Р Е Ш Е Н И Е
№ 1043
Гр. Перник, 29.10.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и седми
септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Капка Станчева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 00905 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявен от
„А1“ ЕАД, с ЕИК: ********* срещу Р.В.М. установителен иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата
от 116,72 лв., представляваща стойност
на доставени и незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за
далекосъобщителни услуги № М3309927 от 06.09.2012 г., за която сума са издадени
фактура № ********* от 01.12.2014 г., фактура №
********* от 02.01.2015 г., фактура № ********* от 01.02.2015 г., фактура №
********* от 04.03.2015 г. и фактура № ********* от 01.04.2015 г. /след
допуснат отказ от иска за вземането за законна лихва в размер на сумата от 29,01
лв., начислена върху фактура № ********* от 01.04.2015 г. с влязло в сила
Определение от 09.03.2018 г./, удостоверена в Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 06829/2017 г. по описа на Районен
съд – Перник /обезсилена частично по отношение на сумата от 29,01 лв./.
Ищецът „А1“ ЕАД твърди, че между него и
ответницата Р.М. е съществувало облигационно правоотношение, възникнало от
сключен между страните Договор № М3309927 от 06.09.2012 г., по силата на който
ищцовото дружество предоставяло на насрещната страна далекосъобщителни услуги по
тарифен план „M-Tel Аctive S“ с месечна абонаментна такса в размер на сумата от 9,90 лв. с вкл.
ДДС и със срок на действие от 2 години, който впоследствие бил продължен за
неопределено време. Поддържа, че през отчетния период от 28.10.014 г. до
27.03.2015 г. „А1“ ЕАД изпълнило договорните си задължения и предоставило на ответницата
мобилни услуги на обща стойност от 116,72 лв., за която сума били издадени пет
броя фактури, удостоверяващи размера на вземането по отделни периоди в рамките
на общия, съответно: фактура № ********* от 01.12.2014 г., фактура № *********
от 02.01.2015 г., фактура № ********* от 01.02.2015 г., фактура № ********* от 04.03.2015
г. и фактура № ********* от 01.04. 2015 г. Посочва, че от своя страна М., в
качеството си на потребител, не изпълнила насрещното си задължение и не заплатила
на падежа – в 15-дневен срок от издаване на съответната фактура дължимите суми
за предоставените ѝ услуги. Изяснява се, че съгласно договорните клаузи
неполучаването на фактурата не освобождава ответницата от задължението ѝ
да заплати сумите. Ищецът заявява, че поради неплащането и на основание
приложимите към правоотношението Общи условия същият е прекратил едностранно процесния
договор. С тези съображения отправя искане за уважаване на исковата претенция.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК особеният
представител на ответницата Р.М. – адв. М.С. оспорва иска като неоснователен.
Твърди, че ищецът не е ангажирал годни доказателства, които да са от естество
да установят основанието за плащане и начина на формиране на задължението.
Счита, че представените по делото фактури нямат доказателствена стойност за
тези обстоятелства, тъй като са едностранно подписани от ищеца, а и няма данни
да са връчени на ответницата съгласно изискванията на чл. 26.4 от приложимите
Общи условия. Намира процесната сума за недължима и поради погасяването ѝ
с тригодишна погасителна давност. С тези доводи отправя искане за отхвърляне на
исковата претенция.
В съдебно заседание ищцовото дружество „А1“
ЕАД, редовно призовано, не изпраща представител. В депозирана по делото писмена
молба с рег. № 24637/25.09.2018 г., чрез пълномощника си адв. Г., заявява, че
поддържа исковата молба по изложените в същата съображения. Намира за безспорно
по делото съществуването през процесния период на договорни отношения между
страните, както и соченото неизпълнение на задълженията на ответницата, в
качеството ѝ на потребител – абонат на мобилни услуги по договора за
далекосъобщителни услуги. Изразява становище, че правото на принудително
изпълнение на вземането не е погасено. Отправя искане за уважаване на
предявения иск и за присъждане на сторените разноски по делото.
Особеният представител на ответницата – адв. М.С.
оспорва изцяло исковата претенция като неоснователна и отправя искане за
отхвърлянето ѝ. Посочва, че липсват годни доказателства за доставката на
услугите. Намира за неустановено по делото, че приложените от ищеца Общи
условия реално са достигнали до знанието на ответницата Р.М..
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен
е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД с
искане да бъде признато за установено със силата на пресъдено нещо съществуването
на парично вземане на ищеца срещу ответницата, удостоверено в Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 06829/2017 г. по описа на Районен съд –
Перник. Съдът, като съобрази, че последната е връчена на длъжника по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК, а установителният иск е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, след дадени указания по реда на чл. 415, т. 2 ГПК, намира, че за ищеца е
налице интерес от търсеното установяване.
Възникването
в полза на ищцовото дружество на процесното вземане е обусловено от
установяване, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през
процесния период на облигационно правоотношение с ответницата, породено от
сочения договор за мобилни услуги с твърдените предмет и съдържание, че е
изпълнил задължението си и е доставил на ответницата далекосъобщителните услуги
по вид и стойност, описани в издадените фактури, както и настъпване падежа на вземането
си.
От
приетите по делото писмени доказателства се установява, че между ищцовото
дружество „А1“ ЕАД /тогава „Мобилтел“ ЕАД – до 17.05.2018 г./, в качеството му
на доставчик и ответницата Р.В.М., в качеството ѝ на потребител, бил сключен
Договор № М3309927 от 06.09.2012 г., по силата на който ищецът поел задължение
да ѝ предоставя електронни съобщителни услуги чрез една или няколко
електронни съобщителни мрежи срещу заплащането от абоната на цена, съгласно
условията на Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора. От
последното се изяснява, че между страните бил договорен тарифен план „M-Tel Active S“ с месечна абонаметна такса в размер от
9,90 лв. В клаузата на чл. 5 от договора е предвидено, че същият се сключва за
срок от 24 месеца /2 години/, а съгласно клаузата на чл. 5.4 в случай, че в
рамките на последния месечен таксуван период от срока на договора абонатът не
уведоми писмено оператора, че желае договорът да бъде прекратен с изтичане на
този срок или, че желае да го продължи за нов такъв при определени условия, то
действието на договора продължава за неопределен срок при същите условия с възможност
за прекратяването му по всяко време от всяка от страните с едномесечно писмено
предизвестие. Съгласно уговореното, договорът за мобилни услуги е сключен при Общи
условия, за които ответницата е декларирала, че е запозната с тях и е съгласна да
спазва.
Предвид
изложеното и с оглед липсата на доказателства потребителят Р.М. да е упражнила
правото си по чл. 5.4 от договора и да е прекратила действието му с едностранно
предизвестие, съдът намира, че през процесния фактуриран период от 28.10.2014
г. до 27.03.2015 г. страните са били обвързани от облигационно правоотношение,
регулирано от общи условия, чийто правопораждащ юродически факт е договорът за
мобилни услуги от 06.09.2012 г. В тази връзка съдът намира за неоснователно
твърдението на особения представител на ответницата относно отсъствието на
доказателства Общите условия да са доведени до знанието ѝ. Съгласно разпоредбата
на чл. 298, ал. 1, т. 1, вр. чл. 287 ТЗ предложените от едната страна –
търговец общи условия обвързват насрещната страна, когато последната заяви
писмено, че ги приема. Изясни се, че в края на процесния договор от 06.09.2012
г. ответницата е декларирала с подписа си, че е запозната и съгласна с
приложимите Общи условия, които съгласно клаузата на чл. 5.8 от Приложение № 1
са Общите условия за взаимоотношенията между „Мобилтел“ ЕАД и абонатите и
потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „Мобилтел“ ЕАД по
стандартни GSM и UMTS, приети в
заверен препис като писмено доказателство по делото. Предвид изложеното, съдът
счита, че същите обвързват насрещната страна по правоотношението – потребителя.
По
силата на възникналата договорна обвързаност ищцовото дружество дължи да
предостави на ответницата съответните електронни далекосъобщителни услуги срещу
насрещното задължение за заплащане на цената за ползване на услугата съгласно
уговорения тарифен план. В клаузата на 26.4 /в редакцията, приложима към
процесния период/ от Общите условия е предвидено заплащането на услугите да се
извършва въз основа на месечна фактура, издавана от доставчика /мобилния
оператор/ на името на потребителя /абоната/, в 15-дневен срок от издаването
ѝ, както и, че неполучаването на фактурата не освобождава последния от
задължението да заплаща сумите.
В
настоящото производство ищецът претендира заплащането на сума в общ размер от
116,72 лв. с твърдението, че същата представлява стойност на доставени мобилни
услуги за отчетния период от 28.10.2014 г. до 27.03.2015 г., за която са
издадени 5 броя фактури, дубликати от които са приети в заверен препис като
писмени доказателства по делото. От съдържанието
на последните се установява, че ищецът „Мобилтел“ ЕАД /сега „А1“ ЕАД/ е начислил като дължими
от ответницата Р.В.М. суми за доставени мобилни услуги – такса разговори,
съобщения и месечни такси, конкретно описани по своя вид и стойност в
приложения на гърба на всяка от фактурата, както следва: с фактура № **********
от 01.12.2014 г. и срок за плащане до 16.12.2014 г. е начислена сума в общ
размер от 55,18 лв. за отчетния период от 28.10.2014 г. до 27.11.2014 г., с
фактура № ********** от 02.01.2015 г. и срок за плащане до 17.01.2015 г. е
начислена сума в общ размер от 51,42 лв. за отчетния период от 29.11.2014 г. до
27.12.2014 г., с фактура № ********** от 01.02.2015 г. и срок за плащане до
16.02.2015 г. е начислена сума в общ размер от 9,58 лв. за отчетния период от
28.12.2014 г. до 27.01.2015 г., с фактура № ********** от 04.03.2015 г. и срок
за плащане до 19.03.2015 г. е начислена сума в общ размер от 0,24 лв. за
отчетния период от 23.01.2015 г. до 27.02.2015 г. и с фактура № ********** от
01.04.2015 г. и срок за плащане до 16.04.2015 г. е начислена сума в общ размер
от 0,30 лв. за отчетния период от 28.02.2015 г. до 27.03.2015 г. Изяснява се,
че общата стойност по фактурите възлиза именно на 116,72 лв., която е и предмет
на исковата претенция.
Доколкото
в настоящия случай се касае за дубликати на фактури, издадени от ищеца и носещи
единствено печата на дружеството – доставчик на описаните услуги „Мобилтел“ ЕАД
/сега „А1“ ЕАД/, но не и подпис на потребителя Р.М. и с оглед отсъствието на
други доказателства, свидетелстващи, че на последната реално са предоставени
конкретните по вид и количество услуги, описани в приложенията към фактурите,
съдът намира, че ищецът не е доказал изпълнението на основното си задължение по
процесния договор, обуславящо възникването на правото му, респективно на
корелативното задължение на ответницата да заплати цената на услугата – нейната
доставка.
По
своята правна същност процесните фактури /дубликати/ представляват частни
свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180, ал. 1 ГПК, обективиращи изгодни
за техния издател факти – доставка на конкретни по вид и стойност
далекосъобщителни услуги. В този смисъл същите се ползват само с формална
доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление,
направено от субекта, сочен за техен издател, но не и с материална такава, присъща на официалните
документи. Предвид това и на общо основание в тежест на ищеца, в качеството му
на мобилен оператор е да докаже, че е предоставил на потребителя услугите, за които са издадени процесните
фактури. Въпреки разпределената му в тази насока доказателствена тежест ищецът
не ангажира доказателства, с които да установи при условията на пълно и главно
доказване, съгласно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, изпълнението през исковия
отчетен период на основното си задължение по процесния договор, което прави
исковата му претенция недоказана по своето основание. В тази връзка съдът
намира за неоснователно твърдението на „А1“ ЕАД, изложено в молбата му от
25.09.2018 г., че твърдяната доставка на мобилни услуги през процесния общ
отчетен период следва именно от издадените фактури и подробните разпечатки
/приложения/ на гърба на всяка от тях. Такава доказателствена сила тези
документи биха притежавали в случай, че носят подписа и на насрещната срана по
правоотношението – потребителя, тъй като в подобна хипотеза биха обективирали
извънсъдебното признание на абоната, че е получил от мобилния оператор далекосъобщителната
услуга, описана във фактурата /в този смисъл Решение № 252 от 3.01.2013 г. по
търг. дело № 1067/2011 г., II т. о., ТК на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК/. Както обаче беше изяснено, процесните 5 броя фактури и приложения към тях
не носят подписа на ответницата Р.М., поради което не се ползват с посоченото
доказателствено зачение съгласно чл. 175 ГПК.
Изложените
съображения дават основание на съда да приеме за недоказани обстоятелствата, удостоверени
в тези частни документи. Тук е мястото да се отбележи, че съдът счита за
неоснователни и изложените от ищеца доводи, че ответницата изрично е признала
неизпълнението на възникнали към ищеца договорни задължения. Изясни се, че в
отговора на исковата молба особеният представител на Р.М. оспорва
основателността на предявената претенция с доводи за липсата на доказателства,
които да установят основанието за плащане и начина на формиране на задължението
на ответницата, въвеждайки изрично възражение срещу доказателствената стойност
на едностранно подписаните от ищеца фактури, което оспорване особеният
представител поддържа и в съдебното заседание. Тези доводи по същността си
представляват възражение именно срещу основанието и размера на търсеното
вземане, а не признание по смисъла на чл. 175 , ал. 1 ГПК, което да бъде
отделено за безспорно по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК.
Предвид
това, съдът намира за неустановено по делото ищецът да е доставил на
ответницата мобилни услуги в претендираното количество, поради което не се доказва
същата да е длъжник за цената на тези услуги. По тези съображения предявеният иск
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД следва да бъде
отхвърлен изцяло на посоченото основание, поради което не е необходимо обсъждането
на възражението на особения представител за погасяване на вземането по давност,
обусловено от установяване възникването на това притезание.
По отговорността
за разноски:
При
този изход на спора – неоснователност на предявения иск, поначало право на
разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има единствено ответницата. Доколкото
обаче такива не са претендирани /същата се представлява от особен
представител/, а и няма доказателства за извършването им, то и не следва да ѝ
бъдат присъждани. Сторените от ищцовото дружество разноски следва да останат за
негова сметка.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А1“
ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Илинден, ул. „Кукуш“ № 1 срещу Р.В.М., с ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, установителен иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията
между страните, че Р.В.М. дължи на „А1“ ЕАД сумата от 116,72 лв., представляваща стойност на доставени и незаплатени
далекосъобщителни услуги по Договор за далекосъобщителни услуги № М3309927 от
06.09.2012 г., за която сума са издадени фактура № ********* от 01.12.2014 г.,
фактура № ********* от 02.01.2015 г., фактура № ********* от 01.02.2015 г.,
фактура № ********* от 04.03.2015 г. и фактура № ********* от 01.04.2015 г., удостоверена
в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.
гр. дело № 06829/2017 г. по описа на Районен съд – Перник, ГО, VIII-ми състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
При влизане в сила на решението, препис от
същото и препис от Определението от 09.03.2018 г., заедно с ч. гр. дело № 06829/2017
г. по описа на Районен съд – Перник, ГО, VIII-ми
състав да се изпратят на съответния състав.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: