РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. К., 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на първи
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело
№ *0225100500271 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 437, ал. 1 от ГПК.
Постъпила е жалба от Г. гр. С., чрез представител по пълномощие, в
качеството му на длъжник по изпълнително дело № *0228120401170 по описа
на ЧСИ, против отказ на ЧСИ да намали размера на претендираните разноски
за адвокатско възнаграждение, обективиран в разпореждане от 02.12.2022 г., с
който се оставя без уважение възражение на жалбоподателя с вх. № 45582/
29.11.2022 г. относно размера на приетото като разноски по делото
адвокатско възнаграждение, и с което се иска при уважаването му, да бъде
редуциран размерът на сумата по т.26 от ТТРЗЧСИ.
В жалбата се излагат съображения, че претендираното от взискателя
адвокатско възнаграждение е прекомерно и несъобразено с Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(Наредбата). Същото не било съобразено с липсата на каквато и да е
фактическа и правна сложност на изпълнителното дело, както и с
извършените изпълнителни действия за събиране на претендираната сума,
които от страна на взискателя се състояли единствено в изготвяне на молба за
образуване на изпълнителното дело.
1
Сочи се, че Г. е юридическо лице с обезщетителна, обезпечителна,
социална и защитна функция, с публична дейност и събирането на дължимите
от него суми не е свързано с никаква фактическа и правна сложност, като
издирване на длъжник или проверка за налично имущество или парични
средства, запориране на банкови сметки и др. Седалището и банковите сметки
на Фонда били публични и общоизвестни.
Излага съображения, че процесуалният представител на взискателя не е
извършвал действия в изпълнителното производство, които да обусловят
заплащането на разноски по чл. 10, т. 2 от Наредбата, поради което съдебният
изпълнител е следвало да определи размера на адвокатското възнаграждение
само по чл. 10, т. 1 от Наредбата, а именно - 200 лева.
Хипотезата на чл. 10, т. 2 от Наредбата била приложима, когато наред с
действията по подготовка и завеждане на изпълнителното дело, адвокатът е
овластен да осъществи и процесуалното представителство и защитата на
страната по изпълнителното дело в рамките на цялото производство - да
участва при определянето и извършването на отделните способи на
принудително изпълнение, да възлага действия на съдебния изпълнител, да
заема становища по различни въпроси, касаещи производството, и то реално е
осъществено.
В случая сумата, за която бил издаден изпълнителния лист, била
платена в срока за доброволно изпълнение, не били извършени от
процесуалния представител на взискателя действия по водене на
изпълнителното дело, поради което жалбоподателят следвало да бъде
освободен от заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 10,
т. 2 от Наредбата.
Поради изложеното, моли съда да отмени отказа на съдебния
изпълнител да намали адвокатския хонорар на взискателя, като намали
претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение до 200 лева.
При условията на евентуалност поддържа, че ако се следват разноски на
взискателя за водене на изпълнителното производство, то същите следва да
бъдат намалени до законоустановения минимум, съобразно чл. 10, т. 2 от
Наредбата.
Моли също така, ако размерът на адвокатското възнаграждение бъде
редуциран, да се измени и размера на дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
2
Претендира заплащане на разноски.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят, чрез представителя си по
пълномощие, е подал писмени възражения срещу жалбата, в които излага
съображения за нейната неоснователност.
Частният съдебен изпълнител е изложил мотиви, съгласно разпоредбата
на чл. 436, ал. 3 от ГПК, в които излага съображения за неоснователност на
жалбата.
Съдът, като прецени обстоятелствата по делото, прие за установено
следното:
От приложеното копие на изпълнително дело № *0228120401170 по
описа на частен съдебен изпълнител с рег. № * се установява, че същото е
било образувано на 23.11.2022 г. по молба на взискателя С.В.Г., действащ
чрез майка си Р. В. С., подадена от представител пълномощие, въз основа на
приложен към молбата изпълнителен лист № 39 от 10.10.2022 г. на Окръжен
съд - Х., издаден срещу жалбоподателя по настоящото дело Г. гр. С. за сумата
от 24 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от настъпило на 22.07.2016г. вс.М., обл. Х. ПТП, ведно със законната
лихва, считано от 12.05.2021г. до окончателното изплащане. Към молбата за
образуване на изпълнително дело е приложено пълномощно и договор за
правна защита и съдействие, видно от които между взискателя и неговия
пълномощник адв. Я. М. С. от С. адвокатска колегия е било договорено и
заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1 550 лева за
образуване и процесуално представителство по изпълнително дело.
С разпореждане от 23.11.2022 г. ЧСИ е приел като разноски по делото
предявения адвокатски хонорар в размер на 1 550 лева.
С покана за доброволно изпълнение изх. № 75376/24.11.2022 г. ЧСИ е
поканил длъжника по изпълнително дело № *0228120401170 да заплати
дължимите по изпълнителното дело суми, в това число: 24 000 лева главница
(сумата по изпълнителния лист), 3 740лв. – лихви, 48 лева разноски по
изпълнителното дело, такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ с включен ДДС в размер на
2 372,88 лева, както и адвокатско възнаграждение в размер на 1 550 лева, или
общо задължение по изпълнителното дело към 24.11.2022 г. в размер на
31 710,88 лева.
3
Поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника на
25.11.2022 г.
С възражение вх. № 45582/29.11.2022 г. длъжникът Г. гр. С.
(жалбоподател в настоящото производство) е направил възражение за
прекомерност на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение и е
поискал намаляването му на 200 лева, както и пропорционално да бъде
намален размера на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
От констативен протокол изх. № 76191/29.11.2022 г. на ЧСИ се
установява, че от длъжника Г. е постъпила сумата в размер на 31 744,21 лева.
С молба вх. № 45636/29.11.2022 г., подадена от адв. Я. С., като
пълномощник на С.В.Г., действащ чрез майка си Р. В. С., е поискано налагане
на запор на МПС и банкови сметки на длъжника.
На 01.12.2022 г. по изпълнителното дело е постъпило и становище от
адв. Я. С., като пълномощник на С.В.Г., действащ чрез майка си Р. В. С., по
подаденото от длъжника (жалбоподател в настоящото производство)
възражение, в което се излагат съображения за неоснователност на
възражението.
С констативен протокол от 02.12.2022 г. (изх. № 76917/02.12.2022 г.)
ЧСИ е оставил без уважение възражението на длъжника за намаляване на
адвокатския хонорар.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът прие
следното:
Нормата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК предвижда възможността за
длъжника да обжалва разноските по изпълнението, като в това число се
включват и претендираните такива за заплатено адвокатско възнаграждение.
В тази връзка следва да бъдат взети предвид разясненията, дадени в т. 2 от ТР
под № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. дело с № 3/2015 г. по описа на ОСГТК на
ВКС, съгласно които "постановление за разноски" следва да се тълкува не в
буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се
произнася по задължението на длъжника за разноските по изпълнението. В
този смисъл всяко възражение срещу размера на търсено от съответната
страна адвокатско възнаграждение следва да се реализира и в изпълнителното
производство по реда и при условията на чл. 78, ал. 5 от ГПК, т.е. по искане
4
на страната пред органа, пред който е висящо съответното производство, в
случая - пред ЧСИ. Срокът, до който длъжникът може да иска намаляване на
адвокатското възнаграждение поради прекомерност е до приключване на
изпълнителното производство. С оглед на изложеното, жалбата е допустима,
като подадена в срок и от лице, имащо право на обжалване.
Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата), адвокатското
възнаграждение за образуване на изпълнително дело е в размер на 200 лева. А
съгласно т. 2 на цитирания член, възнаграждението за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания е в
размер на 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2.
Във връзка с гореизложеното, настоящият състав намира, че в случая
следва да се присъди възнаграждение само по чл. 10, т. 1 от Наредбата, а
именно - 200 лева, тъй като освен молбата за образуване на изпълнително
дело, процесуалният представител на взискателя не е извършил други
процесуални действия, попадащи в хипотезата на чл. 10, т. 2 от Наредбата-
водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания.
Установи се, че длъжникът е заплатил изцяло посочената в поканата за
доброволно изпълнение сума, в това число сумата по изпълнителния лист, на
четвъртия ден след получаване на поканата за доброволно изпълнение. Или,
сумата по изпълнителния лист не е събрана в резултат на предприети от
процесуалния представител на взискателя действия с цел удовлетворяване на
паричното вземане. Ирелевантно в тази връзка е обстоятелството, че с молба
от 29.11.2022 г. (подадена след подаденото от длъжника възражение за
намаляване на адвокатското възнаграждение - видно от входящите номера)
процесуалният представител на взискателя е поискал налагането на запор на
МПС и банкови сметки на длъжника, доколкото към тази дата задължението е
било платено. Впрочем, тук следва да се отбележи, че молбата за образуване
на изпълнителното дело не съдържа посочване на изпълнителни способи,
съгласно изискването на чл.426, ал.2 ГПК, и посочването им по-късно с молба
от 29.11.2022г. не следва да се тълкува като активност на взискателя по
делото, а като изправяне на нередовната молба, инициираща изпълнителното
5
производство.
Поради извършеното от длъжника плащане на дължимата сума на
29.11.2022 г., не представлява действие в изпълнителното производство,
което да обуслови заплащането на разноски по чл. 10, т. 2 от Наредбата, и
подаденото на 01.12.2022 г., т. е. след плащането на дължимата сума,
становище от процесуалния представител на взискателя.
Поради изложеното, следва да се отмени отказа на ЧСИ да намали
размера на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение,
обективиран в констативен протокол изх. № 76917/02.12.2022 г., с който се
оставя без уважение искането на жалбоподателя за намаляване на адвокатския
хонорар, приет по делото, като дължимото на взискателя адвокатско
възнаграждение следва да бъде намалено от 1 550 лева на 200 лева,
представляващо адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 1 от Наредбата - за
образуване на изпълнително дело.
Приетото по - горе обуславя и частична редукция на размера на таксата
по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ. Ето защо, следва да се
отмени и размерът на определената от ЧСИ към датата на изготвяне на
поканата за доброволно изпълнение такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като същата
следва да бъде определена от ЧСИ в новия дължим размер.
При този изход на делото - основателност на жалбата, и с оглед
направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски, в т.ч.
юрисконсултско възнаграждение, следва да му бъдат присъдени разноски в
размер общо на 123 лева, от които 25 лева - платена държавна такса за
настоящото производство, 48 лева - такси за администриране на жалбата и 50
лева юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8
от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от
Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим от изложеното, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказа на частен съдебен изпълнител с рег. № *, с район на
действие - Окръжен съд К., по изпълнително дело № *0228120401170, да
намали размера на претендираните разноски на взискателя за адвокатско
6
възнаграждение, обективиран в констативен протокол с изх. №
76917/02.12.2022 г., с който се оставя без уважение възражението на Г. гр. С.
против размера на адвокатския хонорар, приет по делото, вместо което
постановява:
НАМАЛЯВА размерът на дължимия адвокатски хонорар, съгласно
договор за правна защита и съдействие № 83 от 22.11.2022 г., сключен между
адв. Я. М. С. от С. адвокатска колегия и взискателя С.В.Г., с ЕГН **********,
действащ чрез майка си Р. В. С., по изпълнително дело № *0228120401170, от
1 550 лева на 200 лева.
ОТМЕНЯ размера на определената от ЧСИ Р.С. с рег. № * на КЧСИ по
изпълнително дело № *0228120401172, към датата на изготвяне на поканата
за доброволно изпълнение, такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ от 2 372,88 лева с
ДДС.
ОСЪЖДА С.В.Г., с ЕГН **********, действащ чрез неговата майка и
законен представител Р. В. С., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. К.,
бул. „Б.“ №*, вх.*, етаж *, кантора „С.“, да заплати на Г. гр. С., ул. „Г.“ № *,
ет. *, БУЛСТАТ *, разноски за настоящото производство в размер на 123
лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7