Решение по дело №65/2021 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 52
Дата: 14 април 2021 г.
Съдия: Красимир Иванов Петракиев
Дело: 20214400500065
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 януари 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Плевен , 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Весела Л. Сахатчиева
Членове:Рени М. Спартанска

Красимир И. Петракиев
при участието на секретаря А. Й. Д.
като разгледа докладваното от Красимир И. Петракиев Въззивно гражданско
дело № 20214400500065 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 122/09.12.2020 г., Кнеженски районен съд по гр. дело №
273/2020г. по описа на същия съд е отхвърлил предявения от Ц. А. Н. от
гр.Кнежа, представлявана от адв. И.Н. против Кмета на Община Кнежа –
И.Л., чрез адв.С. Ч. от ПлАК, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ
– за признаване на незаконност на уволнението й и отмяна като
незаконосъобразна на Заповед № 192/ 18.05.2020 г. на Кмета на Община
КНЕЖА, с която е прекратено трудовото правоотношение между страните на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 вр. чл. 329 КТ – поради съкращаване на
щата и извършен подбор, като неоснователен и недоказан.
Отхвърлил предявения от Ц. А. Н. от гр.Кнежа, представлявана от адв.
И. Н. против Кмета на Община Кнежа – И.Л., иск с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 вр. чл. 8, ал. 2, от КТ – за признаване на уволнението й за
1
незаконно, поради злоупотреба с право от страна на работодателя и отмяна
като незаконосъобразна на Заповед № 192/ 18.05.2020 г. на Кмета на Община
КНЕЖА, с която е прекратено трудовото правоотношение между страните,
като неоснователен и недоказан.
Отхвърлил предявения от Ц. А. Н. от гр.Кнежа, представлявана от адв.
И. Н. против Кмета на Община Кнежа – И.Л., иск с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 2 от КТ – за възстановяване на длъжността, заемана преди
уволнението – Старши счетоводител в дирекция "Обща администрация" при
Община КНЕЖА, като неоснователен.
Осъдил на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Ц. А. Н. от гр.Кнежа, да
заплати на Община КНЕЖА, представлявана от кмета И.Л. сумата от 610
(шестстотин и десет) лева, представляващи разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от Ц. А.
Н.. В нея се правят оплаквания, че то е неправилно, необосновано на
събраните по делото доказателства, постановено при допуснато нарушение на
процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Развиват се
подробни доводи в тази насока. Твърди се, че подборът е извършен от
работодателя преди да е било утвърдено щатното разписание. Твърди се също
така, че в критериите за извършването му са били включени показатели,
които нямат отношение към двата основни зададени с чл.329 ал.1 от КТ – кой
има по-добра квалификация и кой работи по-добре. Твърди, че така избраните
показатели освен, че нямат отношение са били подредени с цел да дадат
предимство на другите участници в подбора. Също така твърди, че
неправилно в отделните показатели са взимани резултати от последните
години, а не от цялостната работа. Счита, че освен участвалите в подбора е
имало и още няколко длъжности, които са със сходни функции и също е
следвало да бъдат включени в подбора. Заявява, че съдът е следвало да даде
своето становище за законността на подбора, включително и по тези
оплаквания, съобразно постановките на ТР№3/16.01.2012г. по т.д.№3/2011г.
на ОСГК на ВКС. Изтъква, че съдът не е извършил цялостен анализ на
събраните по делото доказателства, в това число и на гласните такива, тъй
като в същите се съдържали данни, че подборът е проведен формално, а не по
2
зададените в закона критерии. В заключение моли съда да постанови
решение, с което да отмени изцяло обжалваното решение на РС-Кнежа, като
вместо него постанови друго по същество на спора, с което да уважи изцяло
обективно съединените искове.
В установения законов срок е постъпил писмен отговор от Община
Кнежа, чрез процесуалния представител адв.С. Ч.. В него се навеждат доводи
за неоснователост на въззивната жалба и законосъобразност на
първоинстанционното решение. Развиват се подробни съображения в тази
насока. Възприемат се изводите на съда, че е налице решение на
компетентния орган – Общински съвет Кнежа за намаляване щатната
численост на общинската администрация. Налице е ново утвърдено щатно
разписание, в което отпада една длъжност счетоводител. Назначена е
комисия, която да извърши подбор между длъжности със сходни функции със
съкратената. Зададени са със заповед от Кмета критерии за подбора. Същият е
извършен и обективиран в протокол. Развиват се подробни съображения по
отношение на всеки от приетите от комисията критерии. В заключение счита,
че е налице реално съкращаване в щата, законосъобразно извършен подбор и
законосъобразно осъществено уволнение на въззивницата. Моли решението
да бъде потвърдено, като претендира присъждане на разноски за въззивната
инстанция.
В съдебно заседание развитите в жалбата и отговора доводи се
пъддържат от процесуалните представители на страните, без да се навеждат
нови съображения.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и
доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
3
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Въззивната инстанция приема, че решението в обжалваната част е
недопустимо, тъй като е постановено срещу ненадлежен ответник. Видно от
диспозитива на решението са отхвърлени искове от Ц.Н. с правно основание
чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ против Кмета на Община Кнежа – И.Л..
Действително и в самата искова молба исковете са предявени по този начин
срещу Кмета на Община Кнежа.
Съгласно чл.344 ал.4 от КТТрудовите спорове по ал. 1 се разглеждат
от районния съд в тримесечен срок от постъпването на исковата молба и от
окръжния съд - в едномесечен срок от постъпването на жалбата“ В настоящия
случай са предявени два от исковете по чл.344 ал.1 този по т.1 и т.2 от КТ.
Съгласно чл. 357 от КТ „Трудови са споровете между работника или
служителя и работодателя относно възникването, съществуването,
изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, както и
споровете по изпълнението на колективните трудови договори и
установяването на трудов стаж.“
В пар.1 на Допълнителните разпоредби на КТ е дадена легална
дефиниция на „работодател“ – „всяко физическо лице, юридическо лице или
негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически
обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация,
стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което
самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение,
включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за
изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател“.
В конкретния случай работодател се явява юридическото лице Община-
Кнежа, тъй като тя е наела служителката – въззивница по трудово
правоотношение. Трудовия договор е сключен с Община Кнежа, а не с Кмета
И.Л.. Действително по силата на нормата на чл.38 ал.1 от ЗМСМА Кметът е
4
орган на изпълнителната власт в общината, но в това си качество той действа
винаги от и за сметка на общината, а не за своя сметка. Изпълнявайки
функциите си на Кмет на Община има само представителните правомощия
определени от закона, но не съставлява „работодател“ по отношение на
наетите служители в общинската администрация. Той е представител на
работодателя, така както изпълнителен директор или прокурист на едно
търговско дружество, но не притежава качеството работодател. Именно в
изпълнение на представителните си функции по закон Кметът подписва от
името на Общината, както трудовия договор, така и заповедите за неговото
прекратяване, но не може да бъде страна в съдебното исково производство
при тяхното оспорване по реда на чл.344 ал.1 от КТ.
Подробни и ясни са разясненията в тази насока дадени и в
Тълкувателно решение № 1 от 30.03.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2010 г.,
ОСГК, докладчик съдията Б. С.. В т.1 е посочено, че „По силата на чл. 124, ал.
1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е
нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно
правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. За да се
осъществи вложената в тази разпоредба цел на исковия процес -
разрешаването на граждански спор със сила на пресъдено нещо, той трябва да
е проведен с участието на лицата, които са засегнати от спора като
противопоставени негови страни - претендиращи или отричащи спорното
материално право /освен в предвидените от закон случаи на предявяване пред
съд на чужди права от свое име - чл. 26, ал. 2 от ГПК/. Те са надлежни,
процесуално легитимирани страни в процеса - ищец - от чието име се води
делото, и ответник - срещу което то се води /чл. 26, ал. 1 ГПК/. Кои са тези
лица следва от заявеното от ищеца в исковата молба спорно право,
индивидуализирано и с носителите на правоотношението, от което то
произтича.
Разпоредбата на чл. 344, ал. 1 КТ предвижда субективно право на
работника/служителя да оспорва законността на извършеното от
работодателя прекратяване на трудовото правоотношение помежду им и да
иска признаване на уволнението за незаконно и отмяната му,
възстановяването му на работа, присъждане на обезщетение за времето, през
което е останал без работа поради уволнението, както и поправка на
5
основанието за уволнение, вписано в трудовата му книжка или в други
документи. Спорът засяга правната сфера на работника и на работодателя
като страни по прекратеното правоотношение, което само по себе си обуславя
и легитимацията им като страни в процеса. Но тяхната легитимация е
предвидена и изрично в закона. Съгласно чл. 344, ал. 4 КТ споровете относно
законността на уволнението са трудови, а такива по легалната дефиниция,
съдържаща се в чл. 357 КТ, са споровете между работника/служителя и
работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и
прекратяването на трудовите правоотношения.“
В същото решение изрично е посочено и че „Процесуалната легитимация на
страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, поради
което за наличието й съдът следи служебно. Ако при проверката за това бъде
констатирано, че исковете по чл. 344, ал. 1 КТ са предявени срещу
ненадлежен ответник, съдът следва да укаже на ищеца да отстрани в
определен срок тази нередовност чрез предприемане на действия за
конституиране на надлежен ответник, като при неизпълнение на указанието
производството следва да бъде прекратено.“
Изложеното по-горе води до единствения възможен извод, че исковете
са предявени срещу ненадлежен ответник – Кмета на Община Кнежа – И.Л..
Задължение на съда е да следи за процесуалната легитимация на страните.
Постановявайки своето решение срещу ненадлежна страна, съдът е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила, която води до неговата
недопустимост. Такова решение следва да бъде обезсилено. Делото следва да
се върне на първата инстанция за последващи процесуални действия – ново
разглеждане от друг състав. Въззивният съд не може да се произнесе по
повдигнатите с жалбата въпроси по същество на спора, в това число за
законосъобразността на уволнението, тъй като на практика по делото е налице
нередовна искова молба, която не може да основе валиден съдебен процес,
който да приключи с произнасяне по същество по спорните въпроси. Следва
след връщане на делото РС-Кнежа да съблюдава дадените с настоящето
решение указания относно процесуалната легитимация на страните, като при
приключване по същество на спора се съобразят и направените досега
разноски.
6
С оглед всичко гореизложено, Окръжният съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА на осн. чл.270 ал.3 от ГПК Решение 122/09.12.2020 г.,
постановено от Кнеженски районен съд по гр. дело № 273/2020г. по описа на
същия съд, като процесуално НЕДОПУСТИМО – постановено срещу
ненадлежна страна.
ВРЪЩА делото на РС-Кнежа за ново разглеждане от друг състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от съобщението до страните, че е изготвено по реда на
чл.280 и следващите от ГПК на основание чл.280 ал.3 т.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7