№ 423
гр. Варна, 01.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20223100500137 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид:
Въззивното производство е образувано по жалбата на АЛ. ИБР. АЛ. вх.№
46839/25.11.2021 против решението на ВРС-Хс-в № 1407/20.10.2021г по гр.д.№ 12516/2021,
с което, на осн.чл.28 ал.1 вр.чл.26 ал.1 ЗЗДт вр.чл.25 ал.1 ЗЗДт, е постановена мярка за
закрила по отношение на детето АНТ. АЛ. ИБР. - настаняване в семейството на роднини -
баба по майчина линия СТ. Й. СТ. за срок от една година, считано от датата на влизане на
решението в сила.
Счита решението за неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено в
нарушение на процесуалния и материалния закон и е необосновано с оглед събраните по
делото доказателства.
По първоинстанционното дело бащата като заинтересована страна не бил призоваван.
За съдебното решение узнал, когато получил препис от същото.
РС неправилно е преценил и е постановил мярка за закрила спрямо детето, тъй като
не било установено по безспорен начин и доказано, че детето било в риск.
Твърди, че той отглежда сина си и инициирането на съдебно производство по
настаняването му в семейството на роднини било нецелесъобразно. Счита постановената
мярка за закрила чрез извеждането на малолетното дете след смъртта на съпругата му и
майка на детето - Я.С.Й. детето, А се отглеждал от него. Бащата живеел в собствена
самостоятелна къща в с.Б, ул.„ Е" № 14.
Действително бащата в началото на 2021г известно време работил в Германия, а
майка му била в болница. Тогава синът му А пребивавал за известно време при баба си по
майчина линия - СТ. Й. СТ..
1
По късно разбрал за издадената заповед ЗД/Д-ДЧ-010/23.07.2021г.
Твърди, че не бил прекъсвал контакта със синът са дори когато бил в Германия, а той
бил при баба си Стефка Йосифов. От разговорите по телефона с А установил, е не ходи на
училище, употребявал алкохол и пушел цигари; споделил му, че гледа порнофилми
безконтролно.
Майка му получила информация, че А бил принуждаван да проси и да работи, вместо
да посещава училище. Hикой не полагал грижи за възпитанието му и контрол над него,
докато бил в с.Синдел.
Помолил майка си да отиде в селото и да вземе А при себе си в с.Б.
Взел решение да се върне в България незабавно. Докато уреждал прекратяването на
трудовото си правоотношение в Германия и завръщането си в България, и преди майка му
да успее да вземе А, на 13.08.2021, около 21ч същия ден на пътя между с.Синдел
лекотоварен автомобил, шофиран от 54-год. Мъж, при разминаване с насрещно движеща се
кола, застига и удря в задната част конска каруца без светлоотразителни знаци, в която се
намирал синът му А заедно с още едно 17-год.момче,загинало на място. А бил настанен в
болница без опасност за живота. Досъдебното производство по случая не било приключило.
Счита, че това се е случило в резултат неупражнен от бабата Стефка спрямо синът му А
контрол. Здравето на А не би могло да се възстанови изцяло.
Откакто бил изписан от болницата А постоянно живеел с баща си и се възстановявал
от претърпения инцидент.
Счита, че приетата за установено от ВРС фактическа обстановка, е непълна,
неправилна поради липсата на воля от стана на съда да попълни доказателствения материал
с всички необходими доказателства. Затова и изведените правни изводи не кореспондирали
с приложимите за казуса правни норми. При цялостно и правилно изградени фактически
констатации и при пълнота на доказателствения материал РС би достигнал до принципно
законосъобразни правни изводи, които биха наложили отхвърляне на молбата за
настаняване на детето в семейството на близки и роднини.
ЗЗДт отдава приоритет на това едно дете да бъде отглеждано в неговата семейна
среда по смисъла на § 1 т.7 ДР ЗЗДт /чл.3 т.2, чл.25 ал.2 и чл.28 ал.4 33Дт/, като в
изключителни случаи може да бъде настанено извън семейството, ако важни причини
налагат това и е в негов интерес. В случая не са налице такива факти и обстоятелства.
Целта на закона е във всички случаи с оглед конкретните обстоятелства да бъде
преценяван най-добрият интерес на детето по смисъла на § 1 т.5 ДР ЗЗДт.
Съгласно чл.9 от Конвенцията за правата на детето държавите - страни по
Конвенцията, осигуряват детето да не бъде разделяно от родителите си против тяхната воля,
освен когато компетентните власти решат в съответствие с приложимите закони и
процедури и при възможност за съдебен преглед, че такова разделяне е необходимо за
висшите интереси на детето.
Такова решение може да бъде необходимо в някои особени случаи, като например
2
тежки провинения - малтретиране или изоставяне на детето от родителите и други, каквито
обстоятелства не са налице и никога не са били.
Всяко дете, както и синът му имал право да бъде отглеждан на първо място в
семейство; между бащата и детето била установена емоционална връзка и пълноценна грижа
от негова страна. Жалбоподателят правел всичко необходимо А да се развива нормално и
израства правилно за възрастта си. Детето живеело при отлични хигиенно битови условия,
изграден му бил правилен хранителен режим. Полагал усилия да приучва А към това да
забрави лошите навици придобити при пребиваването му в семейството на баба му СТ. Й.
СТ.. А бил силно привързан към баща си и баба си по бащина линия,както и към други
техни роднини в с.Б и се чувствал спокойно и защитено в семейството им.
Поради изложеното моли за отмяната на постановеното решение.
Отправя искане за допускане на гласни доказателства - трима души свидетели; за
изготвянето на нов социален доклад от Д“СП“-Провадия, както и за изслушването на детето
А в присъствието на социален работник.
Въззиваемата страна Дирекция „Социално подпомагане“-Провадия в срока по
чл.263 ГПК е депозирала писмен отговор със следното становище
Със Заповед №ЗД/Д-В-ДЧ-017/14.09.2021г на Директора на Д“СП“-Долни чифлик е
прекратено настаняването на детето АНТ. АЛ. ИБР. в семейството на неговата баба по
майчина линия СТ. Й. СТ. и същото е реинтегрирано в семейството на своя баща г-н АЛ.
ИБР. АЛ..
На 17.09.2021г преписката по случая с детето е била получена в Д“СП“-Провадия за
проследяване процеса на реинтеграция.
В посочения в закона едномесечен срок от издаване на административната заповед на
15.10.2021г Д“СП“-Провадия е внесла в РС-гр.Провадия искова молба за потвърждаване
прекратяването на настаняването на детето в семейството на неговата баба и реинтеграцията
му в биологичното семейство на неговия баща.
На 25.10.2021г в Д“СП“-Провадия е получена призовка за насрочено гр.д. №
1226/2021г на ПРС, насрочено за 15.11.2021г. Към настоящия момент в Д“СП“-Провадия не
е получавано съобщение за постановено решение от ПРС.
Във връзка с получената преписка по случая с детето О“ЗД“ при Д“СП“-Провадия
посещава периодично детето А и неговото семейство. Към настоящия момент детето се
отглежда в жилище, намиращо се в с.Б, общ.Провадия, при добри хигиенно-битови условия.
За настоящата учебна година А е записан като ученик в ОбУ"Св.св.Кирил и Методий"-с.Б.
Постъпил е и писмен отговор от адв.Л.Ч., назначена за особен представител на
малолетния А Илиев И., в което изразява сл.становище: обжалваното решение е
3
постановено съобразно събраните по делото доказателства, че майката на детето е починала,
а бащата работи и живее е Германия и детето А се отглеждало от баба му по майчина линия.
В изготвения социален доклад тези обстоятелства подробно са били описани, както и че
детето било сигурно и спокойно при баба си, в разширения родителски кръг. Този доклад е с
дата 23.07.2021г, а исковата молба е подадена на 19.08.2021г.
Преди настоящото производство, с решение на съда по гр.д.№ 4824/2020г на ВРС-
24с-в детето с мярка за закрила е настанено за срок от една година при баба си С.С..
Твърденията на бащата, че не знаел за делото и че сега детето живеело при него,
както и за това, че бабата не упражнявала контрол върху развитието на детето до момента,
не са доказани. Бащата сам заявява, че през 2021г е бил в Германия, без да уточнява до кога,
а майка му била в болница и затова детето било при другата баба. Пропуска
обстоятелството, че майката на детето е починала на 28.02.2020, поради което от 29.06.2020
детето А било настанено при баба си Стефка.
Поради това счита, че подадената жалба следва да бъде отхвърлена.
Счита, че всички наведени от бащата твърдения, подлежат на доказване. Изразява
становище по неговите доказателствени искания :
1/ не се противопоставя на изготвянето на нов социален доклад
2/ противопоставя се на изслушването на детето А, което е само на 11 год.;
3/ що се отнася до искането за гласни доказателства – същото не е посочено какви
факти ще се установяват чрез тях
На сл.място. жалбоподателят следва да представи доказателства откога пребивава в
България.
Към момента липсват доказателства, сочещи, че жалбата е основателна. Ако се
съберат нови такива, съдът ще прецени основателността на жалбата, както и факта, че след
смъртта на майката на 28.02.2020г детето е било настанено при баба си със съдебно
решение, докато бащата е пребивавал в Германия, а неговата майка е била болна.
Предвид изложеното от участниците в производството становища, съдът намира за
уместно отлагане произнасянето по доказателствените искания на бащата, след
призоваването за изслушването им в открито съдебно заседание, до която дата да се изиска
информация от РС-Провадия за резултата от гр.д.№ 1226/2021г – същото на кой етап от
производството се намира.
С оглед на горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА произнасянето по доказателствените искания на жалбоподателя за о.с.з.
4
след изслушването на участниците в производството.
НАСРОЧВА ПРОИЗВОДСТВОТО по делото в о.с.з. на 8.03.2022г от 14.30ч, за която
дата и час да се уведомят участниците в производството.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5