Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, ……2019 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито заседание в състав:
Председател:
Вергиния Мичева-Русева
Членове: Георги Иванов
Десислава Зисова
като разгледа
докладваното от съдия Десислава Зисова ч.гр.д. №2334/2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано
е по жалба от ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ АД – длъжник по изп.д.
№2019848040035 срещу постановление на съдебния изпълнител от 22.01.2019 г. за разноските.
Жалбоподателят поддържа, че адвокатското
възнаграждение, претендирано от взискателя, е прекомерно, както и че таксата по
чл.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ е незаконосъобразно
определена – в основата, върху която е изчислена, е неправилно е включено
адвокатското възнаграждение на взискателя.
Взискателят оспорва жалбата.
Въззивният съд намира следното:
1. Възраженията на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя са
основателни. Единственото процесуално действие, извършено от представителя на
взискателя, е да подаде молба за образуване на изпълнителното производство. По
силата на чл.10, т.1 от Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения, за образуване на изпълнително дело, възнаграждението е в размер
на 200 лв. В следствие на поисканото в молбата за образуване на делото
изпълнително действие, вземането е събрано. От тук следва, че други действия по
делото не се налага да бъдат извършени и правната помощ, предоставена от адвоката,
се е изчерпала с образуване на делото и посочване на начина на изпълнение,
което е задължително съдържание на молбата съгласно чл.426, ал.2 ГПК. Поради
това адвокатското възнаграждение, уговорено с представения договор за плавна
помощ в размер на 540 лв. се явява прекомерно и следва да се намали на
основание чл.78, ал.5 ГПК до минималния размер съгласно Наредба №1/2004 г. – в
размер на 200 лв. Поради това обжалваното постановление от 22.01.2019 г., в
частта относно адвокатското възнаграждение, следва да се отмени за разликата
над тази сума.
Възраженията на взискателя са неоснователни. За
наличието на прекомерност на уговореното възнаграждение има значение действителната
правна и фактическа сложност на делото, а в случая – обема на извършените
действия от адвоката, а не наличието на доброволно изпълнение от страна на
длъжника. Между страните по договора за правна помощ действа автономия на
волята и те не са ограничени относно размера на възнаграждението – да го
определят и съответно заплатят съобразно уговореното. Съдът не се намесва в
тези отношения. Когато обаче по силата на изрична норма тези техни
правоотношение се противопоставят на лице, което не е страна по договора –
насрещната страна по делото, законът предоставя на това трето лице възможност
да се иска намаляване на сумата, за която ще отговаря, ако уговореното
възнаграждение е несъобразено с действителната правна и фактическа сложност на
делото. Такова прекомерно несъответствие се установява по настоящото дело, ето
защо съдът в съответствие с правомощието си по чл.78, ал.5 ГПК, намира
възражението на жалбоподателя за основателно.
2. Възраженията на жалбоподателя за
незаконосъобразност на обжалвания акт в частта относно определената такса по
чл.26 от Тарифата са основателни. Размерът на дължимата такса се определя
съобразно сбора на присъдените вземания, посочени в изпълнителния лист - при
изчислението й (в размера на паричното вземане, от което се определя) не се
включват разноските за адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство
на взискателя. Това следва пряко от забележките към чл.26 ТТРЗЧСИ и
по-специално – т.4, съгласно която в размера на паричното вземане не се
включват авансовите такси. Авансовите такси, платими от взискателя, и направените от него разноски за адвокат имат един и
същи характер – представляват разноски за изпълнителното производство, които
той прави в рамките на изпълнителното дело и които съгласно чл.79, ал.1 ГПК са
за сметка на длъжника. И макар да се събират от съдебния изпълнител в рамките
на изпълнителното производство, те не се включват в „паричното вземане“,
съобразно което се изчислява таксата по чл.26 от Тарифата. Ето защо таксата
следва да се определи от сбора на сумите, посочени в изпълнителния лист, които
възлизат на 10729,10 лв. и размерът й е 863,75 лв. Ето защо обжалваното
постановление от 22.01.2019 г. следва да се отмени за разликата над тази сума
до определения размер от 1062,50 лв.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление на съдебния
изпълнител от 22.01.2019 г. по изп.д.
№2019848040035, в частта за присъждане на разноските на взискателя над сумата
от 200 лв. до определения размер от 500 лв. и в частта за определяне на таксата
по чл.26 ТТРЗЧСИ над сумата от 863,75 лв. до определения размер от 1062,50 лв.,
като вместо това постановява:
ОПРЕДЕЛЯ размер на разноските на взискателя за адвокатско
възнаграждение - за сумата от 200 лв.
ОПРЕДЕЛЯ размер на таксата по чл.26 ТТРЗЧСИ - за сумата от
863,75 лв.
Решението е окончателно.
Председател: Членове:
1.
2.