РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. Попово, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Маринела Г. Стефанова
при участието на секретаря Мая Й. А.
като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Гражданско дело №
20223520100670 по описа за 2022 година
Производството е за делба, във фазата на извършването.
Ищците- А. М. М. и С. Е. М., и двамата от с.М., общ.П., чрез упълномощения си
процесуален представител – адв.Р.Р. от АК-Т., в с.з. не възразява процесния делбен имот да
се възложи на ответника, като за това заплати на двамата съделители пазарната стойност
на дела им в размер на 5081.66лв. .
Ответникът- Р. А. Г. от с.М., общ.П., редовно призован за с.з. се явява лично и с
упълномощен представител-адв.М.А. от АК-Р., и по същество иска от съда делбения имот
да бъде предоставен на ответника срещу заплащане на съответната идеална част на
ищците по делото, съобразно посочения от в.л. сравнителен пазарен подход.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
С влязло в сила решение № 339/23.12.2023г. по гр.д. № 670/2022 г. по описа на
Поповски районен съд е допусната съдебна делба на следния недвижим имот:
Едноетажната еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 84 кв.м., построена в
Поземлен имот, с кад.№181, с площ от 618 кв.м., за който е отреден УПИ II, с площ от 658
кв.м., в кв.8 по регулационния план на с.М., общ.П., съгласно Разрешение за строеж №
32/12.12.1989г. и Разрешение за ползване №502/08.06.1995г. на Община П., при квоти, както
следва:-за А. М. М. и С. Е. М. -1/6 ид.ч.; и -за Р. А. Г. -5/6 ид.
От писменото заключение на вещото лице – В.М., прието и потвърдено в съдебно
заседание се установи, че пазарната стойност на допуснатия до делба имот с включената
лятна кухня е в размер на 30490.00лв, като 1/6 ид.ч. от имота е 5081.66лв., а за 5/6 ид.ч.
стойността е 25408.34лв.
От представеното становище на Гл.архитект на Община гр.П. безспорно се
установява, че делбеният имот е неподеляем - от него не могат да се обособят реални
1
дялове при установените квоти за всеки един от съделителите, така че да се спазят
строителните правила и норми.
По делото е представена и справка от АВ за отв.Р.Г., от която се установява, че същия
не притежава друго жилище, освен процесната сграда, предмет на делбата.
От показанията на разпитания по делото св.Т.Д., се установява, че ответника Г. е
израснал в процесния делбен имот. След като баща му починал, се върнал от чужбина, за да
се грижи за майка си. След като починала и тя, преди 3-4 години същия окончателно се
върнал в къщата в с.М., където живеел и понастоящем. По данни на този свидетел Г. нямал
друг имот, и всеки път като се връщал от чужбина, докато живеели работел там, оставал в
бащината си къща.
По делото е представено и удостоверение за наследници, изх.№23-855/21.03.2023г.,
изд. от Община П., от което се установява, че Р. Г. е наследник на А. Г. Г. и К. Х. Г.-
първоначални собственици на процесната сграда.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Допусната е делба между трима съделители- наследник и съпрузи придобили в
режим на СИО ид.част от имота, посредством разпоредителни сделки (дарение и покупко-
продажба), на един недвижим имот. Основен принцип при извършването на делбата е всеки
от съделителите да получи дял в натура.
Съгласно разпоредбите на закона, делбата може да се извърши чрез няколко способа:
1. ако имотът е неподеляем, поради което и принципът за получаване на реален дял, не може
да бъде спазен – чрез изнасяне на публична продан, или при наличието на определени
предпоставки, възлагането му на един от съделителите и парично или натурално уравняване
на дяловете; 2. ако имотът е поделим и правата на страните в съсобствеността позволяват
това, съдът съставя и обявява окончателен разделителен протокол, като призовава страните
за теглене на жребие и 3. ако съставянето на дялове и тегленето на жребие е невъзможно
или много неудобно, съдът може да извърши делбата, като разпредели имотите между
съделителите.
При извършване на преценка кой от предвидените в ГПК способи да бъде използван
при извършване на процесната делба, съдът взема впредвид всички факти и обстоятелства,
касаещи допуснатия до делба имот, включително неговата поделимост, стойност, вид, както
и размера на дяловете, броя на съделителите, правопораждащия съсобствеността факт и т.н.
В конкретния случай единия от съделителите –Р.Г. направи искане за възлагане на
процесния недвижим имот, по реда на чл.349, ал.2 от ГПК, поради което съда дължи
произнасяне по същество на това искане.
Разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК предвижда, че ако неподеляемият имот е жилище,
всеки от съделителите, който към момента на откриване на наследството е живял в него и не
притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в негов дял като дяловете на
останалите съделители бъдат уравнени в имот или в пари. Предпоставките, при които е
допустимо имот да бъде поставен в дял на един от съделителите по реда на чл. 349, ал. 2
ГПК са следните: имотът трябва да е жилищен по предназначение, т.е да служи за
задоволяването на жилищни нужди и да отговаря на изискванията на ЗУТ за самостоятелно
жилище, да бъде реално неподеляем и съсобствеността да е възникнала от наследяване.
Право на възлагане по чл. 349, ал. 2 ГПК има само сънаследник, т.е лице, което е придобило
идеална част от имота по наследство и то в хипотезата, при която съсобствеността е
възникнала от наследяване. При наличието на смесена съсобственост извършването на делба
по този ред е недопустимо. В този смисъл е т. 8 от Тълкувателно решение № 1/19.05.2004г.
по т.д. №1/ 2004 г. на ОСГК на ВКС, което постановява, че когато съсобствеността е
възникнала в резултат на повече от един юридически факт възлагането по чл. 349, ал. 2 ГПК
2
е недопустимо и делбата следва да бъде извършена чрез изнасяне на неподеляемия жилищен
имот на публична продан по реда на чл. 348 ГПК. Претенцията по чл. 349, ал. 2 ГПК е
противопоставима само на сънаследник, но не и на лице придобило право на собственост
върху своя дял на основание, различно от наследяване. На следващо място необходимо е
съделителят, който е предявил претенцията да е живял в имота към момента на откриване на
наследството. Наследникът следва да е живял в имота постоянно, продължително, да е
налице трайно фактическо състояние, което да е продължително във времево отношение и
да се изразява в установяване, пребиваване в делбения имот с цел използването му по
предназначение за задоволяване на жилищните нужди на съделителя. На последно място
необходимо е съделителят да не е притежавал друго свое жилище.
В настоящият случай от приетата по делото съдебно-техническа експертиза се
установява, че процесното жилище, което съставлява едноетажна еднофамилна жилищна
сграда е реално неподеляема, като с оглед на неговата реална неподеляемост и с оглед на
квотите при които е допусната делбата от него не могат да се обособят сравнително
равностойни дялове за всеки от съделителите съобразно правото им на собственост и
пазарната стойност на имота, която е 30490.00лв. Установено по делото е, че отв.Г. е живял
в процесното жилище към момента на откриване на наследството, както и че същия не
притежава друг в своя индивидуална собственост самостоятелен жилищен имот, който да
служи за задоволяване на жилищните му нужди.
Безспорно е установено по делото, че съделителя Г. има качеството на наследник на
А. Г. Г. и К. Х. Г.-първоначални собственици на процесната сграда, придобита в режим на
СИО. С решението по допускане на делбата, съдът е приел, че ответника Р. Г. е собственик
на 5/6 ид.ч. от тази сграда, като 4/6 ид.ч. е получил от майка си К. Г. по завещание и 1/6
ид.ч. по наследство от баща си А. Г., а ответниците по силата на разпоредителните сделки
от другия наследник Г.Г. са собственици на 1/6 ид.ч. от тази сграда, колкото е имал Г. от
наследството на баща си А.Г.
Оттук следва, че съсобствеността между съделителите Р. Г. и А. и С. М.и върху
процесното жилище е възникнала от смесен фактически състав, а не само от факта на
наследяването, поради което съда приема, че не се е осъществила една от предпоставките
предвидена в чл. 349, ал. 2 ГПК, а именно съсобствеността на съделителите върху
процесното реално неподеляемо жилище е възникнала в резултат на смесен фактически
състав включващ две различни придобивни основания, а именно наследяване и
разпоредителни сделки (за дарение и покупко-продажба). В този смисъл претенцията на
съделителя Р. Г. да му бъде възложено процесното жилище по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК се
явяват неоснователна, и като такава следва се остави без уважение.
Предвид на което съдът приема, че тъй като в конкретният случай става въпрос за
неподеляем имот, за което е приложено и експертно становище на Главният архитект на
Община П. то, не само, че не е възможно съставяне на проект за разделителен протокол и
провеждане на жребие, но няма и предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл. 353 от
ГПК , регламентираща разпределянето на делбени имоти в отделни дялове.
По пътя на изключването, след като се установи, че не е възможно нито теглене на
жребие, нито разпределяне, се стига до единствения логичен в случая, способ за
приключване на делбата, регламентиран в чл.348 от ГПК – публична продан на делбения
имот.
На основание чл.354, ал.1 от ГПК, всеки от съделителите може да участва в
публичната продан и да изкупи имота. Сумата, получена от проданта следва да се
разпредели между страните, според техните права в съсобствеността.
Въз основа на изложените по горе мотиви съда следва да се изнесе на публична
продан допуснатия до делба недвижим имот.
3
Всеки един от съделителите следва да внесе по сметка на Поповски районен съд
държавна такса за воденото съдебно производство за делба в размер на 4 % върху
стойността на дела му, а именно: А. и С. М.и -203.27лв. и Р. Г. -1016.33лв. на осн чл.8 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот: ЕДНОЕТАЖНАТА
ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 84 кв.м. (осемдесет и
четири квадратни метра), построена в Поземлен имот, с кад.№***, с площ от *** кв.м., за
който е отреден УПИ **, с площ от 658 кв.м., в кв.8 по регулационния план на с.М., общ.П.,
съгласно Разрешение за строеж № **/12.12.1989г. и Разрешение за ползване
№***/08.06.1995г. на Община П., който е съсобствен на съделителите, при дялове, както
следва: - 1/6 ид.ч.. за А. М. М., ЕГН ********** от с.М., общ.П., ул.“Я." №* и С. Е. М., ЕГН
********** от с.М., общ.П., ул.“Я.“ №* и 5/6 ид.ч. за Р. А. Г. , ЕГН **********, от
с.*******
Пазарната стойност на имота е 30490.00лв. (тридесет хиляди четиристотин и
деветдесет лева и 00ст.).
ОСЪЖДА А. М. М. и С. Е. М., с посочени адреси и ЕГН, ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка
на Поповски районен съд СУМАТА 203.27лв. (двеста и три лева и 27ст.), представляваща
държавна такса върху стойността на дела им, на осн чл.8 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Р. А. Г., с посочен адрес и ЕГН, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Поповски
районен съд СУМАТА 1016.33лв (хиляда и шестнадесет лева и 33ст.), представляваща
държавна такса върху стойността на дела му, на осн чл.8 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Окръжен съд гр. Т..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4