Решение по дело №2312/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 63в, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Бургас, против Решение №1133/15.11.2023г., постановено по НАХД №3729/2023г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено наказателно постановление №709831-[рег. номер]/27.06.2023г., издадено от Директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Бургас, с което на „Бозови 2009“ ЕООД, [ЕИК], за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС и на основание чл.181, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила, като са изложени доводи, че е проведено щателно издирване.От съда се иска да отмени обжалваното решение като постанови друго по съществото на спора, с което наказателното постановление да бъде потвърдено.

В открито съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт С., която поддържа жалбата и доводите, изложени в нея. Пледира за отмяна решението на РС-Бургас и потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът по касационата жалбата, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас сочи, че решението е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Административният съд - Бургас, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното:

С обжалваното решение Районен съд - Бургас е отменил наказателно постановление №709831-[рег. номер]/27.06.2023г., издадено от директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП [населено място], с което за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС и на основание чл.181, ал.1 от ЗДДС на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. За да постанови решението си съдът е приел, че наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като в хода адиминстративнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в издаване на наказателното постановление след изтичане на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН. АУАН е съставен на 31.01.2022г., а обжалваното наказателно постановление е издадено на 27.06.2023 г. Изложени са и аргументи,че не е проведено щателно издирване, като двете посещения са извършени в рамките на по-малко от един месец /седем дни/, след което данъчната администрация не е предприела никакви други действия по издирване на задълженото лице. Извел е доводи, че спирането на производството е ненадлежно извършено. По същество съдът е обосновал извод за неправомерно ангажиране отговорността на дружеството.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалвано то решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Мотивите на районния съд, че процесното наказателното постановление е издадено след изтичане на предвидения в чл.34, ал.3 от ЗАНН срок, тъй като не е налице хипотезата на чл.43, ал.6 от ЗАНН, се споделят изцяло от настоящия съдебен състав.

Съгласно чл.34, ал.3 от ЗАНН, образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шест месечен срок от съставянето на акта. Този срок е давностен, поради което той не тече когато производството е спряно, при наличието на условията на чл.43, ал.6 от ЗАНН, а именно когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен. В случай, че е налице законосъобразно спиране на административнонаказателното производство, времето през което то е спряно не следва да се отчита при изчисляване на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН.

В случая, не би могло да се приеме, че административнонаказателното производство е законосъобразно спряно, тъй като от събраните в хода на производството доказателства не се установява да е извършвано изискващото се щателно издирване. Щателното издирване представлява издирвателна дейност, съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички допустими от закона и фактически възможни начини. Тази активност следва да се осъществява в продължителен период от време, издирвателните мероприятия не следва да се ограничават в определен часови интервал и до един и същи адрес, след като лицето не бива откривано там, в издирването следва да бъдат ангажирани органи, имащи отношение към регистрацията и контрола върху лицата, каквито с положителност са общинските администрации и органите на МВР. Едва при условие, че описаната по-горе дейност в течение на разумен период от време не доведе до откриване на лицето, ще е налице посоченото в чл.43, ал.6 от ЗАНН основание, производството да бъде спряно до откриване на нарушителя. Двете посещения на посочения адрес, за което има съставени протоколи, не обосновават извода за извършено щателно издирване, след като не са предприемани други действия по връчване на акта, било чрез общинската администрация, било чрез органите на МВР, както и не са изпращани покани на дружеството, чрез пощенски оператор или по електронен път да се яви, за да му бъде предявен съставения АУАН. Ето защо, следва да се приеме, че по делото не е установено в хода на административнонаказателното производство да е извършвано щателно издирване на дружеството, поради което прилагането на разпоредбата на чл.43, ал.6 от ЗАНН, е станало при липсата на законовите предпоставки за това.

Наказателното постановление №709831-[рег. номер]/27.06.2023г. е издадено на 27.06.2023г., след като към този момент са изтекли повече от шест месеца от датата на съставяне на АУАН –31.01.2022г., тоест след изтичане на предвидения в чл.34, ал.3 от ЗАНН срок, без да е налице хипотезата на чл.43, ал.6 от ЗАНН. Това е съществено нарушение на процесуалните правила, което води до незаконосъобразност на наказателното постановление и е самостоятелно основание за неговата отмяна, без да е необходимо да се разглежда спора по същество.

Като е стигнал до тези първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 218 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Бургас, петнадесети състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. Решение № 1133/15.11.2023г., постановено по НАХД 03729/2023г. по описа на Районен съд - Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.