№ 3867
гр. София, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Слави Г. Славов
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20241100512768 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 9632/21.05.2024г. по гр.д. № 22303 по описа за 2023г. на
Софийски районен съд, 150-ти състав са отхвърлени исковете, предявени с
искова молба вх. №117611/27.04.2023г. по регистъра на СРС на В. И. Л., ЕГН
********** срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ЕООД, ЕИК
********* с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено,
че на В. И. Л., ЕГН ********** не дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ЕАД, ЕИК ********* заплащане на сума от общо 14 552,33лв,
представляваща главница по изпълнителен лист, издаден на 29.08.2011г. по
гр.д. № 1966/2011г. по описа на СГС, ведно със законната лихва върху сумата
от 10.01.2011г. до изплащането й , за събиране на които е образувано
изпълнително дело № 20118380407543 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на
КЧСИ, като В. И. Л., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ЕАД, ЕИК ********* на основание на чл. 78, ал.3
от ГПК сумата от 50лв., представляващи съдебни разноски.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
199768/18.06.2024г. по регистъра на СРС от ищец В. И. Л., ЕГН ********** в
1
частта, в която исковете са отхвърлени. Изложила е съображения, че
решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени
правила и на материалния закон, необосновано. Посочила е , че неправилно
било прието от районния съд, че при прекратено изпълнително дело нямало
пречка да се поиска извършването на изпълнително действие и то да прекъсне
погасителната давност. Прекратяването на изпълнителното дело поради
настъпила перемпция било абсолютна процесуална пречка за извършване на
изпълнителни действия. Извършените такива след настъпване на перемпцията
се обезсилвали и последиците им се заличавали с обратна сила, съдебният
изпълнител следвало служебно да вдигне наложени запори и възбрани.
Извършените след перемпцията изпълнителни действия не пораждали правни
последици. Такова изпълнително действие не можело да доведе до годно
основание за събиране на вземането. Претендирала е разноски.
Въззиваемият - ответник по исковете „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ЕАД, ЕИК ********* е оспорило жалбата. Посочило е, че решението е
правилно. В случая началото на погасителния давностен срок било
26.06.2015г. , изпълнителни действия били искани през 2011г. и 2012г.,
събирани били суми от запори в периода до 05.12.2013г., искания за
изпълнителни действия били направени на 02.04.2015г., на 16.04.2019, на
09.05.2019г. бил наложен запор, на 20.07.2021г. било поискано изпълнително
действие, с молба от 22.07.2021г. задължението било признато, искане за
изпълни действия имало и през 2022г. и 2023г., суми били събрани и през
2021г., поради което давността не била изтекла. Релевантна била
кредиторовата активност, перемпцията била без значение за давността, нямало
пречка след настъпила перемпция да се иска изпълнително действие и то
прекъсвало срока на погасителната давност. Претендирало е разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.
№117611/27.04.2023г. по регистъра на СРС на В. И. Л., ЕГН **********
срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ЕООД, ЕИК ********* с която е
поискала от съда на основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено,
че В. И. Л., ЕГН ********** не дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ЕАД, ЕИК ********* заплащане чрез принудително събиране поради
2
погасяването им по давност на сума от 14 552,33лв, както и законната лихва
върху сумата от 10.01.2011г. до изплащането й, за събиране на които е
образувано изпълнително дело № 20118380407543 по описа на ЧСИ М.Б., рег.
№ 838 на КЧСИ по изпълнителни лист, издадени на 29.08.2011г. по гр.д. №
1966/2011г. по описа на СГС. Посочил е, че изпълнителното дело било
перемирано , като давността била прекъсната преди повече от 5 години преди
исковата молба и така към момента била изтекла. Погасителната давност
започнала да тече на 02.04.2015г., когато било предприето последното валидно
изпълнително действие. Претендирал е разноски.
Ответникът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ЕАД, ЕИК ********* в
предоставения му срок за отговор е оспорило исковете. Навело е твърдения,
искал изпълнителни действия регулярно, имало събиране на суми по
изпълнителното дело, признания на задълженията от длъжника, давността
била спряна до 16.06.2015г., действия след перемпция прекъсвали
погасителната давност срок на която бил 5 години и не бил изтекъл. Придобил
вземането по договор за цесия, която била съобщена на ищеца, евентуално то
уведомлението било приложено към отговора и следвало да се счете ищецът
за уведомен. Претендирало е разноски.
Приети са договор за цесия, уведомително писмо, пълномощно ,
Приложение № 1а от 04.09.2018г, известие за доставяне, съгласно които на
04.09.2018г. Профи Кредит България“ЕООД е продало на Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ЕАД вземанията си договор № **********, сключен с В. И.
Л. ЕГН ********** в размер на общо 11429,95лв. към него момент, от които
5224,50лв. главница; лихва от 5638,91лв., разноски от 566,54лв. за събиране на
които е образувано изпълнително дело № 7543 по описа на ЧСИ Б., „Профи
Кредит България“ЕООД е упълномощило Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ЕАД да уведоми длъжника за цесията, уведомително писмо е съставено ,
известие за доставяне е върнато като непотърсено на 08.11.2018г.
Приети са неоспорени от страните заверени преписи от книжа по
изпълнително дело № 20118380407543 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на
КЧСИ , съгласно които изпълнителното дело е образувано по молба от
20.10.2011г. на ПрофиКредит България“ЕООД срещу В. И. Л. ЕГН
********** за събиране на сумите по изпълнителни листове, издадени по дело
№ 1966/2011г. по описа на СГС въз основа на решение по вътрешно
3
арбитражно дело № 113/2010г. по описа на арбитър Ж.Б., както следва:
главница от 7906,50лв. ведно със законната лихва от 14.12.2010г. до
изплащането й; 130лв. съдебни разноски. С молбата е поискано се съберат и
разноските по изпълнителното дело , като на ЧСИ са възложени всички
действия по чл. 18 от ЗЧСИ. Двата изпълнителни листа са представени по
делото, като на този за разноски от 50лв. е направено отбелязване че са
изплатени на взискателя 196лв на 31.05.2012г.; 196лв. на 31.08.2012г.; 46,85лв.
на 14.12.2013г. и 341,37лв. на 17.08.2021. На гърба на изпълнителния лист за
главницата от 7906,50лв. ведно с лихвата от 14.12.2010г. и за разноски от 80лв.
е направено отбелязване че на 07.02.2012г. на взискателя са платени 100лв.
Със запорни съобщения от 24.10.2011г. и от 26.10.2011г. са наложени запори
върху вземания на длъжника по банкови сметки, покана за доброволно
изпълнение е връчена на длъжника на 22.11.2011г., като с молба от
22.11.2011г. длъжникът е поискал да погаси задължението на разсрочено
плащане от по 100лв. вноски, като бъде вдигнат запор от банкова сметка в
Юробанк“АД, по която получавала плащане на детски надбавки и издръжка за
децата й, запор върху тази банкова сметка е вдигнат от ЧСИ с писмо от
30.11.2011г. С платежно нареждане от 27.02.2012г., длъжникът е внесъл 100лв.
по изпълнителното дело, на 08.03.2012г. е наложен запор върху
възнаграждението за труд на длъжника, получавано от КМБ България“ЕАД и
по този запор по изпълнителното дело са плащани суми в периода от
05.04.2012г. до 05.12.2013г.; на 02.04.2015г. отново е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника, на 07.05.2019г. взискателят е поискал
да се наложи запор върху трудово възнаграждение на длъжника, на
09.05.2019г. е изпратено запорно съобщение до работодателя на Кауфланд
България“ЕООД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника, на 17.08.2020г. взискател е поискал да се наложи запор върху
трудово възнаграждение на длъжника; на 07.07.2021г. е изпратено запорно
съобщение до работодателя „Пепко България“ЕООД за налагане на запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника; на 20.07.2021г. взискател е
поискал да се наложи запор върху вземания на длъжника за трудово
възнаграждение, на 20.07.2021г. е наложен запор върху банкови сметки на
длъжника ; с молба от 22.07.2021г. длъжникът е заявил, че работодателят му
ще внася по 200лв. месечно считано от август 2021г., като иска запори върху
банкови сметки да се вдигнат защото по тях получава детски надбавки и
4
издръжка; на 10.08.2021г. „Пепко България“ООД е внесло по изпълнителното
дело 455,18лв; на 28.04.2022г. взискател е поискал да се наложи възбрана
върху недвижим имот на длъжника; на 22.03.2023г. взискателят е поискал да
се насочи изпълнението към движими вещи в дома на длъжника.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният отрицателен установителен иск е с правно основание чл. 124
вр. с чл. 439 от ГПК – иск за установяване на недължимост на суми по договор
за кредит, за които е издаден изпълнителен лист по арбитражно решение.
Съдът приема, че по делото е установено, че с изпълнителни листове от
29.08.2011г. по арбитражно решение ищецът е осъден да заплати на „Профи
Кредит България“ЕАД главница от 7906,50лв. ведно със законната лихва от
14.12.2010г. до изплащането й; 130лв. съдебни разноски. Тези обстоятелства
не са спорни, а и се установяват от събраните по делото доказателства.
По делото се установява от книжата по изпълнително дело №
20118380407543, че за събиране на сумите по изпълнителен лист, на
20.10.2011г е образувано изпълнително дело, изпълнителни действия са
искани от взискателя съответно и предприемани от съдебния изпълнител
оправомощен по реда на чл. 18 от ЗЧСИ на 26.10.2011г., на 08.03.2012г., на
02.04.201г., на 07.05.2019г., на 17.08.2020г., на 07.07.2021г., на
20.07.2021г.,28.04.20212, на 22.03.2023г., по тези изпълнителни действия суми
са постъпвали на 10.08.2021г., както и в периода от 05.04.2012г. до
05.12.2013г., , на 04.12.2021г. длъжник е пратил сума, като с молби от
22.11.2011г. и от 22.07.2021г. длъжникът е посочил, че ще бъдат плащани суми
по изпълнителното дело.
Спорен въпрос, въведен във възизвното дело е дали срокът на
5
погасителната давност за процесните вземания е бил прекъсван и спиран по
начин, който да препятства погасяването им по давност.
Вземанията, за които е издаден изпълнителния лист след постановяване
на арбитражното решение, са скрепени с погасителна давност срок на която е
5 години.
Погасителната давност е сложен юридически факт, съвкупност от два
елемента: бездействие на титуляра на правото и изтичането на определен
период от време. Съгласно чл. 114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като според ал.2 на същата разпоредба,
ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва
да тече от деня, в който задължението е възникнало.
Съгласно чл. 116, буква „б” от ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на
иск или възражение, но ако същите бъдат отхвърлени, давността не се счита за
прекъсната.
Съгласно чл. 116, буква „в” от ЗЗД давността се прекъсва и с предприемане
на действия за принудително изпълнение.
Погасителната давност се прекъсва с предприемането на изпълнителните
действия, като в хода на принудителното изпълнение тя може да бъде
прекъсвана многократно. Давността се прекъсва с предприемането на което и
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ,
независимо от това дали то е поискано от взискателя или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя на
основание на чл. 18 от ЗЧСИ. Такива действия са искането на взискателя да се
приложи определен изпълнителен способ, както и изпълнителните действия
от този способ, като насочване на изпълнението чрез налагане на
запор/възбрана върху определена вещ, присъединяването на кредитора,
възлагане на вземането за събиране или вместо плащане, извършването на
опис , оценка на вещта, назначаването на пазач, насрочването и извършването
на публичната продан и следващите действия до постъпването на сумите от
проданта или плащанията от третите задължени лица. Тези изпълнителни
действия водят само до прекъсване на давността, но не и до спирането й. В
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно и от всяко
прекъсване започва да тече нова погасителна давност. Не са изпълнителни
действия, които прекъсват погасителната давност образуването на
6
изпълнителното дело, изпращането и връчването на поканата за
доброволното изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за
определяне непогасен остатък от дълга, извършването на разпределението. (В
този смисъл т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС).
В конкретния случай изпълнителното дело е образувано два месеца след
издаването на изпълнителните листове по арбитражно решение, което е от
14.12.2010г., регулярно по образуваното изпълнително дело са извършвани
изпълнителни действия , които са прекъсвали погасителната давност за тях.
Всяко искане на взискателя за изпълнително действие е от естество да
прекъсне погасителната давност, независимо дали то е довело реално до
събиране на имущество на длъжника, което да служи за удовлетворяване на
взискателя. Това е така, защото погасителна давност е санкция за взискателя,
който не е проявил за определен период за събиране на вземанията си. До
26.06.2015г. погасителната давност за процесните вземания е била спряна /В
този смисъл Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 3/2020г. на
ОСГТК на ВКС/ . Този извод следва при съобразяване на обстоятелството, че в
случая изпълнително дело е било образувано преди 26.06.2015г., като към
този момент не е била настъпила перемпция по същото-ежегодно са искани
извършване на изпълнителни действия, постъпвали са плащания на суми, с
молбата от 22.11.2011г. длъжникът е признал вземанията, последното плащане
е от 05.12.2013г., като на 02.04.2015г. е поискано извършване на изпълнително
действие. В последствие периода от време между отделните изпълнителни
действия, поискани от взискателя или извършени от съдебния изпълнител
разполагащ с правомощие по чл. 18 от ЗЧСИ , не превишава пет години,
поради което и съдът приема, че процесните вземания не са погасени по
давност. Действително съществува период от време по-голям от две години
между две последователни искания за изпълнителни действия – този след
исканото изпълнително действие на 02.04.2015г. до 07.05.2019г.
Изпълнителните действия , извършени след настъпване на перемпция обаче
също водят до прекъсване на погасителната давност. При перемпция по чл.
433, ал.1, т. 8 от ГПК прекратяването на изпълнителното дело не засяга
изпълнителните способи, които са се осъществили преди това - те са
осъществени и приключили като отделни процеси преди прекратяването.
Обезсилването на предприетите изпълни действия при прекратяване на
7
изпълнителното дело не се отнася до действията, с които законът свързва вече
настъпил материално-правен ефект, какъвто е прекъсването на погасителната
давност. Перемпцията и погасителната давност са различни правни институти
с различни правни последици. Прекратяването на изпълнителния процес
поради перемпция не прегражда възможността да се иска принудително
изпълнение, не засяга приключилите изпълнителни способи, не настъпва
докато посочен изпълнителен способ не бъде реализиран. Санкцията за
кредитора при настъпила перемпция по чл. 433, ал.1,т. 8 от ГПК е
невъзможността да събере от имуществото на длъжника вече направени
разноски по перемираното дело, както и загуба на наложените обезпечения.
Ново писмено искане на кредитора след настъпване на перемпция поставя
начало на ново процесуално правоотношение, съдебният изпълнител
продължава да бъде задължен да изпълни заповедта за принудително
изпълнение, съдържаща се в изпълнителния лист, който е в негово държане. За
давността и прекъсването й водещо значение има искането на кредитора за
изпълнителен способ, който дори да не се осъществи по независещи от него
причини, води до прекъсване на погасителната давност. За прекъсване на
погасителната давност определящо е материално-правната уредба, но молбата
на кредитора за изпълнение следва да е редовна. При нередовна молба за
изпълнителен способ, указания за отстраняване на нередовностите дължи
съдебния изпълнител. Само върната молба на взискателя поради
неотстраняване на нередовностите й в дадения срок не прекъсва
погасителната давност. Погасителната давност се прекъсва от изпълнително
действие, което е извършено по изпълнително дело, по което перемпцията
вече е била настъпила. / В този смисъл т. 3 от Тълкувателно решение №
2/04.07.2024г. по тълкувателно дело № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС/.
В случая кредиторът е искал извършването на изпълнителни действия
през 2011г, 2012г., суми са събирани през 2012г. и през 2013г., изпълнителни
действия са искани от взискателя през 2015г., 2019г., 2020г., 2021г, 2022г.,
2023г., поради което и доколкото изпълнителният лист е бил в държане на
съдебния изпълнител, последният не е върнал молбите поради неотстраняване
на нередовностите им, то тези молби са довели до прекъсване на
погасителната давност. Тези молби съдържат искане за проучване на
имущество, но съдържат и искане за насочване на изпълнението върху
имуществото, поради което и са от естество да прекъснат погасителната
8
давност. При така възприето следва извод, че исканията на взискателя за
изпълнителни способи са довели до прекъсване на погасителната давност за
процесните вземания и тя не е била изтекла към подаването на исковата молба
на 27.04.2023г., нито към момента.
При така възприето съдът приема, че решението на СРС в обжалваната
част е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски
следва да се постави в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемия съдебни разноски в размер на 100лв. за
възнаграждение за юрисконсулт определено от съда при съобразяване на
нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК и Закона за правната помощ, наредбата за
заплащането й, сложността на делото пред въззивния съд, която не е висока.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 9632/21.05.2024г. по гр.д. № 22303 по
описа за 2023г. на Софийски районен съд, 150-ти състав .
ОСЪЖДА В. И. Л., ЕГН ********** да заплати на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ЕАД, ЕИК ********* на основание на чл. 78, ал.3 и ал. 8 от
ГПК сумата от 100лв. /сто лева/, представляващи съдебни разноски за
производство пред СГС.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9