РЕШЕНИЕ
№ 242
гр. Монтана, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на седми октомври
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Елизабета Кралева
Александра Нанова
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Александра Нанова Въззивно гражданско дело
№ 20241600500361 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се провежда по реда на чл. 258-273 от
Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).
Образувано е въз основа на въззивна жалба подадена от Н. Н. К., ЕГН
**********, действаща чрез процесуалния си представител адвокат И. Е.,
последният с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу
Решение № 333 от 03.07.2024 г., постановено по гр. д. № 490/2024 г. по
-ри
описа на Районен съд-гр. Монтана, 2 състав, с което са отхвърлени
обективно кумулативно съединени осъдителен иск по чл. 124, ал. 1, предл. 1
от ГПК, с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, за осъждане на Първо
основно училище хххх-гр. М да заплати на жалбоподателката сума в размер
на 1790,64 лв., представляваща незаплатена част от минималното трудово
възнаграждение дължимо й като негов служител, за периода от 01.01.2023 г. до
прекратяване на трудовото правоотношение-01.07.2023 г., както и законна
лихва от момента на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на задължението и осъдителен иск по чл. 124, ал. 1, предл. 1 от ГПК, с правно
основание чл. 222, ал. 3 от КТ, за осъждане на П о у „хххххгр. М да заплати
1
на жалбоподателката сума в размер на 3558,28 лв., представляваща
незаплатена част от обезщетение, както и законна лихва от момента на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Със същото жалбоподателката е осъдена да заплати на другата страна сума в
размер на 750,00 лв., представляваща направени в производството разноски.
В обстоятелствената част на въззивната жалба се твърди, че
съдебното решение е неправилно. Счита се, че макар районният съд да не е
допуснал съществени процесуални нарушения и правилно да е възприел и
отразил фактическата обстановка, е разтълкувал и приложил неправилно
относимите правила за поведение. Накратко, в хронологична
последователност, се посочват релевантните по делото факти. За неправилен
се намира изводът на районния съд, че анексът към колективния трудов
договор, в частта, с която е изменен чл. 27 от договора, няма обратно
действие. На теоретично ниво се изяснява какво е действието по време и
спрямо лицата на една правна норма, което се счита, че в решението съдът не е
съобразил. Твърди се, че в противоречие с приетото от съда, анексът от
10.08.2023 г. имал обратно действие от 01.01.2023 г. Съответно за периода от
тази дата до 01.07.2023 г. жалбоподателката имала качеството на служител,
поради което имала право на увеличение на заплатата, която е получавала. В
подкрепа на това се прави позоваване на съдебни актове на различни окръжни
и районни съдилища в страната по сходни случаи.
Въз основа на изложеното от въззивницата се прави искане за отмяна
на първоинстанционното съдебно решение и за постановяване на друго
решение, с което исковете да бъдат уважени. Претендира се за присъждане
на направените както пред първоинстанционния, така и пред въззивния съд
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият П хххх„хххх“-гр. М не
е подал отговор на въззивната жалба.
В подготвително (закрито) заседание проведено по реда на чл. 267 от
ГПК, се установява, че въззивната жалба е подадена в законоустановения по
чл. 259, ал. 1 от ГПК двуседмичен срок, от процесуално легитимирана страна-
ищец в първоинстанционното производство, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, при наличие на правен интерес обусловен от
неблагоприятния за нея краен резултат, срещу подлежащ на въззивно
2
обжалване съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане. Същата
отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание по чл. 260 и чл.
261 от ГПК, поради което е редовна.
За проведеното открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Въззивницата и нейният процесуален представител не се явяват. В
писмена молба (л. 42 от делото) подадена преди съдебното заседание жалбата
се поддържа. Претендира се за присъждане на разноски за двете съдебни
инстанции, за което се представя списък. Явява се процесуалният
представител на въззиваемото училище, който заявява, че оспорва жалбата и
счита решението на районния съд за правилно. Претендира се за присъждане
на направените във въззивното производство разноски.
Окръжен съд-гр. Монтана, като взе предвид разпоредбите на закона,
относимите доказателства по делото събрани пред първоинстанционния
съд, поотделно и в тяхната съвкупност, становищата на страните, при
така определения от въззивната жалба предмет на делото, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Исковото производство по разгледания от Районен съд-гр. Монтана
трудовоправен спор е образувано по повод на искова молба подадена от Н.
Н. К., в качеството й на ищец, действаща чрез процесуалния си представител
адвокат И. Е., срещу Пхххх „х“-гр. М в качесххтвото му на ответник. С нея
са предявени първоначално обективно кумулативно съединени осъдителен
иск по чл. 124, ал. 1, предл. 1 от ГПК, с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ,
за осъждане на П основно ухх „хххх“-гр. М да заплати на жалбоподателката
сума в размер на 1790,64 лв., представляваща незаплатена част от
минималното трудово възнаграждение дължимо й като негов служител, за
периода от 01.01.2023 г. до прекратяване на трудовото правоотношение-
01.07.2023 г., както и законна лихва от момента на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на задължението и осъдителен иск по чл. 124, ал.
1, предл. 1 от ГПК, с правно основание чл. 222, ал. 3 от КТ, за осъждане нах
„ххххх“-гр. М да заплати на жалбоподателката сума в размер на 3558,28 лв.,
представляваща незаплатена част от обезщетение, както и законна лихва от
момента на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението.
В производството пред районния съд са събрани писмени доказателства
3
и е назначена съдебно-икономическа експертиза, заключението по която не е
оспорено от страните.
С първоинстанционното съдебно решение № 333 от 03.07.2024 г.,
постановено по гр. д. № 490/2024 г., Районен съд-гр. Монтана е отхвърлил
предявените осъдителни искове и е осъдил ищцата да заплати на другата
страна направените от нея разноски в размер на 750,00 лв.
Въззивният съд като съобрази постановеното в т. 1 от Тълкувателно
решение № 1 от 09.12.2013 г., постановено по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, за правомощията, които има, при извършена служебна проверка по
чл. 269 от ГПК намира, че решението на първоинстанционния съд е
валидно и допустимо. Изложените във въззивната жалба доводи за
неправилност на съдебното решение въззивният съд намира за основателни.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид изложеното в жалбата и
формулирания петитум намира, че основният спорен въпрос пред Окръжен
съд-гр. Монтана е дали изменението на колективния трудов договор с
анекса от 10.08.2023 г. се прилага и за служителите, които към датата
на приемане на анекса са с прекратени трудови правоотношения, т. е. към
кой момент следва да се определи кръгът на лицата, по отношение на които се
предвижда увеличение на трудовите им възнаграждения.
Въззивният съд намира, че по делото са събрани всички относими и
необходими за изясняване на спора доказателства.
От приетите по делото доказателства от фактическа страна безспорно се
установява, че страните са били в трудово правоотношение от 1983 г.,
възникнало въз основа на трудов договор № 529 от 04.04.1983 г., неделима
част от който е и сключеното между тях допълнително споразумение с № РД
14-4/21.09.2022 г. (л. 11 от първоинстанционното дело), до 01.07.2023 г.,
когато със заповед № РД 14-119/30.06.2023 г. (л. 12 от първоинстанционното
дело) работодателят е прекратил същото поради придобИ.е от служителката
на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
От писмените доказателства по делото се установява, че през
претендирания период жалбоподателката е заемала длъжността
„ххххх Изводимо от представеното по делото удостоверение (л. 9 от
първоинстанционното дело) същата, както в процесния период, така и преди
него, още от 01.08.2016 г., е била и член на синдикална организация към
4
Синдиката на българските учители и редовно е заплащала членския си внос.
На 06.12.2022 г. между Министерство на образованието и науката,
Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България,
Сдружението на директорите в средното образование на Република България,
като работодатели и Синдиката на българските учители към конфедерацията
на независимите синдикати в България, Синдиката „Образование“ към
конфедерацията на труда „Подкрепа“, Независимия учителски синдикат към
конфедерацията на независимите синдикати в България, като синдикати, е
сключен колективен трудов договор (КТД) за системата на предучилищното
и училищно образование, с предмет въпросите на трудовите, осигурителните
и социалните отношения и на жизненото равнище, които не са уредени с
повелителни разпоредби на Кодекса на труда и подзаконовите нормативни
актове. Съгласно чл. 4 от КТД, постигнатите договорености са минимални,
имат задължителен характер и се прилагат за работниците и
служителите, членове на синдикалните организации и за работодателите,
членове на организациите на работодателите-страни по договора.
На 10.08.2023 г. между същите страни, като работодатели и синдикати, е
сключен Анекс към този КТД за системата на предучилищното и училищно
образование, като текстът на чл. 27 от КТД, който определя минималните
основни работни заплати на работещи в тази сфера е изменен. С това
изменение, считано от 01.01.2023 г., основното възнаграждение за
длъжността ххххх“ е предвидено да бъде в размер на 1763,00 лв. В ал. 2 от
анекса е посочено, че осигурените средства от държавния бюджет се
изразходват само за увеличение, считано от 01.01.2023 г., на
индивидуалните работни заплати на заетите в системата и съответните
разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. Съгласно ал.
3, т. 2 индивидуалните работни заплати на педагогическите специалисти,
които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите
минимални работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-
малко от 15 %.
Въз основа на това жалбоподателката е подала заявление с вх. №
86/02.10.2023 г. (л. 13 от първоинстанционното дело) до директора на
въззиваемото училище съдържащо искане трудовото й възнаграждение и
обезщетението към него за периода от 01.01.2023 г. до 01.07.2023 г. да бъде
5
преизчислено. В отговор на него (л. 14 от първоинстанционното дело)
въззиваемото училище е отказало да извърши преизчисляване на трудовото
възнаграждение и обезщетението към него считано от 01.01.2023 г., с мотива,
че лицето, към датата на сключване на анекса, няма качеството на зает в
системата на образованието. В подкрепа на този свой извод по делото е
представено и писмо (л. 30, 31 от първоинстанционното дело), изготвено от
директора на дирекция „Правна“ при Министерство на образованието и
науката, касаещо прилагането на анекса, което обаче няма обвързващо
действие за съда.
Съобразно въпросът, който е спорен по делото, въззивният съд намира,
че най-напред следва да разгледа какъв е периодът на действие във времето
на един КТД. Съгласно диспозитивната разпоредба на чл. 54, ал. 1 от КТ
колективният трудов договор влиза в сила от деня на сключването му,
доколкото в него не е уговорено друго. В случая макар че видно от титулната
част на същия той е сключен на 06.12.2022 г., в § 2 от преходните и
заключителните разпоредби (ПЗР) на КТД, изрично е уговорено, че той влиза
в сила на 26.11.2022 г. Съгласно чл. 54, ал. 2 от КТ КТД се смята за сключен за
срок една година, доколкото в него не е уговорен друг срок, но за не повече от
две години. В разглеждания случай в договора не е предвиден срок на
действие, което съотнесено със законодателното разрешение в такива случаи,
то той е със срок от една година. Законът обаче предвижда възможност
страните да уговорят по-кратък срок на действие на отделни негови клаузи. В
теорията се сочи, че „Такива по-кратки срокове могат да се предвиждат
например относно договорените размери на трудовите възнаграждения.“
(Мръчков, В. Трудово право, девето преработено и допълнено издание, Сиби,
2015, с. 843). Съгласно чл. 56 от КТ КТД може по всяко време да бъде изменен
по взаимно съгласие на страните по реда за неговото сключване. Така, изрично
в следващия § 3 от ПЗР на КТД е предвидено, че в тримесечен срок след
влизане в сила на Закона за държавния бюджетна Република България за 2023
г. страните предприемат действия за изменения на така сключения КТД. В
доктрината е мотивирана и необходимостта от такава възможност, а именно
„… при условията на инфлация и липсата на механизми за „автоматичното“
им или редовно периодично осъвременяване според официалния индекс на
инфлацията. С изтичането на тези по-кратки срокове-обикновено тримесечия,
страните пристъпват към ново колективно договаряне и сключването на
6
допълнителни споразумения, наричани „анекси“, които представляват част от
колективния трудов договор.“ (Мръчков, В. Трудово право, девето
преработено и допълнено издание, Сиби, 2015, с. 843). Именно такъв анекс е
сключен впоследствие на 10.08.2023 г. Въззивният съд съобразявайки, че
държавният бюджет за 2023 г. е следвало да бъде изготвен и приет до края на
2022 г., както и че приемането на Закона за държавния бюджет за 2023 г. е
станало много по-късно, едва на 28.07.2023 г., но му е придадено обратно
действие, то същият е в сила от 01.01.2023 г.
След запознаване със съдържанието на анекса въззивният съд
констатира, че с него е изменен чл. 27 от КТД, като считано от 01.01.2023 г.
индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти са
увеличени. Предвидено е минималната основна работна заплата за
длъжността „старши учител“, каквато длъжност е заемала и
жалбоподателката, да бъде в размер на 1736,00 лв., считано от 01.01.2023 г.
Съгласно ал. 3, т. 2 индивидуалните основни работни заплати на
педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в
диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-
високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15 %. В анекса изрично е
предвидено, че осигурените средства от държавния бюджет на Република
България за 2023 г. в размер на 524 млн. лв. се изразходват единствено и само
за увеличение, считано от 01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати
на заетите в системата на предучилищното и училищното образование
педагогически специалисти и непедагогически персонал и съответните
разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя, като част от
средствата-в размер на 465 млн. лв., за увеличението на индивидуалните
работни заплати на работещите в системата на предучилищното и
училищното образование се разпределят по следния начин: гарантират се
минималните основни работни заплати на педагогическите специалисти по ал.
1, които отговарят на изискванията за заемане на съответната длъжност и
индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти,
които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите
минимални работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-
малко от 15%.
В случая трябва да се даде отговор на въпроса имат ли обратно
действие относимите разпоредби и спрямо кои лица. Обратното действие
7
на закон, наредба или на конкретна разпоредба от тях означава „… действие
назад във времето, но единствено ако изрично е упоменато в правния
източник и само в обществен интерес.“ (Ладжев, Б. Основни на правото, Нов
български университет, с. 50). Съгласно чл. 14 от Закона за нормативните
актове обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и
то с изрична разпоредба. В § 46 от ПЗР на Закона за държавния бюджет на
Република България за 2023 г. (обн. в ДВ, бр. 66 от 01.08.2023 г.) се
предвижда, че законът влиза в сила от 01.01.2023 г. (с изключение на
конкретно посочени параграфи от ПЗР, които нямат отношение към
настоящия казус). С разпоредбата на § 2 от Наредбата за изменение и
допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда
(обн. в ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г.) е изменено Приложение № 3 относно
минималните размери на основните месечни работни заплати на
педагогическите специалисти на длъжност „хза които е предвидехххна сумата
от 1763,00 лв. Съгласно § 3 от Заключителните разпоредби към Наредба за
изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане
на труда (обн. в ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г.) наредбата влиза в сила от деня на
обнародването й в Държавен вестник, с изключение на § 2, който влиза в
сила от 01.01.2023 г. Изменението на КТД с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г.
също предвижда нови размери на минималните основни възнаграждения,
считано от 01.01.2023 г. При това проследяване на различни по вид
нормативни актове и това, че те се намират във взаимна връзка въззивният съд
стига до извода, че на тези разпоредби е придадено обратно действие във
времето, като с тях са предвидени по-благоприятни последици за адресатите
им. Чрез обратното действие законодателят преурежда възникналите вече в
предходен момент правоотношения между правните субекти.
От това следва необходимостта за обсъждане и на въпроса какво е
действието на всички тези разпоредби спрямо лицата. Съгласно чл. 57, ал.
1 от КТ КТД произвежда правно действие спрямо работниците и служителите,
които са членове на синдикалната организация страна по договора, в
индивидуалните им отношения с работодателя. Жалбоподателката за периода
от 01.01.2023 г. до 01.07.2023 г. е била синдикален член на една от
сключилите го синдикална организация-в случая Синдикат на българските
учители, а наред с това е полагала труд като хв процесния периххход. Със
забавеното приемане на Закона за държавния бюджет за 2023 г. е разчетено от
8
01.01.2023 г. увеличение на минималните основни възнаграждения на всички
работещи в системата на образованието към тази дата, т. е. за всеки, който е
бил в трудово правоотношение към 01.01.2023 г. Паричните средства
предвидени за увеличение на индивидуалните работни заплати е съобразено
именно с броя на заетите към 01.01.2023 г. в системата за училищното
образование. Никъде в анекса не е посочено, че увеличението се отнася само
за заетите в системата на образованието към датата на подписване на анекса.
Нещо повече, липсва изрично изключване на лицата, чийто трудови
правоотношения са прекратени към датата на сключване на анекса-10.08.2023
г. Това е така, тъй като в противен случай би се стигнало до неравно третиране
на служителите полагали труд при същия работодател на равна или сходна
длъжност след 01.01.2023 г., но чийто трудови правоотношения са прекратени
към датата на сключване на анекса към КТД 10.08.2023 г. Без значение е
фактът, че трудовото правоотношение е прекратено по-късно. Така
прекратяването на трудовото правоотношение на жалбоподателката преди
подписването на анекса не представлява правопогасяващ юридически факт,
който да я лиши от правото й да получи увеличение на трудовото й
възнаграждение, дължимо за периода от 01.01.2023 г. до 01.07.2023 г.
От така направения анализ следва изводът, че посочените разпоредби се
прилагат по отношение на лицата, които към момента, към който
нормите влизат в сила и имат правно действие (т. е. към 01.01.2023 г.), са
отговаряли на изискванията на закона-да са страни, полагали труд по
трудово правоотношение, обхванати от действието на КТД по силата на
членственото си правоотношение. Именно в тази хипотеза попада и
жалбоподателката и същата е в кръга от лицата, които имат право на
увеличение на заплатите, предвидено с анекса, със задна дата от 01.01.2023 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ, работодателят е длъжен да
плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа. Това е основно задължение
на работодателя като насрещна престация за предоставената му и използвана
от него работна сила на служителя. Приетото изменение на КТД с Анекс №
Д01-192/10.08.2023 г. предвижда нов размер на основните възнаграждения,
който се прилага считано от 01.01.2023 г., на заетите в системата на
образованието, съответно в случая следва да бъде преизчислено вече
9
начисленото и изплатено трудово възнаграждение на жалбоподателката.
Брутното месечно трудово възнаграждение „… е възнаграждението,
което включва основното и допълнителните трудови възнаграждения, които
имат постоянен характер“. (Мръчков, В. Трудово право, девето преработено и
допълнено издание, Сиби, 2015, с. 403). Съгласно заключението на приетата
пред районния съд съдебно-икономическа експертиза разликата между
полученото от ищцата брутно трудово възнаграждение за периода от
01.01.2023 г. до 01.07.2023 г. и увеличението с 15 % съгласно анекса към КТД
е 1790,64 лв. Върху тази сума вещото лице е посочило, че се дължат лични
осигурителни вноски и данъци в размер на 401,14 лв. Тук възниква въпросът
кое следва да се присъжда-брутното трудово възнаграждение или остатъкът от
чистата сума за получаване след приспадане на дължимия данък и обществени
осигуровки. По този въпрос в практиката на ВКС е утвърдено разбирането, че
може да се присъди или брутното трудово възнаграждение, или остатъкът от
чистата сума за получаване след приспадане на дължимия данък и обществени
осигуровки, стига в решението да е ясно дали се присъжда брутното трудово
възнаграждение или се присъжда остатъкът след приспадане от брутното
трудово възнаграждение на дължимия данък върху общия доход
и осигурителните вноски (в този смисъл са Решение № 154 от 24.06.2015 г.,
постановено по гр. д. № 6134/2014 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС и Решение № 166 от
25.02.2010 г., постановено по гр. д. № 220/2009 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС). В
случая е претендирана сума в размер на 1790,64 лв., представляваща брутно
трудово възнаграждение и в този размер въззивният съд намира, че
предявеният иск следва да бъде уважен, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба (26.02.2024 г.
като дата, на която тя е подадена по пощата, видно от пощенско клеймо
положено върху пощенски плик-л. 23 от първоинстанционното дело) до
датата на окончателното изплащане на паричното задължение.
Съответно новият размер на трудовото възнаграждение следва да
послужи за основа за преизчисляване и на т. нар. в трудовоправната теория
„благодарствено плащане“ по чл. 222, ал. 3, във връзка с чл. 228, ал. 2 от КТ и
полученият от жалбоподателката размер следва да бъде коригиран. Разликата
между полученото от жалбоподателката обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ и
увеличението с 15 % съгласно анекса към КТД според заключението възлиза
на 3558,28 лв. Претендирана е сума в размер на 3558,28 лв. и в този размер
10
предявеният иск следва да бъде уважен, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба (26.02.2024 г.
като дата, на която тя е подадена по пощата, видно от пощенско клеймо
положено върху пощенски плик-л. 23 от първоинстанционното дело) до
датата на окончателното изплащане на паричното задължение.
Въз основа на изложеното и предвид това, че първоинстанционният съд
е достигнал до противоположни изводи, то постановеният съдебен акт е
неправилен и като такъв следва да бъде отменен, вместо което следва да бъде
постановен нов, с който предявените искове следва да бъдат уважени в пълен
размер. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските.
При този краен резултат на трудовоправния спор в полза на
жалбоподателката следва да бъдат присъдени деловодните разноски за
проведените две съдебни инстанции.
По отговорността за разноските в първоинстанционното съдебно
производство:
Ищцата, видно от представен списък на разноските в
първоинстанционното производство (л. 48 от първоинстанционното дело),
претендира такива в размер на сумата от 850,00 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение. Същата е доказала извършването на тези
разноски, изводимо от приложения по делото договор за правна защита и
съдействие (л. 47 от първоинстанционното дело), в който изрично е посочено,
че договорното възнаграждение е заплатено в брой. Съгласно т. 1 на
Тълкувателно решение № 6 от 06.10.2012 г., постановено по тълк. д. № 6/2012
г., на ОСГТК на ВКС, в този случай договорът има характер на разписка, с
която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила
адвокатското възнаграждение. Предвид това ответниковото училище следва
да бъде осъдено да заплати на ищцата 850,00 лв. за адвокатско
възнаграждение.
По отговорността за разноските във въззивното съдебно
производство:
Въззивницата в настоящото въззивно производство, видно от представен
списък на разноските (л. 43 от първоинстанционното дело), претендира такива
за адвокатско възнаграждение в размер на 850,00 лв. Същата е доказала
претендираният от нея размер, видно от приложения по делото договор за
11
правна защита и съдействие (л. 44 от делото), в който изрично е посочено, че
договореното възнаграждение е заплатено в брой. Следователно въззиваемото
училище следва да бъде осъдено да заплати на въззивницата 850,00 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемото училище следва да бъде осъдено да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд-гр. Монтана,
държавна такса по иска по чл. 128, т. 2 от КТ в размер на 71,62 лв. и по иска по
чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 142,33 лв. за първа инстанция, както и по иска
по чл. 128, т. 2 от КТ в размер на 35,81 лв. и по иска по чл. 222, ал. 3 от КТ в
размер на 71,16 лв. за въззивна инстанция. Същото следва да бъде осъдено да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд-гр.
Монтана и възнаграждение на вещото лице за изготвеното в
първоинстанционното съдебно производство заключение по назначената
съдебно-икономическа експертиза в размер на 250,00 лв. (л. 57 от
първоинстанционното дело).
Решението по настоящото въззивно гражданско дело не подлежи на
касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 333 от 03.07.2024 г., постановено по гр. д. №
-ри
490/2024 г. по описа на Районен съд-гр. Монтана, 2 състав, изцяло като
неправилно, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ххххСв.х“-гр. М УЛСххТАТ *********, представлявано от
директора А И.ова, с адрес гр. М бул. „ххх№ ххххда заплати на Н. Н. К.,
ЕГН **********, с адрес гр. М , ул. ххх № ххх, сумата от 1790,64 лв. (хиляда
седемстотин и деветдесет лева и шестдесет и четири стотинки),
представляваща незаплатено увеличение на брутното трудово възнаграждение
на жалбоподателката за времето от 01.01.2023 г. до 01.07.2023 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба (26.02.2024 г.) до окончателното й изплащане и сумата от 3558,28 лв.
(три хиляди петстотин петдесет и осем лева и двадесет и осем стотинки),
представляваща незаплатено увеличение на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от
12
КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на исковата молба (26.02.2024 г.) до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА х„Свхххйххх“-гр. М БУЛСТАТ *********, представлявано
от директора А И.ова, с адрес гр. М , бул. х“ № х,х да заплати на Н. Н. К.,
ЕГН **********, с адрес гр. М , ул. „х“ № ххх, сумххата от 850,00 лв.
(осемстотин и петдесет лева) представляваща направени от ищцата разноски
за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство и сумата
от 850,00 лв. (осемстотин и петдесет лева) представляваща направени от
въззивницата разноски за адвокатско възнаграждение във
второинстанционното производство.
ОСЪЖДА Първо основно училище „Св. Св. Кирил и Методий“-гр.
М БУЛСТАТ *********, представлявано от директора А а И.ова, с адрес гр.
М бул. х“ № хх да ххзаплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Окръжен съд-гр. Монтана държавна такса по иска по чл. 128, т. 2 от
КТ в размер на 71,62 лв. (седемдесет и един лева и шестдесет и две стотинки)
и по иска по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 142,33 лв. (сто четиридесет и два
лева и тридесет и три стотинки) за първоинстанционното съдебно
производство, държавна такса по иска по чл. 128, т. 2 от КТ в размер на 35,81
лв. (тридесет и пет лева и осемдесет и една стотинки) и по иска по чл. 222, ал.
3 от КТ в размер на 71,16 лв. (седемдесет и един лева и шестнадесет
стотинки) за второинстанционното съдебно производство и възнаграждение
за вещо лице в размер на 250,00 лв. (двеста и петдесет лева).
Решението, на основание чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК, е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13