МОТИВИ по Присъда № 260001 от
21.09.2021 г. по НЧХД
№ 118/2020 г. по описа на Военен съд – Пловдив.
От съвкупната преценка на
събраните доказателства по делото, съдът приема за установено следното :
Подсъдимият *** (***)
З.Н.В., служещ във военно формирование (в.ф.) *** – ***, е на военна служба в
БА от 20.10.2009 г. Завършил средно-специално образование. Придобита военна
специалност : ***. Дата на изтичане да договора за военна служба – 23.05.2025
г. Няма участие в мисия извън страната. Във военно звание „*** ***“ е от
01.07.2012 г. Атестация за 2018 г. – препоръчително е да се повиши на по-високо
длъжностно ниво в обхвата на притежаваното военно звание. Притежава разрешение
за достъп до класифицирана информация : „***“ (л.137 с.д.). По време на военна
служба, изпълнявал отлично и пълен обем функционалните си задължения. Проявявал
се като дисциплиниран и отговорен военнослужещ. Постигал отлични резултати при
изпълнение на служебните си задължения. Работил добре при изпълнение на
колективни задачи, като се съобразявал с мнението на колегите си. Изпълнявал в
срок възложените му задачи. Дисциплината му била на отлично ниво (л.135 с.д.).
По време на службата си не е бил награждаван и не е бил наказван по
дисциплинарен ред (л.136 с.д.). Не е съден и не е бил осъждан за престъпление
от общ характер. Не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а
от НК ( л.131 с.д.).
Производството е
образувано по тъжба на К.В.К. ***, с ЕГН : **********, който в качеството си на
частен тъжител е повдигнал обвинение срещу *** З.Н.В., от военно формирование *** – ***, за това, че
на проведеното заседание на 14.02.2019 г. в гр. ***, в ***, му е приписал
извършване на престъпление, като е заявил пред присъстващите 27 броя членове,
че К.К. е бракониер, съставляващо престъпление по чл.147, ал.1 от НК.
В разпоредително заседание, с
протоколно определение, съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателното
производство предявения от частния тъжител К.В.К. срещу подсъдимия *** З.Н.В.
граждански иск за сумата в размер от 1 000 лева, ведно със законната
лихва, считано от дата 14.02.2019 г. до окончателното изплащане, съставляващи
неимуществени вреди, от описаното в частната тъжба деяние. Частният тъжител К.К.
е конституиран и като граждански ищец по наказателното дело.
В проведените съдебни заседания
страните по делото, отказват да се помирят.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателствата и ги съобрази със становищата и
възраженията на страните, намира за установено, че *** З.В., по време на
службата си, е извършил следното:
Подсъдимият *** З.В. е бил приет
за член и ловец в Ловна дружинка село ***, която е към ловно рибарско дружество
(ЛРД) ”*** – ***” гр. *** от 2008 г. От тогава
и досега, е нямал никакви нарушения и провинения.
На същия, е била изпратена покана от
Управителния съвет (УС) на ЛРД „*** – ***“ гр. *** с изх. № 18 от 04.02.2019
г., с която се уведомява, че от Дружина *** е постъпило предложение, да му бъде
наложено наказание „Изключване“. В поканата е бил посочен дневния ред за
събранието, което щяло да се проведе на 14.02.2019 г., в *** гр. *** от 18:30
часа (НЧХД № 77/2019 г. на Военен съд
гр. Пловдив л. 33).
На 14.02.2019 г. се провело
събрание, на което присъствали, съобразно изискванията на Устава на
сдружението, председателите на ловните дружинки – членуващи в управителният
съвет на ЛРД ”*** – ***” гр. ***. От поканените на събранието присъствали общо
27 човека (НЧХД № 314/2019 г. на Районен съд гр. *** л.54). На събранието не е
присъствал частния тъжител К.К..
При провеждане на това събрание,
са присъствали свидетелите А.Я., М.Д., И.Т. и С.А.. Протоколист на събранието
бил св. Б.П..
Изказванията и отговорите ги
обобщавал протоколчикът и ги изписвал ръчно в протокол, като на следващия ден,
с деловодителката изготвяли препис от протокола на машина. По отношение на
съдържанието на ръкописния протокол и този изготвен на машина удостоверил с
полагане на подписа си св. Г. *** и св. Б.П. (НЧХД 77/2019 г. на Военен съд гр.
Пловдив л.152-155 и НЧХД 314/2019 г. на Районен съд гр. *** л.46-50).
По време на провеждане на
събранието, по първа точка, се пристъпило към изслушване на подс. *** З.В. и
свидетелите Х.Б. и И.И..
Пръв бил изслушан св. Б.. Видно
от самия протокол, същият отговорил по отношение на приемане на частния тъжител
К. за член на дружинката с твърдение, че причина за поведението му, е
приемането в дружинката с. *** на лицето К.К. „който е бил най-големият
бракониер в Републиката и крадец”.
След него бил изслушан св. И.,
който пред присъстващите членове е изразил твърдението „че бил против К.К. за
член на дружинката – с. ***, тъй като бил бракониер”.
Последен бил изслушан подс. *** В..
С влизането от вратата, същият бил упрекнат, че бил писал жалби относно
действията на ЛРД „*** – ***“ гр. ***. Опитал се да обясни на присъстващите, че
жалбите ги бил писал с цел да не се правят интриги, а че в дружинката имало
определена площ, според която трябвало да има определен брой членове и, че
нямало място да се приемат повече членове, съгласно Устава, и дали било редно
хора, които се предлагали да се приемат, да са извършвали нарушения в тази
дружинка. Същият визирал К.К., тъй като с него е откривал на два пъти
нередности. Един път на убита кошута, друг път на убит сръндак. Това негово
изявление било отразено в самия протокол, в който била записано, че В. е
изразил твърдението „че бил против К.К. за член на дружинката – с. ***, тъй
като бил бракониер”.
След проведеното изслушване на ***
В. и на свидетелите Б. и И., се провело
и гласуване от присъстващите на събранието, за налагане на наказание изключване
на тримата, като членове на дружинката на
с. ***.
След като узнали за тяхното
изключване от състава на дружинката, *** В., свидетелите Х.Б. и И.И., всеки
един от тях поотделно, депозирали жалби до Общото събрание на ЛРД ”*** – ***”. От *** В. жалба с вх. № 22 от 26.03.2019 г.
(НЧХД № 77/2019 г. на Военен съд гр. Пловдив л.92-94). В точка втора от жалбата
*** В. потвърждава неговото мнение, че бил против всякакви предписания на Устава
на сдружението, да се приемат нови членове, при надвишаване на броя на членовете
на определената, според Закона за лова и опазване на дивеча, територия.
От своя страна, частният тъжител К.К.,
в началото на месец март 2019 г., се срещнал с колегата си от ЛРД св. М.Д.,
председател на дружина с. ***. От него разбрал, че по време на проведеното
заседание, лицето З.Н.В. му е приписал извършване на престъпление, като е
заявил, че К.К. бил бракониер. От казаното по негов адрес, К. останал много
изненадан и озадачен, като същевременно се притеснил, че му приписват
извършване на престъпление и се почувствал оклеветен. Тези обстоятелства, го
принудили да подаде тъжба до Районен съд гр. *** срещу З.Н.В., входирана на
12.04.2019 г.
Отделно от това, на
27.11.2019 г., *** В. подал жалба до Районна прокуратура гр. *** срещу
действията на К.В.К. по време на лов. Към жалбата, като доказателства,
представил копие от телефонен запис на разговор между А.Т. и И.И., и направена
от него снимка, на която К.К. позирал с убита кошута. Била образувана преписка
вх. № ***6/2019 г.
В хода
на съдебното следствие, с протоколно Определение от 20.07.2021 г., съдът
назначи съдебно-техническа експертиза с вещо лице инж. А.К., вписан в списъка
на вещи лица при Окръжен съд гр. Пловдив под № ***, със задача разговорът,
който е записан на диска, да бъде прехвърлен на хартиен носител. Въз основа на
техническо изследване, в диска бил открит един брой аудио файл с наименование К.К.,
с продължителност 4 минути (л.171а-178 с.д.).
В
проведеното съдебно заседание на 07.09.2021 г., вещото лице К. заяви, че
поддържа заключението си. На зададения от а.. К. въпрос към него дали може да
определи кои са лицата, които са говорили, същия отговори, че е необходимо да
се извърши фоноскопска експертиза.
Съдът кредитира заключението на
вещото лице като компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и
опит в съответната област, неоспорено от страните и съответстващо на събрания
по делото доказателствен материал. Съдът, като взе предвид становището на страните
по делото и след съвещание, прие заключението на вещото лице (л.205-206 с.д.).
По
време на съдебното следствие, в присъствието на страните по делото и
свидетелите И.И. и А.Т., бе изслушан звукозапис от компакт диска. Св. И. заяви,
че това бил записа, който бил направил на А.Т. и, че разпознава гласа си. От
своя страна св. Т. заяви, че нямал спомен да е водил такъв разговор и, че не
разпознава гласа си (л.207г-208 с.д.).
В
същото съдебно заседание, съдът предяви на св. В.Г. фотоснимка, направена
и предадена от *** З.В., приложена по
преписка с вх. № ***6/2019 г. на Районна прокуратура гр. ***. Св. Г. заяви, че имало прилика, но не можел
да каже на 100%, че това е той. Нямал спомен, не бил виждал такова животно.
Другото лиц, приличало на К.К., но не бил сигурен в това на 100%. (л.209г с.д.).
Обобщавайки така описаната по-горе фактическа обстановка,
съдът я приема за установена и изяснена от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, след проведеното съдебно следствие: от обясненията на подсъдимия
*** З.В.; от показанията на свидетелите : А.А., М.Д., И.Т., А.Я., А.А., Б.П., В.
Ж., Д. С.ов, С.А., А.Т., З.П., Х.Б., И.И., В.Г. и С.Г., от писмените
доказателства : кадрова справка, служебна характеристика, картон за поощрения и
наказания, справка за съдимост, покана от Управителния съвет на ЛРД „*** – ***“
гр. ***, ръкописния протокол и изготвен препис от протокол на машина от
проведеното събрание, жалба до Общото събрание на ЛРД ”***-***” от *** В., жалба
до Районна прокуратура гр. *** от *** В., преписка вх. № ***6/2019 г. на
Районна прокуратура гр. ***, диск с аудио файл с наименование К.К.,
фотоснимка направена от *** З.В., съдебно-техническа експертиза.
Спор
по фактическата обстановка няма.
В
съдебно заседание адвокат О.Д. – повереник на частния обвинител и граждански
ищец К.К., надлежно легитимиран с пълномощно по НЧХД № 314/2019 г. по описа на
Районен съд гр. ***, в пледоарията си заявява, че в хода на съдебното следствие,
по безспорен начин се доказа извършването на това престъпление, въз основа на
събраните гласни и писмен доказателства. Моли съда да признае подсъдимия З.В.
за виновен в извършване на престъплението, повдигнато в частната тъжба и да
бъде осъден да заплати на К.К. сумата от хиляда лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от датата на извършването.
Частният
тъжител и граждански ищец К.В.К. –надлежно и редовно призоваван, не се яви в
съда по време на съдебното следствие и не прояви лично присъствие и интерес по
хода и изхода на делото. По делото се проведоха девет открити съдебни
заседания.
В
съдебно заседание адвокат Ц.К. – защитник на подсъдимия *** З.В., надлежно
легитимиран с пълномощно по НЧХД № 314/2019 г. по описа на Районен съд гр. ***,
в пледоарията си заявява, че престъплението бракониерство, се определя
като: убийство или улов без надлежно разрешение на едър дивеч. Пояснява, че по
настоящото дело е бил разпитан св. Х.Б., който твърди, че пред него, въпросния
сръндак е бил застрелян от г-н К.. Дал е просторни изявления относно това,
какво се е случило с животното, къде е носено, какво е правено, кои лица са
знаели за него. В същата насока, били показанията на свидетелите А.А., З.П., И.И.
и донякъде показанията на свидетеля М.Д., че имало нерегламентирано отстрелване
на животно. Позовава се на назначената по делото съдебно техническа експертиза,
която разчела диска на св. И.И., относно запис, проведен между него и св. Т. – **я
на дружинката. Прави акцент, че в записа се съдържали много интересни факти и
обстоятелства, относно същото нерегламентирано уби животно от г-н К.. Разбрало
се също от свидетелите, че на следващия ден, дори св. А., който не си спомня
пред съда и нямал спомен, че е правил забележка на К., като там са били други
лица, а именно свидетелите З.П., И.И., Х.Б.. Позовава се на обясненията на *** В.,
който също споменава за така наречената забележка, която г-н А. (ръководител на
лова) е отправил към г-н К.. Прави извода, че от тези факти и обстоятелства се навеждала
мисълта, че е имало нерегламентиран отстрел на такова животно. Акцентира, че
пред съда е била показана една снимка, която снимка е била направена от *** В..
Тя не била направена, като доказателство на ловните подвизи на г-н К. и на св. В.Г..
Тя е била направена затова, да разбере цялото ръководство и цялата дружинка на
село ***, какви неща се вършели при законен лов на дива свиня. Пояснява, че в
чл. 237 от НК, е казано надлежно разрешително на едър дивеч. При групов лов
имало надлежно разрешително за дива свиня, за кошута, за сърна, за елен, но за
сръндак нямало. Това бил индивидуален лов по чл. 24 от Закона за лова и
опазване на дивеча, който си имал специфична процедура и бил необходим горски,
необходим бил представител на съответната инспекция по горите, въобще това не
бил елементарен лов. Пояснява, че тези две убити животни, най-малко говорили за
това, че г-н К. смятал, че организирания лов бил нещо, което е под неговите
възможности. Обръща внимание и цитира, какво казва св. Г., по отношение на
показаната му снимка : „има прилика, но
не мога да кажа на 100%, че това съм аз. Нямам спомен, а другото лице прилича
на К.К., но не съм сигурен на 100%“. Обръща внимание, че от своя
страна, *** В. бил сигурен на 100%, че
това били двете лица, които е срещнал. Погледнато по-нататък, а.. К. се
позовава на показанията на св. Х.Б., който казвал, че тази ситуация той я бил
видял, относно убийството на това животно. Прави изводът, че имало опора за
приложение на чл.147 ал.2 от НК, който казва: „деецът не се наказва, ако докаже истинността на разгласените
обстоятелства или приписаните престъпления“. Само по себе си, *** В.
трябвало да бъде съден за разгласяване на приписване на престъпление, понеже
самата дума „бракониер“ предполагала убийство на нерегламентиран дивеч.
Оказвало се обаче, че г-н К. тези работи, ги изпълнявал качествено. На второ
място а.. К. счита, че г-н К. нарушавал леко Закона за лова и защитата на
дивеча, което било факт, което по делото било доказано, от показанията на
едната група свидетели, които били определени от него. Едната група била тази,
която доказвала, че *** В. бил споменал пред Общото събрание на управителния
съвет, че е нарекъл г-н К. бракониер, която включвала Я., Т., Д.. Те казали, че
*** В. е нарекъл К.К., че е бил бракониер и затова не искал да ловува с него.
Това изявление го имало изписано от протоколиста г-н П., който в съдебно
заседание, така и не успял да обясни, какви са били множеството задаваните
въпроси. Констатира, че всичките тези свидетели, нито един от тях не успял да
произведе целия разговор, който е бил проведен в ЛРД – ***. Прави разбор на
техните показания, относно времетраенето на разпита на *** В., като св. Д.
казал, че е продължило 10 – 15 мин, св. Я. казал, че е било 20 – 25 мин, св. Т.
че е 10 – 15 мин. Въз основа на тази констатация набляга, че за 10 – 15 мин.
всичко, което тези свидетели единствено и само са чули, че г-н К. бил
бракониер. Обръща внимание, че *** В. е бил извикан там да дава обяснения за
това, че уронвал авторитета на сдружението и ръководството. Нямало никаква
представа, дали *** В. го бил казал в някаква шеговита форма или с някакъв
сарказъм и дали въобще го бил казал. А.. К. прави бележка, че св. Д., в
неговото изслушване пред съда, след казаното
от *** В. „на изслушването говорихме за
сръндака, че на другия ден всички знаеха какво се е случило“, св. Д. отговорил
„да това е говорено, но аз не съм го
видял“ и прави заключение, че когато някой не иска да види нещо, той няма
нито да го види, нито да го чуе. В тази насока, а.. К. прочете разпоредба на
ЛРД, чл.27 второ тире : основна задача на дружинката са стопанисване и опазване
на дивеча. Това го осъществява в чл.28, ал.11 : ***т на дружинката. След
заявеното от него, а.. К. изказва мнение, че ***т на дружинката св. Д. разбрал,
че има отстреляно животно, разбрал, че има коментари и не предприел нищо, а
препраща към телефон 112. Понеже трябвало да дойдат хора на място, които да
констатират, ако имало нещо нередно. Задава въпроса кой не спазвал Устава на сдружението, дали членовете на
управителния съвет или *** В.. Прави бележка, че според Устава на сдружението,
тези лица би трябвало да опазват дивеча, а те дори не се интересували, случило
ли се е това и, че всичко било тръгнало по един наклон, от който спиране няма
да има. Акцентира, че за да стане ловец, *** В. бил обещал да спазва Устава на
сдружението – нормативен акт, създаден въз основа на Закона за лова и опазване
на дивеча. Подсъдимият не бил отишъл доброволно при управителния съвет, а е бил
поканен. На зададените въпроси, той бил отговорил. Отговарял е на въпроси и е
отговарял това, което знаел, което го казал и пред на съда, пред свидетели. А..
К. отбелязва, че в наказателните производства подлежат на доказване и
извършването на престъплението и участието на подсъдимия в него. Тежестта на
доказване на дела, образувани по тъжба на пострадалия, била тази на частния
тъжител. Подсъдимият не бил длъжен да доказва нищо. За него действала т.нар.
презумпция за невиновност. При разбор на обстоятелства на доказателствата по
делото, намирал едно много изгодно, че огромна част от свидетелите се домогвали
да не си спомнят нещо. Дава пример със св. Т., който в очните ставки и в
разпитите 75 пъти казал, че не си спомня нищо. За разлика от Т., свидетелите П.,
Б., А., категорично си спомняли много неща и споделяли пред съда това, което
били чули и видели. Акцентира, че много изгодно било, че част от свидетелите
твърдели, че били чули, че В. бил нарекъл К. бракониер, но не си спомняли защо
го бил нарекъл. Отбелязва, че тази избирателна памет, особено в съдебно
заседание, не била хубава и не била препоръчителна. Счита, че за дума, извадена
от контекста, да се иска осъдителна присъда, било безобразие и противоречало на
чл.303 НПК, където било предвидено, на кои въпроси трябва да отговори съда с
присъдата си. Базирайки се на доказателствата по делото, а.. К. е на мнение, че
по делото имало достатъчно доказателства, от които било видно, че г-н К.
по-скоро бил бракониер, отколкото почтен ловец.
От своя страна, а.. Д.,
възползвайки се от правото на реплика, счита за неоснователно изложените
твърдения в пледоарията на колегата, че безспорните гласни доказателства, които
той счита, следва да се вменят, а имено тези на св. Б., в които имало различия относно
разстоянието, от което той бил видял К. как стреля и как пада сръндака. Лицето В.Г.,
който от 20 г. бил ловец в ловната дружинка в *** посочил, че минималното
разстояние между постовете било 150 метра и били разположени така, че да нямало
пряка видимост един с друг, именно от
съображения за сигурност. В същия смисъл, били и показанията на ръководителя на
лова св. А., който също посочил, че постовете били на 150 – 200 метра. За
разстоянието между постовете, в тази връзка били и показания на лицето С.Г.,
като той също посочил, че постовете нямали пряка видимост един от друг и
разстоянието било минимум 120 – 130 метра. Това обстоятелство, че някои от
свидетелите не си спомняли определени факти и обстоятелства, в крайна сметка
било субективно възприятие и било нормално да помниш нещо съществено, което ти
е направило впечатление. Отделно, искал да се спре и на снимката. Въпреки, че не бил ловец, но бил виждал снимки на хора,
които били ловджии и не бил видял някои, да стои с гръб към някое животно, при
положение, че го бил застрелял. Все си мислил, че когато застреляш животно,
това се приемало като трофей и най-малкото полагаш пушка, застанал до
животното. Счита, че от това доказателство, не можело да се направи извод, че
лицето К.К. е убил това животно и даже на самата снимка, той бил далече от
него, отколкото другото лице, за което се твърди, че е В.Г.. Относно записа, за
който била назначена експертиза, свидетелят Т. бил заявил, че това не приличало
на неговия глас и не се било провело съдебно следствие, за да се установи, дали
е неговия глас на записа.
От своя страна, а.. К.,
възползвайки се от правото на дуплика заявява, че в съдебно заседание св. Х.Б.
е казал, че имало видимост. Той в прав текст е заявил, че е видял изстрела и е
видял падането на животното. След това, той е заявил, че вечерта е разбрал,
къде е отишло това животно. То било отишло у комшията му Т., а той не помнел
нищо. Относно записа, а.. К. отбелязва, че в него се съдържали много интересни
данни, като в разговор със св. И.И., св. Т. заявява, че „и той е убивал такива животни“. Прави извода, как тогава да се
очаквало Т. да дойде тук и да се обвини сам в престъпление. Ако Т. бил
потвърдил записа и си бил спомнил за разговора с И.И., то най-вероятно
Новаковската дружинка трябвало да я закрият. Относно постовете, които се подреждали
на ловната пътека, а.. К. припомня, че *** В. е казал, че пътеката била дълга
към 500 – 600 метра, г-н Г. казал, че била дълга 2 км., г-н А. казал, че е 1,5
км., но не се разбрало наистина точно колко била дълга. На въпросния лов също
не се разбрало, колко човека са участвали, за да се направи една аритметика.
Знаело се едно, че имало свидетел, който бил видял. Имало хора, които са
разбрали за тази случка. Те били достатъчно косвени свидетели и чрез наслагване
на останалите свидетелски показания, можело да се стигне до един извод, че на
този лов, се е случило нещо нередно и това се е отразило негативно. Изтъква, че
тази снимка е била показвана. Това довело К.К. да бъде приет след 2 – 3 пъти в
дружинката. На това събрание, освен К., били приети още двама ловци, което
правило бройката над нормата. На този район трябвало да има 50 ловци, а те към
онзи момент били 75. Това инициирало първото писане на жалба на *** З.В., св. Х.Б.
св. И.И., както и на още 16 други ловци. Последиците обаче, били само за тях
тримата.
Подсъдимият
*** З.В. разбира в какво е обвинен и дава обяснения. В съдебно заседание за
защита заявява, че просто на това
събрание е бил на грешното място, с грешните хора. Неговата грешка, и тази на
свидетелите Х.Б. и И.И. била, че си потърсили правата. Подкрепя казаното от
неговия адвокат. Моли съда да го оправдае и да отхвърли иска.
Въз основа на така изяснената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна, че подсъдимият *** З.Н.В. е осъществил състава
на чл.147, ал.2, вр.ал.1 от НК. За да стигне до този извод,
съдът взе предвид следните хронологични фактически обстоятелства, както следва
:
От
писмените материали се установява, че К.В.К. е член на ЛРС „*** - *** от 2017
г., което е видно от членска карта дружина село *** (НЧХД № 314/2019 г. на
Районен съд гр. *** л. 5-6). Видно от протокол от събрание на ловна дружижа с. ***
от 16.09.2017 г. К.В.К. е приет за член на дружината с 18 гласа „За“ и 5 гласа
„Против“ (НЧХД 77/2019 г. на Военен съд гр. Пловдив л. 58).
Установено е, че *** В., е
депозирал жалба до Общото събрание на ЛРД ”*** – ***” от 26.03.2019 г. В точка
втора от жалбата е отразил, че бил против всякакви предписания на Устава на сдружението,
да се приемат нови членове, при надвишаване на броя на членовете на
определената, според Закона за лова и опазване на дивеча, територия (НЧХД 77/2019 г. на Военен съд гр. Пловдив л.
92-94).
Установено
е, че въз основа на подадената на 27.11.2019 г. жалба от З.Н.В. до Районна
прокуратура гр. *** срещу К.В.К., е била образувана преписка вх. № ***6/2019 г.
От писменото съдържание на жалбата се установява, че през 2016 г., по време на
групов лов за дива свиня, К.К. – като гост на дружина с. ***, в местността
„Тилов кайнак“ застрелял и убил сръндак. Преди този случай, през 2015 г., след
края на лова, видял К.К. и В.Г. да стоят до една убита кошута. В. казал, че той
не е стрелял по животното. С мобилния си телефон В. снимал кошутата, заедно с К.
и Г. в кадър. С постановление на
Районна прокуратура гр. ***, е била възложена проверка от служител РУ на МВР
гр. ***. С Постановление от 10.02.2020 г. Районна прокуратура гр. *** е
отказала да образува досъдебно производство. Преписката е била изискана от
Военно-апелативен съд гр. София и е приложена към делото (ВНЧХД № 26/2020 г. на
Военно-апелативен съд гр. София л. 341).
Въз основа на подадени жалби до
различни институции от *** З.В. и свидетелите Х. Б. и И.И., от страна на *** на
ловно дружество с. ***, е последвало изготвяне на докладна записка до *** на
ЛРД ”*** – ***“ гр. ***, с искане за вписване в дневния ред на предстоящото
събрание на УС на ЛРД ”*** – ***” гр. *** да бъде включена и точка, която да
разгледа извършените нарушения от тримата ловци В., Б. и И.. Като нарушения в
докладната записка са били посочени, че по време на излети и извън тях, тримата
се държали агресивно и провокативно към
останалите членове на дружинката. В докладна било отразено още, че те се
държали нагло спрямо ловци и от други дружинки, включая и към гости на
дружинката. Било отразено, че и от тримата имало подадени жалби до различни
институции, с което се уронвал престижа и авторитета на ЛРД ”*** – ***” – *** (НЧХД 77/2019 г. на Военен съд гр. Пловдив л. 56-57).
Въз основа на тази докладна
записка на тримата били изпратени покани, в които бил посочен дневният ред за
събранието, което щяло да се проведе на 14.02.2019 г., в *** – *** от 18:30
часа (НЧХД 77/2019 г. на Военен съд гр.
Пловдив л. 33).
Установено
е, че на 14.02.2019 г. в гр. ***, в „***“
се е провело заседание на Управителния съвет на сдружение ловно рибарско
дружество (ЛРД) „*** – ***“ гр. ***. На
заседанието присъствали 27 броя членове на УС на (ЛРД). От *** на УС бил
предложен на присъстващите проект за дневен ред, който включвал изслушване на
ловците, в това число и на *** З.Н. В..
На зададените му въпроси той отговорил, че причина за неговото поведение била,
приемането на К.К. в редовете на дружината ***, „защото е бракониер“ (НЧХД № 314/2019 г. на Районен съд гр. ***
препис от протокол от заседание на Управителния съвет на ЛРД „*** – Асеновглад“
от 14.02.2019 г., изготвен на пишеща машина л. 46-50 и списък на участниците в
заседанието л. 54-55). На заседанието не
е присъствал К.К..
По повод
повдигнатото с частната тъжба обвинение от К.К. срещу *** З.В. за това, че на
проведеното заседание на 14.02.2019 г. в гр. ***, в ***, е
разгласил позорно обстоятелство, заявявайки пред присъстващите лица, че К.В.К.
„е бракониер“, като му е преписал и
извършване на престъпление. За тази изречена от подсъдимия квалификация по
адрес на частния тъжител, съдът взе предвид обясненията на *** З.В. и
анализира показанията на присъстващите на това събрание свидетели М.Д., И.Т., А.Я.,
Б.П. и С.А..
Следва
да се отбележи, че позорните факти трябва да бъдат неистински, лъжливи, да не
съществуват, да не са станали в обективната действителност.
Съдът,
анализирайки показанията на тези свидетели, стигна до извода, че те
потвърждават казаното от *** В., относно обстоятелствата каква е била
обстановката при провеждане на заседанието, какъв е бил поводът и редът на
заседанието, какви са били задаваните въпроси от страна на присъстващите
към *** В. и отговорите на същите, че се
е опитал да разкаже за неразрешен отстрел на сръндак от страна на К., което
било бракониерство.
От
депозираните, по време на съдебното следствие обяснения на *** З.В.
се установява, че на въпросното събрание той въобще не бил изслушан.
Опитвал се да каже на присъстващите, че нямало повече място в дружинката за
приемане на нови членове съгласно устава и не било редно хора, които са
извършвали нарушения, да бъдат предлагани за приемане, тъй като извършвали
отстрел на животно, което не било обект на съответния лов и нямало издадено
разрешително за отстрел на това животно, което било бракониерство. Опитал се да
каже за убит сръндак, но не бил изслушан докрай.
От
депозираните пред съда свидетелски показания на М.Д. се установява, че същият членува в ловна дружина ***. Познавал
З.В., който е жител на селото и е член на дружаната. Установява се, че на
14.02.2019 г. е присъствал на събрание на ЛРД „*** – ***“, където имало точка
за изслушване на ловците З.В., Х.Б. и И.И., относно техните действия за
уронване на престижа на сдружението. Потвърждава се, че членовете на
управителния съвет задавали въпроси на В., относно подадената от него жалба и
възражение срещу К.К., когото в последствие го нарекъл „бракониер“. Свидетелства, че на няколко пъти било отказвано на общи събрания приемането на
К.К. за член на дружината. На изслушването на В., било се говорило за случая
със сръндака и, че на другия ден всички са знаели за това. На св. Д. му бе предявен
от съда протокола от заседание на ЛРД за запознаване и същия заяви, че в него
не е отразен разказа на В. за убитото животно.
От
депозираните пред съда свидетелски показания на И.Т. се установява, че
същият познавал З.В. като ловец от ЛРД ***. Също така познавал и К.К. също като
ловец. На 14.02.2019 г. присъствал на събранието на ЛРД „*** – ***“. Чул на събранието г-н В.
да нарича К. „бракониер“, но не си
спомнял по какъв повод.
От
депозираните пред съда свидетелски показания на А.Я. се установява, че е член на Управителния съвет на сдружението
„*** – ***“. Познавал З.В. от лов в Новаковската дружинка. Познавал и К.К., с
когото са били заедно на лов. На 14.02.2019
г. е бил на общото събрание, на което, доколкото си спомнял, имало отделна
точка за разглеждане на взаимоотношенията на Новаковската дружинка. Бил разпитан
З.В., във връзка с негова и на негови колеги жалби, при което той разказал за
убит сръндак, че К.К. е „бракониер“.
От
депозираните пред съда свидетелски показания на Б.П. – протоколист на заседанието, се установява, че познавал З.В..
Нямал спомен кога е било заседанието и за какво били извикани В. и другите момчета.
Не е писал в протокола неща, които били излишни или не са били казани. Заявява,
че В., за да докаже защо бил против приемането на К. в дружинката, е казал, че
е „бракониер“.
От
депозираните пред съда свидетелски показания на С.А. се установява, че е
председател на ловна дружинка в с. ***. Присъствал на заседание на управителния
съвет на ЛРД през 2019 г. и на него бил изслушан В.. Били задавани въпроси към
него от различни места. Изслушването било във връзка приемането на някакъв
ловец. Питали В. защо не иска да се приеме и той казал, че е отстрелял сръндак
и ставало въпрос за бракониерство.
Твърдението,
от което частния тъжител се е почувствал оклеветен, се подкрепя и от изготвения
писмен протокол и препис от същия на пишеща машина. От същия е видно, че при
изслушването на *** В., в отговор защо бил против да бъде приет за член на
ловната дружина като ловец К., той е заявил, че мотивът му е, че е бракониер,
което е записано в самия протокол. Протоколиста на събранието св. П. заяви, че
не е писал в протокола неща, които не са били казани.
На
заседанието са присъствали и разпитани по същите въпроси поотделно свидетелите Х.Б.
и И.И.. Двамата заявяват, че не са чули *** В. да е наричал К.К. „бракониер“.
Това тяхно твърдение се опровергава от показанията на цитираните по-горе
свидетели и от цитираните по-горе писмени доказателства по делото. Ето защо,
съдът намира, че същите не следва да се кредитират с доверие в тази им част.
Съдът,
обобщавайки горното, въз основа на проверените в съдебното следствие гласни и
писмени доказателства по делото, се установи, че на 14.02.2019 г. в гр. ***, в „***“ се е провело заседание на
Управителния съвет на сдружение ловно рибарско дружество (ЛРД) „*** – ***“ гр. ***. На заседанието присъствали 27 броя
членове на УС на (ЛРД). От *** на УС бил предложен на присъстващите проект за
дневен ред, който включвал изслушване на ловците, в това число и на *** З.Н. В.. На зададените му въпроси той отговорил,
че причината за неговото поведение била, приемането на К.К. – частния тъжител,
в редовете на дружината ***, „защото е бракониер“ (НЧХД № 77/2019 г. на Военен
съд гр. Пловдив л. 152-155 и НЧХД № 314/2019 г. на Районен съд гр. *** препис
от протокол от заседание на Управителния съвет на ЛРД „*** – ***“ от 14.02.2019
г. изготвен на пишеща машина л. 46-50 и списък на участниците в заседанието л. 54-55).
Втората
форма на изпълнителното деяние на престъплението клевета се изразява в
приписване на престъпление, което не е извършено от пострадалия. Касае се до
определени факти, конкретни явления от миналото и настоящето. Трябва да
съдържат твърдения, че дадено лице е осъществило елементи от състава на дадено
престъпление. В съдебната практика, както и в правната доктрина, се приема, че
предмет на клевета могат да бъдат само твърдения с конкретно съдържание, които
носят информация за точно определено обстоятелство, време, място и лице. Това
обстоятелство следва да бъде позорно или в частност да представлява приписване
на престъпление. Престъплението „клевета“ се изразява в разгласяването за
другиго на конкретни обстоятелства, определени факти – изявления от миналото и
настоящето, които са позорни –неприемливи от гледна точка общоприетите морални
норми и предизвикващи еднозначна негативна оценка на обществото. Те трябва да
са и неистински, т. е. да не съществуват в обективната действителност. Разгласяването
на факти, но които са истински, не представляват сами по себе си престъпление.
С оглед на това, ал.2 на чл.147 от НК, задължава всеки, който припише другиму
позорно обстоятелство, да докаже той, именно неговата истинност.
В
българския тълковен речник думата „бракониер“
означава, човек който бракониерства. Синоним на думата е нарушител,
От събраните
и проверени, по време на съдебното следствие, материали по делото се
установява, че частният тъжител К.К., по време на лов, в миналото, като гост на
ловна дружинка, е отстрелял животни – веднъж кошута и друг път сръндак, без за
това да е имало надлежно разрешение. Тези фактически обстоятелства се
установяват от обясненията на подсъдимия *** В. и от показанията на свидетелите
А., П., Б., И. и Г..
От
депозираните, по време на съдебното следствие, обяснения на *** З.В., се установя, че В. за К.К. е
откривал нередности на два пъти. Един път, когато бил гонач. Била започнала
гонката. Той пуснал кучетата и след това чул изстрел. Същият бил наясно откъде
идвал изстрела и кой бил на поста. Минал през поста и видял убитата кошута,
която не била обект на лова. До убитото животно стояли В.Г. и К.К.. Попитал ги
какво се е случило, като Г. му отговорил, че нищо не бил направил. С мобилния
си телефон, им направил снимка с убитата кошута. След това отишъл при
ръководството, показал им снимката, но те не взели никакво отношение. Ръководител
на лова бил св. А.А.. Почти всички от дружинката били виждали снимката. Вторият
случай бил подобен. През неговия пост минали три сърни. Чул изстрел. Минал през
поста на св. Т. и го попитал какво става, кой гърми. Т. му отговорил, че К.
утрепал един сръндак, че идвал като гостенин и правил каквото си искал. На
следващия ден отново бил на лов. На обяд ловците седнали да обядват. Потърсили
обяснение от св. А., защо допускал да се случват тези неща. Същият станал и
казал на К., повече да не прави такива неща и повече да не идва с тях на лов.
В
депозираните пред съда свидетелски показания на А.А. се установява, че същият познава К.К., който е идвал при тях
на лов в с. ***. Свидетелства, че през месец октомври или ноември 2016 г.,
дружината била на законен лов за дива свиня. В този лов участвал и К.К., който
ловувал с карабина. Викачите пуснали кучетата и сърните минали през него. След
него се намирал друг ловец, след който се намирал К.. Сърните се насочили към
поста на К. и след това чул изстрел от карабина от посоката на К.. Не видял
какво е станало. Пояснява, че ловната пушка гърмяла по един начин, а карабината
по друг, по шума. След лова, с неговия автомобил, пътували заедно с Х.Б..
Двамата разговаряли и от него разбрал, че Краси е отстрелял сръндак.
В
депозираните пред съда свидетелски показания на З.П. се установява, че е ловец в с. ***. Присъствал на лов, при
който К.К. убил едно животно, забранено
за отстрел, което било стръндак. Бил последен пост от всички ловци. Чул, че
кучетата гонили някакво животно. През неговия пост минал сръндак и след него
кучетата. След 1 – 2 минути чул изстрел. Когато се изтеглили на сборния пункт,
попитал св. А.Т. какво е станало. Той му казал, че К.К. убил стръндак. По този
повод имало остра реакция от останалите ловци. От своя страна св. А.А. отправил
остра забележка към К., при която К. признал, че го е убил. Бил виждал снимката
на убито от К. животно.
В
депозираните пред съда свидетелски показания на Х.Б. се установява, че от 15 години бил ловец в Новаковската
дружинка. Бил свидетел на лов, на който К., като гост, е убил животно, което не
било позволено да се отстрелва. Свидетелства, че по време на лова, минали три
сърни през З., А., през него и през К., който бил с бойна пушка – карабина. В
момент, в който сърните минали през К., същия стрелял по сръндака, който паднал
и не станал. Той, заедно с А. и З. коментирали, че това не се прави така и то,
гостенин да си го позволява. Всичко това споделили на **я да дружинката св. А.Т..
Свидетелства, че вечерта, пред къщата на Т., на когото той бил комшия, дошли С.
и К. с неговата кола. Двамата помолили Т. да прибере сръндака в неговия фризер,
но Т. им отказал. Свидетелства, че в дружинката се знаело и за друг случай, при
който К. бил утрепал елен. Това били неща, които не можело да се скрият.
В
депозираните пред съда свидетелски показания на И.И. се установява, че
от 2016 г. бил член на ЛРД „***“ гр. ***. Не бил присъствал на лова през 2016 г.,
на който било отсреляното животно от К.. Разбрал след това. Свидетелства, че се
бил видял пред фургона, пред който дружинката се събирала след лов. Били със
свидетелите З.П., А.Т. и А.А., който бил ръководител на лова. Там на място, А.
казал на К., че ако продължава да прави като предишния ден, повече да не идва
на лов. От тях разбрал, че К. бил застрелял сръндак. Ходили в къщата на Т. и
искали от него да прибере животното във фризера, което било одрано и оправено, за
да има за дружинката, но Т. им отказал. Виждал бил снимка, на която К. позирал
до убито животно. До 2017 г. К. е ловувал единствено като гост на дружинката.
От
обясненията на *** В. и показанията на св. Б., който е пряк очевидец на
извършен отстрел на сръндак от страна на К., и на свидетелите А., П. и И. може
да се направи следния извод, че всички те са ловци за дълъг период от време,
многократно са ловували заедно, знаели са кой от ловците къде е бил разпределен
на пост, в това число и К., всички те са възприели изстрел от ловна пушка –
карабина и обясняват по какви признаци се различава изстрела на ловната пушка и
този на карабината и че единствено К. е ловувал с карабина.
Обясненията
на *** В., относно отсрелване на нерегламентирани животни от страна на К.К., се
подкрепят и от писменото съдържание на прослушаният файл със звукозапис и
от изготвената от самия него фотоснимка
на убита кошута.
От
писменото съдържание на прослушания файл със звукозапис се установява, че мъжки
глас № 1 е на св. А.Т. - „Н.“ и мъжки глас № 2 е на св. И.И. - „В.“, който е
автор на записа. Двамата разговарят по повод извършен отстрел от „К.“ – К.К.,
на сърна, която той е скрил и на извършен отстрел на сръндак, който го донесли
в дома на Танев, за да го сложи във фризера, на което Танев отказал. Установява се, че А.А. е отправил
забележка на „К.“ че, ако продължава да прави така, да нарушава заповедта на
ръководителя, повече да не идва в дружинката на лов (л.175-177 с.д.).
По
време на съдебното следствие от съда бе предявена на св. В.Г. фотоснимка,
изготвена от *** В., на убито животно, до което са застанали К.К. и Г.. В
депозираните от него показания, същият заявява, че имало
прилика, но не можел да каже на 100%, че това е той. Нямал спомен, не бил
виждал такова животно. Другото лице, приличало на К.К., но не бил сигурен в
това на 100% (л.209г с.д.).
По отношение на показанията на А.А.,
А.Т., В.Г. и С.Г., съдът счита, че те попадат във втората група свидетелки
показания, които са в полза на частния тъжител К.. Те заявяват, че нямали
спомен, по време на лов, при който К., като гост на лова, да е отсрелял
животно. Съдът намира, че тези им показания са само устни изявления, без да са
подкрепени с други доказателства в тази насока. Предвид тяхното изявление,
съдът е поставен в невъзможност да извърши анализ на техните показания в тази
им част и да ги съпостави с обясненията на *** В. и показанията на
горецитираните свидетели Б., А., П. и И..
За да стигне до този извод, съдът
взе предвид показания им, както следва :
В
депозираните пред съда свидетелски показания на А.А. се установява, че през 2015 – 2016 г. е бил ръководител на
лов. Нямал спомен за случай, при който, гост на лова, да е отстрелял сръндак.
Нямал спомен да е правил забележка на К.К. за отстреляно от него животно.
В
депозираните пред съда свидетелски показания на А.Т. се установява, че в дружинката на с. *** той е бил ** от 10
години. Нямал спомен да е бил на лов, при който К.К. да е убил животно. Нямал
спомен по този повод да е говорил с И.И.. Нямал спомен да е разговарял с лицата
Х.Б., З.В. и И.И. относно убито животно. Нямал спомен за лов, на който А.А. да
е правил забележка на К.К..
От
депозираните пред съда свидетелски показания на В.Г. се установява, че познавал К. откакто бил член на ловната
дружинка в с. ***. Нямал спомен да е присъствал на лов, на който К. да е
отстрелвал кошута или сръндак.
От
депозираните пред съда свидетелски показания на С.Г. се установява, че същия е ловец от 20 години и бил член на
дружинката в с. ***. Познавал К.К. над 10 години, тъй като членували в една
дружанка. Нямал спомен да е присъствал на отстрел от К. на забранено животно.
Съдът
намира за необходимо да отбележи следното : св. А., в качеството му на
ръководител на лова, е следвало да докладва на съответните органи за
извършените нарушения от страна на К., но не е сторил това, опасявайки се, че
дружинката ще бъде строго санкционирана, дори и лишена от правото на лов. По
отношение на св. Т., в качеството му на дългогодишен ** на ловната дружина, се
отнасят същите обстоятелства, каквито и за А.. По отношение на свидетелите Г. и
Г., в качеството им на дългогодишни познати и в приятелски отношение с К., е
резонно да твърдят, че нямат спомен К.
да извършил нерегламентиран отстрел на животни.
Предвид гореизложеното, съдът
дава вяра на показанията на свидетелите от първата група – Б., А., П., И. и Д.,
които потвърждават твърденията на *** В., относно отстрелване
на нерегламентирани животни от страна на К.К., тъй като техните показания съдът намира за
последователни, подкрепящи се, както взаимно, така и от приложените по делото
писмени доказателства. Преценени в тяхната съвкупност, че те
разкриват изцяло описаната по-горе фактическа обстановка и се доказа истинността на приписаното
от *** В. престъпление, спрямо частния тъжител К.К., че същия е бракониер.
Отделно,
въз основа показанията на свидетелите В. Ж. и Д. С.ов, се установява какво е
било психическото състояние на К.К., след като е разбрал, как е бил наречен по
време на събранието. В депозираните пред съда свидетелски показания на В. Ж. се установява, че познавал К.К.
от над 20 години и, че били в доста близки приятелски отношение. Живеели близо
един от друг. През 2019 г., след Нова година, св. Ж. забелязал промяна в К..
Попитал го за причина за неговото състояние и К. му казал, че си имал проблеми в лова и, че го
били го обвинили в неща, които не били верни. В тази насока са и депозираните
пред съда показанията на св. Д. С.,
от които се установява, че не бил ловец. Познавал К.К. от доста години. Почти
всяко лято прекарвали заедно. Имали яхти на бяло море. Когато се видял с К.,
същият бил видимо притеснен, бил набеден за нещо. Показанията на тези свидетели
касаят единствено обстоятелствата по предявения от частния тъжител граждански
иск.
Основен
признак на обективната страна на деянието, инкриминирано в чл.147, ал.1 от НК,
е неговото изпълнително деяние, състоящо се в разгласяване на позорни
обстоятелства за другиго или приписване на престъпление. Наред с това обаче, по
аргумент на чл.147, ал.2 от НК следва да се приеме, че елемент от състава на
това престъпление се явява неистинността на разгласеното позорно обстоятелство
или приписването на престъпление, без наличието на който не е налице
престъплението „клевета“. Ето защо, ако разгласеното позорно обстоятелство или
приписваното престъпление е истина, то извършеното деяние ще бъде
несъставомерно по този текст и деецът няма да бъде наказан. В тази връзка са
Търкувателно решение № 12 от 01.04.1971 г. по н.д. № 9/1971 г. на ОСНК и Решение
№ 128 от 10.03.1973 г. по н.д. № 37/1973 г.
Ето защо, изградената позиция от а..
К., че в случая е налице хипотезата на чл.147, ал.2 от НК, съдът я приема като
доказана.
Цялостният
доказателствен материал, събран по делото, дават на съда основание да приеме за
доказано, че подсъдимият *** З.В. с деянието си, е осъществил състава на
чл.147, ал.2, вр.ал.1, пр.2-ро от НК, тъй
като на 14.02.2019 г., в град ***, в „***“, по време на провеждане на заседание
на Управителния съвет на *** „*** – ***“ е разгласил позорно обстоятелство,
заявявайки пред присъстващите лица, че К.В.К. „е бракониер“, като е приписал и
извършване на престъпление по чл.237, ал.1 от НК, като в настоящия съдебен
процес, деецът *** З.В. доказа истинността на разгласеното от него
обстоятелство и приписването на престъпление, поради което го ОПРАВДА по така
повдигнатото му обвинение по чл.147, ал.1 от НК, тъй като деянието не
съставлява престъпление.
Предвид така установената фактическа обстановка, съдът намери, че следва да
отхвърли изцяло приетия за съвместно разглеждане от частния тъжител и
граждански ищец К.В.К. граждански иск срещу подсъдимия *** З.Н.В., за
сумата в размер на 1 000 (хиляда) лева,
ведно със законната лихва, считано от дата на извършване на деянието 14.02.2019
г., претендирана
като неимуществени вреди от описаното в частната тъжба деяние, като недоказан
по основание, така и по размер. В случая и съгласно вече мотивираното, не се
установява подсъдимият *** З.Н.В., да е извършил
престъпление по чл.147, ал.1
от НК.
Съдът, след като призна *** З.В.
за невинен намира, че на основание
чл.190, ал.1 от НПК, частният тъжител и граждански
ищец К.В.К., с ЕГН ********** следва да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Военен съд гр. Пловдив направените разноски по делото в
размер на 117,00 (сто и седемнадесет) лева, за възнаграждение на вещо лице,
изготвило съдебно-техническата експертиза, видно от приложената към делото от
вещото лице справка-декларация, съгласно Наредба № 2 от 2015 г. (л.178 с.д.)
Водим
от горното, въз основа на събраните и проверени в съдебно заседание
доказателства, въз основа на закона и по вътрешно убеждение, съдът постанови
своя съдебен акт.
Подчертаванията
и отбелязванията в страниците от съдебните томове, не са извършени от настоящия
съдебен състав.
ВОЕНЕН СЪДИЯ :
(полк. С. Спасов)
гр. Пловдив,
30.12.2021 г.