Присъда по дело №326/2022 на Районен съд - Русе

Русенска районна прокуратура е обвинила:
Подс. Н. ИГН. Н., ЕГН:********** от гр.Русе в това, че:

През периода месец май 2020г. – месец ноември 2020 г. /включително/ в
гр. Русе, след като бил осъден с Решение № 1242/26.09.2017 г. по гр. дело №
2690/2017 г. по описа на Районен съд – Русе, влязло в сила на 11.10.2017 г.,
изменено с Решение № 1222/13.07.2018 г. по гр. дело №2967/2018г. на
Русенски районен съд, влязло в сила на 13.07.2018 г., да издържа свой
низходящ – детето си АЛ. Н. ИГН., роден на 01.01.2017 г., съзнателно не
изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски – 7
месечни вноски, всяка от които по 180 лева, на обща стойност 1260 лева -
престъпление по чл.183, ал.1 от НК и в това, че:

През периода месец декември 2020г. до месец май 2021г.
/включително/, в гр. Русе, в условията на повторност, след като бил осъден с
Решение № 1242/26.09.2017 г. по гр. дело № 2690/2017 г. по описа на Районен
съд – Русе, влязло в сила на 11.10.2017 г., изменено с Решение
№1222/13.07.2018 г. по гр. дело № 2967/2018 г. на Русенски районен съд,
влязло в сила на 13.07.2018г., да издържа свой низходящ –детето си АЛ. Н.
ИГН., роден на 01.01.2017 г., съзнателно не изпълнил това свое задължение в
размер на повече от две месечни вноски – 5 месечни вноски, всяко от които
по 180 лева, на обща стойност от 900 лева - престъпление по чл.183, ал.4 вр.
ал.1 от НК.
По делото, М.М. - майка на пострадалия А.И. е конституирана в
качеството на частен обвинител и за неин повереник е приет адв. И.П. от АК-
Русе.
Прокурорът, повереникът и частният обвинител поддържат
обвинението. Молят Съда да признае подсъдимия за виновен и му наложи
предвиденото за всяко от престъпленията наказание, като на осн. чл.23, ал.1
от НК, бъде определено едно общо наказание.
Подсъдимият, нередовно призован, не се явява, като не е установен на
адреса посочен от него в хода на досъдебното производство. По данни на
родственик, Н. се установил и работи във ФР Германия на неизвестен адрес.
При тези данни подс. Н. бил обявен за издирване, като до датата на
последното съдебно заседание не бил открит. Поради това и при наличие
предпоставките на чл.269, ал.3, т.1 и т.4 от НПК делото било разгледано и
решено в отсъствието на подс. Н.Н. и в присъствието на назначен му
защитник. Защитникът дава становище, че обвинението е доказано от
обективна и субективна страна, поради което предлага Съдът да постанови
осъдителна присъда.
От събраните по делото доказателства, Съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият Н. ИГН. Н. е роден на 25.02.1994 г. в гр. Бяла, обл. Русе,
български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, без данни
1

за трудова ангажираност, с ЕГН:**********.

От края на 2015 г. до пролетта на 2017 г. подс. Н.Н. и свид. М.М.
съжителствали на съпружески начела. От съвместният им живот, на
01.01.2017 г. се родило детето им АЛ. Н. ИГН.. Скоро след това подсъдимият
и М. се разделили. След раздялата на родителите, детето А. останал да живее
с майка си.
По искова молба от свид. М.М. до Районен съд Русе, било образувано
гр.дело № 2690/2017г. С Решение № 1242/26.09.2017г. на Съда по това дело,
подсъдимият бил осъден да плаща, чрез майката, ежемесечна издръжка от
125.00лв. за детето си А.. Решението влязло в сила на 11.10.2017г.
Въз основа на решението по гр.дело № 2690/2017г. на РРС, в полза на
свид.М. бил издаден изпълнителен лист, станал основание за образуване на
изпълнително дело при частен съдебен изпълнител.
Впоследствие, с Решение № 1222/13.07.2018г. по гр. дело № 2967/2018г.
по описа на РРС, размерът на дължимата от подсъдимия издръжка за детето
А.И. бил увеличен на 180.00 лв. Решението влязло в сила на 13.07.2018г. По
силата на това решение, на свид. М. също бил издаден изпълнителен лист, с
увеличеният размер на дължимата от подсъдимия Н.Н. издръжка, който бил
присъединен към посоченото по-горе изпълнително дело.
Подс. Н. знаел за съдебните решения и вмененото му с тях задължение,
но въпреки това бездействал, като не заплащал регулярно месечните вноски
за издръжка на детето си. По изпълнителното дело Н. погасил само две вноски
за издръжка за 2018г., както и дължимите суми за месеците февруари, март и
април на 2020г., след което отново преустановил плащанията.
Поради това, по образувано по жалба на М. наказателно производство,
с Присъда № 260023/28.09.2020 г. по НОХД № 665/20 г. описа на РС – Русе,
влязла в сила на 14.11.2020г., подс.Н. бил признат за виновен и осъден за
извършено от него престъпление по чл.183, ал.1 от НК, за това, че не
изпълнил задълженията си за ежемесечна издръжка на детето си - А.И., за
периода от май 2018 г. – м.януари 2020 г., включително.
След м.април 2020 г. и до влизането в сила на посочената присъда,
подс.Н. отново преустановил плащането на издръжката за своето дете А.,
което негово бездействие продължило и след влизане на присъдата в сила.
Поради това, по жалба на М.М. до Районна прокуратура Русе от
15.10.2020 г., била образувана преписка вх. № 6191/2020г. по описа на
прокуратурата. Проверката по случая била възложена на Т.С. – мл.
полицейски инспектор във Второ РУ-Русе. След приключването ,
материалите били изпратени в Районна прокуратура Русе и станали повод за
образуване на досъдебното производство по настоящото наказателно
производство.
Независимо, че на подс.Н.Н. било известно, че е осъден да заплаща
издръжка на детето си А.И. в размер на 180.00лв. месечно, той погасил по
сметка на съдия-изпълнител само една пълна вноска за м.април, 2021г. и една
2

частична – в размер на 60лв. за м.май, 2021г.
Така в периода от май 2020 г. до май 2021г., включително, независимо,
че бил осъден с влязъл в сила съдебен акт, подс.Н.Н. не изпълнил
задължението си да плаща издръжка за детето си А. в размер на 12 месечни
вноски по 180.00лв., на обща стойност от 2160.00лв.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите М.М. и Т.С., както и от събраните и проверени по делото
писмени доказателства и доказателствени средства – Решение №
1242/26.09.2017 г. по гр. дело № 2690/2017 г. на РРС, Решение №
1222/13.07.2018 г. по гр. дело № 2967/2018 г. на РРС, удостоверение за
раждане, удостоверение за семейно положение, справка за сключване,
изменение или прекратяване на трудови договори, справка от Община Русе,
справки от частен съдебен изпълнител, справка за съдимост, декларация,
биографична справка.
Всички тези доказателства разгледани поотделно и в тяхната
съвкупност налагат следните правни изводи:
Подсъдимият Н.Н. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 и ал.3 от
НК, тъй като през периода от м.май 2020 г. до м.май 2021 г. /вкл./, в гр. Русе,
в условията на продължавано престъпление, на два пъти и в условията на
повторност, след като бил осъден с Решение № 1242/26.09.2017 г. по гр. дело
№ 2690/2017 г. по описа на Районен съд – Русе, влязло в сила на 11.10.2017 г.,
изменено с Решение № 1222/13.07.2018 г. по гр. дело № 2967/2018 г. на
Русенски районен съд, влязло в сила на 13.07.2018 г., да издържа свой
низходящ – детето си АЛ. Н. ИГН., роден на 01.01.2017 г., съзнателно не
изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски –
12 месечни вноски по 180.00 лв., на обща стойност от 2160.00 лв.
От обективна страна са налице елементите от състава на
престъплението - подсъдимият имал малолетно дете, с влязло в сила решение
на граждански съд бил осъден да му плаща издръжка и съзнателно не
изпълнил задължението си да издържа свой низходящ – сина си А.И., в
размер на повече от две месечни вноски, а именно за дванадесет месечни
вноски.
Несъмнено, естеството на задължението за издръжка цели задоволяване
на ежедневни нужди на детето и затова е периодично, ежемесечно дължимо и
носимо. Детето е недееспособно, а грижите за неговото отглеждане и
възпитание са възложени от съда на неговата майка, на която са предоставени
родителските права. След като поведението на подсъдимия в крайна сметка
не осигурява редовното предоставяне на средствата, от които детето му се
нуждае за задоволяване на ежедневните си потребности от храна, облекло,
топлина, лекарства, развлечения, игра и други, то не би могло установеното
инцидентно и непълно плащане на двете вноски по издръжката за месеците
април и май, 2021 г., да бъде оценено като надлежно изпълнение на неговото
задължение за издръжка, защото не постига този резултат - да гарантира
3

неговото участие в издръжката на детето.
Няма спор, че престъплението по чл.183, ал.1 от НК е типично
продължено престъпление, осъществявано чрез трайно, непрекъснато,
„продължаващо“ бездействие, докато не настъпят обстоятелства за неговото
прекратяване, зависещи или не от волята на дееца. Прекъсването на това
бездействие може да бъда както решение на дееца за извършване на
дължимото действие или друг факт, стоящ извън волята му, например влизане
в сила присъда, с която е признат за виновен в извършване на такова
престъпление.
С други думи, неизплащането на дължима издръжка през определен
период от време на определено лице може да бъде осъществено и при
условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 от НК, като
всяко от деянията, прекъснати от влязла в сила присъда могат да
осъществяват и различни състави на това престъпление. Т.е. неизплащането
на дължима издръжка през определен период от време на определено лице
следва да се осмисли като „еднородна проява” с оглед и на разпоредбата на
чл.26, ал.1 от НК. /Решение № 424 от 22.12.2014 г. на ВКС по НД №
1345/2014 г./. Освен това, съобразно логиката на ТР на ОСНК на ВС № 3/71 г.
по н.д.№ 32/70 г., пренесена към деянието по чл.183 от НК, осъществяването
на две или повече деяния които, откъснати едно от друго, сами по себе си
дори да са малозначителни по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, но осъществяват
основен, квалифициран или превилегирован състав на едно и също
престъпление, включително и като две или повече „продължени”
престъпления, ако са налице условията на чл.26, ал.1 от НК, то е налице едно
единно, а не множество от престъпления.
Такъв е и конкретния случай:
Налице са две самостоятелни продължени деянията по чл.183 от НК,
прекъснати от влязлата в сила на 14.11.2020 г. Присъда № 260023/28.09.2020
г. по НОХД № 665/20 г. описа на РРС – по основният състав на чл.183, ал.1 от
НК, за бездействието на Н. от м.май 2020 г. до м.ноември 2020 г. /вкл./ и по
квалифицираният състав на чл.183, ал.4 от НК/ в условията на повторност/, за
бездействието му в периода от м.декември 2020 г. до м.май 2021 г. /вкл./.
Поради това, Съдът намира, че неправилно прокурора е разкъсал
продълженото престъпление на два отделни периода и две самостоятелни
престъпления – такова по чл.183, ал.1 от НК и друго – по чл.183, ал.4 от НК,
доколкото тези деяния на подс.Н. са извършени в условията на продължавано
престъпление, на два пъти. Както бе посочено и по-горе, първото деяние –
такова по чл.183, ал.1 от НК е извършено в периода от м.май 2020 г. до
м.ноември 2020 г. /вкл./, преди влизане в сила на Присъда №
260023/28.09.2020 г. по НОХД № 665/20 г. описа на РС – Русе, с която Н. бил
осъден за същото по вид престъпление. Второ деяние е осъществено в
периода от м.декември 2020 г. до м.май 2021 г. /включително/, вече в
условията на повторност, тъй като бездействието на подсъдимия продължило
4

и след влизане в сила на посочената по-горе присъда.
Едно от деянията, включени в продължаваното престъпление
подсъдимият Н.Н. извършил в условията на повторност - след като бил
осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, а именно с
Присъда № 260023/28.09.2020г. по НОХД № 665/20г. описа на РРС. С тази
присъда на подс. Н. било наложено наказание „Пробация“, за извършено
престъпление по чл.183, ал.1 от НК. Присъдата влязла в сила на 14.11.2020г.
При това положение, деянието неплащане на издръжка в периода от
м.декември 2020 г. до м.май 2021 г. /вкл./ Н. извършил в условията на
повторност, което обуславя квалификацията по чл.183, ал.4, вр. ал.1 от НК, по
отношение на подсъдимия. Това деяние, като включено в продължаваното
престъпление, по мнение на Съда се отразяват значително върху характера на
цялостната престъпна дейност на Н.. Това е така, тъй като макар
квалифицираното деяние да касае по-малък период от време на неплащане на
издръжка и по-ниска стойност на общият размер, в сравнение с деянието по
основния състава, продължаването на бездействието и след влязлата в сила
присъда сочи на упоритост у подсъдимия да не съобразява поведението си с
влезлите в сила съдебни актове. Поради това, Съдът намира, че съобразно
разпоредбата на чл.26, ал.5 от НК, подсъдимият Н. следва да бъде наказан по
по-тежкия състав на деянието, включено в продължаваното престъпление, а
именно по чл.183, ал.4, вр. ал.1 от НК.
С оглед изложеното Съдът намира, че няма пречка подс.Н. да бъде
признат за виновен в извършването на продължавано престъпление – такова
по чл.183, ал.4, вр. ал.1 от НК, обхващащо един период на престъпно
бездействие - от м.май 2020г. до м.май 2021г. /вкл./.
Обвинителният акт на РРП, с което досъдебното производство е
внесено в РРС, съдържа всички съществени елементи на това престъпление в
обстоятелствената си част. Фактите били известни на подс.Н. и той дал
обяснения по тях в хода на досъдебното производство. Поради това Съдът
счита, че няма съществено изменение на обстоятелствената част на
обвинението, а се касае само за правилно прилагане на материалния закон
към същите обстоятелства. Поради това и по аргумент за противното от
чл.287, ал.1 от НПК, Съдът счита, че липсва пречка да бъде променена
конструкцията на престъпното поведение на подс. Н., като същият бъде
признат за виновен в извършването на едно продължавано престъпление,
вместо по двете, в които бил обвинен от РРП.
Няма спор, че правилата за продължаваното престъпление са и по-
благоприятен закон по смисъла на чл.2, ал.2 НК от правилата за
съвкупностите от престъпления, доколкото следва да бъде наложено едно,
вместо повече наказания. Поради това, въпросното изменение на обвинението
ползва, а не е в ущърб на подсъдимия Н..
От субективна страна е налице пряк умисъл. Подс. Н. съзнавал
общественоопасния характер на извършеното и неговите общественоопасни
5

последици, при което целял настъпването на противоправния резултат.
Несъмнено съзнавал, че има малолетно дете, за чието нормално развитие и
отглеждане бил осъден, с известен му съдебен акт, да плаща ежемесечна
издръжка. Бил наясно, че с цитираната по-горе присъда вече е осъден за
същото по вид престъпление. Независимо от това, съзнателно, при
отсъствието на обективни пречки за това, взел решение да не изплаща тези
издръжки.
Става ясно от материалите по делото, че подс.Н. е в работоспособна
възраст и не се излагат твърдения, а и няма доказателства, той да страда от
физически или психически недъзи, които да му пречат да полага труд.
Напротив, от доказателствата по делото се установи, че в част от
инкриминираният период той е полагал труд и респективно е получавал
трудови доходи. При така изложеното става ясно, че неизпълнението на
задължението за издръжка за инкриминираният период, не се дължало на
непреодолими обективни пречки пред подс.Н., а било плод на осъзнато
негово решение.
При тези обстоятелства Съдът счита, че подсъдимият Н.Н. следва да
бъде признат за виновен в извършването на престъплението по чл.183, ал.4,
вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 и ал.3 от НК и му бъде наложено наказание.
При индивидуализацията на наказанието по отношение на
подсъдимият Н., Съдът отчита като смекчаващи отговорността частичното
погасяване на дължими вноски за издръжка в инкриминирания период,
започналото редовно плащане от него страна на издръжката след
инкриминирания период, полаганите от подсъдимия усилия за намиране на
работа, въпреки тежките пандемични условия. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства, Съдът приема продължителният период от
време на инкриминираното неизпълнение на задължението за плащане на
издръжка, значителният размер на натрупаните неиздължени парични
средствата, както и предходните му осъждания, извън това, влияещо върху
правната квалификация на престъплението. Предвид това и при установения
превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, Съдът приема, че на
осн. чл.57, ал.1 от НК на подсъдимия следва да бъде наложено по-тежкото
алтернативно предвиденото наказание - “Лишаване от свобода”, като счита,
че целите на наказанието ще се постигнат, ако същото бъде за срок от 8
/осем/ месеца.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.66 от НК, и
изпълнението на така наложеното наказание “Лишаване от свобода” следва да
се отложи за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Този срок би въздействал
предупредително и възпиращо спрямо подсъдимия и би го мотивирал за в
бъдеще да не допуска свое противоправно поведение.
На подсъдимия Н. следва да се наложи и кумулативно предвиденото
наказание “Обществено порицание”, което да се изпълни чрез еднократно
прочитане на присъдата по Общинско Радио Русе.
Определеното наказание Съдът намира за справедливо и съобразено с
личната и генерална превенция по чл.36 от НК.
6

Подсъдимият Н. следва да бъде осъден да заплати възнаграждение на
адв. И.П. от АК-Русе, повереник на частният обвинител М. АНГ. М., за
осъществена адвокатска защита, в размер на 600,00лв., на основание чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата
Мотивиран така, Съдът постанови присъдата си.
7

Номер на акта:	77
Дата:	9 юни 2022 г. (в сила от 25 юни 2022 г.)
Съдия:	Явор Димов Влахов

Дело:	20224520200326
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	24 февруари 2022 г.

Присъда по дело №326/2022 на Районен съд - Русе

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите