Решение по КНАХД №1321/2025 на Административен съд - Хасково

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Н. Й. П. от [населено място], подадена чрез пълномощник, срещу Решение № 11 от 14.04.2025г. постановено по а.н.д.№ 9/2025г. по описа на РС-Ивайловград .

Касационният жалбоподател счита, че при разглеждане на делото са допуснати съществени процесуални нарушения, постановеното решение е в нарушение на закона, както и е необосновано.

Сочи се, че неправилно Началник група в ОДМВР в сектор “Пътна полиция“ Хасково е конституиран като ответник по жалбата. Същия не представил надлежни доказателства, че е оправомощен да представлява компетентния орган – ОДМВР, [населено място]. Независимо, че бил издал обжалваното наказателно постановление, за представителство пред съда следвало да е овластен от ОДМВР-Хасково, както изисквал чл. 17, ал.2 от АПК. След като това не било сторено, същия се явявал ненадлежна страна, а производството пред съда било протекло при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което опорочило съдебното решение.

Наред с това се твърди, че полицейския служител не по установения ред издал и самото наказателно постановление. Вярно било, че бил овластен със съответна заповед на Министъра на вътрешните работи да издава наказателни постановления, но в административното производство не било отразено, че действа по заместване на териториално компетентния орган Началник на РУ на МВР-Ивайловград, пред когото било започнало самото производство.

Съдът не се бил произнесъл по наведеното в жалбата твърдение за допуснато при издаване на НП нарушение на чл. 57, ал.2 от ЗАНН, тъй като на жалбоподателя било връчено неподписано наказателно постановление. Съдът приел, че наказващият орган действал при условията на чл. 186а, ал.3 от ЗДвП, но не били изложени съображения защо било действано при условията на специалната, а не общата процедура, а вместо това бил направен извод за валидност на постановлението.

Не бил отчетен и факта, че ответникът не представил доказателства за спазването на сроковете по чл. 34, ал.3 от ЗАНН, което било наложително предвид изтеклия период от време от извършване на нарушението, до връчване на постановлението.

По изложените съображения се моли за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане делото за разглеждане от друг състав на съда, алтернативно да се реши делото по същество като се отмени и обжалваното наказателно постановление.

Ответникът, Началник група в Сектор“Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково редовно призован, не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково намира касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Предлага да бъде оставено в сила.

Административен съд - Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, намира за установено следното:

С обжалваното решение Районен съд – Ивайловград е потвърдил Наказателно постановление №23-1253-002092 от 10.11.2023г. издадено от Началник група в сектор“Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково, с което за нарушение на чл. 5, ал.1, т.3 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата на Н. П. е наложено административно наказание “Глоба“ в размер на 1000 лева и „Лишаване от право да управлява м.п.с.“ за срок от 12 месеца.

За да постанови решението си, районният съд приел, че при съставяне на АУАН били спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН. По отношение възраженията за липса на подпис на административно-наказващия орган в санкционния акт е счел, че същото е неоснователно и в процесния акт е налице такъв, а липсата му във връченото копие на наказаното лице се дължи на съобщаването му при условията и реда на чл. 186а, ал.3 от ЗДвП. Посочил е, че не е налице нарушение на чл. 34, ал.3 от ЗАНН, а описаното нарушение е законосъобразно квалифицирано и доказано, а определената санкция правилно индивидуализирана

При касационната проверка настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Предвид фактическите изводи на съда, правните му са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства. От представените по делото доказателства е видно, че е спазена процедурата по съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП. Същите са издадени от компетентни органи, съобразно представената по делото оправомощителна заповед, при спазване на процесуалните срокове и съдържат всички законоустановени в ЗАНН реквизити. Както в АУАН, така и в НП достатъчно ясно и точно са описани нарушението, обстоятелствата и доказателствата, които го потвърждават, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на нарушителя за какво се ангажира административнонаказателна му отговорност. Не е възпрепятствано или ограничено правото му на защита. Налице е и съответствие между АУАН и НП по отношение описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушена, а приложената от административнонаказващия орган санкционна норма съответства на установеното нарушение.

Възраженията посочени в касационната жалба са излагани и пред въззивния съд и същия правилно ги е счел за неоснователни.

Обосновано РС-Ивайловград е възприел, че не е налице допуснато нарушение на чл. 57, ал.2 от ЗАНН. Вярно е, че връченото на наказаното лице наказателно постановление не съдържа подпис на длъжностното лице, което го е издало.

В тази насока обаче следва да се съобрази, че в разпоредбата на чл. 186а от ЗДвП (Нов – ДВ бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г.), са посочени алтернативно начините на връчване на електронни фишове и наказателни постановления, издадени от органите на Министерството на вътрешните работи. Ал.3 на същата норма допуска възможност, при която чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, да може да се връчи отпечатан дигитален образ от автоматизирана информационна система на издадено наказателно постановление за нарушение по този закон, съдържащо реквизитите на наказателното постановление по чл. 57, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания, с изключение на подписа на длъжностното лице, което го е издало. В случая от писмо УРИ 276р-1108/27.01.2025г. на Началника на РУ-Ивайловград става ясно, че наказателното постановление е връчено на 23.01.2025г. именно при условията на чл. 186а, ал.3 от ЗДвП, а към преписката се съдържа екземпляр от процесния санкционен акт надлежно подписан от издателя си. Ето защо не би могло да бъде направен извод за невалидност на обжалвания акт. Предвид, че въведената с посочената възможност е алтернативно предвиден начин за връчване на санкционен акт, то не е необходимо АНО или съдът в решението си да обосновава защо е използван именно този ред за съобщаване.

Органът издал наказателното постановление е надлежно оправомощен за това със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, съответно разполага с необходимата компетентност да издава актове от вида на оспорения. Предвид, че е посочен като издател на НП, то напълно правилно същия е конституиран като страна във въззивното производство, съобразно изискванията на чл. 58б от ЗАНН.

Не е допуснато и нарушение на чл. 34, ал.3 от ЗАНН, предвид че АУАН е съставен на 01.10.2023г., а НП е издадено на 10.11.2023г.

Правилен е изводът на въззивния съд, че нарушението е безспорно установено и доказано. От събраните пред районния съд доказателства се установява, че на 01.10.2023г. в 00.48ч. в [населено място] касаторът е управлявал собственият си лек автомобил С. Т. с рег. № [рег. номер], с концентрация на алкохол в издишания въздух 0.92 на хиляда, установена с алкотест „Дрегер“ 7510 ARPL - 0568.

Описаното деяние представлява нарушение на разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, съгласно която на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Според разпоредбата на чл.174, ал.1, т. 2 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: над 0, 8 на хиляда до 1, 2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв. При така установено и предвид цитираните законови разпоредби, правилно е била ангажирана отговорността на водача, а размера на наложените му наказания е определен в предвидения от закона размер.

В касационната жалба не се съдържат конкретни твърдения за допуснати от страна на въззивния съд съществени процесуални нарушения свързани с неизясняване в пълнота на фактическата обстановка по случая, а касационната инстанция не дължи служебно произнасяне в тази насока.

При тези съображения, касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Проверяваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на закона и следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 11 от 14.04.2025г. постановено по а.н.д.№ 9/2025г. по описа на РС-Ивайловград .

Решението е окончателно.