№ 9285
гр. София, 22.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Частно гражданско
дело № 20221110167263 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 418 във вр. с чл. 417, т. 9 от ГПК.
Образувано е по депозирано в съда заявление от ***, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от ***– управител за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и въз основа на нея изпълнителен лист
срещу длъжника Ц. С. А., с ЕГН: **********.
След като се запозна с постъпилото заявление, съдът констатира, че към
него е представен документ – запис на заповед, който е редовен от външна
страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника,
поради което искането следва да бъде уважено и в полза на заявителя следва
да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение срещу посочения длъжник
за сумата от 285.40 лв., представляваща главница, по запис на заповед, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението 08.12.2022г. до
окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото
разноски.
С подаденото заявление се претeндират и изтекли лихви, считано от
датата на предявяване на издадения запис на заповед и определена, като дата
на падеж по издадения запис на заповед/ до подаване на заявлението.
В тази връзка, настоящият състав намира, че в тази част искането е
неоснователно, като за основателността на тази претенция стояща вън от
обективираното в документа, е постановеното с Тълкувателно решение № 1
от 28.12.2005 година на ВКС по тълк.д.№ 1/2004 година.
В това производство, съдът проверява формалната доказателствена
сила на изпълнителното основание, изхождайки само от данните, съдържащи
се в представеното изпълнително основание. При издаването на изпълнителен
лист съдът не може да се основава на данни, които стоят извън
изпълнителното основание, в т. ч. и акумулираните след падежа до датата на
1
подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист закъснителни лихви.
Съгласно чл. 535, т. 2 ТЗ записът на заповед съдържа безусловно обещание да
се плати определена сума пари. Не бъде ли означена в записа на заповед
сумата, която трябва да се плати - ясно и определено, записът на заповед не
може да има действие на менителничен ефект. Това означава да е посочена
паричната сума, за която издателят на записа на заповед поема задължението,
т. е. колко и какви пари трябва да се заплатят. Сумата, за която записът на
заповед е издаден, трябва да е ясна в него. От посоченото в чл. 535 ТЗ
съдържание на записа на заповед не личат данни относно размер на
закъснителни лихви. С оглед характера на производството и проверката,
която съдът извършва в него на изпълняемото право, съсредоточена в
рамките на изпълнителното основание, не е допустимо присъждане на
закъснителни (мораторни) лихви, каквата сума се претендира от 46.22 лева ,
защото не се касае за вземане, което е обективирано в документа. По
отношение на претендираната сума, и с оглед гореизложеното следва да бъде
уважена претенцията на заявителя за сумата от 285.40лв. сума която е ясно
посочена в текста на документа като главница, цифром и словом.
Предвид изложеното, следва да се остави без уважение
заявлението в частта, с която е направено искане за издаване в полза на
заявителя на заповед за незабавно изпълнение срещу посочения като длъжник
за заплащане на мораторна лихва 46.22 лева, считано от датата на падежа
27.04.2021г. до 31.11.2022г., както и да се остави без уважение искането за
издаване на заповед за изпълнение за главницата над размера от 285.40 лв.
Тук е моментът, да се посочи, че претендираното адвокатско
възнаграждение е неконкретизирано - не се сочи размер. Отделно от това, в
договора за правна защита и съдействие е посочено, че се плаща минимален
размер, съгласно НМРАВ, представена е фактура за общ превод. От там,
съдът не може да установи първо каква сума са уговорили страните в
договора, после - дали същото е платено от заявителя.
Воден от гореизложените съображения и на основание чл. 418 във вр. с
чл. 417, т. 9 от ГПК и чл. 419 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на заявителя ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
2
управление ***, представлявано от ***– управител - заповед за незабавно
изпълнение и въз основа на нея и изпълнителен лист срещу длъжника Ц.
С. А., с ЕГН: ********** за заплащане на посочената в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК сума от 285.40лв. / двеста
осемдесет и пет лева и 40 ст ./ представляваща неплатено задължение по
запис на заповед от 25.01.2021г., както и законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на заявлението /08.12.2022г./ до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от / триста и петдесет лева и деветдесет
и две стотинки/.
Оставя без уважение като неоснователно искането на заявителя за
присъждане на мораторна лихва в размер 46.22 лева, считано от датата на
падежа 27.04.2021г. до 31.11.2022г ., както и поисканото адвокатско
възнаграждение.
На основание чл. 418, ал. 2, изр. 2 ГПК да се извърши надлежна бележка
върху представеният запис на заповед и върху заповедта за изпълнение.
Разпореждането в частта, с която е отхвърлено искането за издаване на
изпълнителен лист може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от
съобщаването му на заявителя, в останалата част разпореждането може да
бъде обжалвано от длъжника с частна жалба, подадена чрез СРС до СГС в
двуседмичен срок от връчването на заповедта за изпълнение, ведно с
възражението срещу издадената заповед, което може да се основава само на
съображения, извлечени от актовете по чл. 417 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3