Решение по дело №232/2024 на Административен съд - Ловеч

Посоченото по-горе дело е образувано по повод Касационна жалба вх. № 1632/16.05.2024г., подадена от адв. С. С. от АК гр. Ловеч, със служебен адрес: гр. Тетевен, [улица], ет. 3, в качеството на процесуален представител на А. И. С. с [ЕГН], с адрес: с. Глогово, обл. Ловеч, [улица], против Решение № 39/19.02.2024г., постановено по гр. дело № 531/2022г. по описа на Районен съд гр. Тетевен, в частта за разноските.

С посоченото Решение № 39/19.02.2024г., постановено по гр. дело № 531/2022г., втори съдебен състав при Районен съд гр. Тетевен е прекратил частично производството по делото по отношение на конституираните като заинтересовани страни – Община Тетевен и Районна прокуратура гр. Ловеч, ТО гр. Тетевен, прогласил е нищожността на Решение № К1610/07.06.2022г. по преписка по заявление с вх. № ГЛ115 от 28.11.1991г. на Общинска служба „Земеделие“ гр. Тетевен, в частта по раздел III – Отказва да възстанови правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на следните имоти или части от тях: Овощна градина от 0,350 дка, девета категория, находяща се в землището на с. Глогово, в местността „Конарево“, [имот номер], парцел № улица по план, изработен 1963г., заявен с пореден № 14 от заявлението и установен с удостоверение ИЖС № 74/14.03.2002г., правото на собственост не се възстановява поради това, че имотът е зает от [улица]106 и попада под разпоредбите на ЗУТ, поради материална некомпетентност на административния орган. Със същото решение съдът е осъдил Общинска служба „Земеделие“ гр. Тетевен да заплати на А. И. С. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 – четиристотин лева, като е отхвърлил молбата за заплащане на разноски за разликата до претендираната сума от 1200.00 лева.

Посоченото решение е обжалвано само в частта, с която е отхвърлена молбата за заплащане на разноски в размер на 1200.00 лева, като с касационната жалба се прави искане решението в тази му част да бъде отменено като неправилно и Общинска служба „Земеделие“ гр. Тетевен да бъде осъдена да заплати на касатора всички направени от нея разноски по делото.

В съдебно заседание касаторът А. И. С., редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. С. С., който поддържа жалбата и по същество излага аргументи за основателност на същата. Прави искане и за присъждане на разноски за настоящата инстанция в размер, съгласно представен списък на разноските, а именно сумата 200.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение и сумата 70.00 лева – заплатена държавна такса.

Общинска служба „Земеделие“ гр. Тетевен, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт М. С., която оспорва касационната жалба като процесуално недопустима и неоснователна. Моли да бъде оставено в сила решението на Районен съд гр. Тетевен в обжалваната му част и да се присъдят в полза на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Ловеч – прокурор Светла Иванова излага доводи за основателност на касационната жалба и счита, че следва да бъдат присъдени в полза на касатора всички сторени от нея разноски в произвоството пред Районен съд гр. Тетевен.

Настоящият касационен състав като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановеният срок, от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

Безспорно установено по делото е, че производството по гр. дело № 531/2022г. по описа на Районен съд гр. Тетевен е образувано по повод подадена от А. И. С. жалба против Решение № К1610/07.06.2022г. по преписка по заявление с вх. № ГЛ115 от 28.11.1991г. на Общинска служба „Земеделие“ гр. Тетевен, в частта по раздел III, т. 2, с която се отказва да се възстанови право на собственост върху заявен имот.

Безспорно е също, че в хода на производството по гр. дело № 531/2022г. пред Районен съд гр. Тетевен, А. И. С. е направила разноски в общ размер 1200.00 лева, от които сумата 800.00 лева – внесен депозит за вещо лице по допусната съдебно-техническа експертиза и 400.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.

Първоинстанционният съд е приел в мотивите на постановеното решение, че Общинска служба „Земеделие“ гр. Тетевен е дала основание за иницииране на производството, поради което дължи заплащането на разноски на жалбоподателката. Приел е също, че следва да бъдат присъдени само разноските за заплатеното от А. И. С. адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева, като за останалите разноски е приел, че същите следва да останат в тежест на жалбоподателката, „тъй като касаят събиране на доказателства, които са ирелевантни за изхода на делото“.

Настоящият касационен състав намира този извод на първоинстанционният съд за неправилен по следните съображения: Разноските, извън заплатеното адвокатско възнаграждение, са за внесен от А. И. С. депозит за изготвяне на заключение по допусната от съда съдебно-техническа експертиза. Дори и поискана от жалбоподателката, тази съдебно-техническа експертиза е била допусната с определение на съда от открито съдебно заседание, проведено на 28.11.2022 година. След като е допуснал тази експертиза, съдът е приел, че същата е необходима за пълното и правилно изясняване на обстоятелствата по делото, поради което именно той е задължил С. да внесе определеният депозит, първоначално 500.00 лева, впоследствие още 300.00 лева. В случай, че съдът счита, че съдебно-техническата експертиза не е необходима и ирелевантна за изхода на делото, не е следвало да допуска същата.

По изложените съображения съдът е следвало да уважи направеното искане от адв. С. за присъждане в полза на жалбоподателката А. И. С. на всички направени от нея разноски в производството по гр. дело № 531/2022г. по описа на Районен съд гр. Тетевен, съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Предвид изложеното настоящият касационен състав счита, че Решение № 39/19.02.2024г., постановено по гр. дело № 531/2022г., следва да бъде отменено като неправилно в частта, с която е отхвърлена молбата на А. И. С. за заплащане на разноски за разликата над 400.00 лева до претендираната сума от 1200.00 лева, като бъде осъдена Общинска служба „Земеделие“ гр. Тетевен да заплати на А. И. С. сумата 800.00 лева, сторени от нея разноски по делото.

При този изход на делото и на основание чл. 226, ал. 3 във вр. чл. 143, ал. 1 от АПК ще следва да се присъдят на А. И. С. разноски по делото и за настоящата съдебна инстанция, които да бъдат заплатени от Общинска служба „Земеделие“ гр. Тетевен, съгласно представения списък на разноските, а именно сумата 200.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение и сумата 70.00 лева – платена държавна такса.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, Ловешкият административен съд, втори касационен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 39/19.02.2024г., постановено по гр. дело № 531/2022г. по описа на Районен съд гр. Тетевен, В ЧАСТТА, с която е отхвърлена молбата на А. И. С. за заплащане на разноски за разликата над 400.00 лева до претендираната сума от 1200.00 лева.

ОСЪЖДА Общинска служба „Земеделие“ гр. Тетевен да заплати на А. И. С. с [ЕГН], с адрес: с. Глогово, обл. Ловеч, [улица], сумата 800.00 – осемстотин лева, представляваща разликата над присъдените разноски в размер на 400.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение до сумата от 1200.00 лева – общо направени разноски по гр. дело № 531/2022г. по описа на Районен съд гр. Тетевен, както и сумата 270.00 – двеста и седемдесет лева, направени разноски за настоящата съдебна инстанция, от които сумата 200.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение и сумата 70.00 лева – заплатена държавна такса.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.