О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Гр. Ловеч, 18.12.2020 г.
ЛОВЕШКИ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в закрито
заседание на осемнадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ПОЛЯ ДАНКОВА
2. ПЛАМЕН ПЕНОВ
при секретаря ………………. и като разгледа докладваното от съдия ДАНКОВА в.ч.гр.д.№ 696
по описа за 2020 г. на съда и за да се произнесе съобрази:
Подадена
е частна жалба № 4137/05.11.2020 г., с
пощенско клеймо от 03.11.2020 г. от Ай Тръст ЕООД, EI IK ........, със седалище
и адрес ма управление в гр. София, район Триадица, бул. Витоша Ле 146 (сграда
А), ет. 4, Бизнес център "България", представлявано от управителя
11ва Ш., действаща чрез пълномощника си юрисконсулт Весислав Генов срещу
разпореждане № 863/12.10.2020 г. постановено по ч. гр. л. № 489/2020 г. по
описа на Районен съд –Луковит относно следните претендирани суми: сумата 28,32
лева - дължимо възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство и
сумата 17,23 лева -административни разноски. Считат, че така постановеното
разпореждане е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излагат доводи, че
е неправилен извода, че претендиралите административни разноски целят заобикаляне
на забраната по чл. 33 от ЗПК и противоречат на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Посочват, че претенцията за административни разноски е формирана от извършените
разходи от Кредисимо ЕАД за извънсъдебното събиране на просроченото вземане
спрямо длъжника С.П.Ц., а именно: разходи по ежемесечно изпращане на
напомнителни писма, разходи за изпратени покани с актуален размер на
задължението ма r-и Ц. и указания за плащането на същите, разходи за
многократно проведените разговори във връзка с доброволното плащане на
задълженията на Длъжника. Кредисимо е сторило административни разноски в размер
пя 17,23 лева, за което е съставен Протокол за извършени услуги по извънсъдебно
събиране, който прилагат. Сочат, че сумата от 17.23 лева е разход за събиране
на вземането и не попада в обхвата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, а не е такса за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Именно поради
неизпълнението на длъжника в срок, дружеството „Кредисимо" ЕАД е сторило
разноски във връзка с проведени опити по извънсъдебно събиране на вземанията
му. В тази връзка клаузата за дължимост на административните разноски не
противоречи с изискванията на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Разходите не са сторени във
връзка с управлението на кредита, а в стремежа ла се избегне съдебен процес,
конто често се явява свързан с натрупване па значителни разходи и време и за
двете страни по правоотношението. Изтъкват, че това е разход, който Кредисимо е
направило не при усвояване и управление на кредита, а като резултат па
некоректно поведение на Длъжника и при просрочие. Тези разходи не са изискуеми
към дата на сключване на Договора или при точно изпълнение, а са разход, конто
е следствие от неизпълнение на задълженията за погасяване. В този смисъл е и
Решение № 17 от 27.01.2017 г. па PC - Видни по гр. д. № 2412/2015 г. Излагат
съображения , че е неправилен извода, че възнаграждението по Договора за
предоставяне на поръчителство е нищожно поради противоречие със закона и
добрите нрави. Неправилен извод за вида услуга, предоставяна от Ай Тръст.
Договорът за предоставяне на поръчителство, сключен между длъжника С.П.Ц. и А и
Тръст, по съществото сп не е Договор за поръчителство по смисъла на чл. 138 от ЗЗД, а е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и следващите от ЗЗД. Съгласно
практиката ма ВКС: Договорът за поръчителство не е съглашение между поръчител и
длъжник, а съглашение между кредитор и поръчител. Поръчителят поема задължение
не към длъжника, а към кредитора на длъжника да отговаря за неговото
задължение.11 (Решение № 1022 от 28.06.1999 г. на ВКС по гр. д. № 252/1999 г.,
V г. о., докладчик съдията Дария Проданова). При подаване на заявлението за
кредит по електронен път кредитоискателят С.П.Ц. е имал възможностите а) ла
избере необезпечен кредит, б) да предостави банкова гаранция или в) да обезпечи
изпълнението на задълженията си по договора между него и кредитора Кредисимо,
като осигури поръчителство от трето одобрено юридическо лице. Изборът на
физическото лице/кредитоискателя се отразява в заявлението за кредит— в т.ч.
желан размер па кредит, вид кредитен продукт, условия за ползване (дали ще е
обезпечен или необезпечен), начин на усвояване н т.н. С оглед гореизложеното
излагат, че С.П.Ц. е сключил с Ай Тръст Договор за предоставяне на
поръчителство. Съшият сам е избрал да се обвърже с клаузите му. В резултат на
сключения Договор, Ай Тръст се задължава да предостави гаранционната услуга по
предоставяне на поръчител сто. Сключвайки договор за поръчителство с Кредиспмо,
представляваното от мен Дружеството е изпълнило насрещната престация по
Договора за предоставяне на поръчителство и се е задължило солидарно с С.П.Ц.
за задълженията и по кредита. В тази връзка, възнаграждението по Договора за
предоставяне на поръчителство е обвързано с поемането па дълг от страна на Ай
Тръст. Уточняват, че Договорът за предоставяне на поръчителство е сключен след
(по-късно) от Договора за кредит и обезпечава неговото изпълнение. В тази
връзка възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е
самостоятелно вземане, като същото не увеличава размера на главницата по
кредита /главния дълг/. Моля съда да има предвид, че ползването на услугата на
Ай Тръст, респективно възнаграждението на Ай Тръст е в пряка зависимост от
поведението на длъжника и плащанията по дълга по кредита - при предсрочно
погасяване на кредита не се дължи възнаграждение ма Ай Тръст за бъдещ период.
Сочат съображения, че е неправилен извода, че възнаграждението по Договора за
предоставяне на поръчителство цели заобикаляне па ЗПК и неоснователно
обогатяване, като излагат, че възнаграждението за поръчителство е насрещната
престация за представляваното от мен Дружество, дължима въз основа на поетия от
него ангажимент за обезпечаване на задълженията на Длъжника по Договора за
кредит. Правното основание за възнаграждението е услугата по предоставяне на
поръчителство, съгласно Договора за предоставяне на поръчителство.
Възнаграждението на Ай Тръст няма връзка със забавата на длъжника, поради което
хипотезата на чл. 33 от ЗПК е неприложима. Считан, че изводът на съда, че с
Договора за предоставяне на поръчителство „се преследва забранена от закона цел
- неоснователно обогатяват на кредитора и като последица се оскъпява
кредита" е произволен. Неоснователно обогатяване по смисъла на чл. 55 от
Закопа за задълженията и договорите ще бъде налице при получаване на нещо без
основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание. В настоящия
случаи счита, че е налице валидна облигационна връзка между страните — при
кандидатстването си за кредит Длъжникът сам е волеизявил договорът за кредит да
бъде обезпечен с поръчителството и а трето избрано oт Кредисимо юридическо
лице. Същият е имал възможност да избере необезпечен кредит или ла предостави
байкова гаранция. Счита, че следва да се отчете и факта, че Длъжникът е изразил
съгласието си за сключване на Договора за предоставяне на поръчителство, като е
потвърдил волята си за това чрез въвеждане на уникален код, получен под формата
па CMC на посочения oт длъжника телефонен номер. Следователно, считат, че в
случая възнаграждението на Ай Тръст се дължи на валидно договорно основание, с
оглед изричното волеизявяване на Длъжника и предоставяната от Ай Тръст услугат
по гаранционна сделка. Съобразно изложеното да бъде отменено разпореждането на
РС-Луковит като съдът уважи подаденото заявление в частта относно следните
претендирани суми: сумата 28,32 лева - дължимо възнаграждение по Договор за
предоставяме на поръчителство и сумата 17,23 лева - административни разноски,
като постанови да им се присъдят в пълен размер претендираните от Дружеството
разноски в заповедното производство. Правят искане за присъждане на направените
по настоящото производство разноски за държавна такса.
Жалбоподателят е получил съобщението за
изготвяне на съдебния акт на 27.10.2020 г. Частната жалба е подадена на 05.11.2020
г., с пощенско клеймо 03.11.2020 г. Следователно е спазен законоустановения
срок и производството е допустимо.
Ловешки
окръжен съд обсъди позицията на жалбоподателя, писмените доказателства по
делото и приема, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение.
Със
заявление № 3923/09.10.2020 г. по чл.410 ГПК „АЙ ТРЪСТ” ЕООД е поискал издаване на заповед за
изпълнение срещу длъжника С.П.Ц. за парично вземане в размер на 155,87
лева, от които главница по договор за кредит в размер на 100 лева, 17.23 лева
административни разходи и 28.32 лева възнаграждение по договор за предоставяне
на поръчителство, 10.32 лева дължима договорна възнаградителна лихва от 30.0.1.2019
г. до 30.04.2019 г. и законна
лихва от датата на постъпване на заявлението в съда до окончателното изплащане
на вземането, разноски 25.00 лева за държава такса и 50.00 лева юрисконсултско
възнаграждение. В т. 9 от същото е посочено, че
вземането произтича от договор за кредит № 1223445 от 30.01.2019 г. между С.П.Ц.
и «Кредисимо» ЕАД-София за сумата в размер на 100.00 лева главница. Твърди се,
че вземането е обезпечено с договор за
поръчителство от „АЙ ТРЪСТ”ЕООД-София-поръчител и С.Ц. -
потребител. Заявителя е конкретизирал, че длъжникът не е върнал предоставената
му заемна сума, заедно с уговорената договорна лихва съгласно погасителния план към Договора за
кредит, както и дължимото възнаграждение на поръчителя съгласно погасителния
план към Договора за предоставяне на поръчителство. Заявява, че на 21.09.2020
г. вземането е станало изискуемо, а на 21.09.2020 г. заемодателят е изпратил
искане за плащане до „Ай Тръст”ЕООД в качеството му на поръчител, който
отговаря солидарно с длъжника пред заемодателя/последният е изпратил
уведомление до длъжника за всички дължими суми/. Посочва, че в указания срок на
24.09.2020 г. поръчителят изпълнил на заемодателя всички дължими от длъжника
суми, като на същата дата го уведомил за извършеното плащане, в т.ч. и
встъпване в правата на кредитор на „Ай Тръст” ЕООД, вкл. и за дължимото
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер на 28,32
лева.
Постановено е разпореждане № 863/12.10.2020 г., постановено по ч. гр. д.
№ 489/2020 г. по описа на Районен съд-Луковит, с което заповедният съд е постановил
да се издаде в полза на "АЙ ТРЪСТ", ЕООД с адрес: гр. София,
п.к. 1463, бул, „Витоша" № 146, сграда А, Бизнес център „България",
ЕИК ........, представлявано от И. Михайлова Ш., подадено чрез пълномощника
юрисконсулт Весислав Генов заповед за изпълнение срещу С.П.Ц. с ЕГН ********** ***
за сумите: 100,00 лева - главница по договор за кредит № 1223445 от 30.01.2019 г., 10,32 лева - договорна лихва за
периода от 30.01.2019 г. до
30.04.2019 г. и законна лихва върху главницата от датата
на постъпване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата.
Отхвърли е заявлението от "АЙ
ТРЪСТ", ЕООД с адрес: гр. София, п.к. 1463. бул. „Витоша" № 146,
сграда А, Бизнес център „България", ЕИК ........, представлявано от И.
Михайлова Ш., подадено чрез пълномощника юрисконсулт Весислав Генов, за
издаване на заповед за изпълнение срещу С.П.Ц. с ЕГН ********** *** в ЧАСТТА за
издаване на заповед за изпълнение за следните суми: 17,23 лева -
административни разноски, 28,32 лева възнаграждение по договор за предоставяне
на поръчителство. Указал е на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя, че за отхвърлената част от вземанията,
може да предяви осъдителен иск в 1-месечен срок от съобщението, като довнесе
държавна такса в размер на 25 лева.
Ловешки окръжен съд съобрази, че предмет
на обжалване е разпореждане № 863/12.10.2020
г., постановено по ч. гр. д. № 489/2020 г. по описа на Районен съд-Луковит само в частта относно сумата 28,32 лева - дължимо
възнаграждение по Договор за предоставяме на поръчителство и сумата 17,23 лева
- административни разноски. Частната жалба, разгледана по същество, е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При действието на чл. 138 от ЗЗД
поръчителят се задължава пред кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение
на неговото задължение, като договора за поръчителство съществува само при действително задължение.
Поръчителството е безвъзмездна сделка, т. е. поръчителят не получава
възнаграждение и само при изрично договаряне на страните може да бъде включена
клауза за заплащане на такова. В конкретният казус съдът констатира,че
едноличен собственик на капитала на дружеството „Ай тръст”ЕООД-София е
„Кредисимо”АД-София - кредитор на длъжника. Това обстоятелство определя позицията на настоящата инстанция,
че се касае за "скрито" възнаграждение за кредитора. За съда фактът,
че претендираното възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство и административни разноски произтичат
от договор, който е свързан с падеж на главните задължения към кредитора
„Кредисимо”АД-София, цели заобикаляне на
ограничението на чл. 33 от ЗПК. Този извод не се променя от обстоятелството, че
жалбоподателят извършва финансови услуги и на други търговци. С този договор за
поръчителство се преследва забранена от
закона цел-неоснователното обогатяване на кредитора и като последица се оскъпява на кредита. Ловешки окръжен съд
анализира претенцията при действие на чл. 411,ал.2, т.2 от ГПК, в рамките на
обхвата на неговата дейност в заповедното производство, и счита, че искането
следва да бъде отхвърлено.
Ловешки окръжен съд намира,
че искането по заявление № 3923/09.10.2020 г по чл. 410 ГПК „АЙ ТРЪСТ” ЕООД за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК относно
сумата 28,32
лева - дължимо възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство и
сумата 17,23 лева - административни разноски и в пълен размер претендираните от
Дружеството разноски в заповедното производство е неоснователно и атакуваното разпореждане следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 863/12.10.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 489/2020 г. по
описа на Районен съд-Луковит в
атакуваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.