Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 372
10.07.2020 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на осемнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ангелина Латунова
Прокурор: Цвета Пазаитова
като разгледа докладваното от съдия В.Желева и.административно дело №35 по
описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203, ал.1 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.1, ал.2 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано
е по искова молба от Х.Р.К. ***, с посочен по делото съдебен адрес:***, подадена
чрез пълномощника му адв. Ж.Д., против Областна дирекция на МВР – Хасково, с
адрес гр.Х., бул.„Б.“ №***.
Предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати сумата в
размер на 360 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди –
платено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство
по АНД №1046/2019 г. на Районен съд – Хасково, по което с Решение №338 от
14.11.2019 г. е бил отменен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия К №*******, издаден от
ОДМВР – Хасково. С исковата молба се претендира и законна лихва върху сумата от
360 лева, считано от датата на влизане в сила на решението на районния съд до
окончателното ѝ изплащане. Претендират се и разноски по делото.
Ответникът, ОДМВР – Хасково, в подаден чрез
процесуален представител писмен отговор на исковата молба, изразява становище
за неоснователност и недоказаност на исковата претенция. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. В случай на уважаване на иска, моли съдът да редуцира размера
му до 300 лева. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
по настоящото дело.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита
предявения иск за основателен и пледира същият да бъде уважен.
Съдът, като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
От
доказателствата по делото се установява, че с Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К
№*******, издаден от ОДМВР – Хасково, на ищеца Х.Р.К., за извършено на
02.05.2019 г. административно нарушение по чл.21, ал.2 от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
Електронният фиш е бил оспорен от ищеца пред
Районен съд – Хасково, където е било образувано АНД №1046/2019 г. по описа на същия
съд. От доказателствата, съдържащи се в това дело (приложено по настоящото в
оригинал), става ясно, че в
производството пред съда Х.Р.К. е бил представляван от адвокат Ж.Д.Д. от АК –
Хасково, която, като негов пълномощник, се е явила в откритото съдебно
заседание по делото, проведено на 16.10.2019 г.
Видно от двустранно подписаното Пълномощно с дата 07.10.2019
г., намиращо се на лист 9 от същото дело, адвокат Ж.Д. е била надлежно
упълномощена да представлява Х.Р.К. по АНД №1046 по описа за 2019 г. на РС – Хасково.
В пълномощното е обективиран и текст, който гласи, че между Х.К. и адвокат Ж.Д.
е бил договорен и заплатен в брой, в деня на подписване на пълномощното,
адвокатски хонорар в размер на 360 лева.
С постановеното по АНД №1046/2019 г. Решение №338/14.11.2019
г., Районен съд – Хасково е отменил Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К №******* на
ОДМВР – Хасково. Видно от направеното в съдебния акт отбелязване, същият е
влязъл в законна сила на 17.12.2019 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
Според разпоредбата на чл.203 от АПК, гражданите и
юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени
от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и
длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ,
като исковете се разглеждат по реда на чл.203 и сл. от АПК, към който препраща
и изричният текст на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Според чл.4 от ЗОДОВ, държавата и
общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се
характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на
обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или
бездействия. Във фактическия състав на отговорността на държавата се включват
следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв
административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт,
действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който
и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира
отговорността на държавата или общината по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В случая от доказателствата по делото се установи
наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната
страна, ОДМВР – Хасково. Налице е незаконосъобразен акт – Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
серия К №*******, издаден от ОДМВР – Хасково, който е отменен с постановеното
по АНД №1046/2019 г. Решение №338/14.11.2019 г. на Районен съд – Хасково. Незаконосъобразният
акт е издаден от орган в структурата на ответната Областна дирекция на МВР –
Хасково, която е юридическо лице, видно от чл.37, ал.2 от Закона за
Министерството на вътрешните работи, и следователно е пасивно легитимирана да
отговаря по така предявения иск, съгласно чл.205 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП,
електронният фиш се приравнява на НП. Следователно спрямо електронния фиш са
приложими всички доводи, относими за наказателните
постановления.
Налагането на административни наказания от
органите на администрацията за извършени административни нарушения е
санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя
непротиворечиво се определя като форма на административна (изпълнителна)
дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган
от административно наказващите органи, така и с оглед административната
правосубектност на последните. Независимо, че наказателното постановление,
респ. електронният фиш, не е административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за
вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл.1, ал.1
от ЗОДОВ, е че той е издаден от административен орган и представлява
властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда
наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на
нормативно възложени задължения, от упражняването на административна
правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност. Последната е изпълнителна дейност и наред със
съдебната и законодателната дейности е основна проява на държавната власт.
Дейността по налагане на административните наказания, свързана с издаване на
наказателно постановление (електронен фиш), както и извършените в нейните рамки
действия или бездействия, се отличава от правозащитната дейност, вредите от
която подлежат на обезщетение по реда на чл.2 от ЗОДОВ, именно по упражнената
от административните органи в този конкретен случай изпълнителна
(административна) функция в рамките на държавната власт. Административният
характер на дейността по издаване на наказателните постановления (електронен
фиш), както и на действията или бездействията по налагане на административните
наказания, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или
юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от
незаконосъобразните наказателни постановления, действия или бездействия като
такова по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В горния смисъл е и Тълкувателно постановление №2
от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. дело №2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия
на Върховния административен съд. В нормата на чл.130, ал.2 от ЗСВ е указано,
че тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за
органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното
самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.
С оглед на това, настоящият съдебен състав приема, че исковата претенция за
обезщетяване на имуществени вреди, претърпени в следствие на незаконосъобразния
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство серия К №*******, издаден от ОДМВР – Хасково, е процесуално
допустима и основателна.
По отношение доказването на елементите от
фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, според настоящия съдебен състав, от
събраните в хода на производството доказателства следва да се приеме, че
безспорно в случая е налице незаконосъобразна дейност на административен орган,
претърпени от ищеца имуществени вреди и наличие на причинно-следствена връзка
между незаконосъобразната административна дейност и настъпилия вредоносен
резултат.
Влязлото в сила Решение №338/14.11.2019 г.,
постановено по АНД №1046/2019 г. на Районен съд – Хасково, с което е отменен Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство серия К №*******, издаден от ОДМВР – Хасково, следва да се приеме като
безспорно доказателство за наличието на незаконосъобразна дейност на
административния орган.
По отношение на претендираното обезщетение в
размер на 360 лева, съставляващи заплатената от ищеца сума за правна защита и
съдействие по АНД №1046/2019 г. на РС – Хасково, съдът намира, че от събраните
доказателства, в тяхната съвкупност, действително се установява заплащането на
тази сума от страна на ищеца Х.Р.К. на адвокат Ж.Д.. В представеното по делото Пълномощно
от 07.10.2019 г. е вписано, че същото е за представителство и защита по АНД
№1046/2019 г. на РС – Хасково, като изрично е договорено и адвокатско
възнаграждение в размер на 360, платено в брой при подписване на пълномощното.
Поради това следва да се приеме, че договарянето и заплащането на сумата касае
точно това дело, образувано по повод отменения Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К
№*******, издаден от ОДМВР – Хасково.
По отношение на така заплатената сума следва да се има предвид, че до влизането в сила на новите ал.3, ал.4 и
ал.5 на чл.63 от ЗАНН (ДВ бр.94 от 29.11.2019 г.), разноските, понесени от
лицата в производствата по отмяна на незаконосъобразните наказателни
постановления и електронни фишове, подлежат на обезщетяване по реда на
специалното производство по ЗОДОВ. Тъй като искът по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е за
обезщетяване на вреди, настъпили вследствие от незаконосъобразността на
наказателно постановление (електронен фиш), действия или бездействия в рамките
на административното наказване, то и производството по обезщетяване на
направените разноски следва да се проведе по същия ред. В този смисъл е и
Тълкувателно постановление №2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. дело №2/2014 г.,
ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, в мотивите на
което е посочено, че доколкото искът по чл.1, ал.1 ЗОДОВ е за обезщетение за
вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление,
действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията
за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на
разглеждане по същия ред. С оглед на това, заявената искова претенция за
обезщетяване на вреди, съставляващи направени от ищеца разноски в хода на
оспорване на електронен фиш, се явява основателна, а предвид ангажираните
писмени доказателства – и доказана.
Предвид отменения по съдебен път електронен фиш,
претърпените от ищеца имуществени вреди, съставляващи заплатеното адвокатско
възнаграждение, се явяват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния
електронен фиш. В този смисъл е и Тълкувателно решение №1 от 15.03.2017 г. на
ВАС по тълк.дело №2/2016 г., ОСС, I и II колегия, с което е постановено, че при
предявяване пред административните съдилища на искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления,
изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и
отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4
от този закон. С оглед на това, съдът приема, че е налице и третата кумулативно
изискуема предпоставка от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно
наличие на причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия
вредоносен резултат. Предявеният иск е доказан и по размер.
Съдът намира за неоснователно направеното от
ответника с писмения отговор на исковата молба възражение срещу размера на
претендираното като обезщетение адвокатско възнаграждение от 360 лева,
респективно срещу размера на иска.
Макар да надхвърля предвидения в чл.18, ал.2 от
Наредба №1/09.07.2004 г. (в приложимата редакция към дата на договаряне размера
на възнаграждението – 07.10.2019 г., изм. и доп.ДВ бр.84 от 2016 г.) минимален
размер от 300 лева, размерът на заплатеното от ищеца в
административнонаказателното производство адвокатско възнаграждение не може да
се прецени като прекомерен. Съгласно посочената норма, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления,
в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл.7, ал.2, върху стойността на санкцията. Заплатената на адвоката
сума от 360 лева се явява съразмерна на извършената правна защита и
присъждането ѝ в този размер отговаря на критериите на чл.36, ал.2 от
Закона за адвокатурата, посочени като указания за преценка в мотивите на
Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС. В случая не може да се
приеме, че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение надвишава
съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение. Изплатеното в
повече от предвиденото в наредбата е минимално като стойност и съдът намира
същото за необходима последица от административнонаказателното обвинение. При
осъществяване защитата по АНД №1046/2019 г. на РС – Хасково, ищецът не е имал
недобросъвестно процесуално поведение, което да е основание за намаляване на
претърпяната имуществена вреда и по аргумент от мотивите на Тълкувателно
решение №1/2017 г. от 11.12.2018 г. по тълк. дело № 1/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Ищецът е направил искане и за присъждане на
законна лихва върху претендираната сума, считано от датата на влизане в сила на
решението на районния съд, до окончателното ѝ изплащане.
Доколкото въпросът за заплащане на лихва не е
уреден в ЗОДОВ, на основание §1 от ДР на същия нормативен акт се прилагат
разпоредбите на гражданските закони. Съгласно чл.86 от ЗЗД, при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня
на забавата, а съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД, има акцесорен характер и е обусловено от
наличието на главно задължение, каквото безспорно е налице по делото. Законната
лихва върху тази сума, с оглед т.4 от ТР №3/2004 г. на ОСГК на ВКС, е дължима
от влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни
актове и следователно се дължи върху главницата от 17.12.2019 г. – датата на
влизане в сила на решението, с което е отменен електронният фиш. Предвид
направеното искане от страна на ищеца, лихвата следва да бъде присъдена от посочената
дата.
Изложеното мотивира съда да приеме, че са
установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на
държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция следва да
бъде уважена изцяло, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца
обезщетение за имуществени вреди в размер на 360 лева, представляващи направени
разноски за адвокатско възнаграждение, в резултат на отменения като
незаконосъобразен със съдебно решение Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К №*******,
издаден от ОДМВР – Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 17.12.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.
С оглед изхода на
спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по
делото разноски. Направени са разноски от 10 лева – внесена държавна такса и 360
лева – заплатено възнаграждение за един адвокат по договаряне, извършено с упълномощаването
на пълномощника по настоящото дело от 07.01.2020 г.
Неоснователно е
направеното от ответника възражение за намаляване на така заплатеното
адвокатско възнаграждение поради прекомерност. Действително същото надвишава
минималния размер, определен в разпоредбата на чл.8, ал.1, т.1 от Наредба №1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в
приложимата към датата на договаряне на платената сума редакция, изм. и доп.ДВ бр.84 от 2016 г.), но не се явява прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, предвид обема на осъщественото процесуалното
представителство на ищеца.
Водим от изложеното и на основание чл.203 и сл. от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Хасково, с
адрес гр.Х., бул.„Б.“ №***, да заплати на Х.Р.К., ЕГН **********,***, сума в размер на 360 (триста и шестдесет) лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразен
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство серия К №*******, издаден от ОДМВР – Хасково, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 17.12.2019 г. до окончателното
ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Хасково, с
адрес гр.Х., бул.„Б.“ №***, да заплати на Х.Р.К., ЕГН **********,***, разноски
по делото в размер на 370 (триста и седемдесет) лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: