Р Е Ш Е Н И Е
Номер 575/29.10. Година 2019 Град
Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На двадесет и четвърти септември
Година 2019
В публичното заседание в следния
състав:
Председател:
Светослава Алексиева
Секретар: Роза Ризова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 01152 по описа за 2019
година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №18-1158-***/28.11.2018
г. на Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР – Перник, на Е.Р. ***, е наложено административно
наказание “глоба”, в размер 400 лв., на основание чл.53 от ЗАНН и чл.638, ал.3 от
Кодекса за застраховането, за това, че на 11.10.2018 г., в 17.30 часа, в гр. Батановци,
на път трети клас №605, като водач на
мотоциклет „Хонда 600Ф“, с рег. № ***, движейки
се в посока от ПП № I-6 към с.
Ярджиловци, при проверка се установило, че управлява МПС, собственост на друго
лице, за което няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите – нарушение на чл.638, ал.3 Кодекса
за застраховането..
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба
от Е.Р.Ц., чрез пълномощника му – адв. Б.В., който формално
оспорва констатацията за нарушение и навежда доводи за незаконосъобразност на наказателното
постановление поради издаването му при допуснати съществени нарушения на
процесуални правила и в нарушение на материалния закон.. Въз основа на това моли обжалваното постановление да бъде отменено.
Жалбоподателят, редовно призован,
не е участвал лично в съдебното производство. Процесуалният му
представител поддържа доводите в жалбата и пледира за отмяна на издаденото наказателно постановление.
Въззиваемата страна, в съпроводителното
писмо към преписката изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло. Представител
не е участвал в съдебното производство.
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18, както и доводите на страните от НПК, намира за
установено следното:
На 11.10.2018г., свидетелят Л.М. – мл. автоконтрольор
в сектор „ПП“ при ОД МВР – Перник, осъществявал контрол на пътното движение на
територията на 01 РУ – Перник. Около 17.30 часа получил сигнал за
мотоциклетист, който не спрял на подаден
му сигнал за спиране от служители на 02
РУ – Перник, както и че по този повод е започнато преследване на същия /в което се включил и автопатрул
на 01 РУ – Перник/ в посоката, в която нарушителят се отдалечил - от ПП № I-6 към с. Ярджиловци. Движейки се по път трети клас № 605, в началото на град ***водачът
на мотоциклета загубил контрол над превозното средство и реализирал ПТП с
имуществени вреди. На това място полицейските служители, които го следвали
установили самоличността му - Е.Р. Ц., и предприели проверка. При преглед на
изисканите от него документи и след справка в ЦБД – КАТ, свидетелят Л.М. констатирал, че управлявания от Ц.
мотоциклет „Хонда 600Ф“, с рег. № *** не е негова собственост,
тъй като е регистриран на името на друго лице. Тъй като водачът не представил
валидна застрахователна полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност“,
полицейският служител извършил справка /чрез разполагаемото служебно техническо
устройство – РСОД/ в регистъра на Гаранционния фонд, която потвърдила липсата
на сключен и действащ към момента договор за задължителната застраховка за управляваното МПС.
Въз основа на установеното фактическо положение срещу Е. Р. Ц. било
образувано административнонаказателно производство със съставяне на акт за установяване
на административно нарушение серия Д, №719223/11.10.2018г.,
като актосъставителят – свид. М. приел, че същият виновно
е нарушил разпоредбата на чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането. Свидетелството
за СУМПС на водача било иззето.
При съставяне
на АУАН соченият като нарушител заявил, че няма възражения срещу констатациите
в акта, подписал го и приел връчения му
препис.
В срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН не представил допълнителни писмени възражения.
На 28.11.2018г.,
при проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН и въз основа на събраните по
преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице основанията по
чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което ангажирал административнонаказателна отговорност на Е. Ц. за нарушението по чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането .
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за
установена по несъмнен начин, като взе предвид показанията на свидетеля Л.Б.М., както и писмените доказателства: АУАН
серия Д, №719223 от 11.10.2018г., заповед №313з-281/09.02.2016г. на Директор ОД
МВР – Перник.
Съобразно установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът
намира следното:
При извършване на служебна
проверка за законосъобразност, съдът намери, че съставеният акт за установяване
на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно
постановление отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и че не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Доводите в тази насока в жалбата
не се приемат за основателни.
На първо място, компетентността на административнонаказващия
орган е установена по безспорен начин по
делото. В наказателното постановление е
посочено, че С. Л. - на длъжност
началник сектор ПП при ОД МВР – Перник, е издал постановлението въз основа на
упълномощаване със заповед № 313з-281/09.02.2016г.. Същата е приета като писмено
доказателство по делото като от
съдържанието й е видно, че на основание законовата възможност, регламентирана в
нормата на чл.647, ал.2 от КЗ, директорът на ОДМВР Перник, овластен от закона да налага
административни наказания за визираните в нормата нарушения, сред които и процесното, е оправомощил други
длъжностни лица, вкл. началник сектор „ПП“, да издават наказателни постановления за нарушенията по чл. 638, ал. 1 –
3 и 5 и чл. 639 от КЗ. Същата заповед доказва и компетентността на актосъставителя за
съставяне на процесния акт, предвид това, че е длъжностно лице в
структурите на МВР, определени в
т.1 от заповедта.
Неоснователно е възражението, че описанието
на нарушението е неясно и затруднява
нарушителя да разбере какво административно нарушение му е вменено. Съдът не
констатира нарушение на изискването в чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН –
нарушението е описано ясно, с излагане в пълнота на всички обстоятелства
относими към фактическия състав
на посоченото административно нарушение,
поради което правото на защита на жалбоподателя и в най-малка степен не е
ограничено. Неизлагането на обстоятелства във връзка с реализираното от
жалбоподателя ПТП по никакъв начин не нарушава процесуалните изисквания, тъй
като настъпилото произшествие няма връзка с конкретното нарушение. От
показанията на свид. Л.М. се установява, че обстоятелствата свързани с ПТП са
били предмет на отделно изясняване и са
дали повод за образуване на друго административнонаказателно производство срещу
жалбоподателя с друг АУАН.
Неоснователно
е и възражението, че при съставянето на акта е нарушена разпоредбата на чл.40,
ал.1 от ЗАНН досежно института на свидетелите.
Същият е съставен в присъствието на двама свидетели, чиито имена са
вписани в акта, които са го подписали при съставянето му. Дори да се приеме, че никой от двамата не е участвал в
установяването на нарушението, в разрез с показанията на актосъставителя,
то условието в чл.40, ал.3 от ЗАНН е изпълнено.
Непосочването
на ЕГН и точни адреси на свидетелите действително нарушава изискването в чл.42,
т.7 от ЗАНН, но същото не е съществено до степен да обуслови отмяна на
наказателното постановление като незаконосъобразно. Вписването на данните
посочени в разпоредбата са установени с цел персонификация на свидетелите и
гарантиране участието им в производството при необходимост да бъдат призовани и
да дадат показания в качеството на свидетели. В случая, предвид обстоятелствата
при които е установено нарушението, изяснени в показанията на актосъставителя,
съдът приема, че свидетелите в акта са служители на ОДМВР - Перник,
поради което посочването на трите им имена е достатъчно за реализиране на
целите по-горе.
По отношение възражението за
срока по чл.52, ал.1 от ЗАНН, в който наказващият орган следва да се произнесе
по административнонаказателната преписка, следва да се отбележи, че този срок тече не от
съставянето на акта, а от получаването
на преписката, а данни кога се е случило това по делото няма. Същевременно,
дори произнасянето на наказващия орган с издаване на наказателното постановление
да е станало след изтичане на установения в разпоредбата месечен срок, то не
води до незаконосъобразност
на действията му, тъй като
срокът има само инструктивен характер и е установен, за да се
осигури бързина и ефективност на
административнонаказателното производство. По аргумент на императивната разпоредба на чл.34, ал. 3 от ЗАНН, нарушаването му по едни или
други причини не води до сочените от жалбоподателя последици.
По същество:
След съвкупен анализ на събраните
по делото доказателства, настоящият съдебен състав приема, че формираният извод
за осъществено нарушение по чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането е
законосъобразен и обоснован, тъй като съответства на установеното по казуса
фактическо положение.
Съображенията са следните:
Фактическите обстоятелства приети
по-горе се установяват по безспорен начин от
събраните доказателствени
материали по делото. Те еднозначно сочат, че към датата на проверката – 11.10.2018
г., Е. Ц. е управлявал превозно средство - мотоциклет „Хонда
600Ф“, с рег. №***, регистрирано на територията на Р. България и не спряно от
движение, за което не е имало сключен и действащ договор за задължителна
застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Това задължение
безусловно произтича от нормата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ и е без значение
дали ще бъде изпъленно от собственика или от друго лице, несобственик.
Нарушението на предписанието в
горепосочената норма безспорно се потвърждава от събраните доказателства –
гласни и писмени, които не си противоречат, а взаимно се подкрепят и допълват,
като изясняват всестранно и пълно фактите и обстоятелствата, предмет на
установяване и доказване в настоящото производство. Свидетелят Л.Б.М. последователно
и по обективен начин излага обстоятелствата по случая, като посочва, че при
проверката водачът на мотоциклета не е представил документ за сключен договор
за застраховка “Гражданска отговорност” и такъв не е имало, в което се уверил и след електронна справка в
регистъра на Гаранционния фонд чрез служебната РСОД. Тези му изявления налагат
убедителен извод, че формираната констатация за това, че по отношение на управляваното
от Ц. ППС не е било изпълнено задължението за сключване на задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ е базирана на всестранна проверка на
обстоятелствата по случая. Затова, съдът кредитира отразените в съставения акт
за нарушение фактически обстоятелства и приема, че са установени обективно и
съответстват на действителното положение.
В горната насока от страна на
жалбоподателя не са ангажирани
доказателства, обосноваващи различна констатация. Оспорването на констатацията
за нарушение в акта и постановлението е
чисто Формално, липсват каквито и да е доводи в насока неправилност на
същата, не са ангажирани доказателства, които да я разколебават или оборват, липсва и позоваване на такива, за да бъдат
събрани.
При това положение, съдът приема, че нарушението
е безспорно доказано. Доказано е също, че жалбоподателят, като несобственик на
управляваното МПС, за което не е била
сключена задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, е субект на това
нарушение. Същото правилно, в съответствие с установеното фактическо положение, е квалифицирано по
чл.638, ал.3 от Кодекса за
застраховането, тъй
като извършената проверка от контролните
органи относно собствеността на МПС е установила, че собственик е друго
лице, различно от водача. При тези
обстоятелства, актосъставителят
е формирал законосъобразна констатация, че жалбоподателят е лице, което не е собственик, но
управлява моторно превозно средство, за чието притежание
или ползване се изисква сключване
на договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" и в съответствие с тази констатация правилно
е квалифицирал нарушението по чл.638, ал.3
от Кодекса за застраховането.
Затова и с оглед диференцираната уредба по
чл. 638, ал. 1,
вр. чл. 483, ал. 1, т.
1 от КЗ и чл. 638, ал. 3 от КЗ преценката, че Ц. следва да понесе административно-наказателна отговорност
на основание чл.638, ал.3 от КЗ, в качеството му на водач, несобственик на
моторното превозно средство, се явява
законосъобразна и правилна.
По отношение вида и размера на административното
наказание:
За констатираното нарушение – неизпълнение на задължението за сключване на
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите от лице, което
не е собственик на управляваното моторно превозно средство, какъвто е Е. Ц., нормата на чл.638, ал.3 от КЗ предвижда глоба от 400 лв. Предвид
определянето на глобата в абсолютен размер, именно такова наказание следва да понесе
жалбоподателят, каквото е наложил
и административнонаказващият орган. Намаляване на наказанието под законоустановения
размер е недопустимо.
При този изход на
делото и с оглед субсидиарното прилагане правилата на
НПК за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления,
предвид липсата на особени правила в ЗАНН относно разноските направени от
страните /чл.84 ЗАНН/, няма основание за присъждане на направените от жалбоподателя разноски за
адвокатско възнаграждение в производството. Такива могат да се претендират само
при отменителен
съдебен акт и то по друг ред, не в рамките на административнонаказателното
производство, каквато е задължителната съдебна практика .
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №18-1158-***/28.11.2018 г., издадено
от Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР – Перник, с което на Е.Р. ***, с ЕГН **********, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането е наложено
административно наказание “глоба”, в размер 400 лв., , за това, че на
11.10.2018 г., в 17.30 часа, в гр. Батановци, управлява МПС - мотоциклет „Хонда 600Ф“, с
рег. № ***,, собственост на друго лице, за което няма сключен и действащ
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
– нарушение на чл.638, ал.3 Кодекса за застраховането..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ