О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 199
гр. Нови пазар, 01.07.2020 г.
Районен съд – Нови
пазар в закрито заседание на първи юли през две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АТАНАСКА МАРКОВА
като разгледа докладваното частно
наказателно дело №165 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид:
Постъпила
е жалба на основание чл.243, ал.4 от НПК.
Жалбата е подадена от адв. М. Д.от
АК – Щумен, действащ като пълномощник на В.Й., гражданин на Република Турция,
роден на *** г. В нея се твърди, че с постановление от 23.03.3020 г. прокурор
при Шуменска районна прокуратура е прекратил наказателното производство по досъдебно
производство №290/2020 г. по описа на РУ – К./преписка №734/2019 г. по описа на
прокуратурата/, по което дело жалбоподателят имал качеството на пострадал от
осъществено престъпление по чл.209, ал.1 от НК.
В
жабата се сочи, че постановлението на прокурора е необосновано и незаконосъобразно.
Не били изследвани в пълнота оплакванията на жалбоподателя в подадените от него
жалби по случая. Той твърди, че никъде в жалбите не е направил твърдения за
„обещание за съвместно съжителство“, а посочил, че лицето М.С.А. поискала от
него парични средства, за да осъществят двамата съвместен бизнес в овощна
градина, притежавана от нея по наследство. С това тя въвела в заблуждение
жалбоподателя, като включително му изпратила нейни снимки и документи
(нотариални актове). Жалбоподателят изпратил сума общо от 45 420 евро,
които средства били получени от М. А., както и от нейни близки, които самата тя
посочила, изтъквайки различни мотиви, за да не постъпят всички средства по
нейна лична сметка. Прокурорът не обсъдил тези факти в постановлението си,
както и не посочил каква е връзката на тези лица, които са получавали суми, с М.
А.. Също така жалбоподателят не бил разпитан по досъдебното производство в
качеството на свидетел. Излагайки тези си съображения в жалбата, жалбоподателят,
чрез представителя си, моли съда, да отмени постановлението на Шуменската
районна прокуратура, като върне делото и даде задължителни указания за
произнасяне по всички оплаквания на жалбоподателя, включително и срещу другите
лица, получили средства от В.Й..
След като се запозна с всички
събрани по делото доказателства и предвид твърденията в жалбата, съдът счете за
установено следното:
Жалбата е подадена
в законоустановения срок. Същата се явява процесуално допустима.
Видно е от материалите по приложеното
досъдебното производство №290/2020 г. по описа на РУ – Каолиново, че то е
образувано затова, че през периода месец април – месец юни 2018 г. в с. Т.,
обл. Шумен, при условията на продължавано престъпление, с цел да се набави имотна
облага, е възбудено заблуждение у турския гражданин В.Й., и с това му е
причинена имотна вреда - престъпление по чл.209, ал.1 от НК.
С обжалваното
постановление на Шуменската районна прокуратура от 23.03.2020 г. прокурорът е приел,
че жалбоподателят е изпратил на свидетелката Н.З.А. парична сума от 15 000
евро, срещу поето от нейна страна обещание за съвместно съжителство, при което
конкретното осъществено от страна на А.деяние не съставлява престъпление.
Предвид това и на основание чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, прокурорът е прекратил наказателното производство.
В рамките на
проведеното разследване са разпитани свидетелите Н.З.А., Н.З.С. – брат на А., М.С.А.
– майка на А.и Н.З.СА.– сестра на А.. Събрани са също така и писмени
доказателства. От събраните доказателства се установява, че през 2018 г.
жалбоподателят, който живее в Република Турция със семейството си, се запознал
чрез социалната мрежа Фейсбук със свидетелката Н.З.А., която живее в с. Т.,
обл. Шуменска със своята майка и със своя брат. В продължение на около три
месеца от запознанството им жалбоподателят на няколко пъти изпратил парични суми,
предназначени за свидетелката, чрез системи за парични преводи „Уестърн Юниън“,
„Изипей“ и „Мъниграм“, като общата сума на изпратените средства е в размер на
45 420 евро. Паричните преводи били извършвани на името на свидетелката А.,
както и на нейната майка и на нейния брат. В средата на 2018 г. свидетелката Н.З.А.
прекратила контактите си с жалбоподателя.
Това са фактите,
които се установяват с категоричност на база на събраните към момента по
досъдебното производство доказателства. Те, обаче са недосътатъчни, за да се
направи извод за липса или наличие на осъществен състав на престъпление и
конкретно такова по чл.209, ал.1 от НК. На първо място е видно, че по делото не
е разпитан в качеството на свидетел жалбоподателят, който да даде подробни
данни по случая, а и да съобщи дали има възможност да бъдат събрани и други
доказателства, освен свидетелски показания, като напр. същият следва да заяви
по какъв конкретно начин е общувал с посоченото от него лице от България – само
чрез телефонни обаждания, или и чрез текстови съобщения; имало ли е текстово
съобщение, изходящо от свидетелката А.с искане да й бъдат изпратени парични
суми; жалбоподателят запазил ли е и може ли да предостави подобни текстови
съобщения. По делото е приложена разпечатка-извлечение от разговор, воден с
текстови съобщения, чрез мобилно приложение на 12.11.2019 г., но това е период
след този, в който жалбоподателят твърди, че свидетелката му е искала пари и
той е изпращал средства. Ето защо, наред с всички подробности по случая, той
следва да заяви също може ли да предостави устройството (телефон или др.) и има
ли запазени текстови съобщения именно в периода, когато е изпращал средствата.
Също така разпитът на свидетелката Н.З.А. не е подробен и липсват отговори на
въпроси, които касаят заявените от жалбоподателя оплаквания. Така например В.Й.
твърди, че е контактувал с лице на име Мурвет Али, каквито са имената на
майката на свидетелката А.. Последната следва да отговори на въпроса дали при
общуването си с жалбоподателя се е представяла с чуждо име и по каква причина.
Също така жалбоподателят сочи, че свидетелката му е заявила, че живее в Гърция
и тя е контактувала с него чрез телефон на гръцки оператор. Предвид това
свидетелката следва да заяви действително ли е твърдяла, че живее в Гърция, ползвала
ли е карта на чужд оператор и по каква причина. Следва да отговори на
останалите посочени в жалбата на жалбоподателя твърдения: съобщавала ли е на
жалбоподателя, че се намира на граничния пункт Капитан Андреево с голяма
парична сума и там паричната сума е задържана, и ако е така по каква причина е
направила подобни твърдения; била ли е болна в периода, в който е общувала с В.Й.,
пребивавала ли е в болнично заведение, ако да в кое и в кой период. Също така
следва да отговори и на въпросите за какво е изразходвала получените парични
суми, като и на 12.11.2019 г. провеждала ли е с В.Й. разговор чрез текстови
съобщения, искала ли е да се споразумеят с него и за какво.
Всички горепосочени
въпроси следва да бъдат изяснени, както и да се установи дали могат да се
съберат допълнителни доказателства, съдържащи данни за разменяни между А.и Й.
текстови съобщение в периода март-юни 2018 г., за да бъде извършена обоснована
преценка за наличие, или липса на осъществен състав на престъпление.
Предвид изложеното
съдът намира извода на прокуратурата за липса на състав на престъпление от общ характер за прибързан и некореспондиращ с
проведеното дотук разследване.
Водим
от горното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ постановление на Новопазарската
районна прокуратура от 23.03.2020 г. за прекратяване на досъдебно наказателното
производство №290/2020 г. по описа на РУ– гр. К.и ВРЪЩА делото на Новопазарската районна прокуратура за продължаване
на наказателното производство, за да бъдат изяснени въпросите, посочени в
обстоятелствената част на това определение, както и да се съберат всички
относими към случая доказателства.
Настоящото
определение подлежи на обжалване и протестиране пред Шуменския окръжен съд в седемдневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: