Решение по дело №2334/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3799
Дата: 28 май 2019 г. (в сила от 28 май 2019 г.)
Съдия: Десислава Николаева Зисова
Дело: 20191100502334
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, ……2019 г.

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание в състав:

Председател: Вергиния Мичева-Русева

        Членове: Георги Иванов

  Десислава Зисова

 

като разгледа докладваното от съдия Десислава Зисова ч.гр.д. №2334/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

            Образувано е по жалба от ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ АД – длъжник по изп.д. №2019848040035 срещу постановление на съдебния изпълнител от 22.01.2019 г. за разноските.

            Жалбоподателят поддържа, че адвокатското възнаграждение, претендирано от взискателя, е прекомерно, както и че таксата по чл.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ е незаконосъобразно определена – в основата, върху която е изчислена, е неправилно е включено адвокатското възнаграждение на взискателя.

            Взискателят оспорва жалбата.

           

Въззивният съд намира следното:

1. Възраженията на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя са основателни. Единственото процесуално действие, извършено от представителя на взискателя, е да подаде молба за образуване на изпълнителното производство. По силата на чл.10, т.1 от Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, за образуване на изпълнително дело, възнаграждението е в размер на 200 лв. В следствие на поисканото в молбата за образуване на делото изпълнително действие, вземането е събрано. От тук следва, че други действия по делото не се налага да бъдат извършени и правната помощ, предоставена от адвоката, се е изчерпала с образуване на делото и посочване на начина на изпълнение, което е задължително съдържание на молбата съгласно чл.426, ал.2 ГПК. Поради това адвокатското възнаграждение, уговорено с представения договор за плавна помощ в размер на 540 лв. се явява прекомерно и следва да се намали на основание чл.78, ал.5 ГПК до минималния размер съгласно Наредба №1/2004 г. – в размер на 200 лв. Поради това обжалваното постановление от 22.01.2019 г., в частта относно адвокатското възнаграждение, следва да се отмени за разликата над тази сума.

Възраженията на взискателя са неоснователни. За наличието на прекомерност на уговореното възнаграждение има значение действителната правна и фактическа сложност на делото, а в случая – обема на извършените действия от адвоката, а не наличието на доброволно изпълнение от страна на длъжника. Между страните по договора за правна помощ действа автономия на волята и те не са ограничени относно размера на възнаграждението – да го определят и съответно заплатят съобразно уговореното. Съдът не се намесва в тези отношения. Когато обаче по силата на изрична норма тези техни правоотношение се противопоставят на лице, което не е страна по договора – насрещната страна по делото, законът предоставя на това трето лице възможност да се иска намаляване на сумата, за която ще отговаря, ако уговореното възнаграждение е несъобразено с действителната правна и фактическа сложност на делото. Такова прекомерно несъответствие се установява по настоящото дело, ето защо съдът в съответствие с правомощието си по чл.78, ал.5 ГПК, намира възражението на жалбоподателя за основателно.

 

2. Възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на обжалвания акт в частта относно определената такса по чл.26 от Тарифата са основателни. Размерът на дължимата такса се определя съобразно сбора на присъдените вземания, посочени в изпълнителния лист - при изчислението й (в размера на паричното вземане, от което се определя) не се включват разноските за адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство на взискателя. Това следва пряко от забележките към чл.26 ТТРЗЧСИ и по-специално – т.4, съгласно която в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. Авансовите такси, платими от взискателя, и направените от него разноски за адвокат имат един и същи характер – представляват разноски за изпълнителното производство, които той прави в рамките на изпълнителното дело и които съгласно чл.79, ал.1 ГПК са за сметка на длъжника. И макар да се събират от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителното производство, те не се включват в „паричното вземане“, съобразно което се изчислява таксата по чл.26 от Тарифата. Ето защо таксата следва да се определи от сбора на сумите, посочени в изпълнителния лист, които възлизат на 10729,10 лв. и размерът й е 863,75 лв. Ето защо обжалваното постановление от 22.01.2019 г. следва да се отмени за разликата над тази сума до определения размер от 1062,50 лв.

 

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ постановление на съдебния изпълнител от 22.01.2019 г. по изп.д. №2019848040035, в частта за присъждане на разноските на взискателя над сумата от 200 лв. до определения размер от 500 лв. и в частта за определяне на таксата по чл.26 ТТРЗЧСИ над сумата от 863,75 лв. до определения размер от 1062,50 лв., като вместо това постановява:

ОПРЕДЕЛЯ размер на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение - за сумата от 200 лв.

ОПРЕДЕЛЯ размер на таксата по чл.26 ТТРЗЧСИ - за сумата от 863,75 лв.

Решението е окончателно.

 

 

Председател:                                                Членове: 1.

 

      2.