Р Е Ш Е Н И Е
№ 199/1.2.2021г.
Град Пловдив, 01.02.2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на двадесети
януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Стоил Ботев
Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Мирослав Христев, като разгледа
докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 3289 по описа
на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл.
от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на М.М.А. *** против решение № 260215 от 24.09.2020 г.,
постановено по а.н.д. № 3931 по описа на Пловдивския районен съд за 2020 година,
с което е потвърдено наказателно постановление № 20-1030-004364 от 01.06.2020
г. на началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което
на М.М.А., ЕГН **********,***, на основание чл.174, ал.3, пр.1 ЗДвП са наложени
административни наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3 ЗДвП.
Според касатора
решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон,
непълнота на доказателствата и необоснованост. Иска се отмяна на решението и на
наказателното постановление, както и присъждане на направените разноски.
Ответникът не взема
становище по касационната жалба.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната
жалба.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на
касационната проверка по чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е
неоснователна поради следните съображения:
За да потвърди наказателното
постановление, районният съд е приел, че установената фактическа
обстановка и събраните доказателства потвърждават осъществяването от страна на М.А.
от обективна и субективна страна на състава на административно нарушение по
чл.174, ал.3 ЗДвП – отказ за извършване на проверка за установяване употребата
на алкохол или наркотични вещества и техните аналози, съответно нарушението е с
две форми на изпълнителното деяние, като проявлението на която и да е от тях
възпрепятства контролната дейност и осъществява състава на нарушението. В
настоящия случай в условията на кумулативност А. е реализирал и двете форми на
изпълнително деяние по чл.174, ал.3 ЗДвП. Според районния съд правилно е
приложена санкционната норма на чл.174, ал.3 ЗДвП, което е конкретизирано в
самата норма и не се нуждае от индивидуализация, а наложеното наказание
отговаря на тежестта на установеното нарушение. При извършената служебна
проверка районният съд не е констатирал допуснати в хода на
административно-наказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, при съставяне на АУАН и при издаване на наказателното
постановление са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН, както и сроковете
по чл.34 ЗАНН. Според районния съд нарушението разкрива типичната обществена
опасност на деяния от този вид, а не по-ниска, поради което е невъзможно
приложението на чл.28 ЗАНН.
Решението е правилно.
Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по
делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на
материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да
бъдат преповтаряни.
Противно на
твърдяното в касационната жалба, всички доказателства са преценени при
постановяване на обжалваното решение и в този смисъл изводите на
първоинстанционния съд са напълно обосновани. Обсъдени са свидетелските
показания, част от които районният съд не е кредитирал и е изложил съображения
за тяхното игнориране. Обсъдени са също всички възражения на касатора и на тях
е даден отговор, подкрепен от събраните по делото писмени доказателства, поради
което и на основание чл.221, ал.2 АПК касационната инстанция препраща към
мотивите на първоинстанционния съд.
Без правно значение
за ангажиране на административнонаказателната отговорност на касатора е
обстоятелството поради чие забавяне не е взета в разписаното време кръвна проба
и възраженията му в тази насока са напълно необосновани и неотносими към
предмета на делото.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по
чл.348, ал.1, т.1 НПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила
като допустимо, обосновано и правилно. Затова
и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 АПК, Административен
съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 260215
от 24.09.2020 г., постановено по а.н.д. № 3931 по описа на Пловдивския районен
съд за 2020 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.