Решение по дело №612/2022 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 9
Дата: 16 януари 2023 г.
Съдия: Мария Венциславова Милушева
Дело: 20221700500612
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 октомври 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Перник, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20221700500612 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е във връзка с депозирана въззивна жалба от К. Г. М., чрез
пълномощника й адв. А. С. – АК – *** срещу Решение № 688/21.06.2022г.,
постановено по гр. д. № 5921/2021г. по описа на Районен съд – гр. Перник, в частта, с
която съдът е допуснал извършването на съдебна делба върху процесния недвижим
имот между и при следните делбени части:
1. М. Б. М., с настоящ адрес - ***, с ЕГН **********, - 750/2111 идеални части;
2. Р. Т. М. с ЕГН.**********, с постоянен адрес - ***, Д. Я. К. с
ЕГН:**********, с постоянен адрес - ***, Ц. Я. М., с ЕГН:**********, с постоянен
адрес - *** – общо за тримата 750/2111 идеални части;
3.К. Г. М., с ЕГН : **********, с постоянен адрес - *** - 611/2111 идеална част.



Със същото съдебно решение съдът е отхвърлил иска за делба по отношение на
Г. Б. М. с ЕГН;**********, е постоянен адрес - ***, в която част решението, като
необжалвано, е влязло в сила.
1
С въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваната му част, е
неправилно и незаконосъобразно. Въззивния жалбоподател счита, че съдът неправилно
е определил неговата идеална част, което се отразява върху идеалните части на
останалите съделители. Счита, че съдът неправилно не е признал представения от
жалбоподателя документ, а именно: Нотариален акт № **, том ***, дело № 5600 от
1997г. на нотариус при ПРС с аргумента, че „цитираната сделка за дарение е нищожна,
поради липса на предмет и противоречие със закона, поради което и не е произвела
действие“. На следващо място се твърди, че при разглеждане на делото и
постановяването на обжалваното решение първоинстанционния съд е допуснал
съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като
делото е образувано по нередовна искова молба, с неясен петитум, а в частта, относно
горецитирания нотариален акт, съдът се е произнесъл свръх петитум, тъй като никоя от
страните в делото не е поискала обезсилването на въпросния нотариален акт.По
изложените подробни съображения намира решението за неправилно в обжалваната му
част и иска отмяната му.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК становище е постъпило само от въззиваемия М.
Б. М., чрез пълномощника му адв. И. Н.. В същия се излагат съображения за
неоснователност на депозираната въззивна жалба и се иска отхвърлянето й. Акцентира
се на обстоятелството, че въззивната жалбоподателка не е придобила спорните 400 кв.
метра от процесния недвижим имот, поради което първоинстанционния съд правилно е
определил делбените квоти.
В съдебно заседание, процесуалния представител на въззивния жалбоподател
пледира за уважаване на въззивната жалба. Изразява несъгласие с аргумента на
първоинстанционния съд, че нотариалния акт, с който тя е получила 400 кв. м. е
недействителен, като намира, че произнасянето на районния съд в тази насока е
недопустимо, като постановено в условията на свръх петитум, доколкото никой не е
повдигал въпрос за недействителността на нотариалния акт.
Представителят на въззиваемата страна М. М. изразява съгласие с изводите на
първоинстанционния съд, като намира за правилно изчислени делбените квоти на
съделителите. В депозирана писмена защита разширява доводите си, като намира, че
правилно първоинстанционния съд е приел за нищожна дарителската сделка, при която
съделителката К. М. е получила 400 кв. м. от процесния имот. Досежно възражението
за недопустимост на съдебния акт посочва, че същото е неоснователно, доколкото
съдът се произнася по делбените части в зависимост от приложените документи. По
изложените съображения иска отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на
решението, в обжалваната му част.
Пернишкият окръжен съд, като разгледа въззивната жалба и съобрази
предметните предели на инстанционния контрол, съобразно разпоредбата на чл.
269 ГПК, намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество-
правилно, с оглед наведените в жалбите оплаквания.
Съгл. нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
2
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените
фактически твърдения и е дал търсената защита. Съдът не споделя възражението на
въззивния жалбоподател за недопустимост на обжалвания съдебен акт, доколкото от
страна на последния не е налице произнасяне по непредявен иск, а мотивите на съда са
обхванали представените и приети в хода на производството писмени доказателства.
С обжалваното решение първоинстанционния съд е допуснал извършването на
съдебна делба върху следните недвижими имоти, находящи се ***, а именно:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 55871.509.217 (петдесет и пет хиляди осемстотин
седемдесет и едно, точка, петстотин и девет, точка двеста и седемнадесет), по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-
91/13.10.2008 год. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със
заповед: КД-14-14-29 от 17.02.2009 год, на Началник на СГКК - Перник, с адрес на
имота ***, с площ: 2111 кв.м. (две хиляди сто и единадесет квадратни метра), трайно
предназначение на територията : Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско
застрояване (до 10 м.), номер по предходен план : 3380 (три хиляди триста и
осемдесет), съседи: имот с идентификатор 55871.509.213, имот с идентификатор
55871.509.224, имот с идентификатор 55871.510.350. имот с идентификатор
55871.509.218 и имот с идентификатор 55871.509.211, съгласно Скица на поземлен
имот №15-230235 от 03.06.2015 год. на АГКК-СГКК град Перник МЕЖДУ И ПРИ
ДЕЛБЕНИ ЧАСТИ:
1. М. Б. М., с настоящ адрес - ***, с ЕГН **********, - 750/2111 идеални части;
2. Р. Т. М. с ЕГН.**********, с постоянен адрес - ***, Д. Я. К. с
ЕГН:**********, с постоянен адрес - ***, Ц. Я. М., с ЕГН:**********, с постоянен
адрес - *** – общо за тримата 750/2111 идеални части;
3.К. Г. М., с ЕГН : **********, с постоянен адрес - *** - 611/2111 идеална част.
Фактическата обстановка по делото е изяснена от районния съд, въз основа на
анализ на събраните доказателства и настоящата инстанция я възприема изцяло при
условията на чл. 272 ГПК.
Не е спорно по делото, а и е установено от приетите по делото писмени
доказателства, че с Нотариален акт № ** том *, дело № 32/1972г. на нотариус при
Районен съд – Перник, Ц. И. И. и Б. М. И. – родители на ищеца М. М., са признати за
собственици на дворно неурегулирано място, находящо се ***, с площ от 1500 кв. м.,
ведно с построената в същия къща.
На 22.04.1987г. ищецът М. Б. М. е придоби от родителите си правото на
собственост на ½ идеална част от собствения на Ц. и Б. И. недвижим имот – дворно
място и застроената в мястото масивна сграда с площ от 81 кв. м., по силата на
безвъзмездна сделка, обективирана в Нотариален акт № ***, том *, дело № 449 от
1987г. на нотариус В.Я. с район на действие РС – Перник.
На 22.07.1987г. Ц. И. И. самостоятелно и като пълномощник на съпруга си Б. М.
И., са дарили на другия си син Я. Б. М. останалата ½ идеална част от правото им на
собственост върху процесния недвижим имот, за което е съставен Нотариален акт №
***, том **, дело № 997 от 1987г. на нотариус В.Я., с район на действие РС – Перник.
На 28.11.1997г. М. Б. М. и Я. Б. М. са продали на племенницата си К. Г. М.
3
собственият си недвижим имот, а именно: полумасивна еднофамилна сграда с площ от
77,50 кв. метра и полумасивен гараж с площ от 12 кв. м., като сделката е обективирана
в Нотариален акт № ***, том ***, дело № 4457/1997г. на нотариус М. М., с район на
действие ПРС.
От представеното по делото Удостоверение за смърт и наследници на Ц. И. И. е
установено, че Я. Б. М. е починал на *** като е оставил за наследници съпругата си Р.
Т. М. и децата си Д. Я. К. и Ц. Я. М.. По силата на наследствено правоприемство
същите са станали съсобственици на притежаваната от Я. Б. М. идеална част от
процесния недвижим имот, като са заявили, че желаят тримата да получат общ дял от
наследството на наследодателя им Я. Б. М..
От приетите писмени доказателства е установено, че с изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
91/13.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед
КВ-14-14-29 от 17.02.2009т. на Началник на СЕКК – Перник, площта на процесния
недвижим имот е изменен, като същия става с площ от 2111 кв. м.
Приетия по делото нотариален акт № *** том ***, рег. № ***, дело № 399 от
2015г. на нотариус Н.З., установява, че К. Г. М. е била призната за собственик на
611/2111 идеални части от процесния недвижим имот по силата на давностно
владение.
Спорен между страните е единствено въпросът, свързан с придобИ.ето на 400
кв. м. от процесния недвижим имот от страна на К. Г. М.. Това е и предметът на
въззивната проверка.
По делото е приет Нотариален акт № **, том ***, дело № 5600 от 1997г. на
нотариус при ПРС, от който се установява, че Г. Б. М. е дарил на К. Г. М. следния свой
недвижим имот, а именно: дворно неурегулирано място, находящо с в ***, с площ от
400 кв.м. при граници: път, Б. М. И., Ц. И. И., ДЗС, което представлява част от дворно
неурегулирано място, цялото с площ от 1500 кв.м. от имот пл. № *** по плана на ***
при съседи на целия имот: път, Б. И., Ц. И. и ДЗС.
От приетия по делото Нотариален акт № **, том **, дело № 4669/75г. на
нотариус при Районен съд – гр. Перник М.Х. се установява, че предметът на сделката,
обективирана в горепосочения нотариален акт № ** от ***., а именно: 400 кв. метра от
процесния недвижим имот, са били придобити от Г. Б. М. от родителите му Ц. И. И. и
Б. М. И., по силата на безвъзмездна сделка – дарение.
Настоящия съдебен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния
съд относно нищожността на разпоредителната сделка, по силата на която ответницата
К. Г. М. е придобила правото на собственост върху 400 кв. м. от процесния недвижим
имот. Както в Нотариален акт № ***, том ***, дело № 5600 от 1997г., така и в
Нотариален акт № **, том **, дело № 4669/75г. процесната реална част не е строго
индивидуализирана с площ, граници и съседи, поради което не може да бъде предмет
на прехвърлителна сделка. Още повече, че липсата на строга индивидуализация на
въпросната реална част от имота води до невъзможност да се установи дали същата е
част от придобитите от К. М. 611/2111 ид. части от имота или не. Правилно
първоинстанционният съд е съобразил и обстоятелството, че съгласно действащата
към онзи момент разпоредба на чл. 59 ал. 1 от ЗТСУ /отм./ реално определени части от
дворищнорегулационни парцели не могат да се придобиват по силата на правни
4
сделки или по давност.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че
липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение, а решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено. Районният
съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз
основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е
привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до
законосъобразни правни изводи.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото, разноски във въззивното производство не се дължат.
Мотивиран от горното, Пернишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 688/21.06.2022г., постановено по гр. д. № 5921/2021г. по
описа на Районен съд – гр. Перник в обжалваната му част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5