РЕШЕНИЕ
№ 105
гр. Радомир, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседА.е на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д. М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
Административно наказателно дело № 20241730200166 по описа за 2024
година
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН .
С електронен фиш серия К № ......., издаден от ОДМВР, гр. Перник, е наложено на
жалбоподателя Д. М. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „П. с.“ № ., ет. ., ап. ..,
административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лева за нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1
ЗДвП, на основА.е чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното му наказание жалбоподателят е обжалвал същото, като по
изложени в жалбата правни доводи моли съда да отмени атакувА.я електронен фиш изцяло, като
незаконосъобразен.
Въззиваемата страна – ОДМВР – Перник, редовно и своевременно призована, не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата.
Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема следното:
Съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е допустима и
съдът дължи разглеждането ù по същество.
От фактическа страна:
В представения и атакуван в настоящото производство електронен фиш е отразено, че на
процесната дата – 06.01.2023 г., в 12,58 ч., в община Радомир, АМ „Струма“, км 34+900, ПВ с.
Старо село, с посока към гр. Дупница, при ограничение на скоростта от 120 км/ч, въведено с ПЗ „В
1
26“, жалбоподателят, като водач на МПС „БМВ Х1 Х Драйв 18Д“, с рег. № СВ ...... РМ, е
управлявал МПС със скорост 145 км/ч.
В хода на съдебното следствие, предвид представените по делото писмени доказателства от
административнонаказващия орган в административнонаказателната преписка, се установява, че
атакувА.ят в настоящото производство електронен фиш е издаден въз основа на заснет снимков
материал с автоматизирано техническо средство, а именно автоматизирано техническо средство,
тип „ARH CAM S1“, с идент. № 11743d0, което се води на отчет в сектор „Пътна полиция” при ОД
МВР - Перник. Тези обстоятелства се установяват от протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № .......3/09.01.2023 г.
По делото безспорно се установява, че на 06.01.2023 г., в 12,58 ч., в община Радомир, АМ
„Струма“, км 34+900, ПВ с. Старо село, с посока към гр. Дупница, се е движело МПС - л. а. „БМВ
Х1 Х Драйв 18Д“, с рег. № СВ....... РМ. В същия район, в община Радомир, АМ „Струма“, с
автоматизирано техническо средство, тип „ARH CAM S1“, с идент. № 11743d0, се е извършвало
измерване на скоростта на преминаващите пътни превозни средства в стационарен режим чрез
заснемане. Разрешената в този участък на АМ „Струма“ скорост е 120 км/ч, което се установява от
приетото по делото писмо с рег. № ....../02.07.2024 г. от Областно пътно управление – Перник и
приложената към него схема на организацията на движението. В 12,58 ч. през обсега на АТСС
преминал и горепосоченият автомобил. След изтичане времето за контрол, полицейският служител
попълнил протокол/приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № ......от 12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирА. технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата.
След справка в ЦБД КАТ - МВР се установило, че превозното средство, с което е извършено
нарушението, е собственост на жалбоподателя Д. М. М.. Затова и с оглед разпоредбата на чл. 188,
ал. 1 от ЗДвП, срещу него бил издаден електронен фиш, серия К № 6847581 на ОД МВР - Перник, с
който на основА.е чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 100,00 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП. След връчване на
електронния фиш жалбоподателят не е упражнил правата си по чл. 189, ал. 5 и 9 от ЗДвП.
От правна страна:
Приложената справка от централна база данни по регистрация на пътни превозни средства
доказва, че Д. М. М. е собственик на автомобила, чиято скорост е била фиксирана от
автоматизираното техническо средство, което кореспондира и с вещественото доказателствено
средство - разпечатката от показА.ята на последното, съдържаща снимка, документираща именно
индивидуализирания автомобил. Предвид на тези доказателства, съдът прие за безспорно доказано,
че жалбоподателят е субект на извършеното нарушение по силата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, като
собственик на автомобила, с който е извършено нарушението, като липсват данни в АНП М. да се е
възползвал от възможността за възражение по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.
По делото се установи, че процесното нарушение е фиксирано с преносима система за
контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации, тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство № 11743d0. Безспорно
приложеното по административнонаказателната преписка удостоверение № 17.09.5126 от
Българския институт по метрология установява, че преносимата система за контрол на скоростта на
моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип „ARH CAM
S1“, е одобрен тип средство за измерване, която е вписана в регистъра на одобрените за използване
2
типове средства за измерване под № .....и е със срок на валидност от 07.09.2017 г. до 07.09.2027 г.
Същата работи в автоматичен и автономен режим, без участие и намеса от служител, който само
разполага техническото средство, въвежда необходимите параметри за контрол и изключва същото
при приключване на работа. Самата система измерва скоростта на преминаващите автомобили,
като заснема само тези, движещи се с превишена скорост и автоматично разпознава
регистрационния номер на МПС-то. В приложението, което е неразделна част от удостоверението
за одобрен тип, като средство за измерване на процесната система, подробно е описана
процедурата по обработване на данните, които са получени от лазерния модул, като събрА.те данни
не могат да бъдат променени от човешки фактор. Същевременно АТСС, освен че е одобрено по
реда на Закона за измервА.ята, същото е било и технически годно съгласно чл. 38 от Закона за
измервА.ята, тъй като е преминало последваща проверка за съответствие с техническите
изисквА.я, предвид приложените към административнонаказателната преписка писмени
доказателства, а именно: протокол за проверка № 03-СГ-ИСИС/11.02.2022 г. на отдел „Изпитване
на средства за измерване и софтуер“ на Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства
и съоръжения“ на Българския институт по метрология. Предвид на изложеното, АНО е доказал
установяването и заснемането на нарушението с годно за използване техническо средство.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е категорична, че когато самото нарушение е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган, на
нарушителя се издава ЕФ. Това е специална норма по отношение на разпоредбите, регулиращи
общия ред за налагане на административно наказА.е по ЗАНН, като същата дерогира приложението
на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
В ЕФ коректно е приспаднат в полза на нарушителя толеранса от допустимата техническа
грешка при измерването на скоростта (-3%), като същата е редуцирана на 145 км/ч, като е
конкретизирана и разликата между засечената и разрешената скорост - 25 км/ч. Следва да се
отбележи, че в ЕФ изрично е посочено, че в него е отбелязана не измерената скорост, а установена
стойност на скоростта, от което следва, че не е налице несъответствие или неяснота при
определянето на наказуемата скорост, поради което и липсата на изрично отбелязване дали е
приспаднат или не този толеранс, не съставлява нарушение на процесуалните правила, доколкото
не огрА.чава правото на защита на санкционираното лице.
На снимковия материал се наблюдава именно автомобилът, визиран в ЕФ, заснет при
приближаващ трафик, съответен на движението на превозното средство на жалбоподателя, поради
което всяко съмнение чия скорост е регистрирало автоматизираното техническо средство е
изключено. Дори и при наличие на второ превозно средство на изображението, то същото не може
да разколебае горния извод, тъй като съгласно приетото приложение към удостоверение за одобрен
тип № 17.09.5126 на Българския институт по метрология, превозното средство, чиято скорост е
измервал лазерният лъч на модула в момента на заснемане на изображението, е определяем от
пресичането на маркерите на четирите стрА. на изображението. В случая, пресечната точка на
маркерите е върху автомобила, посочен в ЕФ, който е ясно разпознаваем по марка и
регистрационен номер и е идентичен с посочения в ЕФ.
Не е спорно по делото и обстоятелството, както се посочи по-горе в настоящия съдебен акт,
че за използването на системата за видеоконтрол на процесното място е изготвен приложения по
административнонаказателната преписка протокол съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № .......... от
12.05.2015 г. В тази връзка настоящият състав следва да отбележи, че от неговото съдържА.е
следва да може да се удостоверят следните обстоятелства: информация за точното
3
местонахождение на мястото за контрол, датата на използване на автоматизираното техническо
средство, разположението на автоматизираното техническо средство спрямо посоката на движение
на контролирА.те моторни превозни средства, огрА.чителните пътни знаци, ако са налице такива,
разрешения скоростен режим, начало и край на участъка, начало и край на работата с
автоматизирано техническо средство и др., което удостоверяване се извършва чрез посочване на
имената на удостоверилото ги лице, което лице (в случая полицейският служител) с изготвянето на
протокола декларира, че автоматизираното техническо средство е използвано съгласно
нормативните предписА.я и изисквА.ята, въведени в инструкцията за неговата експлоатация. Този
протокол по своята същност представлява официален документ, тъй като се съставя от длъжностно
лице в кръга на службата му и се ползва с обвързваща доказателствена сила. Съставеният протокол
съдържа всички нормативно изискуеми реквизити, а записите в съдържА.ето му, съпоставени с
данните в ЕФ, позволяват формиране на еднозначен извод, че протоколът е относим към описаното
в ЕФ нарушение. Непопълването на сочените от жалбоподателя в становище от 10.07.2024 г. графи
в съставения протокол не съставлява такъв съществен порок на формата на същия, че да обоснове
само по себе си извод за съществен пропуск, а на още по-малко основА.е рефлектира върху правото
на защита на санкционираното лице. Протоколът по чл. 10 от Наредбата има удостоверителна
функция относно използването на конкретно мобилно АТСС, на конкретни дата и място, за
установяване на нарушения, свързА. със скоростния режим, установен в ЗДвП. В тази връзка съдът
констатира, че записите в съдържА.ето на съставения протокол за използването на мобилно АТСС,
с което процесното нарушение е установено, съпоставени със съдържА.ето на процесния фиш,
позволяват формиране на еднозначен извод, че протоколът е относим именно към описаното в него
нарушение – че на посочените в електронния фиш място, дата и час именно с тази техническа
система е установено нарушение при управление на процесното МПС (в същия смисъл: решение №
102/11.07.2022 г. на Административен съд - Перник по к. а. н. д. № 121/2022 г.).
Предвид всичко гореизложено, съдебният състав приема, че обсъдените доказателствени
материали удостоверяват с необходимата достоверност, че отразените в съдържА.ето на
електронния фиш обстоятелства относно съответната пътна структура и скоростен режим,
измерената скорост на движение, отчетеното превишение по отношение разрешената максимална
скорост и превозното средство, при управлението на което е извършено нарушението, съответстват
на действителното положение, интерпретирА. са обективно и са оценени правилно в съответствие с
материалния закон, а оттук - че квалифицирането на нарушението съответства на изложените
факти и е извършено законосъобразно. Безспорно доказано е, че жалбоподателят е субект на
установеното административно нарушение и следва да понесе отговорност за него, съгласно чл.
188, ал. 1 ЗДвП, в качеството си на собственик на процесното МПС. Поради това законосъобразно
именно по отношение на М. е образувано административнонаказателното производство. Самият
той не се е възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, поради което законосъобразно е
ангажирана отговорността му за установеното и доказано по несъмнен начин административно
нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
Не на последно място, обжалваният електронен фиш съответства на утвърдения със заповед
№ Iз - 305 от 04.02.2011 г. на министъра на вътрешните работи образец, носи лимитативно
установеното в нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП съдържание, поради което е редовен от процесуална
страна. Изискванията към формата, съдържанието, реквизитите и реда за издаване на АУАН и НП
са неприложими по отношение на ЕФ. Същият се издава по алтернативна, съкратена процедура,
законосъобразното протичане на която се предпоставя единствено от съблюдаването на
4
специалните правила и изисквания, регламентирани в нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, а те в случая
са спазени - отразени са данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване
на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът, на
когото е регистрирано превозното средство, описА.е на нарушението, нарушените разпоредби,
размерът на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното ú заплащане.
Изложеното дотук мотивира съдебния състав да приеме, че доказателствената съвкупност е
достатъчна за несъмнен извод, че на посочените дата и място М. е управлявал описаното превозно
средство със скорост над разрешената, установена с технически изправно АТСС – преносима
система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ
S1, № , поради което законосъобразно отговорността му е ангажирана по реда на чл. 189, ал. 4
ЗДвП с издаване на електронен фиш.
По отношение вида и размера на наложеното административно наказА.е:
За констатираното нарушение – превишаване на разрешената максимална скорост извън
населено място, санкцията се съдържа в разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП, видът и размерът
на която е определена в зависимост от стойността на превишението на скоростта. В конкретния
случай скоростта е превишена с 25 км/ч (стойност, получена след приспадане на допустимата
техническа грешка при изчисляване скоростта на движение), поради което за нарушението е
приложима санкцията по т. 3 от визираната разпоредба. Последната предвижда за превишаване на
разрешената максимална скорост от 21 до 30 км/ч наказА.е, определено в абсолютен размер – глоба
от 100,00 лева, изключващо възможността за преценка на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 ЗАНН. В
случая именно такова наказА.е е наложено на жалбоподателя и предвид законосъобразното му
определяне, обжалвА.ят електронен фиш следва да бъде потвърден. Намаляване на наказА.ето под
законоустановения размер е недопустимо.
Мотивиран от изложеното и на основА.е чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш, серия К № ..... на ОДМВР - Перник, с който на основА.е
чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП на Д. М. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, ул. „Пъстър свят“ № 9, ет. 6, ап. 25, е наложено административно наказА.е „глоба“ в размер
на 100,00 лева за нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Перник в 14-дневен
срок от съобщаването му на стрА.те
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5