Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 20.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІVа въззивен състав, в публично съдебно
заседание на трети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА ТАШЕВА
АЛЕКСАНДРИНА
ДОНЧЕВА
при
участието на секретар Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от младши
съдия Дончева в. гр. дело № 8392 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С решение № 309082/09.01.2018 г.
постановено по гр. д. № 32668/2017 г. по описа на Софийски районен съд,
Гражданско отделение, 35-ти състав, е признато за установено по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК, че СБАЛИПБ „******“ ЕАД дължи на У. „А.“ ЕАД на основание
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 19.57 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 11.11.2015 г. до 30.01.2017 г., както и сумата от 11.77 лева,
представляваща законна лихва, изчислена върху главницата от 157.50 лева, за
периода от 03.02.2017г. до 29.10.2017г., в която част съдебният акт не е
обжалван и е влязъл в законна сила. С решението съдът е отхвърлил предявените
по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове за признаване за установено, че СБАЛИПБ
„******“ ЕАД дължи на У. „А.“ ЕАД на основание чл. 79 от ЗЗД сума в размер на
9927.50 лева, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 1279.13 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 19.10.2015 г. до 30.01.2017 г.,
срещу която част на решението е насочена иницииралата въззивното производство
жалба.
Подадената въззивна жалба е с вх. №
3023985/13.03.2018г., по пощата на 01.03.2018 г., и е от името на ищеца У. „А.“
ЕАД, срещу решението в частта, в която са отхвърлени предявените от ищеца
искове. В жалбата се излагат съображения, че първоинстанционният съд не
извършил правилна преценка на доказателствата по делото, поради което формирал
неправилни правни изводи. Поддържа се, че в сключения между страните договор се
предвиждало извършване на патолого-анатомични/хистологични изследвания в
структурата на У. „А.“ ЕАД, като така описаният предмет не включвал единствено
извършване на аутопсия, а и всички медицински услуги, съгласно приложен към
договора ценоразпис, който бил неразделна част от договора. В този ценоразпис
била включена и услугата съхраняване на трупове. Като аргумент в подкрепа на
твърденията се посочва, че ответникът не възразил за наличието на възложена
дейност по договора за медицински услуги, нито по отношение на основанието, на
което била издадена фактурата. С оглед изложеното се моли решението в
обжалваната му част да бъде отменено, като вместо това предявените искове да
бъдат уважение за сумите от 9770.00 лева главница по фактура и 1298.70 лева –
законна лихва върху главницата. Релевирано е и доказателствено искане за
приемане на представено към исковата молба писмено доказателство, а именно
извлечение от ценоразписа на У. „А.“ ЕАД за дейностите, извършвани от Клиника
по обща и клинична патология, което е оставено без уважение с определение от
10.07.2018 г.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от страна на ответника СБАЛИПБ „******“ ЕАД е
депозиран отговор на въззивната жалба, в който се застъпва становището, че
обжалваното решение е правилно. Твърди се, че още с отговора на исковата молба
предявените искове били оспорени изцяло. Изложени са аргументи във връзка с
допустимостта на представеното с въззивната жалба писмено доказателство.
Предвид изложеното се моли, решението в обжалваната му част да бъде потвърдено,
а въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
Софийски градски съд, като взе предвид
доводите на жалбоподателя, становището на насрещната страна и събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По повод заявление по чл. 410 от ГПК,
подадено от У. „А.“ ЕАД, срещу СБАЛИПБ „******“ ЕАД е образувано ч. гр. дело №
7079/2017 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 35-ти състав, по
което на 15.02.2017 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
Със заповедта е разпоредено длъжникът СБАЛИПБ „******“ ЕАД да заплати на У. „А.“
ЕАД сумата от 9927.50 лева, представляваща главница по фактура № ********** от
19.10.2015 г. , ведно със законната лихва за периода от 03.02.2017 г. до
окончателното плащане на вземането, както и сумата от 1298.70 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 19.10.2015 г. до
30.01.2017 г. Със заповедта в тежест на длъжника са възложени и разноски в
размер на 274.52 лева, от които 224.52 лева държавна такса и 50.00 лева
възнаграждение за юрисконсулт.
Срещу заповедта е подадено възражение по
чл. 414, ал. 1 от ГПК, поради което на заявителя са дадени указания за
предявяване в едномесечен срок на иск за установяване съществуването на претендираните
вземания.
В указания срок е подадена искова молба
от У. „А.“ ЕАД, срещу СБАЛИПБ „******“ ЕАД, по повод на която е образувано гр.
дело № 32668/2017 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 35-ти
състав.
Ищецът твърди, че в негова полза е
възникнало и съществува вземане спрямо ответника в размер на 9927.50 лева по
фактура № ********** от 19.10.2015 г., представляваща стойност на извършена
медицинска дейност по договор, както и лихва за забава върху главницата в
размер на 1298.70 лева за периода от 19.10.2015 г. до 30.01.2017 г. твърди се,
че извършената дейност, цената на която се претендира представлява съхранение
на трупове в хладилна камера на Клиника по обща и клинична патология към У. „А.“
ЕАД и извършени консултации от лекари – специалисти на У. „А.“ ЕАД по отношение
на пациенти на СБАЛИПБ „******“ ЕАД, както следва: за извършена консултация на
пациент В.Б.И.в Клиника по очни болести – 35.00 лева; за извършена консултация
на пациент В.С.М.в Клиника по обща и чернодробно-панкреатична хирургия – 35.00
лева; за извършена спешна консултация на пациент А.Б.А.– 52.00 лева; за
извършена консултация на пациент А.Х.М.в спешен приемен кабинет – 35.00 лева;
за съхранение на трупа на Й.С.К.в хладилна камера на Клиника по обща и клинична
патология – 130.00 лева и за съхранение на трупа на М.М.М.в периода от
08.02.2013 г. до 01.10.2015 г. – 9640.00 лева (или по 10.00 лева на ден
съгласно т. 907 от Ценоразпис на У. „А.“ ЕАД. Твърди се, че трупът на М.М.бил
на съхранение в хладилна камера до 09.09.2016 г. когато бил погребан, както и
че за периода след 01.10.2015 г. до 09.09.2016 г. от страна на ответника СБАЛИПБ
„******“ ЕАД е извършено плащане на задълженията за съхранение на трупа, което
представлявало извършено от страна на ответника признание за това, че за
извършената услуга съхранение на трупове дължи заплащане на съответна цена.
Признанието на задълженията на СБАЛИПБ „******“ ЕАД се установявало и от
разменената между страните кореспонденция, но към датата на исковата молба
плащане не било извършено. Претендира се признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 9927.50 лева, представляваща фактура
№ ********** от 19.10.2015 г., представляваща стойност на извършена медицинска
дейност по договор, както и лихва за забава върху главницата в размер на
1298.70 лева за периода от 19.10.2015 г. до 30.01.2017 г. Претендира се
присъждане на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения срок е подаден
писмен отговор на исковата молба, с който последната се оспорва да е
основателна в частта относно претендираните 130.00 лева за съхранение трупа на Й.К.,
както и по отношение на претендираните 9640.00 лева за съхранение трупа на М.М..
Според ответника в тази част исковата молба е нередовна, тъй като ищецът не е
посочил период, за който претендира сумите. Освен това поддържа, че не е ясен
начинът, по който е изчислена мораторната лихва. По отношение претендираната
цена за съхранение трупа на М.М.се сочи, че същият е приет в У. „А.“ ЕАД на
08.02.2013 г., като едва през м. октомври 2015 г. от страна на ищеца била
изпратена процесната фактура на ответника, в която за първо път се посочват
суми, дължими за съхранение на трупове. Близките на М.М.били информирани за
неговата смърт, както и за това, че трупът е предаден за съхранение в У. „А.“
ЕАД, от където евентуално да го вземат за да го погребение. Известието за смърт
е получено от Т.Д.– сестра на М., а брат му Т.получил акт № 090 от 11.02.2013
г. за смърт.
Трупът на лицето Й.К. – починал на
28.08.2014 г. е предаден на У. „А.“ ЕАД на 01.09.2014 г., като близките са
информирани за датата на смъртта и за мястото на предаване на трупа. Твърди се,
че след като бъде установено, че дадено починало лице има близки, единствено те
имат право да получат и погребат трупа. Твърди се, че в продължение на две
години – от 2013 г. до 2015 г. ответникът нямал информация за това, че труповете
не са погребани, а са на съхранение в У. „А.“ ЕАД. След като узнали за това
обстоятелство, от страна на ответника подали на 18.05.2015 г. писмо до зам.
кмета на Столична община и до Гробищни паркове, от където с писмо с изх. №
807-00-345 от 30.06.2015 г. били уведомени, че лицата М.и К.не отговарят на
изискванията на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за гробищните паркове и погребално
обредната дейност на територията на Столична община, поради което извършването
на служебни погребения е невъзможно. Аргумент за това било обстоятелството, че
лицата са с установена самоличност и имат близки и роднини. С писмо с изх. №
412 от 09.06.2015 г. от СБАЛИПБ „******“ ЕАД информирали изпълнителния директор
на У. „А.“ ЕАД за това, че лицата, чиито трупове се съхраняват имат близки,
които са установени и които са получили съответни документи за смъртта и
единствено те могат да извършат погребение на починалите. Ищецът бил уведомен
за това, че поради посочените обстоятелства ответникът не разполага с
възможност да извърши погребение на труповете. В този смисъл било и писмо с
изх. № 104 от 10.03.2016 г. По тези съображения, ответникът оспорва предявените
искове да са основателни и твърди, че не дължи претендираните суми. При условия
на евентуалност – в случай, че съдът приеме за дължими претендираните суми,
ответникът е направил възражение за изтекла в негова полза погасителна давност.
На 08.12.2017 г. е депозирано становище
на ищеца, който конкретизира, че във фактура № ********** от 19.10.2015 г. и от
приложените към същата документи се установява, че трупът на Й.К. е съхраняван
13 денонощия, считано от 28.05.2015 г., а трупът на М.М.е съхраняван в периода
от 08.02.2013 г. до 01.10.2015 г. Законната лихва ищецът претендира общо –
върху цялата сума по фактурата, за периода от 19.10.2015 г. до 30.01.2017 г.,
тъй като заявлението за издаване на заповед за изпълнение е входирано на
01.02.2017 г. Посочено е, че съхранението на труповете на М.М.и Й.К. е извършено
като услуга по сключен между страните договор за извършване на медицински
услуги, а начислените суми от по 10.00 лева за денонощие са по ценоразпис за
услугите на У. „А.“ ЕАД, приложен към договора. Изразено е становище за това,
че СБАЛИПБ „******“ ЕАД дължи заплащане на сумите по силата на договорното
правоотношение между страните по делото, след което разполага с възможност да
предяви регресни искове за тези суми срещу близките на Й.К. и М.М..
По делото са приети следните писмени
доказателства, които се кредитират от съда: договор № 37 от 19.01.2011 г. /л.
6-10/; фиш за отчитане дейността по договорните взаимоотношения на
междуболнично ниво /л. 11/; договор № 33/16.01.2017 г. от 14.01.2014 г. /л.
12-16/; договор № Д-49/21.01.2015 г. от 01.01.2015 г. /л. 17-21/; фактура №
********** от 19.10.2015 г. и известие за доставяне /л. 22/; калкулация на
консултативната помощ и клиничните изследвания, извършени в У. „А.“ ЕАД
съгласно договор № 49/21.01.2015 г. сключен със СБАЛИПБ „******“ ЕАД /л.
23-24/; епикриза на Й.С.К./л. 25/; фиш за отчитане дейността по договорните
взаимоотношения на междуболнично ниво /л. 26/; епикриза на М.М.М./л. 27/; фиш
за отчитане дейността по договорните взаимоотношения на междуболнично ниво /л. 28/;
фиш за отчитане дейността по договорните взаимоотношения на междуболнично ниво
/л. 29/; фиш за отчитане дейността по договорните взаимоотношения на
междуболнично ниво /л. 30/ заявка за спешна консултативна медицинска помощ /л.
31/; фиш за отчитане дейността по договорните взаимоотношения на междуболнично
ниво /л. 32/; фактура № ********** от 22.03.2016 г. /л. 33/; калкулация на
консултативната помощ и клиничните изследвания, извършени в У. „А.“ ЕАД съгласно
договор № 49/21.01.2015 г. сключен със СБАЛИПБ „******“ ЕАД за периода
01.02.2016 г. до 29.02.2016 г. /л. 34/; фактура № ********** от 22.03.2016 г. и
известие за доставяне /л. 35/; калкулация на консултативната помощ и клиничните
изследвания, извършени в У. „А.“ ЕАД за периода от 01.01.2016 г. до 31.01.2016
г. /л. 36/; фактура № ********** от 28.04.2016 г. и известие за доставяне /л.
37/; калкулация на консултативната помощ и клиничните изследвания, извършени в У.
„А.“ ЕАД съгласно договор № 49/21.01.2015 г. за периода от 01.03.2015 г. до
31.03.2016 г. /л. 38/; фактура ********** от 16.06.2016 г. и известие за
доставяне /л. 39/; калкулация на консултативната помощ и клиничните изследвания,
извършени в У. „А.“ ЕАД съгласно договор № 49/21.01.2015 г. сключен със СБАЛИПБ
„******“ ЕАД за периода 01.05.2016 г. – 31.05.2016 г. /л. 40/; фактура
********** от 14.11.2016 г. и известие за доставяне /л. 41/; калкулация на
консултативната помощ и клиничните изследвания, извършени в У. „А.“ ЕАД
съгласно договор № 49/21.01.2015 г. сключен със СБАЛИПБ „******“ ЕАД за периода
01.10.2016 г. – 31.10.2016 г. /л. 42/; фактура № ********** от 21.10.2016 г. и
известие за доставяне /л. 43/; калкулация на консултативната помощ и клиничните
изследвания, извършени в У. „А.“ ЕАД съгласно договор № 49/21.01.2015 г.
сключен със СБАЛИПБ „******“ ЕАД за периода 01.09.2016 г. до 30.09.2016 г. /л.
44/; фактура ********** от 15.09.2016 г. и известие за доставяне /л. 45/; калкулация
за периода от 01.08.2016 г. до 31.08.2016 г. /л. 46/; фактура ********** от
23.08.2016 г. и известие за доставяне /л. 47/; калкулация за периода от
01.07.2016 г. до 31.07.2016 г. /л. 48/; фактура ********** от 19.07.2016 г. и
известие за доставяне /л. 49/; калкулация за периода от 01.06.2016 г. до
30.06.2016 г. /л. 50/; фактура ********** от 13.05.2016 г. /л. 51/; калкулация
за периода от 01.04.2016 г. до 30.04.2016 г. /л. 52/; цени на медицински
дейности, извършвани в У. „А.“ ЕАД /л. 53-54/; писмо от У. „А.“ ЕАД до СБАЛИПБ
„******“ ЕАД с изх. № 1647 от 10.06.2015 г. /л. 57/; писмо от У. „А.“ ЕАД до
СБАЛИПБ „******“ ЕАД с изх. № 1132 от 25.03.2016 г. /л. 58/; писмо от У. „А.“
ЕАД до СБАЛИПБ „******“ ЕАД с изх. № 2596 от 14.10.2016 г. /л. 59/; съобщение
за смърт № 7 /л. 70-71/; уведомително писмо от СДВР до СБАЛИПБ „******“ ЕАД /л.
72/; постановление от 18.07.2016 г. на СРП за извършване на служебно погребение
на М.М./л. 74/; писмо на Столична община – ОП Гробищни паркове от 03.07.2015 г.
/л. 75-76/; писмо с изх. № 356 от 07.09.2015 г. от СБАЛИПБ „******“ ЕАД до СГП
/л. 77/; писмо от СБАЛИПБ „******“ ЕАД до кмета на Столчина община /л. 78/;
писмо с изх. № 412 от 18.06.2015 г. от СБАЛИПБ
„******“ ЕАД до У. „А.“ ЕАД /л. 79/; писмо с изх. № 104 от 10.03.2016 г. от СБАЛИПБ
„******“ ЕАД до У. „А.“ ЕАД /л. 80-81/.
Въз основа съвкупния анализ на тези
доказателства се установява, че на 19.01.2011 г. между СБАЛИПБ „******“ ЕАД и У.
„А.“ ЕАД е сключен договор, по силата на който (съгласно чл. 1 от договора) У.
„А.“ ЕАД се е задължила да извършва, а лечебното заведение да заплаща следните
дейности: 1.1. патологоанатомични/хистологични изследвания в структурите на
болницата; 1.2. планова консултативна помощ в рамките на работното време на
структурите на болницата; 1.3. лабораторни изследвания; 1.4. радиоимунологични
изследвания; 1.5 ЯМР и КАТ и рентгенова диагностика; 1.6. И.ЕМГ; ЕЕГ с допълнителни
активационни процедури. Съгласно чл. 11 от договора, лечебното заведение
заплаща за изпълнените медицински услуги, които са предмет на договора,
съгласно ценоразпис на медицинските услуги на У. „А.“ ЕАД, който представлява
неразделна част от договора. На 14.01.2014 г. между СБАЛИПБ „******“ ЕАД и У. „А.“
ЕАД е сключен договор, по силата на който (съгласно чл. 1 от договора) У. „А.“
ЕАД се е задължила да извършва, а лечебното заведение да заплаща следните
дейности: 1. Патологоанатомични/хистологични изследвания, извършвани в
структурите на болницата; 2. Планова консултативна помощ в рамките на работното
време на структурите на болницата; 3. Лабораторни изследвания; 4.
Радиоимунологични изследвания; 5. ЯМР и КАТ; 6. И.ЕМГ; ЕЕГ с допълнителни
активационни процедури. Съгласно чл. 2 от договора, лечебното заведение заплаща
на болницата извършените услуги – предмет на договора съгласно ценоразпис на У.
„А.“ ЕАД съставляващ неразделна част от договора. На 01.01.2015 г. между СБАЛИПБ
„******“ ЕАД и У. „А.“ ЕАД е сключен договор, по силата на който (съгласно чл.
1 от договора) У. „А.“ ЕАД се е задължила да извършва, а лечебното заведение да
заплаща следните дейности: 1. Патологоанатомични/хистологични изследвания,
извършвани в структурите на болницата; 2. Планова консултативна помощ в рамките
на работното време на структурите на болницата; 3. Лабораторни изследвания; 4.
Радиоимунологични изследвания; 5. ЯМР и КАТ; И.ЕМГ и 7. ЕЕГ с допълнителни
активационни процедури. Съгласно чл. 2 от договора, лечебното заведение заплаща
на болницата извършените услуги – предмет на договора съгласно ценоразпис на У.
„А.“ ЕАД съставляващ неразделна част от договора.
Видно от съдържанието на посочените
договори е, че в същите е извършено препращане към ценоразписа на услугите на У.
„А.“ ЕАД единствено по отношение на услугите – предмет на самите договори, сред
които не е услугата „съхранение на труп“. От съдържанието на договорите не може
да се формира извод за това, че между СБАЛИПБ „******“ ЕАД и У. „А.“ ЕАД е
договорено при възлагане от СБАЛИПБ „******“ ЕАД в У. „А.“ ЕАД да се извършва
услуга „съхранение на труп“. Действително, по делото е установено, че труповете
на Й.К. и М.М.(пациенти на СБАЛИПБ „******“ ЕАД) са съхранявани в У. „А.“ ЕАД, но
независимо от това не може да се сподели, че в тежест на СБАЛИПБ „******“ ЕАД е
възникнало задължение за заплащане на цена за това. Още повече, че от страна на
СБАЛИПБ „******“ ЕАД е предприето необходимото и близките на починалите лица са
били уведомени за факта на тяхната смърт, както и за възможността да вземат
труповете и да ги погребат. При положение, че починалите имат установени
близки, въпреки бездействието в известен период от време на последните, от
страна на СБАЛИПБ „******“ ЕАД не е имало възможност за извършване на служебно
погребение с оглед установените в Наредбата на Столична община критерии предпоставки
за това, които в случая не са били налице. От приетото по делото постановление
на прокурор при СРП се установява, че по искане на У. „А.“ ЕАД на 18.07.2016 г.
е разрешено извършването на служебно погребение на трупа на М.М., т. е. трупа
на същия не е потърсен от близките в продължение на повече от две години. При
това положение, У. „А.“ ЕАД е разполагала с възможност да предяви претенциите
си към близките на починалите, тъй като именно тяхно е било задължението да
потърсят и вземат труповете на роднините си, за да ги погребат.
Не може да се сподели твърдението на
жалбоподателя, че извършеното от страна на ответника плащане на сумата от
157.50 лева по фактура № ********* от 19.10.2015 г. представлява признание за
дължимостта на обективираната във фактурата сума от 9927.50 лева в цялост, още
повече, че няма доказателства за това, същата да е била осчетоводена от
ответното дружество. Признанието за съществуващо в тежест на ответника спрямо
ищеца задължение касае единствено сумата от 157.50 лева, която е заплатена и по
отношение на лихвите върху която решението на районния съд е влязло в законна
сила. Предпоставка за уважаване на предявения иск е съществуването на договорно
правоотношение между страните във връзка с извършване и заплащане на услугата
„съхранение на труп“, каквото не се установява да е възниквало и да съществува.
Освен това, от събраните по делото доказателства не се установява извършеното
съхранение на трупове да е било възложено от страна на СБАЛИПБ „******“ ЕАД ,
поради което отговорността за заплащане на цена за това не може да се вмени на
последното дружество. В допълнение следва да се посочи, че настоящият съдебен
състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание
чл. 272 от ГПК препраща към тях. По изложените съображения решението на
районния съд в частта, с която исковата претенция е отхвърлена е правилно и
като такова следва да се потвърди.
При неоснователност на подадената
въззивна жалба, в съответствие с чл. 78, ал. 1 от ГПК въззивникът няма право на
разноски. Въззиваемата страна СБАЛИПБ „******“ ЕАД има право на разноски на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, но от процесуалния представител на същата е заявено,
че разноски не се претендират, поради което такива не следва да се присъждат.
По тези мотиви, съдът,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 309082/09.01.2018
г. постановено по гр. д. № 32668/2017 г. по описа на Софийски районен съд,
Гражданско отделение, 35-ти състав в частта, с която предявените от У. „А.“ ЕАД,
ЕИК: ******, срещу СБАЛИПБ „******“ ЕАД, ЕИК: ******, искове по чл. 422, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
от ЗЗД са отхвърлени като неоснователни.
В останалата част, с която исковите претенции са уважени,
решението на районния съд не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.