№ 87
гр. Харманли, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. ИВАНОВА-
ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА АТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
Административно наказателно дело № 20235630200178 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на „ПИМК“ ООД, ЕИК ********* против Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, с който на жалбоподателя на
основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложено административно
наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2500,00 лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от
ЗДвП, както и заплащането на сума в размер на 31,00 лева на основание чл. 10б, ал. 5 от ЗП.
Срещу издадения електронен фиш в законоустановения срок е постъпила жалба от
„ПИМК“ ООД, депозирана чрез адвокат М. К., редовно упълномощена, с която моли съда да
се отмени обжалвания електронен фиш като незаконосъобразен, необоснован и постановен
при съществени процесуални нарушения. Счита, че е нарушена процедурата, по която е
ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател.
Процесният електронен фиш не съдържал дата на издаване, поради което бил невъзможен
контрол за спазване на срока по чл. 34 от ЗАНН. Същевременно според жалбоподателя този
срок бил изтекъл. Липсвала законова регламентация, която да предвижда, че може да се
издава електронен фиш за процесното нарушение. Ангажирането на
административнонаказателна отговорност следвало да се реализира с издаването на
наказателно постановление въз основа на акт за установяване на административно
нарушение, тъй като нямало изрично предвиден текст, установяващ, че за нарушение на чл.
179, ал.3б от ЗДВП, нарушителят може да бъде санкциониран с електронен фиш. На
следващо място се твърди, че в издадения електронен фиш не било посочено в какво се
изразява изпълнителното деяние - дали това е допускане от собственика на движението на
пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа без за пътното
превозно средство да е била заплатена пътната такса по чл. 10 ал. 1 от ЗП според
категорията на пътното превозно средство и съответно каква е категорията на ППС и дали
1
същото е от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, какъв е видът на дължимата такса /по т. 1
или по т. 2 на чл. 10 ал. 1 от ЗП/. В електронния фиш била посочена общата разпоредба на
чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, без конкретизация, съответно било налице нарушение на
процесуалните правила или изискванията за форма, ограничаващо правото на защита на
нарушителя. Безспорно елемент от правото на защита била възможността нарушителят да
разбере за какво е ангажирана административнонаказателната му отговорност, като в случая
не било ясно какви нарушения са му вменени. Неясно оставало и за какво точно бил
санкциониран жалбоподателя от посочените деяния - няма валидна маршрутна карта,
валидна тол декларация, незаплатена пътна такса. Твърди се, че оспореният електронен фиш
противоречал и на материалния закон.
Не се установявало безспорно дали жалбоподателят е наказан заради това, че е
нарушил забраната по чл. 102, ал. 2 от ЗДвД, като е допуснал движението на ППС без
едновременно да са изпълнени задълженията по установяване размера и по заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, или заради това, че не е заплатил дължимата пътна
такса. Безспорно било, че в електронния фиш било посочено като описание на деянието - за
посоченото ППС не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т.2 от ЗП. Дори
и да се приемело, че нарушението от обективната му страна било установено, то същото не
било подведено под приложимата по време, място и лица правна норма. На следващо място
процесното ППС било с технически допустима максимална маса 5000, брой оси 2, без
ремарке. От електронния фиш не ставало ясно по какъв начин било декларирано ППС - брой
оси, маса, екологична категория, и в какъв размер била заплатена тол такса. Не ставало ясно
и по какъв начин се констатирало несъответствието с декларираното. Не било посочено и в
какъв размер следва да бъде заплатена дължимата тол такса. Оспорва се компетентността на
актосъставителя и на АНО. Счита се, че органите издали процесния електронен фиш не са
били компетентни да издадат процесните актове. Оспорва се годността на техническото
средство, с което е било установено процесното нарушение. Счита се, че е приложим
институтът на чл. 28 от ЗАНН и неправилно не е бил приложен. Претендират се
направените разноски по делото.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят
редовно призован, не се представлява. Не се явява и упълномощеният по делото адвокат К..
Депозирано е писмено становище с вх. рег. № 3462 от 25.04.2023г.
Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призовани, се
представляват от юрисконсулт Р. Б.. В хода на съдебните прения се пледира за
потвърждаване на оспорения електронен фиш. Счита, че същият е издаден при спазване на
материалния и процесуалния закон. Представени са подробни писмени бележки.
Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Харманли, редовно
призовани, не изпращат представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на жалбата:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения 14-дневен срок от връчването на електронния фиш. Жалбата е подадена
по пощата на 17.03.2023г., а видно от представеният заверен препис на електронен фиш,
същият е бил връчен на 13.03.2023г.
Подадена е срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 189ж, ал. 5 от ЗДвП, от
надлежно процесуално легитимирана страна – наказаното лице. Жалбата съдържа всички
законоизискуеми реквизити.
По основателността на жалбата:
2
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за
извършване на нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП чрез издаване на електронен фиш. Нито
в ЗДвП, нито в ЗП обаче се предвижда възможност за административнонаказващия орган да
ангажира административнонаказателната отговорност на субектите на нарушението по чл.
102, ал. 2 от ЗДвП чрез издаване на електронен фиш.
Разпоредбите на чл. 167а и чл. 189ж от ЗДвП регламентират правомощията на
агенция „Пътна инфраструктура“ и начина за осъществяването им. Видно от съдържанието
на посочените правни норми те предвиждат възможност за административнонаказващият
орган да наложи административно наказание чрез издаването на електронен фиш за
нарушения по чл. 179, ал. 3, ал. 3а, ал. 3б и ал. 3в от ЗДвП, но не и за нарушение по чл. 102,
ал. 2 от ЗДвП, каквото е посочено, че е извършил жалбоподателят.
В процесния електронен фиш ясно и недвусмислено е посочено, че се налага
наказание на жалбоподателя за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, а не за нарушение на чл.
179, ал. 3б от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е посочена като санкционна
норма, а не като нарушеното правило за поведение и то доколкото тази на чл. 187а, ал. 2, т.
3 от ЗДвП препраща към нея.
Предвид това се формира извод, че за нарушението, за което е посочено, че се
ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, не се предвижда
издаване на електронен фиш, съответно процесният такъв е незаконосъобразно издаден. Ето
защо административнонаказващият орган е следвало да издаде акт за установяване на
административно нарушение и в последствие наказателно постановление при спазване на
изискванията за това. Неспазването на реда, по който може да се ангажира
административнонаказателната отгорност на едно лице и да му се наложи административно
наказание, несъмнено представлява съществено нарушение, ограничаващо правото на
защита на нарушителя и водещо до отмяна на наложеното наказание. Ето защо съдът
намира, че оспореният електронен фиш следва да бъде отменен.
Налице са и още пороци при издаване на процесния електронен фиш. Oт описанието
на нарушението не може да се направи извод за какво деяние всъщност жалбоподателя се
наказва – за неплащане на дължимата по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП пътна такса, за неизпълнение
на задълженията за установяване на изминатото разстояние по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа или за допускането на движението на това МПС в качеството му на
собственик, без да са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и
заплащане на таксата по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.
ЗДвП и ЗП предвиждат различни правила за поведение на жалбоподателя и всяко
едно от изброените представлява отделно административно нарушение.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП предвижда, че за преминаване по платената
пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние, като една от
таксите е такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал.
3 от ЗП. Заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине
разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото
разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното
пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на
изчислените за съответните тол сегменти такси. Таксата за изминато разстояние се определя
в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото
разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните
му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. Неплащането на
тази такса е въздигнато в административно нарушение в нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП,
съгласно която собственик на ППС от категорията на чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло
или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в
резултат на невярно декларирани данни, се наказва с глоба в размер на 2500 лева за
3
физически лица и имуществена санкция в размер на 2500 лева за юридически лица.
Условията и редът за функциониране на смесената система за таксуване са
предвидени в Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на
смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база
време и на база изминато разстояние /по-нататък наричана Наредбата/. Съгласно нормите на
Наредбата за ППС по чл.10б, ал. 3 от ЗП има два начина за изчисляване на дължимата тол
такса.
Дължимата тол такса от ППС от категорията на чл. 10б, ал. 3 от ЗП може да се
заплати предварително за деклариран предварително заявен маршрут. В тези случаи се
издава маршрутна карта, която позволява на едно ППД от категорията на чл. 10б, ал. 3 от ЗП
да премине еднократно разстояние в обхвата на платената пътна мрежа от начална до крайна
точка, с допълнителни, предварително посочени междинни точки – арг. чл. 16 от Наредбата.
Другият начин за изчисляване и заплащане на дължимата тол такса е при
установяване на действително изминатото разстояние между две точки от обхвата на
платената пътна мрежа, като то се определя чрез Електронната система за събиране на тол
такси посредством събирането и обработването на декларирани тол данни по смисъла на
Закона за пътищата. Ползвателите на платената пътна мрежа могат да предоставят на
Агенция "Пътна инфраструктура" данните, необходими за начисляване на дължимата такса,
директно чрез доставчик на услуга за електронно събиране на такса за изминато разстояние
по смисъла на чл. 13, ал. 1 или опосредено от лице, извършващо дейност като доставчик на
декларирани данни по смисъла на чл. 14, ал. 1. Съответно подаването на декларирани тол
данни може да става чрез налично бордово устройство.
Описаните нормативни разпоредби водят до извод, че собствениците на ППС от
категорията на чл. 10б, ал. 3 от ЗП освен задължението да заплатят таксата по чл. 10, ал. 1, т.
2 от ЗП имат и задължениято да подадат предварително данни за пътуването, за да се издаде
маршрутна карта или да подадат впоследствие данните, необходими за начисляване на
дължимата такса, тоест освен задължение да заплатят таксата имат задължение и да осигурят
необходимата информация за изчисляването й. Ето защо неизпълнението на задължението
свързани с установяване на изминатото разстояние, тоест с издаването на маршрутна карта
или подаване на данни за изминато разстояние също е въздигнато от законодателя в
административно нарушение.
По аналогичен начин стои въпросът, ако се декларират неверни данни относно
изминато разстояние и характеристики на ППС, доколкото те имат значение за определяне
на размер на дължимата тол такса – арг. чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.
Посоченото в процесния електронен фиш правило за поведение, което се счита за
нарушение, пък предвижда недопускане от собственик на движение на МПС, за което не са
изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащането на таксата по
чл. 10, ал. 1 от ЗП.
В описанието на нарушението в процесния електронен фиш е посочено, че за ППС
автобус Фолксваген Крафтер с рег. № РВ4610СВ изцяло не е заплатена дължимата пътна
такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта
или валидна тол декларация за преминаването. От така направеното описание не може да се
изведе за какво нарушение се ангажира отговорността на жалбоподателя за незаплащане на
тол таксата, за липса на маршрутна карта или тол декларация за преминаването. Няма
никакви твърдения в описанието на нарушението кой е собственик на това МПС и
съответно, че той е допуснал движението му. Липсват и твърдения по какъв точно начин не
са изпълнени изискванията за установяване на размера на дължимата тол такса–
декларирани са неверни данни, не са предадени данни нито директно чрез доставчик на
услуга за електронно събиране на такса или чрез опосредено от лице, извършващо дейност
като доставчик на декларирани данни или не е заплатена предварително таксата по
деклариран предварително заявен маршрут. Неизпълнението на задълженията във връзка с
4
размера на дължимата тол такса е елемент от обективната страна на нарушението по чл. 102,
ал. 2 от ЗДвП и следва да намира израз в описанието му.
Тази неяснота в описанието на нарушението води до ограничаване на правото на
защита на жалбоподателя да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен и
съответно наказан. Нарушението на правото на защита е самостоятелно основание за отмяна
на процесния електронен фиш.
С оглед изложените мотиви съдът намира жалбата за основателно, а процесният
електронен фиш за незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
По разноските:
С въвеждането на разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН се предвиди възможността
в производството по оспорване на наказателни постановления и електронни фишове да се
присъждат разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказва да бъде издаден такъв, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ.
Предвид изхода на делото и установената незаконосъобразност на обжалвания
електронен фиш, в правната сфера на жалбоподателя е възникнало право на разноски.
Според задължителното указания за прилагането на закона, дадени в т. 1 от тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013г., постановено по тълк. д. № 6 по описа за 2012г. на ОСГТК,
ВКС, приложими на основание чл. 144 от АПК, присъждат се само тези разноски, за които е
доказано да са реално извършени.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отбелязано,
че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 420,00 лева е платено „по банков
път“, за което са представени писмени доказателства.
Съгласно чл. 63д, ал. 2 ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може
по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата. Следователно за да се намали уговореното възнаграждение са необходими две
предпоставки – да е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото и да е
направено искане от насрещната страна.
В хода на съдебните прения е направено изрично възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение от представителя на административнонаказващия орган.
Съдът счита направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за
неоснователно. Определено според правилата на чл. 7, ал. 2, т. 2 вр. чл. 18, ал. 2 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното
възнаграждение за изготвяне на жалба против наказателно постановление и процесуално
представителство при наложено административно наказание в размер на 2500 лева е 550
лева, а претендираното възнаграждение е под този размер.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, районен съд - Харманли,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата №
**********, с който на „ПИМК“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
село М., община Р., област П., местност З. *** на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179,
ал. 3б от ЗДвП е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на
2500,00 лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, както и заплащането на сума в размер
5
на 31,00 лева на основание чл. 10б, ал. 5 от ЗП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК Агенция
„Пътна инфраструктура“ да заплати на „ПИМК“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление село М., община Р., област П., местност З. *** сума в размер на 420,00
лева, представляваща разноски по делото – адвокатско възнаграждение с ДДС.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, в 14-дневен срок от
уведомяването на страните за изготвянето му, пред Административен съд – Хасково.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
6