ЗСПД/Д-Х-ДГ/1574 от 09.05.2022г., издадена от Директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Димитровград.
Жалбоподателката твърди, че неоснователно е прекратена
месечната помощ за детето й Н. С. Н.. Счита, че Директорът на Дирекция
„Социално подпомагане“ гр.Димитровград погрешно преценил, че синът й има 5,5 неизвинени отсъствия за месец март,
съгласно информация, получена от МОН. Поради забавяне в отразяването на
отсъствията в системата на МОН от ПЕГ „Д-р Иван Богоров“ - гр.Димитровград
действителният брой отсъствия бил отразен по-късно в системата и всъщност
общият брой отсъствия бил 4,5 броя, а не 5,5 броя, за удостоверяването на който
факт жалбоподателката представя удостоверение, издадено от Директора
на ПЕГ „Д-р Иван Богоров“ - гр.Димитровград.
С оглед на така изложеното,
жалбоподателката счита, че не е осъществена разпоредбата на чл. 7, ал.11, т.2
от ЗСПД и на чл. 17, ал.11 от ППЗСПД, както било посочено в заповедта, тъй като
фактическата обстановка била различна, а издадената заповед – незаконосъобразна,
поради противоречие с материалноправни разпоредби, Моли за отмяна на
заповедта.
Ответникът – Директор на Дирекция
„Социално подпомагане“ - Димитровград, в депозиран писмен отговор излага
съображения, че обжалваната заповед е правилна и законосъобразна.
Съдът, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
В.Т.Д. е подала до Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ – гр.Димитровград Заявление-декларация с вх. №
ЗСПД/Д-Х-ДГ/1574 от 21.05.2021 г., за отпускане на месечни пощи за отглеждане
на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна
възраст, по чл.7 от ЗСПД. Към нея е представила удостоверение за брутните
месечни доходи на семейството за последните 12 месеца, както и служебна бележка
, издадена от личния лекар на детето. След извършена проверка по заявлението е
констатирано, че жалбоподателката има право на месечна помощ за отглеждане на
едно дете в размер на 32.00 лв месечно,
на основание чл.7, ал.1 от ЗСПД. Със Заповед № ЗСПД/Д-Х-ДГ/1574 от 26.05.2021
г. на Директора на ДСП – гр.Димитровград на В.Д. е отпусната месечна помощ по
чл.7, ал.1 от ЗСПД в размер на 32.00 лв за срок от 21.05.2021г. до 30.04.2022г.
Видно от приложени разпечатки
от Интегрираната информационна система на АСП , на 05.04.2022г. е постъпила информация
от МОН за допуснати 5,5 неизвинени отсъствия на детето Н. С. Н. през месец март
2022г., като след изискване от ДСП – Димитровград, информацията е потвърдена от
МОН. В тази връзка от Директора на ДСП - Димитровград е издадена оспорената в
настоящото производство Заповед № ЗСПД/Д-Х-ДГ/1574 от 09.05.2022г., за прекратяване на месечната
помощ по чл.7 от ЗСПД за срок от 01.03.2022г. до 31.03.2022г. Заповедта е
връчена на жалбоподателката на 25.05.2022 г., видно от приложеното известие за
доставяне.
Жалбата е подадена на 31.05.2022г. чрез
административния орган.
По делото е представено и прието като
доказателство Удостоверение изх.№ 100/13.06.2022 г., издадено от ПЕГ „Д-р Иван
Богоров“ гр.Димитровград, в което се посочва, че ученикът Н. С. Н. има 4.5
неизвинени отсъствия за м.март 2022 г., отразени по-късно в системата, поради
представена по-късно извинителна бележка.
По искане на жалбоподателката е изискана
информация от МОН относно действителния брой отсъствия на ученика за м. март,
2022г. Видно от постъпилия с вх.№7078/21.10.2022г. отговор, съгласно
постъпилата информация към Националната информационна система за предучилищно и
училищно образование от ПЕГ „Д-р Иван Богоров“ гр.Димитровград, Н. С. Н. е
допуснал 2 отсъствия по уважителни причини и 5,5 отсъствия по неуважителни причини
за м. март, 2022г.
При така установената фактическа
обстановка, се налагат следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в срока
по чл. 149, ал. 1 от АПК от страна в административното производство, адресат на
оспорения акт, който за нея е неблагоприятен.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Обжалваната заповед е издадена от
компетентен за това административен орган, предвид правилото на чл.
10, ал. 1 във вр. с чл.
7, ал. 11 от ЗСПД, вр. чл.17, ал.11 от ППЗСПД. Според цитираната правна
уредба прекратяване на отпусната месечна помощ за деца е в правомощията на
органа, който може да отпусне такава помощ, в случая Директора на дирекция
"Социално подпомагане" – Димитровград.
Обективирана е в изискуемата писмена
форма като съдържа фактически и правни основания, обосноваващи разпоредения
краен резултат. Не се установява при издаването й да са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила.
Заповедта е съответна и на материалния
закон.
Приложимата към разглеждания случай материалноправна нормативна уредба е по чл. 7, ал.11, т.2 от ЗСПД, съответно чл. 17, ал. 11 от ППЗСПД. Според чл.7, ал.11, т.2 от ЗСПД, месечната помощ по ал. 1 се прекратява преди изтичане на срока, за който е отпусната, при отпадане и/или установено неспазване на условията за отпускането й, както и:т.2. когато в рамките на един месец от учебната година са допуснати отсъствия повече от три дни от дете, посещаващо група за задължително предучилищно образование, и от 5 учебни часа от ученик, за които няма уважителни причини.
От събраните по делото доказателства се
установява и не е спорно, че за жалбоподателката относно детето Н. С. Н. , към
м. май 2021 г. са били налице положителните материалноправни предпоставки за
отпускане на месечната помощ по чл.7, ал.1 от ЗСПД.
Спорният по делото въпрос е какъв е броят
на отсъствията по неуважителни причини, като се твърди от жалбоподателката, че
същите са 4,5, а не както е посочено в заповедта – 5.
Това твърдение съдът намира за
недоказано по делото.
Съгласно чл. 17, ал. 6, т. 1 от ППЗСПД,
училищата и детските градини в системата на Министерството на образованието и
науката предоставят ежемесечно по служебен ред чрез Министерството на
образованието и науката на Агенцията за социално подпомагане информация за
допуснатите отсъствия повече от 3 дни на всяко дете, посещаващо група за предучилищно
образование, и 5 учебни часа на всеки ученик, за които няма уважителни причини,
съгласно чл. 10 от Наредба № 5 от 2016 г. за предучилищното образование (ДВ, бр. 46 от 2016 г.) и чл. 62 от Наредбата за приобщаващото образование, приета с
Постановление № 232 на Министерския съвет от 2017 г. (обн., ДВ, бр. 86 от 2017 г.; изм. и доп., бр. 105 от
2018 г.).
Съгласно чл. 17, ал. 11 от ППЗСПД, в случаите по ал. 6, т. 1, ал. 7 и 8 помощта по чл. 7, ал. 1 и 2 от Закона за семейни помощи за деца се прекратява със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или на упълномощено от него длъжностно лице считано от 1-во число на месеца, посочен в информацията, получена от Министерството на образованието и науката, или в справката от директора на детската градина/училището извън системата на Министерството на образованието и науката, а според ал.12 на разпоредбата, преди издаване на заповедта по ал. 11 Агенцията за социално подпомагане изисква от Министерството на образованието и науката писмено потвърждаване на актуалността на подадената информация по ал. 6 за конкретното дете.
В разглежданата хипотеза въз основа на
представените и събрани по делото писмени доказателства се установява, че за детето
Н. С. Н. е получена информация за осъществени 5,5 броя неизвинени отсъствия за
м. март 2022 г. Информацията е получена въз основа на справка в Интегрираната
информационна система на Агенцията за социално подпомагане и изхожда от
Министерството на образованието и науката от 05.04.2022 г. Същата информация е
потвърдена чрез извършена справка и на 05.05.2022 г. , за което са представени
съответните разпечатки от Интегрираната информационна система на АСП. Наред с това,
информацията се потвърждава и от постъпилия с вх.№7078/21.10.2022г. отговор от
МОН.
При така установеното, се налага извод, че
е налице фактическото основание за издаване на оспорената заповед, предвидено в
чл.
7, ал.11, т.2 от ЗСПД, съответно чл. 17, ал. 11 от ППЗСПД.
Неоснователни са възраженията на
жалбоподателката, основаващи се на издаденото впоследствие от учебното
заведение удостоверение, установяващо последващо извиняване на едно от допуснатите
отсъствия на детето-ученик. Съгласно чл. 62, ал. 1, т. 1 от Наредбата за
приобщаващото образование, ученикът може да отсъства от училище по медицински
причини, за което представя медицински документ до 3 учебни дни след връщането
си в училище, издаден от общопрактикуващ лекар или от лекар в лечебно
заведение. Дори да се приеме за доказано обстоятелството, че е налице
медицински документ (извинителна бележка), не е изпълнено второто кумулативно
необходимо изискване – представяне на този документ в тридневен срок след
връщане на ученика в училище. При тези обстоятелства не са изпълнени
кумулативно необходимите нормативно уредени условия, при които се допуска
отсъствие на един ученик от училище в хипотезата на чл. 62, ал. 1, т. 1 от
цитираната наредба, нито някоя от останалите хипотези по чл. 62, ал. 1. Този
извод не се променя от представеното по делото удостоверение, издадено от
директора на учебното заведение за "извиняване" по уважителни причини
на едно от отсъствията на детето за м. март 2022 г. Възможността за отсъствие
или не от училище е нормативно уредена при наличие на предвидените в цитираните
разпоредби предпоставки. Липсата на същите или на някои от тях не може да бъде
компенсирано с волята на училищното ръководство за "извиняване" на
отсъствия, които според закона ученикът не е могъл да извърши. Фактът на
осъществяване на отсъствията и липсата на кумулативно необходимите
предпоставки, за да се считат тези отсъствия за нормативно разрешени поради
уважителни причини, е установен по категоричен начин по делото. Оттук следва да
се счита за осъществена и материалноправната предпоставка по чл. 7, ал.11,
т.2 от ЗСПД, съответно чл. 17, ал. 11 от ППЗСПД, наличието на която е дало основание на органа
да издаде оспорената заповед.
Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган, в законоустановената форма с посочване на онези конкретни
правнозначими обстоятелства, които органът-издател е възприел и съобразил като
фактическо основание на индивидуалния административен акт и при липса на
съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Административният орган е формирал фактическите си изводи за правнозначимите
факти въз основа на предвидените в приложимите правни норми източници – данни
от Министерството на образованието и науката, въведени в Интегрираната
информационна система на Агенцията за социално подпомагане. Органът не е имал
задължението да изследва и съобразява факти извън тези, още повече, че
съобразените данни са въведени в информационната система въз основа на
информация, предоставена от самите учебни заведения, респективно изхождат от
Министерството на образованието и науката, в чиято система са тези заведения.
По изложените съображения оспорената
заповед съответства на всички изисквания за законосъобразност по смисъла на
чл.1436 от АПК, поради което подадената срещу нея жалба следва да се отхвърли
като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Т.Д. *** , против
Заповед №ЗСПД/Д-Х-ДГ/1574 от 09.05.2022г., издадена от Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ – гр.Димитровград.
Решението е окончателно.
Съдия: