№ 1467
гр. София, 26.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20211110148296 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 250 ГПК.
С решение от 08.11.2023г. по гр.д. №13128/2022г. на СГС са дадени указания
настоящата съдебна инстанция да се произнесе по направеното от ищеца искане за
присъждане на законна лихва върху вземанията от датата на задържането му – 01.02.2020г.
до изплащане на задълженията. Искане за присъждане на законна лихва за забава е
направено за първи път в устните състезания пред настоящата инстанция, като е въведено и
във въззивната жалба и в устните състезания пред въззивната инстанция.
Ответникът П РБ не изразява становище по молбата.
Искането по чл. 250 ГПК е направено в законоустановения срок (инкорпорирано е
във въззивната жалба), поради което се явява процесуално допустимо. Съдът намира, че не е
нужно провеждането на открито заседание с призоваване на страните – арг. от чл. 250, ал. 2
ГПК. Разгледано по същество, искането е основателно.
Непълен е този съдебен акт (решение), в който липсва произнасяне от страна на съда
по целия спорен предмет на делото. В настоящия случай с решението от 16.09.2022 г. съдът
не се е произнесъл по целия спорен предмет, а именно по искането на ищеца за присъждане
на законна лихва върху претендираните главници от датата на задържане на ищеца –
01.02.2020г., до окончателното плащане. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в
Решение № 265 от 08.01.2020 г. по гр. д. № 760/2019 г. на ВКС, III ГО, Решение № 32 от
15.05.2014 г. по т.д. № 1897/2013 г. на ВКС, I TO и др. искане за присъждане законната
лихва върху главницата може да бъде направено при всяко положение на делото,
включително и пред второинстанционния съд, разглеждащ спора по същество. Тези изводи
следват от разпоредбата на чл. 214, ал. 2 ГПК, съгласно която не се счита увеличение на
1
иска прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви от вещта след неговото
предявяване, от акцесорния характер на вземането за лихва, както и от обстоятелството, че
защитата срещу искането за присъждане законната лихва е защита срещу главния иск –
възраженията по искането за лихва са възражения срещу главницата.
В случая с решението от 16.09.2022 г. съдът е формирал правни изводи за наличие на
главен дълг в размер съответно на 3000 лв. и 2460 лв., но е пропуснал да се произнесе по
искането на ищеца, направено в устните състезания пред първата инстанция и обективирано
в протокол от 15.04.2022г. и подадена въззивна жалба срещу решението, за присъждане на
законната лихва от датата на задържането на ищеца до окончателното плащане. Доколкото
съдът е уважил предявените искове за посочените размери, то основателно се явява и
искането на ищеца за присъждане на законна лихва. Отговорността на държавата за вреди
възниква от момента на придобиване стабилитет на акта за прекратяване на наказателното
производство, с оглед което и от тази дата следва да присъди законната лихва. По
отношение на ищеца наказателното производство е приключило с Постановление на СРС от
05.06.2020г. за частично прекратяване на наказателното производство по ДП№25/2020г. по
описа на СДВР, пр.пр. №2911/2020г. по описа на СРП. Установява се от приложеното по
делото досъдебно производство, че същото е влязло в сила на 17.06.2020г., от която дата до
окончателното плащане на задължението следва да бъде присъдена лихвата за забава.
Искането си в частта за лихва за забава от датата на задържането до влизане в сила на
постановлението е неоснователна и не следва да бъде уважавано.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ДОПЪЛВА на основание чл. 250 ГПК Решение № 10182 от 16.09.2022 г.,
постановено по гр. д. № 48296/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 169 състав, в
следния смисъл:
ОСЪЖДА ПРБ, с адрес гр. София, .., да заплати на Я. А. Я., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж. к. .., ЗАКОННАТА ЛИХВА върху главницата от 3500 лева,
представляваща обезщетение на неимуществени вреди, изразяващи се в преживени
негативни емоции, притеснения, от образувано и водено срещу Я. А. Я. наказателно
производство по чл. 195, ал.1, т.3, т.5 и т.7 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.
28, ал.1 НК, прекратено с постановление от.05.06.2020 г. на СРП по пр. пр. №2911/ 20 г, за
периода от датата на влизане в сила на постановление от 05.06.2020 г. на СРП по пр.
пр. №2911/ 20 г. (17.06.2020г.) до окончателното плащане , както и ЗАКОННАТА
ЛИХВА върху главницата от 2460 лева, представляваща обезщетение на имуществени
вреди, изразяващи се в от неполучено трудово възнаграждение за периода от четири месеца-
от 01.02.2020 г. до 05.06.2020 г. за периода от датата на влизане в сила на постановление
от 05.06.2020 г. на СРП по пр. пр. №2911/ 20 г (17.06.2020г.) до окончателното плащане.,
като отхвърля искането за присъждане на законна лихва от дата 01.02.2020г. до
2
17.06.2020г.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3