Присъда по дело №625/2015 на Софийски окръжен съд

Мотиви по н. о. х. д. № 625

по описа на Софийски окръжен съд за 2015 година

 

Производството по делото е образувано по обвинителен акт, изготвен от прокурор при С.о.п. по пр. пр. № 2207/2011 г. по описа на СОП, досъдебно производство – Следствено дело № по описа на ОСО при СОП, и внесен в СОС срещу лицето:

А.Р.М., ЕГН **********, роден на *** ***, постоянен адрес:***, настоящ адрес в Англия, със средно специално образование,  безработен, неженен, българин, българско гражданство, неосъждан,

С който му е повдигнато обвинение за това, че:

На 01.06.2011 г., вечерта, около 20.40 ч. на четвъртокласен път SF02603, километър 5-200, между село Ц. и село З., община С., обл. Софийска, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Опел Калибра" с ДК № ******, нарушил правилата за движение по пътищата:

- чл. 15, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП - „На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение..."

- чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - „На пътно платно с двупосочно движение, на водача на пътно превозно средство е забранено: когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение..."

- чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват."

- чл. 44, ал. 1 от ЗДвП - „При разминаване водачите на насрещно движещите се пътни превозни средства са длъжни да осигурят достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства" и по непредпазливост е причинил смъртта на Х. И. М. с ЕГН **********, като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта - 1.12 %о и при условията на независимо съпричиняване от страна на пострадалия.

Престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1, буква „б", пр. 1, вр. ал. 1, б. „в”, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3, от НК.

Обвинителния акт е изготвен и внесен след като с определение от 12.05.2012 г., по НОХД № 227/2012 г. по описа на СОС е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство по реда на глава двадесет и девета от НПК, но по искане на главния прокурор по реда на глава тридесет и трета от НПК – КНВД № 1311/2012 г. по описа на ВКС, е възобновено наказателното производство, поради допуснати съществени нарушения на процесуални правила. При повторното разглеждане на внесеното споразумение, поради нарушения, изразяващи се в неправилна правна квалификация на престъпното деяние, е отказано одобрението му, производството е върнато на СОП за отстраняване на посочените нередовности и след провеждане на допълнително разследване е внесен разглеждания в момента обвинителен акт.

 

Преди даване ход на съдебното следствие от страна на подсъдимия е поискано разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие, като от негова страна са признати всички факти, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В присъствие на упълномощения защитник на подсъдимия и с негово съгласие е направено признание на всички факти от обвинителния акт на основание чл. 371, т. 2 от НПК. С протоколно определение е одобрено признанието на подсъдимия, след като изрично му бе разяснено, че при постановяване на присъдата ще се ползват всички доказателства по досъдебното производство и самопризнанието. Делото е разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК, при което не са проведени разпити на свидетели и вещи лица.

По искане на пострадалите лица Х. Х. М. и С. Х. М., и двамата наследници на починалото лице Х. И. М., същите са конституирани като частни обвинители по делото. Лицата са представлявани от законен представител – М. И. Ц., като искането е направено чрез упълномощен повереник – адвокат И. Н. И.,

Като частни обвинители са конституирани и пострадалите лица Е. Х. И. и И. М. И., родители на починалото лице. Същите се представляват от повереник – адвокат И. Н. И..

Пострадалите Е. Х. И. и И. М. И., представлявани от адвокат И. Н. И. са конституирани като граждански ищци, като молбите за това в писмена форма са заведени в деловодство преди съдебното заседание, като са приети за разглеждане самостоятелни искове на тези две лица за осъждане на подсъдимия да заплати на всеки от тях сумата от 60 000 лева, представляващ обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва до окончателно изплащане на присъденото обезщетение.

           

След приключване на съдебното следствие, в хода на съдебните прения от страна на представителя на СОП се поддържа обвинението, като се иска определяне на наказание в размер около минимума. Счита за изцяло потвърдена фактическата обстановка, описана в обвинителния акт. Позовава се на посоката на политане на пострадалия за да направи извод, че той в последния момент е направил рязко движение за връщане на правилното място, където би следвало да се движи преди това. Обосновава извода, че е налице независимо съпричиняване с безспорно доказване на обстоятелството, че преди произшествието се е движил в крайно ляво в посоката си за движение. Отчита като смекчаващи вината обстоятелства чисто съдебно минало и положителни характеристични данни на подсъдимия. По отношение на гражданския иск изразява становище за неговото цялостно уважаване.

            От страна на процесуалния представител на конституираните частни обвинители и граждански ищци се иска определяне на наказание около средния размер от предвиденото за съответното престъпление, след което същото да бъде редуцирано. Алтернативно иска налагане на наказание около минимума, при което след редукцията да не бъде прилаган института на отлагане изтърпяване наказанието на основание чл. 66, ал. 1 от НК.

Счита, че не следва да се кредитират с доверие показанията на подсъдимия, които определя като средство за защита, изтъквайки късния момент, в която са дадени тези показания, както и противоречието в изложените от подсъдимия обстоятелства при отделните му обяснения в хода на досъдебното и съдебното производство. За свидетелство в тази насока изтъква различията в отделните автотехнически експертизи, които са изготвени след възобновяване на наказателното производство от страна на ВКС, която макар и сезиран с искане, обосновано с несъразмерност на наказанието е констатирал процесуални нарушения, на основание на които е постановил своя акт, цитиран по-горе.

Счита, че показанията на подсъдимия са средство за защита, като посочва, че същите са след възобновяване на производството и съобразяването на допълнителните автотехнически и комплексни автотехническа, медицинска и физическа експертиза дават различни причини за настъпването на произшествието, което от своя страна е дало основание на обвинението за извод, че е  налице независимо съпричиняване причинено от пострадалия Х. И. М..

Като основание за недоверие към доказателствата, установени от обясненията на подсъдимия  изтъква нелогичност от житейска страна на твърдението за движение на мотоциклетиста в неговата лента за движение, при което маневрата от подсъдимия за навлизане в лявата лента би довело до разминаване на двете превозни средства /всяко от тях движейки се в насрещната за посоката си на движение лента/. Счита за невъзможно рязкото завиване на мотоциклетиста надясно. За аргумент в тази посока посочва липсата на признание в хода на досъдебното производство от страна на подсъдими, че е  употребил алкохол в нарушение на изричната забрана за това в Закона за движението по пътищата.

Като аргумент в тази насока, както и като утежняващо отговорността обстоятелство изтъква липсата на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ от страна на подсъдимия. Позовава се на съдебната практика, вероятно имайки предвид ТР № 106 от 31.10.1983 г. по н. д. № 90/1982 г. на ОСНК на ВС относно понятието „спасителна маневра“, каквато счита, че не е налице от страна на подсъдимия. Счита, че същият не е съобразил скоростта си на движение в ограничената видимост, както и че липсват каквито и да е следи от предприето спиране, за което подсъдимия дава показания.

Приема за недостоверни показанията на подсъдимия, както и основанията за извод, че от негова страна е предприета спасителна маневра, съответно, че е налице независимо съпричиняванве от страна на пострадалото лице.

Изтъква отегчаващите отговорността обстоятелства – наличието на други нарушения по ЗДвП, количеството на алкохол в кръвта, както и липсата на задължителната застраховка, като посочва, че от страна на прокуратурата са посочени само смекчаващите такива.

Иска определяне на наказанието при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства.

По отношение на предявените граждански искове счита, че същите са доказани по основание, като по отношение на размера изтъква, че гражданските ищци са загубили свое дете в разцвета на силите му, което не може да бъде компенсирано с парични средства.

Упълномощеният защитник на подсъдимия – адвокат Д. иска признаване на подсъдимия за невинен, като счита, че предприетата от подсъдимия маневра следва да се счита като спасителна и единствено възможна, като изразява становище, че липсва нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, след като вещите лица категорично посочват, че ударът е бил неизбежен. В тази насока счита за безспорно доказано, че мотористът се е намирал лявата лента за движение на основание установените по реда на НПК обстоятелства   - разположение на деформациите по автомобила, разположението на тялото на пострадалия, разположението на раницата и деформацията по предното стъкло на автомобила.

Счита за правилно и в пълнота установената в обвинителния акт фактическа обстановка, без да я оспорва, като възраженията са по същество – за приложението на закона.

Алтернативно иска определяне на наказание в минимален размер и отлагане на изпълнението му на основание чл. 66, ал. 1 от НК, като изтъква, че липсват доказателства за нарушение на разпоредбите на чл. 15, чл. 20 и чл. 44 от ЗДвП, като не може да се говори за липса на контрол а за съзнателно предприети маневри от страна на двамата участници в произшествието. По отношение на чл. 44 от ЗДвП счита, че не става въпрос за разминаване и нарушаване на разпоредбата, изискваща поведение, осигуряващо достатъчно странично разстояние между превозните средства за осъществяване на това разминаване. В насока аргументи по алтернативното искане приема, че при извод за виновност на подсъдимия правилно е описано само нарушението на изискванията на чл. 16 от ЗДвП.

Като смекчаващи отговорността изтъква липсата на предишни осъждания, загрижеността му да издържа семейството си, както и съдействието в хода на разследването, след като се явява единствения очевидец на произшествието. Счита, че предходните нарушения на подсъдимия за нарушения на ЗДвП, предвид техния малък брой за значителен период от време, както и липсата на данни за санкциониране за причинени произшествия или за управление в пияно състояние  не дава основание тези нарушения да се считат за отегчаващо отговорността обстоятелство.

Счита, че подсъдимия е изразил съжалението си за случилото се, както в изявленията си, така и с оглед изричното му желание да приключи делото със споразумение, въпреки неяснотите към този момент.

Относно наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство счита, че от страна на подсъдимия е изтърпяно наказанието, определено в споразумението – три години, което е било изпълнено, въпреки възобновяването на наказателното производство и отмяна на определението, с което е одобрено споразумението.В тази насока преви искане за приспадане на това изтърпяно наказание.

 

В хода на съдебните прения подс. М. посочва, че е съгласен с написаното до момента. Отбелязва, че упрекът към него, че няма сключена задължителна застраховка се отнася и до починалото лице, което няма съответната правоспособност за управление на мотоциклет. Заявява, че не му е известно дали мотоциклетът е бил изправен.

При упражняване правото си на последна дума подсъдимият заявява съжаление за станалото, като се счита за виновен за употребения алкохол.

 

На основание чл. 373, ал. 3 от НПК, с оглед направеното самопризнание от страна на подсъдимия съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, а именно:

Подсъдимият е правоспособен водач, като притежава свидетелство за правоуправление на МПС № *********, издадено на 16.08.2004 г. от МВР С., валидно до 16.08.2014 г., за категория „В, М", с регистрирани от 2007 г. - 4 нарушения на ЗДвП, през 2009 г. - едно нарушение по ЗДвП, през 2010 г. - едно нарушение по ЗДвП, както и за произшествието, за резултата от което е ангажирана наказателната му отговорност по настоящото дело.

Към момента на настъпване на произшествието подс. М. е работел като електротехник във фирма „Е." ООД в гр. С., като след работа на 01.06.2011 г. е изпил една бира, около 17.00 ч., втора при пазаруване от магазин на път към дома си и още една в дома си.

След 20.10 ч. подсъдимия М. се качил в притежавания от него лек  автомобил марка/модел „Опел Калибра" с ДК № ****** и потеглил за с. З. за да се види с приятелката си. Времето било ясно без облаци и валежи и с идеална видимост, при дневна светлина. Пътя, по който се движел обвиняемият, бил планински, с много завои, с двупосочно пътно платно, без разделителна лента, с обща ширина 4.8 м., четвъртокласен път и дребнозърнест гладък асфалт без нарушения. На около километър - два преди с. Заселе имало дълъг ляв за него завой с радиус 180 метра и наклон на изкачване 5%. От дясната страна на платното в посоката на движението му, в района на произшествието имало еластична предпазна ограда /мантинела/ с височина 0.60 см.

Пострадалият Х. И. М. е притежавал свидетелство за правоуправление № *********, издадено 11.09.2007 г. за категории „В, BE, С,СЕ,М и Ткм".  Същият имал притежавал мотоциклет „Ямаха"  без регистрация, с рама № 3YF002423 и двигател № GYF 002423, без обаче да притежава съответната правоспособност „А" за управление на това моторно превозно средство. Същият е пътувал в този момент с посочения мотоциклет в посока от с. Зимевица, където се грижел за отглеждането на животни, към гр. С..

Когато обвиняемият излизал от гореспоменатия ляв за него завой изведнъж видял на около 30 метра, в дясно на посоката му за движение, срещу него, с голяма скорост да се приближава мотоциклет. Подс. М. нямал възможност да напусне платното в дясно, поради наличната, плътно до края на пътната лента мантинела, а при това положение дори да бил предприел спиране, мотоциклетиста пак щял да се удари челно в лекия му автомобил. С цел да избегне сблъсъка намалил скоростта и като предприел спасителна маневра, завил рязко в ляво, като имал намерение да влезе в канавката от ляво на пътя в посоката си движение. Когато обвиняемият с управлявания от него лек автомобил бил в насрещната лента в посоката му на движение, забелязал че моториста прави отчаяни опити да се върне в неговата си лента, а разстоянието между двете превозни средства значително намалявало. Изведнъж мотористът рязко завил на дясно в неговата си посока за движение и се ударил в десния преден калник на автомобила. Обвиняемият видял тялото на моториста да се удря в десния край на предното стъкло на автомобила му и да преминава от дясно на ляво над същия автомобил и тъй като от удара въздушните възглавници се отворили подс. М. загубил ориентация, поради което завил леко волана на дясно и плавно спрял.

След удар от рязкото движение на дясно мотоциклета се приплъзнал с лявата си страна пред автомобила и така бил провлачен от същия до края на пътното платно в дясно на посоката му за движение.

Когато автомобилът спрял окончателно било още светло. Подсъдимият е излязъл от автомобила и видял, че автомобила е спрял пред мотоциклета, крайно в дясно на пътното платно в посоката за движение на автомобила.

Същият видял безжизненото тяло на пострадалия в тревата, веднага позвънил на т. 112, съобщил за случилото се и помолил за помощ.

Съобщението за станалото ПТП е получено в РУ МВР гр. С. в 20.55 ч. и в 20.58 ч. във ФСМП гр. С..

Произшествието е посетено от ДОГ при ОД МВР гр. С.. Огледът на мястото на произшествието е започнал в 23.30 ч., на четвъртокласен път № SFO 2603, на километър 5-200 между селата Ц. и З..

Трупът на пострадалия Х. И. М. е откаран в КМСД в гр. С., ул. „*******".

Обвиняемият е изпробван за алкохол с дрегер „алкотест" 7510 и № 0099, който показал 1.22 процента алкохол в издишания от обвиняемия въздух. С талон № 0323494 обвиняемият се задължил за времето от 22.55 ч на 01.06.2011 г. до 00.30 ч на 02.06.2011 г. да се яви в ЦСМП гр. С. за да му бъде взета кръвна проба за алкохол. Със съдействието на мл. автоконтрольор - св. П. С. П., обвиняемият е отведен в ЦСМП гр. С., където около 23.30 ч. му е взета кръвна проба. При изследване съдържанието на алкохол в кръвта, съгласно приложената съдебно-химическа експертиза е било установено съдържание на алкохол в кръвта в размер на 0.9 промила на хиляда, като и с оглед момента на вземане на кръвната проба и момента на произшествието от назначената съдебно-химическа експертиза е било установено, че към момента на произшествието – 20.55 часа, подс. М. е  управлявал моторното превозно средство – лек автомобил „Опел Калибра“ със съдържание на алкохол в кръвта 1,12 промила на хиляда.

При извършената проверка от страна на служителите на РУ на МВР С. е установено, че за притежаваното от подсъдимия М. превозно средство няма сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност" за 2011 г., за което му е съставен АУАН.

От приложеното заключение по СМЕ 450/2011 г. се установява, че смъртта на Х. И. М. е причинена от тежка гръдна травма, довела до несъвместимо с живота разкъсване на аортата и масивна кръвозагуба, при което смъртта е настъпила с бърз темп. Непосредствено след произшествието пострадалият не е давал признаци на живот.

От съдебно-химическите експертизи №№ 279/11 г. и А-317/2011 г. се установява, че  в изследваната проба кръв на пострадалия Х. И. М. не открити следи от етилов алкохол, алкалоиди, барбитурати, салицилати, фенотиазинови, бензодиазепинови и имиправинови лекарствени средства.

За да приеме за установена описаната фактическа обстановка прокурорът се е позовал на заключението по назначената комплексна съдебна автотехническа, медицинска и физическа експертиза, съгласно което мястото на удара се намира на около 35 метра преди ориентира, считано от посоката на движение на мотоциклетиста и на около 2 метра вляво от десния край на пътното платно, считано от същата посока, тоест изцяло в тази половина от пътното платно /в района на местопроизшествието не е имало никаква маркировка/ предназначена за движение в посоката, в която се е движел мотоциклета, управляван от починалия Х. М..

Изхождайки от мястото на удара, мястото на спиране на лекия автомобил след произшествието, както и по отношение на мотоциклета – разположението му, и деформациите вещите лица приемат скорост от 50 км. ч. на движение и на двете моторни превозни средства преди произшествието.

Както от заключението по назначената комплексна експертиза, така и от заключението по изготвената първоначално съдебно медицинска експертиза се установява, че смъртта на Х. И. М. е причинена от тежка гръдна травма, довела до несъвместимо с живота разкъсване на аортата и масивна кръвозагуба, при което смъртта е настъпила с бърз темп. Непосредствено след произшествието пострадалият не е давал признаци на живот.

Предвид установените скорости на движение на двете превозни средства, вещите лица определят опасни зони на спиране на двете превозни средства – автомобил и мотоциклет съответно на 34 и на 36 метра. Определят също така, че предвид характеристиките на пътя в района на местопроизшествието – завой и гориста местност, пряката видимост между двете превозни средства е възможна при разстояние между тях от 50 метра, при което предвид еднаквите им скорости на движение в този момент всяко от превозните средства се е намирало на около 25 метра от мястото на удара. Предвид това вещите лица посочват изрично, че удара е бил непредотвратим и за двете превозни средства.

По отношение на отворилите се две предпазни въздушни възглавници в лекия автомобил вещите лица посочват, че предвид конструкцията на конкретното превозно средство, произведено през 1995 г., то при удар се задействат и двете предпазни въздушни възглавници, поради което отварянето на тази, предназначена за пътника не дава основание за извод, че в превозното средство е пътувало и друго лице.

При обсъждане на възможните причини за произшествието вещите лица приемат, че това не се дължи на внезапно настъпила техническа неизправност в някое от превозните средства, а за да не се получи удар е било необходимо всеки от водачите да разполага превозното си средство в десния край на пътното платно за посоката си на движение. На основание на това вещите лица определят, че причините за настъпването му са субективни, а именно начина на движение на двамата водачи - всеки в противоположната лента на движение.

За да стигнат до този извод вещите описват механизъм на настъпване на произшествието, при което лекият автомобил се е движел в левия край на пътното платно, спрямо неговата посока на движение, излизайки от ляв завой. В този момент срещу него се е движел мотоциклет отново в лявата полоса на пътното платно спрямо неговата посока на движение. Малко преди съприкосновението между тях, мотоциклетиста е предприел маневра за скъсяване на завоя /за него десен/. Съприкосновението между автомобила и мотоциклета е челно в дясната страна на лекия автомобил, като посоката на удара на мотоциклета спрямо автомобила може да се определи от деформациите по капака на лекия автомобил /сн.42 и 43 от фотоалбума/. При съприкосновението на мотоциклета с автомобила, центъра на тежестта на тялото на пострадалия и самия мотоциклет остава от дясната страна спрямо точката на първоначалния контакт. Това довежда освен до повдигане на задната част на мотоциклета и до неговото завъртане по посока на часовниковата стрелка, гледано отгоре. При това завъртане се получават деформациите по автомобила от дясно и деформациите в лявата част на мотоциклета. Мотоциклета е влачен до неговото постепенно отмятане на дясно спрямо движението на лекия автомобил, като свидетелство в тази насока за вещите лица е разположението на мотоциклета след произшествието - с предната част обратно на първоначалната си посока на движение.

При описания механизъм вещите лица посочват, че тялото на пострадалото лице в стремежа си да запази посоката и скоростта си на движение в момента на съприкосновението между автомобила и мотоциклета, е атакувало предното стъкло на автомобила с предната си горна лява част на тялото, при което обяснимо всички  травматични увреждания на Х. М. са локализирани изключително по предните повърхности на тялото, в това число и охлузванията и разкъсно-контузните рани по лицето, а така също и тежките увреждания в гръдно-коремната област, повече в лявата половина, в това число и най-значимото, несъвместимо с живота увреждане ­- разкъсването на аортата, станало причина за бързото настъпване на смъртта. Съответстваща на това според вещите лица е и индиректното счупване на втората дланна кост на дясната ръка - по типа на така наречената „боксова травма".

За движението на тялото вещите лица посочват, че след първоначалното съприкосновение между превозните средства, същото е преминало от сравнително вертикално, седящо положение върху мотоциклета, с опора в областта на седалището, ходилата и ръцете, съответно на седалката, степенките и ръкохватките, в хоризонтално положение, посредством повдигане на долната част и придвижване напред спрямо мотоциклета, при което долните крайници са влезли в контакт с кормилото, като са реализирани разкъсно-контузните рани на дясното бедро и лявото коляно.

Изхождайки от първоначалната посока на движение на тялото, което заедно с мотоциклета се намирало от дясната страна спрямо движението на автомобила, вещите лица посочват, че тялото се стреми да се движи от дясно на ляво спрямо движението на автомобила, поради което е отхвърлено напред и наляво спрямо движението на автомобила, за което според вещите лица свидетелства местоположението на раницата на пострадалия, която се движи по подобна траектория след удара, но е по-близо идеална точка и за това е намерена по-близо до първоначалния удар /по дължина на платното за движение е на разстояние идентично с разстоянието до първите одрасквания по асфалта/.

Описаните фактически обстоятелства съдът приема за установени от приложените в хода на досъдебното производство съдебно медицинска, съдебно-химически и комплексна съдебно медицинска, автотехническа и физическа експертиза, както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства - справка за пострадалото лице от АИС, справка за подсъдимия от ОД на МВР С., свидетелство за съдимост, протокол за оглед на местопроизшествие.

 

Предвид описаните за установени факти от правна страна съдът намира следното.

Без никакво съмнение произшествието е настъпило в лентата за движение на мотоциклетиста, при което макар и да липсва пътна маркировка по платното за движение общата ширина, установена при огледа от 4.8 метра дава основание за извод, че ширината на пътните ленти за движение в двете посоки е в рамките на половината от тази обща ширина на пътното платно. Несъмнен е извода, че ударът между двете превозни средства е настъпил изцяло в лентата за движение на мотоциклета, управляван от починалия Х. М., при което пряка причина за удара между двете превозни средства е движението на автомобила, управляван от подсъдимия в нарушение на забраната по чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за навлизане в лентата за насрещно движение при движение по път с двупосочно движение, каквито са конкретните правилата за движение в района на местопроизшествието. Относно причините за това навлизане в насрещната лента за движение съдът не счита за достоверни обстоятелствата, изложени от подсъдимия, които представляват защитна версия в опит да бъдат изтъкнати причини за това навлизане в насрещната лента. На първо място самите вещи лица не говорят за предприемане на маневра за навлизане в насрещната лента за движение, а за движение в тази лента, като при движение със скорост от 50 км. ч. /вещите лица определят, че скоростта е била не по-ниска от тази стойност/ превозното средство изминава около 14 метра в секунда, което прави невъзможно предприемането на маневра – навлизане в насрещната лента на около 10-15 метра от момента, в който подсъдимият, според неговите думи /обяснения в съдебно заседание/, е видял мотоциклетиста за да се движи в неговата лента за движение. Само като индикация за възможността за реакция в такъв случай може да се отбележи, че за предприемане на действия по спиране на превозното средство се изисква около една секунда време за реакция /изчисления на вещите лица при определяне на опасна зона и предотвратимост на удара/, при което е невъзможно според думите на подсъдимия да е видял пострадалото лице да се движи в неговата лента за движение на около 10-15 метра от и да предприеме маневра по навлизане в насрещната с цел избягване на удара. Мястото на удара, както и конкретната част от автомобилът, управляван от подсъдимия, с която се е сблъскал мотоциклетиста /предна дясна част/ определя местоположение на автомобила изцяло в лентата за насрещно движение, което според съда и обективните условия е невъзможно. Противоречието на показанията на подсъдимия относно скоростта си на движение /описана в с. з./ от 40 км. ч. С заключението на вещите лица, че скоростта му на движение е не по-ниска от 50 км. ч. е допълнително основание на съда да счита, че показанията на подсъдимия  не отразяват точно и обективно случилото се, поради което не следва да бъдат кредитирани с доверие.

Не може да бъде поставян въпросът за извършване на „спасителна маневра“ от страна на подсъдимия, след като според заключението на вещите лица, а и според съда, на основание изложеното малко по-горе, подсъдимият не се е движел в своята лента за движение, а се е намирал в насрещната лента, докато при извършване на такъв вид маневра се извършва нарушение на правилата за движение, но целта е избягване на удар. В конкретния случай подсъдимият не се е движел правомерно за да бъде необходимо отклонението му от това движение. Неговото движение е било именно неправомерно и той самостоятелно се е поставил в това положение, управлявайки в насрещната лента за движение. Неприложимостта на това понятие произтича и предвид причиняването на смърт, според цитираното ТР № 106/83 г. на ОСНК, както и с оглед заключението на вещите лица, че  е ударът е нямало да настъпи при движение на двамата водачи максимално вдясно в платната си за движение. В тази насока съдът приема, че предвид мястото на удара и късния момент на възприемане на опасността за движение изисква и предприемане на действия по незабавно намаляване на скоростта, в каквато насока подсъдимият твърди, че е предприел някакви действия, без обаче да е предприел аварийно спиране, каквото е допустимо за предотвратяване на произшествие.

Допълнителни основания да не бъдат кредитирани с доверие показанията на подсъдимия са и противоречията, констатирани при съпоставяне на показанията, дадени в хода на досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281 от НПК. В протокол за разпит от 03.04.2013 г. /близо две години след произшествието/ подсъдимият М. посочва, че е предприел спасителна маневра, с която е целял навлизане в канавката за да избегне удара /вероятно поради объркване посочва, че не предприел аварийно спиране за да не ускори удара с мотоциклетиста/, при което е намалил скоростта. Идентични обстоятелства посочва и в протокол за разпит от 15.10.2015 г., говорейки за навлизане в канавка и банкета отляво. Тези обстоятелства, посочени от подсъдимия в хода на досъдебното производство, определени в съдебно заседание от негова страна като най-точни с оглед времето, когато са дадени, противоречат на обективните обстоятелства, че в района на местопроизшествието не е отбелязано наличие на канавка, а са описани банкети в размер на 60 см. отдясно в посоката на движение на автомобила и 80 см. в обратна посока, а така също и тревиста площ с ширина/включително и банкета/ не по малко от три метра отляво на платното за движение гледано в посоката на огледа /съвпадаща с посоката на движение на автомобила/.

Противоречието в показанията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство от една страна с тези, дадени в съдебното производство, както и с обективни обстоятелства, установени по несъмнен и безспорен начин, а така също и късния момент, в която подсъдимият изразява конкретното си желание в момента на произшествието да извърши спасителна маневра, дават допълнително основание на съда да не възприема за достоверна фактическата обстановка, описвана от подсъдимия М., а същата е да е израз на желанието на лицето да се защити, обяснявайки причините, поради които е осъществявал движението си в насрещната лента за движение.

Съдът намира, че от една страна прокурорът е приел за установен механизмът на произшествието, описан от вещите лица, а от друга страна е приел, че подсъдимият е извършил спасителна маневра, навлизайки в насрещната лента за движение, описвайки установените обстоятелства. Според съда последният извод почива на доказателствата, установени единствено от показанията на подсъдимия, които следва да бъдат преценявани внимателно предвид изложеното по-горе не могат да бъдат приети за достоверни.

При описание на механизма на произшествието вещите лица приемат, че и двете превозни средства са се движели в насрещните ленти за движение, като може да се приеме, че този извод вещите лица правят на основание местоположение на тялото на починалия и неговите вещи – каска и раница, според които в допълнително заключение на вещото лице - физик, е обозначена посоката на движение на мотоциклетиста в момента на удара, както и силите, действащи в този момент, като тези сили са обозначени и с техните посоки. Според вещите лица в този момент посоката на мотоциклетиста е била насочена към преминаване надясно, като вещите лица описват това поведение като скъсяване на завоя /наричано още пресичане-сечене на завоя/. Тези действия на пострадалото лице, предвид габаритите на управляваното от него моторно превозно средство представляват поведение което е осъществено в нарушение на правилата за движение, на това поведение  предвид описания механизъм от вещите лица не може да се приеме като причина за маневра от страна на подсъдимия, който според вещите лица се е движел /а не е предприел навлизане/ в лявата лента за движение в неговата посока. Поради това съдът намира, че между поведението на пострадалото лице и настъпване на произшествието липсва причинна връзка, след като не неговото поведение е мотивирало подсъдимия да се движи в насрещната лента за движение. Това също дава основание на съда да счита, че неподкрепено с доказателства е извършването от страна на подсъдимия на „спасителна маневра“ в конкретния случай.

Без съмнение това поведение на пострадалото лице представлява нарушение на цитираните в обвинението разпоредби на чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като и на чл. 16, ал. 1 т. 1 от ЗДвП, без обаче това нарушение, описано от прокуратурата като независимо съпричиняване от негова страна, да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие, след като в момента на удара мотоциклетиста се е намирал изцяло в своята лента за движение, при което местонахождението на лекия автомобил изцяло в насрещната лента в този момент е пряката причина за удара. Описаното нарушение от страна на пострадалото лице следва да бъде вземано предвид като такова смекчаващо отговорността на подсъдимия, чийто действия според съда са конкретната причина за настъпване на произшествието.

Основното нарушение на подсъдимия се изразява в движението му в насрещната лента. Свързани и произтичащи от него са и описаните допълнителни нарушения – неизпълнение на задължението по чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за движение максимално вдясно в лентата си за движение, в какъвто случай също не би настъпило произшествието, в в какъвто случай ако бе изпълнено това задължение е следвало и в съответствие с разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗДвП да се движи така, че да осигури достатъчно разстояние за разминаване с мотоциклетиста.

Наличието на нарушение от страна на подсъдимия, което е в причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие дава основание на съда за извод, че от обективна страна от негова страна на осъществени признаците на престъпното деяние, за което му е повдигнато обвинение. Такива са на първо място наличието на нарушение, което да е в описаната връзка с настъпилия вреден резултат – причинената смърт на лицето Х. М., както и наличието на алкохол в кръвта на подсъдимия над 0.5 промила, което определя пияното му състояние.

Относно установеното количество алкохол съдът намира, че предвид описаните обстоятелства, около вземането на кръвна проба, както и за изследване от страна на специалист при лабораторията при МБАЛ „С. А.“ гр. С., а така също и измереното количество алкохол, установено при измерване с техническо средство, от страна на служителите на РУ на МВР С. при отиване на местопроизшествието без никакво съмнение може да ес направи извод, че към момента на произшествието подсъдимият е бил в пияно състояние, при което съдържанието на алкохол в кръвта му е било не по малко от 1.12 промил., поради което съдът счита, че неотразяващо се съществено липсата на конкретния протокол за вземане на кръвна проба, съставен във ФСМП С..

Поради това подсъдимият следва да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1, буква „б", пр. 1, вр. ал. 1, б. „в”, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3, от НК, за каквото обвинение е образувано наказателното производство.

 

При определяне на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия М. съдът отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства липсата на предишни осъждания, както и добрите характеристични данни за него /л.85, 86, т. 1  и л.107-109, т.3 от ДП/. Като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да бъде отчитано и поведението на пострадалото лице, което може да се приеме за форма на съпричиняване, при условията, обсъдени по-горе, а именно, изразяващи се в управление от негова страна на превозно средство в нарушение на изискването водачът да се движи максимално вдясно в платното си за движение – чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Липсата на причинна връзка между това поведение и настъпилото произшествие дава основание, дава основание на съда, както бе посочено по-горе,  да не отчита това поведение на пострадалия като съществено обстоятелство, смекчаващо отговорността на подсъдимия.

Като отегчаващи вината отговорността съдът отчита количеството алкохол в кръвта на подсъдимия, което основателно представителя на частните обвинители и граждански ищци посочва като такова. Съдържанието на алкохол е в доста по-високо ниво от минималното – 0.5 промила, което законът и практиката определят като граница, след която се приема, че лицето е в пияно състояние. Съдържанието на алкохол в концентрация значително над тази граница определя по-висока степен на алкохолно опиянение, което дава основание за извод, че подсъдимият е проявил в по-висока степен безотговорност към сигурността на движението по пътищата, нарушавайки разпоредбите забраняващи управление на МПС след употреба на алкохол.

Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да бъде отчитано и липсата на задължителна застраховка „гражданска отговорност”, сключена по повод използването на превозното средство, собственост на подсъдимия. Задължителния характер на тази застраховка, както и предназначението й да обезщетява трети лица за вреди, причинени във връзка с конкретното моторно превозно средство дава основание на съда да приема липсата й за отегчаващо отговорността обстоятелство, след като това представлява неглижиране от страна на подсъдимия на задължителните разпоредби в тази насока, както и на необходимостта правата на трети лица да бъдат гарантирани чрез сключването на тази застраховка. Това обстоятелство има своето отражение в по-голяма степен при оценка на личността на подсъдимия. В тази насока следва да се отбележи, че цитирани нарушения на пострадалото лице – липса на идентична застраховка, както и липсата на категория за управление на този вид превозно средство са обстоятелства, които се отнасят до личността на това пострадало лице, и в минимална степента на тежестта-обществената опасност на настъпилото произшествие, поради което не могат да бъдат взети предвид.

По тежест най-значимото отегчаващо вината обстоятелство, отчетено от съда са извършените от подсъдимия в предходен момент нарушения на правилата за движение. Видно от приложената справка в тази насока /л 51, т. 2 от ДП/, че през 2007 г. подсъдимия е наказван с глоба от 100 лева и лишаване от право на управлява МПС за срок от четири месеца за нарушение на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, която разпоредба предвижда санкциониране на водачи, управляващи с концентрация на алкохол в кръвта от 0.5 до 1.2 на хиляда /към този момент разпоредбата е предвиждала налагане на наказания глоба от 100 до 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок до една година/. Също така през 2009 г. подсъдимият е санкциониран  с глоба и лишаване от право да управлява МПС /200 лева и 4 месеца/ за нарушение на чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДВП, която предвижда санкциониране на водач, който откаже да предаде документите си на службите за контрол или осуети по какъвто и да е начин извършване на проверка., като са налице данни и за извършени четири отделни нарушения, които могат да бъдат определени като относително по-леки. Наличието обаче на предходен случай, в който подсъдимия те  бил наказван за управление след употреба на алкохол, както и да друго  сравнително тежко нарушение на правилата за движение дава основание на съда да счита, че е налице завишена обществена опасност, разкривано за личността на подсъдимия М., след като в предходен момент това лице е имало нееднократно поведение, застрашаващо живота и здравето на останалите участници в движението, включително и неговите.

Поради това съдът намира, че при определяне на наказанието лишаване от свобода в цитираните по-горе рамки следва да определи това наказание при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, които според съда натежават преди всичко с оглед предишните му нарушения, както и високата концентрация на алкохол в кръвта.  Според съда справедливото и съответстващо на престъплението наказание е в размер на наказанието лишаване от свобода в размер между минималния /3г./ и средния /6.5г./ като бъде по близък до средния, тоест в размер на 5 години лишаване от свобода. Не са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, поради което в съответствие с разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК следва да определи наказанието при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, като след редукция на така определеното наказание от пет години с една трета следва да бъде определено за изтърпяване на наказание в размер на три години и четири месеца от подсъдимия.

Доколкото същият не е осъждан до сега, при което да му е налагано наказание лишаване от свобода, както и предвид обстоятелствата, че определеното за изтърпяване наказание е под размера от пет години и престъплението е извършено при форма на вината непредпазливост, то на основание чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС, следва да бъде определено изпълнение на наказанието в затвор, като вид заведение за изтърпяване на наказанията по чл. 41, ал. 1 от ЗИНЗС, и конкретно в открито към затвора общежитие от открит тип. Именно в такова по вид заведение към затвора следва да се изтърпи наказанието, наложено на подсъдимия, поради което и на основание чл. 60, т. 3 от ЗИНЗС следва да бъде определен първоначален общ режим на изпълнението на наказанието.

Съдът намира, че в размер идентичен на наказанието лишаване от свобода следва да бъде определено и наказанието, по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК. Лишаването от право да управлява моторно превозно средство се налага задължително на основание чл. 343г от НК, като съдът намира, че това лишаване следва да бъде определено за срок от пет години, при което аргументите са идентични с аргументите за определяне на наказанието лишаване от свобода. Налице са данни за изпълнение на наказанието лишаване от право да управлява МПС, определено с отмененото през 2012 г. споразумение, като съгласно приложеното писмо № П-26/12 г.от 29.10.2015 г./последен неномериран лист от НОХД № 227/12 г. на СОС/ е видно, че на 01.06.2014 г. подсъдимият М. е изтърпял наказанието „лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от три години. Идентични са обстоятелствата относно изтърпяване на наказанието по отмененото споразумение и в цитираната по-горе справка за подсъдимия като водач.

Поради това е на основание чл. 59, ал. 4 от НК следва да бъде приспаднато времето, през което подсъдимият е изтърпял идентично по вид наказание, наложено му по със споразумението по НОХД № 227/2012 г. по описа на СОС.

 

По предявените граждански искове съдът намира, че същите са основателни по своето основание и частично неоснователни по своя размер.  

Видно е от приложеното удостоверение за родствени връзки /л. 89 т. 1 от ДП/, че гражданските ищци Е Х. И и И М. И са възходящи от първа степен – родители, на починалия Х. М. И, при което същите лица са пострадали по смисъла на закона освен преките му наследници – син и дъщеря. Без значение е обстоятелството, че тези низходящи наследници на починалия вероятно са предявили претенциите си през гаранционен фонд.

По делото не са събрани конкретни доказателства, които да дадат възможност за преценка на отношенията на починалото лице със своите родители, като предвид обозначените постоянни адреси на починалия и неговите родители може да се направи извод, че са живели на един и същ адрес в гр. С., ул. „********” № *. От показанията на св. М Ц, с която починалият е съжителствал на семейни начала може да се направи извод, че на посоченият адрес са живели както съвместно с родените по време на съжителството две малолетни в момента деца – Х. на 12 години и С. на 4 години /родена 4-5 месеца преди произшествието/.

Предвид липсата на други доказателства за причинените на гражданските ищци неимуществени вреди съдът намира, че следва въпросът за предявената от тях претенция следва да бъде разглеждан на база изложените обстоятелства, явяващи се идентични и по отношение на двамата самостоятелни граждански ищци, при което тези вреди се оценяват по макар и  оскъдни конкретни доказателства, но в преди всичко с оглед роднинската им връзка, както и съвместното им живеене. Следва да бъде отчетена и сравнително младата възраст на починалото лице, което се е намирало в разцвета на силите си и в активната част от живота си, създавайки и грижейки се за семейство непосредствено преди произшествието, както и внезапния характер на събитията, довели до смъртта му.

При това следва да бъде отчетено и поведението на пострадалото лице, което е управлявало без да притежава съответната правоспособност за конкретното превозно средство, което е било и нерегистрирано.

При тези идентични за отделните ищци обстоятелства, които са установени несъмнено от събраните писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, съдът намира, че справедливото обезщетение за всеки от Е Х. И и И М. И е в размер на 50 000 лева, в какъвто размер следва да бъде уважен предявеният от всеки един от тях граждански иск, като в останалата част претенцията бъде отхвърлена. Според съда обезщетение в размер на тази сума съответства, макар и условно на  дълбоките неприятни емоционални страдания на родители, загубили свое дете, намиращо се в млада възраст. Без да е  възможно за пълно и всеобхватна преценка на тези дълбоко емоционални и вътрешни преживявания на лица, загубило свой близък, според съда посочената сума от 50 000 лева съответства на преживените от гражданските ищци болки и страдания.

 

Предвид признаването на подсъдимия за виновен, на основание чл. 189, ал. 3 от НПКС на същият следва да бъде възложено заплащане по сметка на МВР сумата от 1600 лева за направените разноски в хода на досъдебното производство, както и да заплати по сметка на СОС сумата от 100 лева за направените в хода на съдебното производство разноски.

Предвид обстоятелството, че гражданските ищци са освободени от задължение за заплащане на дължимата държавна такса върху размера на предявените граждански искове на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, следваше подсъдимият да бъде осъден да заплати по сметка на съда и дължимите такси в размер на 4% върху уважените размери на гражданските искове, но това е пропуснато от съда при постановяване на присъдата, поради което произнасянето в тази насока следва да бъде извършено в следващ етап по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК.

По изложените съображения съдът единодушно постанови присъдата си и изготви мотивите към нея.

Мотивите са изготвени на 28.12.2015 г.

 

 

                                                                                           СЪДИЯ: