Решение по дело №263/2019 на Районен съд - Царево

Номер на акта: 114
Дата: 9 септември 2019 г. (в сила от 4 ноември 2019 г.)
Съдия: Минчо Танев Танев
Дело: 20192180200263
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№:                                          09.09.2019 год.                        Град Царево

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Царевският районен съд,                                             наказателен състав

На втори септември                             две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание, в следния състав:         Председател: Минчо Танев

Секретар: Нели Стоянова

 

като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев

НАХД № 263 по описа на съда за 2019 год. за да се произнесе, взе пред вид следното:

 

Производството по делото е от административно наказателен характер, по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. 

Образувано е по повод постъпила жалба от М.В.Д., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 19-0302-000070 от 27.03.2019 год. на Началника на РУ- Царево, с което на М.В.Д., ЕГН **********, на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300,00 лв. за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат съображения за процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление. Изтъкват се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при провеждане на административно наказателното производство, в хода на което е издадено обжалваното наказателно постановление, както и противоречие на същото с материалния закон. Твърди се, че жалбоподателя не е извършил нарушението за което е санкциониран. Поради изложените причини, се иска от съда да  отмени атакуваното НП.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява.

В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от упълномощен представител- адвокат. Моли наказателното постановление да бъде отменено.

Ответникът по жалбата, редовно уведомен, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

По делото бяха събрани множество писмени доказателства. Разпитани са актосъставителят.

Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

На 14.03.2019 год. актосъставителят- служител на РУП- Приморско, спрял за проверка жалбоподателя, който управлявал МПС „Ямаха“. При проверката се установило, че МПС не е регистрирано. Констатираното нарушение мотивирало актосъставителя, да състави акт за установяване на административно нарушение № 0651678 от 14.03.2019 год. в който било описано извършеното нарушение ясно и точно. АУАН бил връчен на жалбоподателя лично и приет без възражения. Материалите по преписката били изпратени на РП- Царево за образуване на НП /прекратено от прокуратурата/. Наказващият орган- Началника на РУП-Приморско, въз основа на съставения АУАН и постановлението за прекратяване на НП, издал обжалваното наказателно постановление, в което административното нарушение е описано, но не по същия като в АУАН начин. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 150а от ЗДвП и санкционирано на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка, съда установи по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на актосъставителя и свидетеля- полицейски служители- които кредитира изцяло. Същите са обективни, безпротиворечиви и кореспондират изцяло със събраните по делото писмени доказателства, дадени са под страх от наказателна отговорност и не е налице индиция за тяхната заинтересованост.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Настоящото производство е от административно- наказателен характер, като същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и това деяние извършено ли е виновно от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус, съда констатира следното:

Разпоредбата на чл. 50 а от ЗДвП, съдържа няколко хипотези за допуснато административно нарушение от водачите, а именно: За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. В настоящия случай обаче, липсва конкретизация по коя точно от тези хипотези лицето е наказано. Това само по себе си е съществено процесуално нарушение и води до нарушено право на защита на наказаното лице.

Отделно от това, АНО, чиято е доказателствената тежест в процеса, не е представил по делото нито едно годно доказателство, което да установи че жалбоподателя управлява МПС, след като е лишен по административен ред, още повече, че нормата на чл. 150а от ЗДвП предвижда и лишаване по съдебен ред. В обстоятелствената част на НП не е посочено кога е бил лишен жалбоподателя от право да управлява МПС, за какъв срок и по какъв ред- административен или съдебен ред.

Посочените обстоятелства са съществени и очертават именно фактите които биха могли да квалифицират извършеното от жалбоподателя като деяние по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.

Като не го е направил наказващия орган е нарушил правото на защита на жалбоподателя, тъй като го е възпрепятствал да направи своята преценка относно фактите, очертаващи от обективна страна твърдяното нарушение, което е съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и е основание за отмяна на издаденото НП

По изложените съображения, съдът счита, че наказателното постановление, следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И  

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0302-000070 от 27.03.2019 год. на Началника на РУ- Царево, с което на М.В.Д., ЕГН **********, на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300,00 лв. за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.

 

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд, гр. Бургас, в 14- дневен срок от получаване на съобщението за неговото постановяване.

 

 

 

СЪДИЯ :