Р Е
Ш Е Н
И Е
958/6.7.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в
открито съдебно заседание на 17.06.2020 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като разгледа
докладваното от районния съдия НАХД № 661
по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на „А Т.З.Т.“ ООД против НП № 23-0000094/23.01.2020 г на Началник Областен отдел „АА“ в ГД „АИ“ гр. Варна, с което е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 200 лева на основание чл. 105 ал.1 от ЗАвПр .
С жалбата се посочва, че
наказателното постановление е незаконосъобразно и издадено при грубо нарушение
на съдопроизводствените правила. Счита се, че е изтекъл срока по
чл.34 ал.1 от ЗАНН, тъй като нарушителят е установен на 01.08.2019г. АУАН е следвало да бъде съставен в тримесечен срок от тази дата.
АУАН е съставен на 21.11.2019г., след изтичане на
тримесечния срок от нарушението и поради което и НП следва да бъде отменено на
това основание.
В съдебно заседание не се
явява представляващ дружеството.
Представител на органа,
издал наказателното постановление оспорва жалбата.
По същество моли съда да
потвърди наказателното постановление и претендира разноски.
След преценка на събраните по делото
доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:
През месец юли 2019г. служители на АА
Варна извършили документална проверка на “А Т.З.Т.“ ООД -
дружество, лицензирано за международен обществен превоз на пътници на
територията на Общността.
Проверката била извършена
от служители към ОО“АА” Варна, сред които св. Й*. Проверяващите изискали множество
документи от въззивното дружество. След извършената проверка на
предоставените им документи констатирали, че превозвачът “А Т.З.Т.“ ООД не е извлякъл в законоустановения срок от 90 дни
данните от паметта на монтирания в МПС
автобус „Фолксваген“ категория М2 с рег.№В9894ВМ дигитален тахограф
попадащ в обхвата на Регламент –ЕО №561/2006, преди изтичането на 90- дневния
срок от датата на първия курс 02.05.2019г.. Такова извличане не е било
извършено в срок най късно до 31.07.2019г.. Данните били свалени след изтичане на срока – на 31.07.2019г.
В периода били осъществени случайни превози на пътници от водач Ангелов на 02.05.2019г. видно от представените дигитална карта на водача и пътна
ведомост. След като констатирали горното, св. И. пристъпил
към съставяне на акт за установяване на административно нарушение срещу
дружеството - превозвач, което извършило нарушението. В
съдържанието на акта било описано приетото за установено нарушение и била
посочена правна квалификация на същото. В графата за възражения управител
на дружеството не вписал наличието на такива. Възражения
не постъпили в тридневния срок.
В последствие на 23.01.2020г. било издадено
процесното НП, като административно наказващия орган изцяло е възприел
фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно
нарушение. На описаното нарушение била дадена правна квалификация по чл.38 ал.1
т.1 от НАРЕДБА № H-3 от 7.04.2009 г. за необходимите мерки за изпълнението и
прилагането на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета от 20 декември 1985 г.
относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при
автомобилен транспорт и Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на
Съвета от 15 март 2006 г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното
законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти
(ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) №
3820/85 на Съвета и дружеството било санкционирано на осн. чл.105
ал.1 от Закона за автомобилните превози.
Гореизложената фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
доказателства- показанията на св. И.; пътнически ведомости; фактура; записи; приемо-
предавателни протоколи
и др.
След служебна проверка на
двата документа съдът констатира, че и актосъставителя и
административнонаказващият орган са изпълнили задълженията си, произтичащи от
ЗАНН - акта за установяване на административно нарушение е съставен в сроковете
по чл.34 ал.1 от ЗАНН; спазен и тридневния срок за възражения по АУАН; наказателното
постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок за издаването му. И акта за установяване
на административно нарушение и съставеното наказателно постановление съдържат
всички реквизити, изискуеми се от чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Административно наказващия орган правилно,
въз основа на събраните по административно наказателната преписка
доказателства, е направил извод, че са налице признаци на административно нарушение, като правилно е
определена квалификацията по НАРЕДБА № H-3 от 7.04.2009 г. В санкционната част
на наказателното постановление правилно е приложен законът, като
административно наказващият орган е приел, че при допуснатите превози от страна
на дружеството е осъществен състав на
нарушение на чл.105 ал.1 от ЗАвП. При определяне на административното наказание
правилно е преценена приложимата санкционна норма на ЗАвП и наказанието е било
определено правилно по вид и размер.
Що се отнася до наведените с жалбата и в
съдебно заседание доводи за отмяна на наказателното постановление, съдът не
споделя същите, предвид на следното:
С жалбата се изразява
позиция, че наказателното постановление е незаконосъобразно и издадено при
грубо нарушение на съдопроизводствените правила.
Съдът, при проверка на съдържанието на АУАН
и НП констатира, че в обстоятелствените им части са описани всички елементи от
състава на нарушението, състоящо се в неизпълнение на задължението на
дружеството да извлече
данните от паметта на дигиталния тахограф най-малко един път на 90 дни.
Нарушението е
конкретизирано по своето местоизвършване и дата, както и по своята правна
квалификация. Съдът констатира правилно приложение на закона при квалифицирането
на деянието с АУАН и НП, както и вписване в съдържанието на НП на
доказателствата, потвърждаващи нарушението.
Съдът намери, че правилно
установените факти са били съотнесени към разпоредбата на чл. 105 ал.1 от ЗАвП,
предвиждаща имуществено санкциониране на лице – извършител на нарушение на ЗАвП
и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение
на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго
наказание.
Размерът на административното наказание,
което следва да бъде наложено е императивно определен ,
поради което и не е предоставена възможност за прецизирането му от страна на
наказващия орган.
Съдът намери, че нарушението е извършено от
страна на дружеството, като факта, че информацията е била извлечена със
закъснение представлява смекчаващо отговорността обстоятелство, но не може да
обоснове занижаване размера на наказанието, тъй като същото, както вече беше
отбелязано по- горе е с императивно определен размер.
Счита се, че е изтекъл
срока по чл.34 ал.1 от ЗАНН, тъй като нарушението е извършено на 01.08.2019г. АУАН е следвало да бъде съставен в
тримесечен срок от тази дата , т.е. до 10.10.2019г.
АУАН е съставен едва на 21.11.2019г., поради което и
НП следва да бъде отменено на това основание.
Съдът не възприема подобна позиция, тъй
като на първо място датата, на която нарушителят е станал известен на
наказващия орган и нарушението е осъществено не е посочената дата 31.07.2019г.,
която се явява края на 90- дневния период от последното сваляне на информация.
Нарушителят е станал известен след
приключване на проверката на 21.11.2019г., когато
изводите на проверяващите са били обективирани в констативен протокол. Именно от тази дата следва да се изчислява тримесечния срок и
доколкото АУАН е съставен на 21.11.2019г. и не
е изтекъл срок от една година от извършване на нарушението, изводи за нарушение
на чл.34 ал.1 от ЗАНН не могат да бъдат споделени.
Като взе предвид гореизложеното, съдът
намери, че следва
да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл.
63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по
ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Съгласно разпоредбата на чл.
143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на
жалбата оттегли жалбата, страната, за която административния акт е
благоприятен, има право на разноски". От изложеното следва, че в полза на
АНО, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, което
Съдът определи в размер на 100 /сто/ лева, които следва да бъдат заплатени от
жалбоподателя на Областен отдел – Автомобилна Администрация - гр. Варна.
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №23-0000094/23.01.2020г. на Началник Областен отдел „АА“ в ГД „АИ“ гр. Варна, с
което на “А Т.З.Т.“ ООД е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 200 лева на основание чл.105 ал.1 от Закона за
автомобилните превози.
ОСЪЖДА “А Т.З.Т.“
ООД, Булстат ********* да заплати на „АА“ – Варна, на
осн. чл.27е от Наредба за правната помощ направените
по делото разноски за възнаграждение на юристконсулт в размер на 100 лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: