Определение по дело №861/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 310
Дата: 1 декември 2021 г.
Съдия: Надежда Иванова Желязкова Каличкова
Дело: 20215001000861
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 2 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 310
гр. Пловдив, 01.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова

Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно
частно търговско дело № 20215001000861 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК във вр. с чл. 121 ГПК.
Постъпила е частна жалба от Р. Т. АЛ. ЕГН ********** с настоящ адрес в Г.,
представляван от адв. П.Г. против определение № 260789 от 06.08.2021г., постановено по
т.д. № 202 по описа за 2019 г. на ОС С.З., с което е оставено без уважение възражението на
Р. Т. АЛ. за липса на международна компетентност на ОС С.З. да разгледа и реши правния
спор, по който е образувано т.д. № 202/2019г. по описа на ОС С.З.. Оспорени са изводите на
решаващия първоинстанционен съд, че спора повдигнат за решаване пред него не е свързан
с частноправно отношение с международен елемент по смисъла на чл. 1, ал.2 от КМЧП,
както и този, че е налице клауза в договора за кредит за пророгация на компетентност в
полза на българския съд. Като твърди, че има местоживеене в Г. и с приложението на чл.4,
ал.1 от Регламент № 1215/2012г. иска срещу него следва да бъде предявен пред
компетентния съд по местоживеенето му, настоява въззивният съд да отмени оспореното
определение и да уважи заявения от него отвод за некомпетентност на сезирания Окръжен
съд С.З.. Претендира разноски.
Ответникът – „П.И.Б.“ АД със седалище и адрес на управление ****, ЕИК *********,
представляван от юрисконсулт П.С. изразява становище за правилност и законосъобразност
на оспорения акт и настоява същия да бъде потвърден. Претендира разноски за въззивната
инстанция, изразяващи се в присъждане на юристконсултско възнаграждение. При
условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение от жалбоподателя.
Съдът, след преценка на изложеното в жалбата и данните по делото, намери за
установено следното:
Частната жалба е постъпила в деловодството на ОС С.З. с вх. № 268392 на
03.09.2021г., а актът, който е подложен на проверка с постъпилата жалба е връчен на
жалбоподателя на 02.09.2021г.. Казаното, съобразено с разпоредбата на чл. 275, ал.1 ГПК,
налага извод за депозиране на частната жалба в предвидения за това срок. Жалбата е
1
подадена от надлежна страна в производството, която има интерес да обжалва и е насочена
срещу акт, за който е предвиден инстанционен контрол. Всичко изложено до тук налага
извод за процесуална допустимост на частната жалбата.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Спорът, с който е сезиран Окръжен съд С.З. е с предмет осъдителен иск предявен от
„П.И.Б.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление **** против Р. Т. АЛ. с
постоянен адрес гр. С.З., **** за вземания с произход договор за банков кредит № ** **-**-
**** от 10.01.2007г., по силата който ищеца е предоставил на ответника – кредитополучател
банков кредит за покупка на недвижим имот – овърдрафт по разплащателна сметка при
максимално допустим размер на дебитното салдо до 90 000 лв..
Препис от исковата молба е връчен на ответника на посочения в същата адрес, като
изпратеното съобщение е върнато в цялост с отбелязване от връчителя, че по сведения на
сестрата на адресата същия живее и работи в Г., като е посочила и адрес за призоваването
му. Предприето е връчване на препис от исковата молба, ведно с приложенията на адреса на
ответника, посочен от сестрата му в Г. по реда на Регламент № 1393/2007 на Европейския
парламент и на Съвета от 13.11.2007г., а в срока по чл. 367, ал.2 вр. с чл. 131 ГПК е
постъпил отговор, с който е наведено възражение за неподсъдност на спора пред сезирания
съд, обосновано с приложението на Регламент № 1215/2012г. на Европейския парламент и
на Съвета от 12.12.2012г. и конкретно чл.4 и чл. 17, ал.1, б.б от същия.
Изложеното до тук налага да се приеме, че ответника има местоживеене в Г., което
обуславя повдигнатия за разрешаване спор по делото да бъде определен като такъв касещ
частноправни отношения с международен елемент – чл. 1, ал.2 КМЧП, а въпроса за
компетентния да се произнесе по него съд да бъде решен при съобразяване Регламент №
1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012г. относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения във вр. с чл. 3, ал.1 КМЧП.
Целта на приетото разплащане от Банката при условията на овърдрафт по
разплащателната сметка е за закупуване от кредитополучателя на недвижими имот –
Апартамент в гр. С.З. – вж. чл. 4 от договора за кредит, като е уговорен срок за ползване на
овърдрафта по разплащателната сметка – до 10.01.2012г., след което се закрива, а
евентуални налични непогасени задължения се издължават от кредитополучателя, съгласно
погасителен план – Приложение № 1, неразделна част от договора с краен срок 10.01.2029г..
Сумата е усвоена от кредитополучателя до уговорения краен срок за ползване, като на
25.04.2012г. страните са сключили Анекс № 1, ведно с погасителен план – приложение № 2 .
Уговорения начин на плащане е на месечни погасителни вноски с определена падежна дата,
съгласно погасителния план.
Приетото за установено до тук означава, че кредитирането е с цел придобиване на
жилищен имот – Апартамент в гр. С.З. т.е. целите на финансирането не са за търговска или
професионална дейност на кредитополучателя, а сумата след усвояването й до уговорения
краен срок за ползване е предвидено да бъде издължавана на месечни погасителни вноски,
съгласно погасителен план. Въз основа на това съдът приема, че кредитополучателят има
качеството на потребител по смисъла на чл. 17, ал.1 от Регламент 1215/2012г. на
Европейския Парламент и на Съвета, респ. на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Неоснователни са възраженията на ответника, че в случая е приложима разпоредбата
на чл.4 от Регламент 1215/2012г., тъй като същата разпоредба е част от Раздел І, Общи
Разпоредби, Глава Компетентност, а в конкретния случай предвид качеството на
кредитополучателя – потребител приложение следва да намерят специалните разпоредби на
Раздел ІV Компетентност при потребителски договори.
Съгласно чл.17, ал.1, б.б, пр. първо от Регламент № 1215/2012г. по отношение на дела
във връзка с договор, сключен с лице – потребител, за цел, която може да се приеме, че е
2
извън неговата търговска дейност или професия, компетентността се определя от настоящия
раздел, без да се засягат чл.6 и чл.7, т.5, ако се отнася до договор за заем, изплатим на
вноски или за всяка друга форма на кредит, предоставен за финансиране на продажбата на
стоки. Приложението на коментираната разпоредба, обаче страните са дерогирали още със
сключване на договора за банков кредит и конкретно с постигнатото от тях съгласие,
формулирано в чл. 33 от същия, по силата на което са приели, че всички възникнали
спорове ще се решават по взаимно съгласие, а ако такова не бъде постигнато – от
компетентния български съд. Налице е уговорка за пророгация на компетентност, с която е
дерогирана специалната компетентност при потребителски договори, посочената в Раздел
ІV Компетентност от Регламента. Няма спор, че към датата на сключване на договора и
двете страни са имали местоживеене или обичайно пребиваване в Б., което съпоставено с
уговореното в чл. 33 от договора, което не е в противоречие с повелителни разпоредби от
действащото българско законодателство, налага извод за наличие хипотезата на чл.19, ал.3
от Регламента, съответно за дерогация на предвидената специална компетентност. Тук ще се
посочи, че са неоснователни твърденията на жалбоподателя, че Регламента предвижда
възможност за дерогация на специалната подсъдност само със споразумение, което е
сключено след възникване на спора. Разпоредбата на чл. 19 от Регламент № 1215/2012г. на
Европейския Парламент и на Съвета е ясна и предвижда три алтернативни хипотези, с
проявлението на която и да е от тях следва да се приемат за настъпили последиците на
дерогацията.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя и за това, че за разрешаване на спора
относно компетентността на сезирания съд приложение следва да намери Регламент №
1896/2006г. на Европейския парламент и Съвета на Европа от 12.12.2006г., тъй като същия
касае създаване на процедура за европейска заповед за плащане т.е. урежда отношения с
предмет различен от този, по който е образувано т.д. № 202/2019г. по описа на ОС С.З..
Изводът е, че оспорения съдебен акт, като съобразен с материалния и процесуален
закон, следва да се потвърден.
При този изход на спора на ответника по жалбата се дължат разноски, а именно
възнаграждение за юрисконсулт за изготвения и подаден отговор на частната въззивна
жалба, които съгласно чл. 25а, ал.3 от НЗПП са в размер на 150 лв..
Мотивиран от изложеното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260789 от 06.08.2021г., постановено по т.д. № 202
по описа за 2019г. на ОС С.З..
ОСЪЖДА Р. Т. АЛ. с постоянен адрес гр. С.З., **** и настоящ адрес **** да заплати
на „П.И.Б.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление **** сума в размер на
150 лв., представляваща направени разноски по дължимо възнаграждение за юрисконсулт
пред въззивната инстанция.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок
от връчването му на страните.

Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4