Решение по дело №1241/2024 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 268
Дата: 18 октомври 2024 г. (в сила от 7 ноември 2024 г.)
Съдия: Георги Димов Пепеляшев
Дело: 20242100201241
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 3 септември 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 268
гр. Бургас, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Г. Д. Пепеляшев
Членове:Г. Хр. Иванов

СТАНИМИРА АНГ. И.ОВА
при участието на секретаря Милена Й. Софронова
в присъствието на прокурора Георги Т. Чинев
като разгледа докладваното от Г. Д. Пепеляшев Частно наказателно дело №
20242100201241 по описа за 2024 година

РЕШИ:
ДОПУСКА екстрадиция на исканото лице Д. М., роден на **********
год. в Република Азербайджан, притежаващ азербайджанска лична карта №
*********и азербайджански паспорт № ********, издаден на **********г.,
валиден до ********** г., на съдебните власти на Азербайджан за
осъществяване на наказателно преследване за извършено престъпление:
• по член 178.3.2 от НК на Република Азербайджан – измама в големи размери,
извършено в периода от 2017 г. до 2020 г.
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл. 17, ал. 7 от ЗЕЕЗА, взетата по
отношение на исканото лице Д. М. /J.М./, роден на ********** г. в Република
Азербайджан, мярка за неотклонение „Задържане под стража“ до
фактическото му предаване на молещата държава.
Решението може да се обжалва и/или протестира в 7-дневен срок от
днес пред АС Бургас.

1
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


Мотиви на Решение № 268/18.10.2024 г. по ЧНД № 1241/2024 г. по описа
на БОС.
Производството е по реда на чл. 17 от ЗЕЕЗА.
Образувано е по предложение на Окръжна прокуратура – Бургас по чл.
14, ал. 4, т. 5 от ЗЕЕЗА по искане на съдебните властите на Р. Азербайджан
ДЖ.М. /J.M./, роден на *************, въз основа на молба за екстрадиция от
Първият Заместник-главен прокурор на Р. Азербайджан, придружена с
документите чл. 12, ал. 2 от ЕКЕ и чл. 9, ал. 3 от ЗЕЕЗА с искане за предаване
на лицето с цел водене на наказателно производство.
Делото е във връзка с искане на съдебните власти на Р. Азербайджан по
повод издадена Молба за екстрадиция за Дж. М., спрямо когото е образувано
на 27.04.2024 г. досъдебно производство № *********, за разследване на
извършено престъпление в периода 2017 г. – 2020 г. е взел от своя приятел
Идр.Агх. Х. и го е измамил със значителна парична сума, последния път в гр.
Баку, обл. Хазар, населено място Гала с идеята да намери работа на сина на
последния и е измамил Идр.Х., с което е причинил значителна по размер вреда
– престъпление по чл. 178.2.4 от Наказателния кодекс на Р. Азербайджан, с
предвидено максимално наказание „лишаване от свобода“ до десет години.
В открито съдебно заседание проведено на 10.09.2024 г. исканото лице
не изразява съгласие за предаването му на Азербайджанските съдебни власти
и не прави отказ от принципа на особеността по чл. 61 от ЗЕЕЗА.
Представителят на БОП изразява становище, че са налице
предпоставките визирани в разпоредбите на чл. 5 от ЗЕЕЗА за предоставяне на
исканото лице. Не са налице отрицателните предпоставки визирани в
разпоредбите на чл. 6, 7 и 8 от ЗЕЕЗА, лицето е азербайджански гражданин,
няма данни да е получило политическо убежище, не се ползва от имунитет и е
наказателноотговорен, няма данни да е преследван по политически причини,
няма доказателства, че ще бъде подложен на насилие, изтезание или на
жестоко, нечовешко или унизително наказание, че не са гарантирани правата
му, свързани с наказателното производство и изпълнение на наказанието
съгласно изискванията на международното право, образуваното досъдебно
производство е за престъпление наказуемо и по българското законодателство –
чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Защитата на М. изразява становище за неоснователност на искането за
предаването му на азербайджанските съдебни власти. Оспорва дадените
гаранции от страна на Р. Азербайджан, счита, че М. ще бъде подложен на
нечовешко отношение в местата за лишаване от свобода в Р Азербайджан.
В личната си защита исканото лице изразява становище, че не трябва да
бъде предаван на азербайджанските власти тъй като има „временна закрила“
от българските власти.
В последната си дума М. смята, че делото срещу него е изфабрикувано,
моли съда да не допуска предаването му на азербайджанските власти.
След преценка на събраните по делото доказателства и становищата на
страните, изразени в съдебно заседание, съдът прие за установено от
1
фактическа страна следното:
Дж.М. е издирван по искане на Р. Азербайджан с молба за екстрадиция
На 27.04.2024 г. спрямо него е образувано досъдебно производство за
разследване на извършено престъпление „измама“ като е причинил
значителна по размери вреда – в периода 2017 г. – 2020 г. е взел от своя познат
Х.Агх.Идр.и го е измамил със значителна парична сума, последния път в гр.
Баку, обл. Хазар, населено място Гала с идеята да намери работа на сина на
Идр. Х. и го е измамил, като му е причинил значителна по размер вреда –
престъпление по чл. 178.2.4 от Наказателния кодекс на Република
Азербайджан, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до
десет години.
Давността за наказателното преследване не е изтекла.
Молбата е съобразена с чл. 14, ал. 4, т. 5 от ЗЕЕЗА, в едно с всички
придружаващи я документи, които са постъпили във връзка с конкретното
искане.
Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 5 от ЗЕЕЗА при постановяване на
решението си съдът трябва да прецени дали са налице условията на чл. 5 от
същия закон или дали не са налице някои от основанията за отказ по чл. 6, 7 и
8, за да може да извърши предаването на лицето на искащата държава.
В настоящия случай видно от приложените доказателства, са налице
условията на чл. 9 от ЗЕЕЗА за подаване на молба за екстрадиция. Молбата е
била подадена до Министерството на правосъдието на Република България и
след преценка на приложените към нея документи са препратени на ВКП.
Прокурор от БОП е внесъл в съда преписката по чл. 14, ал. 4, т. 5 от ЗЕЕЗА за
разглеждане по реда на чл. 17 от с.з.
Молбата за екстрадиция е по отношение на лице, което е обвинено в
извършване на деяние, наказуемо съгласно правото на Република
Азербайджан с „лишаване от свобода“ до десет години.
Наред с това деянието за което е издадена заповедта съставлява
престъпление и по законодателството на Република България, по смисъла на
чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което е
налице двойна наказуемост съгласно чл. 5 от ЗЕЕЗА.
От материалите по делото се установява, че не са налице основанията на
чл. 6 и 7 от ЗЕЕЗА за отказ за предаване на лицето – престъплението не е
амнистирано, не попада под нейната наказателна юрисдикция, исканото лице
не е осъдено за същото престъпление от български съд или съд на трета
държава членка на ЕС, не е изтърпяло и не търпи наказание за това деяние и
исканото лице не е малолетно съгласно българското законодателство.
Представените с молбата на компетентните власти на Р. Азербайджан
налагат извод, че не са налице и основанията за отказ от екстрадиция по чл. 7 и
8 от ЗЕЕЗА, тъй като престъплението, за което са иска предаването на
азербайджанския гражданин Дж. М. на се от категорията на политическите, не
представляват военно престъпление, лицето не се иска за съдене от
извънреден съд. Характерът на престъплението изключва възможността
екстрадицията да бъде с цел преследване или наказание на основание раса,
религия, гражданство, етническа принадлежност, нито пък се съдържат
2
каквито и да било данни, които да представляват индиция, че М. ще ще бъде
подложен от молещата държава на насилие, изтезание или на жестоко
нечовешко и унизително наказание. Видно от молбата и приложените
доказателства престъплението за което се иска да бъде предаден М. за
разследване на престъпление за което се предвижда наказание „лишаване от
свобода“ не е амнистирано, за същото в Р. България няма влязла в сила
присъда, а наказанието няма характера на смъртно наказание, изтърпяването
на наказанието не е погасено по давност.
Дж. М. е запознат и не се отказва от принципа на особеността визирани
в разпоредбите на чл. 61 от ЗЕЕЗА. Възраженията му относно наличието на
предпоставка по чл. 6 от ЗЕЕЗА не са основателни. Видно от доказателствата
по делото на Дж. М. от българската държава е предоставена временна закрила
на основание чл. 39, ал. 1, т. 1 от Закона за убежището и бежанците, което не
представлява убежище по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 2 от ЗЕЕЗА.
Предоставената от българската държава временна закрила не представлява
самостоятелно основание за отказ за предаване на лицето.
Поради това не са налице абсолютните основания за отказ да се изпълни
ЕЗА съгласно разпоредбата на чл. 5 за наличие на двойна наказуемост, по чл. 6
от ЗЕЕЗА – абсолютни основания за отказ, по чл. 7 и относителни основания,
предвидени в чл. 8 от ЗЕЕЗА.
Съобразно разпоредбата на чл. 17, ал. 7, пр. 2 от ЗЕЕЗА на исканото
лице следва да бъде взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ до
фактическото му предаване на издаващата държава.
Като съобрази всички изложено, съдът намира, че са налице
основанията, предвидени в ЗЕЕЗА за предаване на лицето за наказателно
преследване.
В съответствие с приетото решение за допускане на екстрадиция, на
основание чл. 17, ал. 7 от ЗЕЕЗ, съдът потвърди взетата по отношение на
исканото лице Дж. М. мярка за неотклонение задържане под стража до
фактическото му предаване на молещата държава.
Мотивиран от горното, съдът постанови решението си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.



3
Съобщи за изтекли лични данни