Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,10.06.2022
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-Г с-в, в
публичното заседание на дванадсесети октомври през 2021
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с. ГОСПОДИН ТОНЕВ
при секретаря В.Иванова , като разгледа докладваното от съдия Александрова
гр.д.№ 5391 по описа за 2021 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 320092
от 23.01.2018 г. СРС, 79 с-в, по гр.д.№ 27224/10 г. е отхвърлил предявения от И.И.Г. против „Е.А.Г.“ АД иск с правно основание чл.226, ал.1,
т.2 КТ за заплащане на сумата от 100 лв.-обезщетение за неимуществени вреди,
изразили се в стрес и притеснения от отказа на НОИ да му изплати обезщетение за
безработица за периода 13.06.2005 г.-13.06.2006 г. поради невярно отразен
осигурителен стаж в справка-декларация № 145/13.06.2005 г., издадена от „С.“ АД
ведно със законната лихва, считано от
11.06.2010 г. до окончателното й изплащане.
Срещу решението е
постъпила въззивна жалба от ищеца И.И.Г..Жалбоподателят
излага оплаквания, че е било нарушено правото му на участие по делото.Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд е дал
неправилна правна квалификация на предявения иск, като поддържа, че същият е с
правно основание чл.45 ЗЗД за и спорът не е трудовоправен.Излага
оплаквания, че първоинстанционният съд не е обсъдил представените доказателства
по делото.Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи иска.
Ответникът по въззивната жалба-
„Е.А.Г.“ АД оспорва същата.Твърди, че същата е недопустима, неясна и неоснователна,
и че процесуалното поведение на въззивника, който многократно подава молби за
определяне на срок при бавност, за отводи на назначения му служебен защитник,
жалби срещу неподлежащи на обжалване съдебни актове и други, противоречи на
принципа за добросъвестност.Моли съда да отхвърли въззивната жалба.Претендира
разноски.
Съдът, като
прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е
бил сезиран с иск с правно основание чл.226, ал.1, т.2 КТ.Ищецът- И.И.Г. твърди, че с ответника е бил в трудово правоотношение.Твърди,
че ответникът му е издал справка-декларация с изх.№ 145 от 13.06.2005 г., в
която са отразени неверни данни относно размера на осигурителния стаж и на полученото
трудово възнаграждение за периода 12.07.2004 г.-18.10.2004 г. /времето, през
което не е бил допуснат до работа, въпреки че е бил възстановен от съда/.Твърди,
че в справката не е нанесено изплатеното обезщетение за посочения период в
размер на 761,34 лв., нито е отразен като трудов стаж срока на
законоустановените годишни платени отпуски в периода от 15.01.2004 г. до 14.04.2005
г., в резултат на което не му е изплатено обезщетение за безработица за 12
месеца поради липса на изискуемия по чл.54а, ал.1 КТ осигурителен стаж от 9
месеца.Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 100 лв.-обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в
стрес, болки и страдания поради
лишаване от средства за издръжка, храна и лекарства за себе си и за членовете
на семейството си поради от отказа на НОИ да му изплати обезщетение за
безработица заради погрешно нанесени осигурителни данни в справка-декларация
изх.№ 145 от 13.06.2005 г. със законната лихва от датата на предявяване на
иска.
С определение от
14.10.2013 г. СРС е върнал исковата молба на И.И.Г.
против „С.“ АД относно исковете с правно основание чл.226, ал.1, т.2 КТ за
заплащане на обезщетение за пропуснати ползи поради вписване на неверен
осигурителен стаж в справка-декларация № 145/13.06.2005 г., изразили се в
неизплатено обезщетение за безработица през периода 13.06.2005 г.-13.06.2006 г. , чийто размер не е установен, както
и в частта относно иска с правно основание чл.226, ал.1, т.2 КТ за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 900 лв., претърпени поради
вписване на неверен осигурителен стаж в посочената справка-декларация, за които
вреди не е уточнено в какво са се изразили и исковете с правно основание чл.86,
ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетения за забава в размер на 20 лв., 30 лв. и 50
лв. за периоди, които не са уточнени.
С определение от
30.04.2014 г. е допусната поправка в наименованието на ответника, което да се
чете „Е.А.Г.“ АД вместо „С.“ АД.
По делото е
представена справка-декларация изх.№ 145/13.06.2005 г. на „С.“ АД, адресирана до ТП на НОИ, в която
е отразено, че И.И.Г. е работил при 8-часово работно
време дневно на длъжност „началник строителен обект“, освободен на 15.04.2005
г. на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, и че за последните 9 месеца до
прекратяване на правоотношението, през които лицето е подлежало на задължително
осигуряване за всички осигурени социални рискове по КСО /от м.10.2004 г. до
м.04.2005 г./ има осигурителен доход в
общ размер на 2 045,86 лв.
С решение от
31.05.2006 г. СРС, 71 с-в, по гр.д.№ 5594/2005 г. е осъдил „С.“ АД да заплати
на И.И.Г. сумата от 0,07 лв. на основание чл.225,
ал.3 КТ, представляваща неизплатената част от обезщетение за незаконно
недопускане до работа за периода 12.07.2004 г.-18.10.2004 г. със законната
лихва, считано от 01.07.2005 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил
иска за разликата до пълния предявен размер от 1 393,00 лв., като
неоснователен, както и изцяло предявения от И.И.Г.
срещу „С.“ АД иск с правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 500,00
лв.-мораторна лихва върху обезщетението за периода 12.07.2004 г.-01.07.2005 г.,
като неоснователен.
С решение №
660/15.09.2005 г. СУСО-НОИ е отхвърлил жалбата на И.И.Г.
и е потвърдил разпореждане № 1583/08.07.2005 г. на длъжностното лице по чл.54ж,
ал.1 КСО, с което му е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица
с мотиви, че от приложената справка-декларация изх.№ 145/13.06.2005 г. е видно,
че 15 месеца преди прекратяване на осигуряването /от 15.01.2004 г. до
14.04.2005 г./ жалбоподателят не е подлежал на задължително осигуряване за
всички осигурени социални рискове най-малко 9 месеца.В решението е посочено, че
съгласно чл.9, ал.3, т.2 КСО периодът, през който И.Г. е бил без работа поради
уволнението му, признато за незаконно от съда, осигурителните вноски са в
размерите за фонд „Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно
осигуряване, но не и за всички осигурени социални рискове.
Видно от
констативен протокол вх.№ 240-393/11.12.2013 г. на ТП на НОИ-София-град за
извършена проверка по разходите на ДОО на „Е.А.Г.“ АД данните за осигурителен
стаж са коректно посочени от осигурителя „С.“ АД /сега „Е.А.Г.“ АД/ в
справка-декларация № 145/13.06.2005 г.Данните за осигурителен доход не са
коректни за м.януари и м. март 2005 г., т.е. посочен е по-висок осигурителен
доход, включващ изплатеното парично обезщетение за временна
неработоспособност.На осигурителя са връчени задължителни предписания с изх.№
11-11-50#3/11.12.2013 г. за коригиране на данните за м.04.2005 г., подадени по
чл.5, ал.4, т.1 КСО.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна следното:
Настоящият съдебен
състав счита, че първоинстанционният съд е дал правилна правна квалификация на
предявения иск, като е изходил от изложените твърдения и петитум,
заявени от ищеца в исковата молба и в уточнителната
такава от 18.02.2013 г. и е приел, че претенцията е за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди от работодателя поради твърдени неверни вписвания в
издаден документ, за което е налице специална разпоредба в КТ /чл.226, ал.1,
т.2/, поради което оплакванията във въззивната жалба за неправилна квалификация
на предявения иск са неоснователни.
Предпоставките за уважаване на иска по чл.226, ал.1, т.2 КТ са: вписване на неверни данни в издадени документи, удостоверяващи факти,
свързани с трудовото правоотношение на работника или служителя; наличие на вреди; причинна връзка между вписването
на неверните данни и причинените вреди.
Първоинстанционният съд е приел, че в чл.107-120 КСО е предвиден
специален ред за контрол на вписаните от работодателя обстоятелства в издавани
официални удостоверителни документи относно осигурителния стаж на работниците и
служителите, като контролът по спазването на нормативните актове по държавното
обществено осигуряване се осъществява от контролните органи на НОИ.Съдът е
изложил мотиви, че издадената справка-декларация е официален удостоверителен
документ, обвързващ с материално доказателствена
сила, и се е позовал на представения констативен протокол на ТП на
НОИ-София-град за извършена проверка по разходите на държавното обществен осигуряване
при отразяване на осигурителния стаж на ищеца, като е приел, че матералната й доказателствена
сила не е оборена.Напротив, установено е, че осигурителният стаж е отразен
вярно, а именно липсата на осигурителен стаж е мотивирала НОИ да откаже
отпускане на помощ за безработица.Съдът е приел също, че в производството по
чл.117, ал.1, т.2, б. „б“ КСО при обжалване на отказа на СУСО да се отпусне
парично обезщетение за безработица на ищеца също са били проверени възраженията
му за неправилно отразени факти относно осигурителния му стаж в документа, като
жалбата му е била отхвърлена.При това положение по делото не е доказано
неправомерно поведение на служители на работодателя при посочване на
осигурителния стаж на ищеца в процесната справка-декларация, поради което
липсва елемент от фактическия състав по чл.226, ал.1, т.2 КТ и искът е неоснователен.
Настоящият съдебен състав споделя мотивите на
първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.Не са установи
при постановяването му да е допуснато нарушение на императивни
материално-правни норми. При постановяване на
решението първоинстанционният съд е обсъдил относимите към предмета на спора доказателства.Следва
да се добави, че по делото не е установено, че ищецът е претърпял вреди, респ.
че същите са в причинна връзка с твърдяното противоправно поведение на
ответника.Отговорността на работодателя и виновните
длъжностни лица по чл.226, ал.1, т.2 КТ за вредите, причинени на работник или
служител поради вписване на неверни данни в издадените документи, обхваща
всички вреди, включително и неимуществените. Вредите по вид и размер следва да
са определени с исковата молба, като ищецът носи тежестта да докаже, че
деянията по чл.226, ал.1, т.2 КТ са извършени, че те са неправомерни,
настъпването на претендираните вреди, наличие на причинноследствената
връзка между тях с неправомерните действия, размерът на обезщетението.При иск
за причинени неимуществените вреди, ищецът следва да установи, че деянията по чл.226,
ал.1 КТ са се отразили върху неговите психически изживявания, емоции, здраве /според
твърденията за причинени вреди/, интензитета и продължителността на болките и
страданията, които търпи или ще търпи от увреждането /решение № 73/13.03.2014
г. по гр.д.№ 1372/2011 г. на ВКС, IV ГО на ВКС/.С доклада по делото първоинстанционният
съд е указал на ищеца обстоятелствата, за които същият носи доказателствена
тежест, но въпреки предоставената му възможност същият не е ангажирал
доказателства, включително допуснатите
му такива за доказване на твърденията в исковата молба.
Несъстоятелни са и оплакванията за нарушено право на
участие при първоинстанционното разглеждане на делото, тъй като на ищеца е
допускана правна помощ по реда на ЗПрП и му е
осигурено процесуално представителство от служебен адвокат.
Неоснователни са оплакванията за нарушено право на
участие и за липса на достъп до делото и пред настоящата инстанция.На
проведените съдебни заседания въззивникът е бил представляван от служебен
адвокат, същият се е явил и лично в съдебното заседание, на което е даден ход
на делото по същество и за което същият е бил надлежно уведомен и чрез
назначения му процесуален представител.Съдебното заседание, насрочено за
29.06.2021 г. е отложено, за да се предостави възможност на служебния адвокат
на страната да се запознае с делото.В протокола от съдебно заседание, проведено
на 26.11.2019 г. по гр.д.№ 9419/2019 г. /преди връщане на делото на СРС за
администриране и образуването му под нов номер/ е удостоверено изрично, че на
въззивника са връчени изготвените фотокопия от първоинстанционното и въззивното
дело.Фотокопия от делото са изготвени и съгласно разпореждане от 12.11.2021 г.
и същите са били на разположение на страната в деловодството на състава.
Участието на член на съдебния състав при постановяване на
решение по друго дело, по което същият въззивник е страна, но с различен
предмет, не предполага наличие на конфликт на интереси, поради което доводите
на въззивника в тази насока, изложени в съдебно заседание, са несъстоятелни.
Във въззивната жалба не са
изложени други конкретни оплаквания, а се съдържат неясни изложения, които не
касаят правилността на обжалвания съдебен акт, а съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 ГПК въззивният съд е посочен от
посоченото в нея.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции
обжалваното решение следва да се потвърди.
Разноски в полза на въззиваемата
страна не следва да се присъждат, тъй като по делото липсват доказателства
такива да са направени пред въззивната инстанция.Представените с молбата от
28.06.2021 г. договори за правна защита и фактури касаят процесуалното
представителство пред първата инстанция, които са присъдени в
първоинстанционното производство, както и по частни жалби, които не са предмет
на настоящото производство.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 320092 от 23.01.2018 г. на СРС, 79 с-в, по гр.д.№ 27224/10 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.