РЕШЕНИЕ
№ 94
гр. Трявна, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в публично заседание на двадесет и девети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Вяра Петракиева - Велинова
при участието на секретаря КРЕМЕНА К. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от Вяра Петракиева - Велинова Гражданско дело
№ 20254240100278 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
Н. В. С. против „КРЕДИСИМО“ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ЕООД.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и първия ответник е
сключен договор за потребителски кредит №2736661/06.03.2023 г. за сумата от
800,00 лв. С договора било уговорено и сключването на договор за
предоставяне на поръчителство с втория ответник, като обезпечение на
договора за потребителски кредит. На 06.03.2023 г. ищецът сключил договор
за предоставяне на поръчителство с втория ответник, по силата на който
следвало да заплати сумата от 527.57 лв. По договора за потребителски кредит
ищецът заплатил сума в размер на 60,00 лв., а по договора за предоставяне на
поръчителство сума в размер на 400,00 лв. Твърди се в исковата молба, че
договорът за потребителски кредит е нищожен, на основание чл.26 ал.1 ЗЗД
вр. чл.22 вр. чл.11 и чл.19 ал.4 ЗПК. Твърди се също, че договорът за
предоставяне на поръчителство е нищожен, на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.
чл.19 ал.4 ЗПК, както и недействителен на основание чл.143 л.1 и ал.2 т.19
ЗЗП.
Претендира се в исковата молба, както следва: 1. Да се осъди първия
ответник да заплати на ищеца сумата от 60,00 лв., представляваща недължимо
1
платени по недействителен договор за потребителски кредит
№2736661/06.03.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; 2. Да се
осъди втория ответник да заплати на ищеца сумата от 400,00 лв.,
представляваща недължимо платено възнаграждение за поръчител по
недействителен договор за предоставяне на поръчителство от 06.03.2023 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата. Претендира се и присъждане на
направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „КРЕДИСИМО“е депозирал писмен
отговор, в който: 1. Не е оспорил сключването на договор за потребителски
кредит №2736661/06.03.2023 г. и получаването от ищеца на сумата от 60,00 лв.
като изпълнение на задължение по договора за възнаградителна лихва; 2.
Оспорил е предявеният срещу него иск, като неоснователен.
В срока за отговор на исковата молба ответникът „АЙ ТРЪСТ“ЕООД е
депозирал писмен отговор, в който: 1. Не е оспорил сключването на договор за
предоставяне на поръчителство от 06.03.2023 г. и получаването от ищеца на
сумата от 400,00 лв. като изпълнение на задължението за заплащане на
възнаграждение по договора за поръчителство; 2. Оспорил е предявеният от
него иск като неоснователен; 3. Твърди, че задължението по договора за
кредит е предсрочно погасено, поради което не му е заплатено
възнаграждение в пълния уговорен размер.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез писмено становище на
упълномощения адв. Д. М., поддържа подадената искова молба. Ответникът
„КРЕДИСИМО“ЕАД, чрез писмено становище на юрисконсулт В. Т.,
поддържа депозирания отговор. Ответникът „АЙ ТРЪСТ“ЕООД, чрез писмено
становище на юрисконсулт С. С., също поддържа депозирания отговор.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът
намери следното за установено от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а и се установява от представените
писмени доказателства, че на 06.03.2023 г. между „КРЕДИСИМО“ЕАД (като
кредитор) и Н. В. С. (като кредитополучател) е сключен договор за
потребителски кредит №2736661, при следните уговорени параметри: общ
размер на предоставения кредит – 800,00 лв., срок на кредита – 10 месеца;
2
брой на погасителните вноски – 10 вноски с падежи, както следва: 31.03.2023
г., 30.04.2023 г., 31.05.2023 г., 30.06.2023 г., 31.07.2023 г., 31.08.2023 г.,
30.09.2023 г., 31.10.2023 г., 30.11.2023 г., 31.12.2023 г.; фиксирани годишен
лихвен процент по кредита – 40,00%; годишен процент на разходите по
кредита – 48,23%; общ размер на всички плащания – 956,83 лв. В чл.4 от
договора за потребителски кредит е уговорено, че ако кредитополучателят в
заявлението е посочил, че ще предостави обезпечение на кредитора, следва, в
зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението, да предостави
банкова гаранция съгласно Общите условия в срок до 10 дни от подаване на
заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с
одобрено от кредитора юридическо лице („поръчител“) в срок до 48 часа от
подаване на заявлението. Срокът за одобряване на заявлението в тези случаи е
24 часа от предоставяне на обезпечението. В случай, че в тези срокове
кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, се
счита, че заявлението не е одобрено от кредитора, съответно договорът не
поражда действие между страните. В случай, че кредитополучателят е заявил
кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от
подаването му, като ако в този срок заявлението не бъде одобрено, договорът
не поражда действие между страните.
Не е спорно между страните и, че на 06.03.2023 г. между „АЙ
ТРЪСТ“ЕООД (като поръчител) и Н. В. С. (като потребител) е сключен
договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се
е задължил да сключи договор за поръчителство с „КРЕДИСИМО“ЕАД, за да
отговаря солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на
потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и
за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по
този договор. Уговорено е, че за поемане на тези задължения потребителят
дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 527,57 лв., платимо на
месечни вноски с падежи, съвпадащи с падежите на задължението за главница
и лихва по договора за потребителски кредит, с начална дата – 31.03.2023 г. и
крайна дата – 31.12.2023 г.
Не е спорно между ищеца и ответника „КРЕДИСИМО“ЕАД, че по
договор за потребителски кредит №2736661/06.03.2023 г. ищецът е заплатил
на кредитора сума в размер на 60,00 лв. за погасяване на задължение за
3
договорна възнаградителна лихва.
Не е спорно между ищеца и ответника „АЙ ТРЪСТ“ЕООД, че по
договор за поръчителство от 06.03.2023 г. ищецът е заплатил на поръчителя
сума в размер на 400,00 лв. за погасяване на задължението за възнаграждение
на поръчителя.
При гореустановеното от фактическа страна съдът намери за
установено следното от правна страна:
По иска с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД срещу „КРЕДИСИМО“ЕАД
Сключеният между ищеца и ответника „КРЕДИСИМО“ЕАД договор е
за потребителски кредит, поради което неговата действителност следва да
бъде съобразена с изискванията, както на специалния закон - Закона за
потребителския кредит (ЗПК), така и с общите изисквания за валидност на
договорите съгласно Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
По силата на чл.22 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен, когато не са спазени изискванията на чл.11 ал.1 т.7-12 ЗПК.
Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК регламентира, че договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение №1 начин. Съгласно чл.19
ал.1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Легална дефиниция на
„общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа в §1 т.1 от ДР на ЗПК, а
това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
4
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариалните такси.
В случая, в договор за потребителски кредит №2736661/06.03.2023 г. е
посочен ГПР от 48,23 %, но съдът счита, че този размер не отразява реалния
такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита и по-конкретно не
включва възнаграждението по договор за поръчителство от 06.03.2023 г.,
сключен във връзка с чл.4 от договора за потребителски кредит, но съдът
счита че следва да бъде включено в него, тъй като представлява „общ разход
по кредита за потребителя“ по смисъла на §1 т.1 от ДР на ЗПК. Основанията за
това са следните:
Договорът за потребителски кредит и договорът за поръчителство
формално представляват отделни такива, но следва да се разглеждат общо,
тъй като са неразривно свързани, посредством клаузата на чл.4 от договора за
потребителски кредит, предвиждаща предоставяне на обезпечение на кредита
чрез сключване на договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от
кредитодателя юридическо лице.
Клаузата на чл.4 ал.1 от договора за потребителски кредит възлага в
тежест на кредитополучателя да осигури едно от следните обезпечения: да
предостави банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението или
да сключи договор за поръчителство в срок до 48 часа от подаване на
заявлението с одобрено от кредитора юридическо лице, като в случай че не
бъде предоставено нито едно от двете обезпечения, се счита, че заявлението
не е одобрено и договорът не поражда действие между страните. Посочената
разпоредба привидно сочи, че предоставянето на обезпеченията е по избор на
кредитополучателя, но това не кореспондира с регламентираното в чл.4 ал.2
от договора за потребителски кредит, според което ако кредитополучателят е
заявил кредит без обезпечение, то заявлението му може да не бъде одобрено в
уговорения за това 14-дневен срок. Анализът на текста на разпоредбата на
чл.4 от договора за потребителски кредит налага разбирането, че по своето
същество тя не предоставя избор на потребителя дали да предостави
обезпечение и какво да бъде то. Въведените в Общите условия на договорите
изисквания за банковата гаранция (от лицензирана банка със седалище в
РБългария или от банка от трета държава, лицензирана да извършва дейност
5
на територията на РБългария чрез клон, или от банка, лицензирана в държава-
членка, която извършва дейност на територията на РБългария директно или
чрез клон при условията на взаимно признаване, и съдържаща безусловно и
неотменимо изявлението на банката да заплати на кредитора всички
задължения на кредитополучателя по договора за кредит в срок от един
работен ден от получаване на писменото искане на кредитора) дават
основание да се счете, че тази възможност за обезпечение е реално
неосъществима от длъжника, като го насочва към единствената реално
изпълнима форма на обезпечение, каквото е сключването на договор за
поръчителство с посочено от кредитора юридическо лице. Това дружество е
ответникът „АЙ ТРЪСТ“ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е
кредиторът „КРЕДИСИМО“ЕАД. Предвид всичко изложено съдът счита, че
възнаграждението по договора за поръчителство представлява разход за
потребителя, който следва да бъде включен в ГПР по кредита, а е безспорно
между страните, че не е включено при формиране на ГПР по договора. Това
допълнително възнаграждение представлява по същество скрит косвен разход
за кредитополучателя, който увеличава значително цената на кредита.
Действително, възнаграждението за предоставеното поръчителство не
възниква от договора за потребителски кредит, но разходите за неговото
заплащане са пряко свързани с договора за паричен кредит, тъй като се
заплащат за услуга в полза на заемодателя, заложена като изискване за
предоставяне на кредита, съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски
кредит. Невключването му в ГПР води до несъответствие между посочения в
договора ГПР и действителния такъв, определен съгласно чл.19 ал.1 ЗПК и
изразяващ общите разходи по кредита. Посочването в договора за кредит на
ГПР, различен от действителния се приравнява по последица на липсващ ГПР
в договора за кредит. Този извод следва и от т.55 на решение от 21.03.2024 г.
по дело С-714/2022 г. на Съда на Европейския съюз, където е посочено, че с
оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за
потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се
запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при
изчисляването на този процент да се включат всички разходи по чл.3 б.ж от
Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не
отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да
определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването
6
на този процент. Според СЕС, санкция изразяваща се в лишаване на кредитора
от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва
всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има
възпиращ и пропорционален характер. По изложените съображения съдът
намери, че поради неспазване на императивната разпоредба на чл.11 ал.1 т.10
ЗПК и на основание чл.22 ЗПК процесният договор за потребителски кредит е
недействителен.
Съгласно чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита. Ответникът
„КРЕДИСИМО“ЕАД не оспорва, че по клауза за възнаградителна лихва
ищецът е заплатил сумата от 60,00 лв., поради което и с оглед установената
недействителност на договора за потребителски кредит, като платена без
основание, тази сума подлежи на връщане.
Поради изложените по-горе съображения, съдът намери предявеният
срещу „КРЕДИСИМО“ЕАД иск за изцяло основателен и доказан, поради
което следва да бъде уважен. Следва да се осъди посоченият ответник да
заплати на ищеца сумата от 60,00 лв., представляваща получена без основание
сума по договор за потребителски кредит №2736661/06.03.2023 г., ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба –
06.08.2025 г. до окончателното погасяване на задължението.
По иска с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД срещу „АЙ ТРЪСТ“ЕООД
С оглед недействителността на договора за потребителски кредит е явява
нищожен и сключеният договор за поръчителство. Двата договора са
взаимосвързани, при което последиците от недействителността на договора за
потребителски кредит рефлектират и върху отношенията на договора за
поръчителство, поради естеството на правоотношенията.
По делото не е спорно между страните, че въз основа на договора за
поръчителство потребителят е заплатил на поръчителя сумата от 400,00 лв.
Предвид това и установената нищожност на договора за поръчителства, тази
сума се явява платена без основание и подлежи на връщане.
Поради изложените по-горе съображения съдът намери предявеният
срещу „АЙ ТРЪСТ“ЕООД иск за изцяло основателен и доказан, поради което
7
следва да бъде уважен. Следва да се осъди посоченият ответник да заплати на
ищеца сумата от 400,00 лв., представляваща получена без основание сума по
договор за поръчителство от 06.03.2023 г., ведно със законната лихва върху
нея, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.08.2025 г. до
окончателното погасяване на задължението.
Относно разноските:
С оглед уважаването на предявения срещу ответника
„КРЕДИСИМО“ЕАД иск и на основание чл.78 ал.1 ГПК същият дължи на
ищеца направените по делото разноски. В случая, разноските по делото
включват заплатена държавна такса в размер на 50,00 лв., която сума
ответникът следва да бъде осъден да му заплати.
С оглед уважаването на предявения срещу ответника „АЙ
ТРЪСТ“ЕООД иск и на основание чл.78 ал.1 ГПК същият дължи на ищеца
направените по делото разноски. В случая, разноските по делото включват
заплатена държавна такса в размер на 50,00 лв., която сума ответникът следва
да бъде осъден да му заплати.
Отделно от това, упълномощеният от ищеца адв. Д. М. е отправил
искане по чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) за присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лв. с ДДС по всеки от
предявените искове за оказана на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв безплатна
адвокатска помощ, каквато е осъществена съобразно представения договор за
правна защита и съдействие между ищеца и адв. Д. М..
Дължимостта на претендираното адвокатско възнаграждение за
осъществена безплатна адвокатска помощ е оспорено от ответника с
твърдение, че ищецът не е материално затруднено лице. Съдът намира
възражението за неоснователно. Наличието на основанията по чл.38 ал.1 от
ЗАдв не може да бъде обсъждано от съда, дори и при депозирано от другата
страна възражение и ангажирани по него доказателства. Преценката дали да
се окаже безплатна помощ по чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв и дали лицето е материално
затруднено или не се извършва единствено от адвоката и е въпрос на
договорна свобода между адвокат и клиент.
Съгласно чл.38 ал.2 от ЗАдв, възнаграждението за осъществена
безплатно адвокатска помощ по чл.38 ал.1 ЗАдв се определя от съда, в размер
8
не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2. При определянето на
дължимия размер на адвокатското възнаграждение съдът следва да се
съобрази с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. С решение
на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. е установено, че национална
правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не
могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди
разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се
счита за ограничение на конкуренцията. Националната юрисдикция е длъжна
да не прилага Наредбата, а възнаграждението следва да бъде определено
според предвидените в ГПК обективни критерии: фактическа и правна
сложност на делото, обем на извършената от адвоката работа.
Съобразно гореизложеното и като съобрази фактическата и правна
сложност на настоящото производство и обема на извършената от адв. Д. М.
работа (включваща изготвяне и подаване на искова молба, както и на 1 брой
писмено становище във връзка с провеждане на първото и единствено о.с.з. по
делото) съдът определя адвокатско възнаграждение за осъществена безплатно
адвокатска помощ в настоящото производство в размер, както следва: на
240,00 лв. по предявения иск срещу ответника „КРЕДИСИМО“ЕАД; на 240,00
лв. по предявения иск срещу ответника „АЙ ТРЪСТ“ЕООД. Присъдените
адвокатски възнаграждения в полза на упълномощения от ищеца адвокат са с
ДДС, съобразно постановеното решение от 25.10.2025 г. по дело №С-744/23 г.
на СЕС. Посочените суми всеки от ответниците следва да бъде осъден да
заплати директно на осъществилия безплатно адвокатска помощ адвокат,
доколкото не представлява направени от страната разноски по делото, а се
присъжда от съда.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., район Т., бул. *******№*** (сграда *) ет.*, Бизнес
център „*******, представлявано от С. Р. Я. и И. Ц. К. (поотделно), да заплати
на Н. В. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Т., ул. „****** №** (със
9
съдебен адрес: гр. П., ул. *********№** ет.* ап.*, чрез адв. Д. М.), сумата от
60,00 лв. (шестдесет лева и 00 ст.), представляваща получена без основание
сума по договор за потребителски кредит №2736661/06.03.2023 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.08.2025
г. до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „АЙ ТРЪСТ“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., район Т., бул. ****** №*** (сграда *) ет.*, Бизнес
център ******, представлявано от И. М.а Ш., да заплати на Н. В. С., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Т., ул. ******* №** (със съдебен адрес: гр.
П., ул. ********** №** ет.* ап.*, чрез адв. Д. М.), сумата от 400,00 лв.
(четиристотин лева и 00 ст.), представляваща получена без основание сума по
договор за поръчителство от 06.03.2023 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на искова молба – 06.08.2025 г. до окончателното
погасяване на задължението.
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., район******, бул ******№*** (сграда *) ет.*,
Бизнес център *********, представлявано от С. Р. Я. и И. Ц. К. (поотделно),
да заплати на Н. В. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Т., ул. ******
№** (със съдебен адрес: гр. П., ул. * *********№** ет.* ап.*, чрез адв. Д. М.),
сумата от 50,00 лв. (петдесет лева и 00 ст.) - направени разноски по делото, на
основание чл.78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „АЙ ТРЪСТ“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., район ****, бул. *** №* (сграда * ет.*, Бизнес
център *******, представлявано от И. М.а Ш., да заплати на Н. В. С., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Т., ул. *******№** (със съдебен адрес: гр.
П., ул. ********* №** ет.* ап.*, чрез адв. Д. М.), сумата от 50,00 лв. (петдесет
лева и 00 ст.) - направени разноски по делото, на основание чл.78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., район ******, бул ******** №***(сграда *) ет.*,
Бизнес център *********, представлявано от С. Р. Я. и И. Ц. К. (поотделно),
да заплати на адв. Д. М. от Адвокатска колегия – Пловдив, сумата от 240,00
лв. (двеста и четиридесет лева) с ДДС - адвокатско възнаграждение, на
основание чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „АЙ ТРЪСТ“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
10
адрес на управление: гр. С., район *****, бул. ******** №*** (сграда * ет.*,
Бизнес център ******, представлявано от И. М.а Ш., да заплати на адв. Д. М.
от Адвокатска колегия – Пловдив, сумата от 240,00 лв. (двеста и четиридесет
лева) с ДДС - адвокатско възнаграждение, на основание чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2
от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Трявна: _______________________
11